СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ
ПРОБЛЕМИ НА КИТАЙ В НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК
1. Кратка географска характеристика.
Географско положение.
Китайската народна република е разположена в
централната и югоизточната част на Азия, на западното крайбрежие на Тихия
океан. Приблизително около 98% от територията й се намира между 20º и 50º с.г.ш.
По-голямата част от страната попада в пределите на умерения и субтропичния
климатичен пояс, съответно 46% и 26% от площта й. Нейни съседи са: от север –
Монголия и Русия; на запад – с Казахстан и Афганистан; на югозапад – с Индия,
Непал, Бутан, Мианмар, Тайланд, Лаос, Виетнам; на изток – с КНДР и дълга
морска граница, чрез която се свързва с Япония, Малайзия, Бруней и Индонезия.
Дължината на сухоземните граници е около 22 000 km, на морските – 18 000 km
(повече от 32 000 km, ако се включи и бреговата линия на над 5400 острова,
принадлежащи на страната). Значителна част от Китай се намира във вътрешността
на континента, отдалечена на хиляди километри от морето, което обаче има много
голямо значение в историята и съвременното развитие на държавата. Страната
заема площ от 9,6 млн. km
2
, която е около 25% от територията на Азия, и около
6,4% от тази на нашата планета. Към тази площ трябва да се прибавят и около 4,73
млн. km
2
от крайбрежните морета. Като цяло нейното географско положение може
да се определи като благоприятно в икономогеографско, транспортно географско и
физикогеографско отношение.
Оценка на природните условия и ресурси.
Китай се характеризира с
богати и разнообразни природни условия и ресурси. Те са предпоставка и в редица
случаи водещи фактори за развитието и териториалното разположение на
промишлени предприятия и дори цели отрасли на националното стопанство.
Релеф
. Територията на Китай условно може да се раздели на две големи
части. Западната, вътрешна част е планинска, включваща Тибетската планинска
земя (площ около 2 млн. km
2
), планините Кунлуншан, Хималаи, Каракорум, Тян
Шан и др. Източната част е предимно равнинна, където се простират
Североизточната (Манджурската) и Великата китайска равнина, както и обширната
низина в долното течение на р. Яндзъ. Тези райони са житницата на Китай. Според
голяма част от китайските географи силуета на релефа на Китай прилича на
четиристепенна стълба, която се спуска към морето от запад на изток.
Полезни изкопаем
. Китай е една от най-осигурените на полезни изкопаеми
страни в света. Съвременните геоложки проучвания са потвърдили наличието на
промишлени запаси на 156 известни в света минерали. По сумарните им запаси
Китай се нарежда на трето място в света. Тя заема едно от първите места по запаси
на редица главни полезни изкопаеми – въглища, железни и манганови руди, медни
и алуминиеви руди, калай, олово, цинк, волфрам, молибден, живак и др. По-
голямата част от залежите са разположени в източните и централни части на
страната, което в значителна степен е предопределило териториалното
разположение на производствените мощности.
Климатични и водни ресурси.
На територията на Китай се наблюдава
значително климатично разнообразие. По-голямата част попада в пределите на
умерения климатичен пояс, който тип климат на изток проявява мусонен характер,
а във вътрешността се трансформира в пустинен и планински. От югоизток на
2
северозапад намаляват годишните суми на валежите, което оказва определено
влияние върху формирането и териториалното разпределение на водните ресурси
на страната. В югоизточните райони се проявяват чертите на субтропичния и
тропичния мусонен климат с валежи около и над 1500 mm.
По обем на водни ресурси Китай се нарежда на шесто място в света след
Бразилия, Русия, Канада, САЩ и Индонезия. Те са разпределени крайно
неравномерно по територията на страната. Основната част са съсредоточени в
източните и югозападни райони. Крайно недостатъчни са водните ресурси в най-
западните и северни провинции. Друга важна тяхна особеност е ярко изразената
сезонна неравномерност, която обуславя през влажния сезон ежегодни речни
прииждания и катастрофални наводнения. Основни речни артерии са Яндзъ
(плавателна до 1800 km нагоре по течението си), Хуанхъ, Хейлундзян, Чжуцян,
Ляохъ, Синцзян, и много други. Към тях можем да прибавим и още около 2800
езера. Китай заема първо място в света по хидроенергийни ресурси. Теоретичният
потенциал на реките се оценява на около 680 млн. kW, а достъпният за усвояване –
на 380 млн. kW (Табл. 1).
Таблица 1.
Хидроенергиен потенциал на реките в Китай.
Речна система
Теоретични
хидроенергийни ресурси
(100 млн. kW)
Дял от теоретичните
ресурси
(%)
Цялата страна
6,8
100
Яндзъ
2,7
40
Хуанхъ
0,4
0,6
Чжунзян
0,3
0,4
Хейлундзян
0,1
0,1
Тибетските реки
1,6
24
Почвени ресурси и биоресурси
.
