ВОЛТЕРОВИЯТ ФИЛОСОФСКИ РЕЧНИК

АТЕИСТ. АТЕИЗЪМ

Когато   на   времето   някой   владеел   тайните   на   някое   изкуство,   рискувал   да   мине   за 

магьосник.   Всяка   нова   секта   е   била   обвинявана,   че   с   потайностите   си   убива   деца;   всеки 
философ, който се отклонявал от общоприетия език, е бил обвиняван в атеизъм от фанатиците 
и мошениците, а глупаците са го осъждали.

Ако Анаксагор се осмелява да твърди, че слънцето не се тегли от седналия на колесница 

Аполон, наричат го атеист и го принуждават да забегне.

Аристотел   е   бил   уличен   в   атеизъм   от   един   свещеник   и   той   като   не   можел   да   иска 

наказание за обвинителя си, оттеглил се в Халки. Но смъртта на Сократ е най-позорния факт в 
историята на Гърция.

Аристофан (човекът, на когото коментаторите се възхищават, защото е бил грък, без да 

мислят,   че   Сократ   също   е   бил   грък)   пръв  приучил   атиняните   да   гледат   на   Сократ   като   на 
атеист.

Този комически поет, който не е нито комически, нито поет, не би бил допуснат сред нас 

да   разиграва   фарсовете   си   на   панаира   Свети   Лаврентий.   Аз   го   намирам   много   по-долен  и 
омразен,   отколкото   го   представя   Плутарх.   Ето   какво   казва   мъдрият   Плутарх   за   този   клоун: 
“Езикът   на   Аристофан   намирисва   на   жалко   шарлатанство;   шегите   му   са   от   най-долните   и 
отблъскващите. Той дори не е забавен за народа, а за разумните и достойни хора е непоносим; 
арогантността му е нетърпима, а порядъчните хора ненавиждат неговата хитрост”.

Ето между другото какъв Табарен се осмелява да обожава почитателката на Сократ, г-жа 

Дасие.   Такъв   е   човекът,   който   отдалече   приготви   отровата,   използвана   от   нечестивите 
съдници, за да погубят най-добродетелния мъж на Гърция.

Кожарите,   обущарите   и   шивачките   от   Атина   са   ръкопляскали   на   фарс,   представящ 

издигнат  високо в кошница Сократ, който заявява, че няма бог, и се хвали, че е откраднал 
дреха, докато е преподавал философия. Целият този народ, чиито управници са допуснали 
такива позорни произволи, е заслужил напълно това, което му се е случило – да изпадне под 
робството на римляните и да бъде покорен днес от турците.

Но да оставим целия период между римската република и  нашето време. Римляните са 

били много по-мъдри от гърците и никога не са преследвали някой философ заради възгледите 
му.   Нещата   се   променят   с   идването   на   варварските   народи,   които   изместват   Римската 
империя. Когато император Фридрих ІІ влиза в спор с папите, той бива обвинен в атеизъм и в 
съавторство на книгата 

Тримата измамници

, заедно с канцлера си Винейс.

Обяви ли се нашият велик канцлер дьо Лопитал против гоненията, веднага го упрекват в 

атеизъм,  homo  doctus,  sed  verus  atheos  (“Учен човек, но истински безбожник”). Един йезуит, 
който   стои   толкова   по-ниско   от   Аристофан,   колкото   Аристофан   е   по-ниско   от   Омир,   един 
нещастник, чието име е станало за смях дори сред фанатиците – става дума за йезуита Гарас, 
вижда 

атеисти

 навсякъде; така той нарича всички, срещу които се гневи. Нарича Теодор дьо 

Без атеист. Той заблуди  общественото мнение по отношение на Ванини (Лучилио Ванини –