II.Социално-правна   роля   на   училището   за   защита   срещу 

домашно насилие над деца.

1.

Увод

Престъплението   е   сложно   обществено   явление.   С   появата   на 

престъплението   като   форма   на   взаимодействие   между   индивида     и 

обществото, възниква и въпросът за онези, които претърпяват вреди от 

този вид поведение. В съвременните условия особено остро стои въпроса 

за жертви на престъпления, които са малолетни и непълнолетни. Малката 

и младата възраст сочи за недостатъчна физическа и психична зрялост, 

които   са   предпоставка   за   засягането   на   обществените   отношения, 

свързани   с   правилното   развитие   на   подрастващите.   В   сравнение   с 

другите биологични видове човекът се развива физически сравнително 

дълго   време   и   поради   това   е   необходимо   възрастните   индивиди     да 

полагат   грижи   за   подрастващите   през   по-продължителен   период   от 

време.   Същевременно   някои   деяния   пряко   засягат   този   процес   на 

развитие,   влияят   му   отрицателно   и   поради   това   са   въздигнати   в 

престъпления. По отношение на малолетните и непълнолетните трябва да 

се полагат специални грижи във връзка с тяхното правилно физическо и 

духовно   развитие,   а   тези   грижи   се   дължат   от   възрастните   индивиди. 

Разнообразието   на   престъпленията   срещу   подрастващите   се   дължи   от 

една страна на разнообразието на обектите на посегателство и от друга 

страна   –   на   разнообразието   на   начините   за   засягане   на   тези   обекти. 

Поради това в Наказателния Кодекс са предвидени различни възрастови 

граници   за   пострадалия   –   от   недородения   индивид   до   навършване   на 

пълнолетие. 

Правилното   развитие   на   подрастващите   се   постига   чрез   връзката, 

която   възниква   между   тях   и   тези   членове   на   обществото,   които   са 

задължени да осигурят материално младежите, да се грижат за тяхното 

възпитание или да не вършат деяния, които са от естество да попречат на 

правилното им израстване.От друга страна подрастващите също участват в 

обществения живот и малката възраст определя и особеностите на тяхното 

поведение.С   него   следва   да   се   съобразяват   и   останалите   индивиди   от 

обществото, независимо от това дали са длъжни пряко да се грижат за 

подрастващите или просто да не пречат на процеса на тяхното правилно 

развитие.  

  Злоупотребите   с   деца   и   насилието   над   младежи   продължава   да 

съществува като сериозен социален проблем в България и според някои 

проучвания, е тясно свързан с домашното насилие. Повече от половината 

от   жертвите   на   домашно   насилие   са   деца   на   възраст   под   12   години. 

Изследванията доказват връзката на домашното насилие и злоупотребите 

на

деца

в

и 

извън 

семейството.

Според последни проучвания на АЗД 66% от случаите на насилие 

над  деца   през  2003  г.  са   в  семейството.  На   второ  място  са   училищата, 

следвани от улицата и специализираните домове. Законът вече разрешава 

детето да бъде извеждано от семейството, ако там е подложено на насилие. 

В институциите за временно отглеждане на деца официалната статистика 

сочи, че 58% от децата са били обект на сексуално, психологическо или 

физическо насилие.

2. Домашно насилие над деца

Новоприетият   Закон   за   защита   срещу   домашно   насилие   определя 

като  до домашно насилие всеки акт на физическо, психическо и сексуално 

насилие. За домашно насилие се смята и принудителното ограничаване на 

личната свобода и живот, извършено спрямо лица, които са или са били в 

семейна или родствена връзка, живеещи в съпружеско съжителство или в 

едно жилище.

Насилието върху деца и юноши е сериозно нарушаване на техните 

права   и   най-широко   би   могло   да   се   определи   като   всяко   действие   или 

бездействие от страна на възрастния, което поставя в риск физическото и 

психическото   здраве   на   детето.   В   случай   на   констатиране   на   домашно 

насилие над дете, съдът решава дали не е по-добре то да бъде настанено 

при родителя, който не го е малтретирал. 

Съществуват 4 основни форми на насилие над деца:

•

Физическо малтретиране е всяка неслучайно нанесена увреда 

на   дете   до   18-годишна   възраст   от   родител   или   лице 

осъществяващо грижите или опеката над детето.

•

Сексуално малтретиране е използване на дете или юноша от 

друго лице за получаване на сексуално удовлетворение.

•

Занемаряване (неглижиране) – неспособност на родителя или 

лицата,   осъществяващи   грижи,   да   обезпечат   основните 

потребности   на   дете,   недостигнало   18-годишна   възраст,   от 

храна, дрехи, жилище медицински грижи, образование, защита 

и надзор.

•

Емоционално (психологическо) малтретиране – Неспособност 

на   родителя   или   обгрижващото   лице   да   обезпечи   на   детето 

необходимата подкрепа, внимание и привързаност. Хронични 

модели на поведение като: унижение, обиди, издевателства и 

присмех над детето.

Според Закона за защита от домашно насилие всяко пострадало лице 

има право да се обърне към съда за защита. Защитата срещу домашно 

насилие

се

осъществява

чрез

 :

1.   задължаване   на   извършителя   да   се   въздържа   от   извършване   на 

домашно

насилие;

2.   отстраняване   на  извършителя   от  съвместно   обитаваното   жилище   за 

срока,

определен

от

съда;

3. забрана на извършителя да приближава жилището, местоработата  и 

местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия 

и

срок,

определени

от

съда;

4.   временно   определяне   местоживеенето   на   детето   при   пострадалия 

родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и 

срок,   определени   от   съда,   ако   това   не   противоречи   на   интересите   на 

детето;

5.   задължаване   на   извършителя   на   насилието   да   посещава 

специализирани

програми;

6.   насочване   на   пострадалите   лица   към   програми   за   възстановяване.  

Държавата   създава   условия   за   изпълнението   на   програми   за 

превенция   и   защита   от   домашно   насилие   и   програми,   осигуряващи 

помощ   на   пострадалите   лица.   Органите   на   изпълнителната   власт 

извършват   подбор   и   обучение   на   лицата,   натоварени   със   защитата   по 

този закон. 

3.

Социално-правна   роля   на   училището   и   обществеността   за 

защита от домашно насилие.

Според Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени 

места, училището извършва обучение на децата, което включва: 

1.     разясняване   на   рисковите   фактори,   водещи   до   увреждане   на 

здравето и нравственото развитие;