Китай е богат на почвени ресурси.
Наблюдава се значително разнообразие и контрастност на почвени типове.
Плодородните почви обаче са съсредоточени в Североизточната равнина, Великата
китайска равнина, средното и долното течение на р. Яндзъ, Съчуанската котловина.
Тези области са основните растениевъдни райони на страната. В условията на
топъл и влажен климат тук целогодишно могат да се отглеждат различни
земеделски култури, като за някои от тях (напр. ориз) могат да се получат до три
реколти. Понастоящем обработваемите площи се изчисляват на около 123,4 млн.
ha. Пасищата (около 263,3 млн. ha или приблизително ¼ от площта на Китай) са
разположени в планинските и полупланински райони – Тибет, Северен и Западен
Китай. Най-големите естествени пасища се намират в провинция Вътрешна
Монголия. Изкуствените пасища са разположени предимно в югоизточната част на
страната.
Едва около 16% (158,94 млн. ha) от територията на страната е покрита с гори.
Най-големите масиви се намират в Североизточен Китай, където преобладават
листопадни широколистни дървесни видове. В южните и югоизточни части на
страната е царството на тропическата джунгла.
2. Демографска характеристика
.
През 2004 г. Китай наброява около 1,3 млрд. души, с което се нарежда на
първо място в света. От момента на създаването на КНР през 1949 г. населението й
е нараснало повече от два пъти. Средната гъстота на населението на страната е 135
3
д/km
2
. В същото време то е крайно неравномерно разпределено по територията й.
Най-гъсто населени са приморските части на Източен Китай, където плътността е
над 400 д/km
2
, а най-рядко – западните, където плътността е под 10 д/km
2
.
Значително по-високи са стойностите в урбанизираните крайбрежни територии –
Шанхай (над 2600 д/km
2
).
Един от основните демографски проблеми на Китай е темпът на нарастване
на населението. През 70-те години на миналия век годишният прираст е над 19
млн. души. Това доведе до съществено подмладяване на населението на страната.
Благодарение на взетите мерки за контрол на раждаемостта от началото на 80-те
години на миналия век, коефициентът на раждаемост постепенно се снижава и през
2004 г. е 12,29
‰,
5,9 ‰.
а естественият прираст се стабилизира на около
Това
7-8
.
осигурява един стабилен абсолютен прираст на население в рамките на
млн
.
души годишно Понастоящем в Китай се осъществява преход към нов модел на
,
,
възпроизводство характеризиращ се с ниска раждаемост ниска смъртност и нисък
.
естествен прираст Въпреки това и днес делът на подтрудоспособното население
надвишава около три пъти дела на надтрудоспособното население (Табл. 2).
Таблица 2.
Възрастова структура на населението на Китай (за 2004 г.)
Възрастова група
0 – 14 г.
15 – 64 г.
Над 65 г.
Относителен дял (%)
21,5
70,9
7,6
Друг демографски проблем на китайското население е сравнително ниският
.
8 %
(
му образователен ценз Все още над
от хората са неграмотни сред жените
14 %),
5,4 %
.
около
а едва
имат завършено висше образование В териториален
.
-
аспект този проблем още повече се задълбочава С по висок образователен ценз е
,
(
)
населението в източните провинции докато в западните вътрешните провинции
-
.
неграмотността е в пъти по голяма Все повече китайци получават висшето си
.
2003 .
70
образование зад граница През
г около
000
са китайските студенти в
, 65
Япония
000 -
, 12
в САЩ
000 -
.
в Русия
.
50-
В Китай протича интензивен урбанизационен процес Той започва през
те
.
години на миналия век и е следствие от бързата индустриализация на страната
70-
.
. “
Временно затихва през
те години поради провеждането на т нар
Културна
”,
революция когато милиони млади и грамотни хора са принудително изселени в
.
-
селата Понастоящем населението в градовете бързо набъбва благодарение на по
.
2001 .
високата раждаемост в тях Според официалното преброяване от
г в Китай
662
,
40 %
.
има
града в които живее около
от населението на страната Прогнозните
,
данни на Световната банка са че в резултат на темповете на икономическо
2030 .
60 %.
150
развитие към
г градското население ще достигне
Около
града са с
1
.
220 -
200
.
.
население над млн жители и около
с население под
хил жители Вече
6
-“
”
50
.
от градовете милионници
на страната са сред първите
в света Бурната
-
.
урбанизация влече след себе си и редица социално икономически проблеми
Увеличава се социалната пропаст между градското и селско население както по
,
.
отношение на условията и начина на живот така и по отношение на доходите Така
,
2004
1/3
например през
реалните годишни доходи на селското население са около
.
от доходите на градското население Приблизително същите различия се
„
”
„
”
.
наблюдават и между богатите източни и бедните западни провинции През
,
„
”.
последните десетилетия се създаде прослойка наречена
градска нищета
4