Езикът като посредник

   (

есе)

Жан-Пол Сартр е виден френски философ екзистенциалист. Главна 

тема на неговото творчество е човекът и човешкото съществуване. Той 
приема, че човекът е абсолютно свободен в своето поведение и е принуден 
да отговаря сам за всичко, което става с него.

"Думите" е автобиографична книга на Жан-Пол Сартр, която 

разказва за част от неговия живот. Там той показва отношението си към 
думите. Езикът е изобразен като посредник между мислите и реалността, 
между писател и читател. За него те са по-реални дори от предметите. А 
дали наистина е така? Дали в света на книгите можем да достигнем самите 
себе си и накрая да се освободим от своя собствен идеализъм? Идва 
момент, в който вярата в нашите идеали се превръща в безверие, 
идеалистът преминава в атеист, чиито принципи се доближават до 
реалистичните. И ако думите са нашата религия, дали тогава безмълвието 
би означавало начало на нашия атеизъм?

Преди да стане писател Сартр е вече философ. Повреме на френския 

екзистенциализъм Жан-Пол Сартр развива идеята, че човешката воля е в 
центъра на всичко. В "Думите" той показва отношението си към 
безсмъртието на тези, които оставят след себе си следи: "..тия юнаци 
сигурно са били твърде доволни, когато ги е сполетявала беда, понеже са 
си казвали:"Ама че късмет! Ей сега ще се роди един прекрасен стих!" За 
мен те не бяха мъртви или поне не съвсем: бяха се превъплатили в книги.". 
Вероятно Сартр е прав в своите разсъждения. Така например ако 
погледнем от религиозна гледна точка, именно в словото Божие се ражда 
безсмъртието, вечността.. Днес обаче, думите са изгубили стойността си и 
едва ли някога ще си я върнат. Ако си представим, че нашите идеали са 
цветя, които трябва да  задържим свежи и красиви, дали именно думите ще 
са водата, с която да ги полеем, щом започнат да увяхват? Ако идеалите ни 
са едно бурно море, дали думите биха били достатъчно устойчив бряг за да 
понесат тласъка и силата на разбиващите се в тях вълни?

Жан-Пол Сартр възприема библиотеката като храм, а книгите като 

религия. Изповядвайки знанието той намира подслон под идеалите си, 
превръщайки ги в свой дом. Езикът за него е посредник между реалния 
свят и този, в който живее докато мисли. След като започва да пише Сартр 
превръща мислите си в материя и реалност. Вече всички могат да видят и 
усетят това, което изживява той, докато мисли. В „Думите” е показано 
израстването му именно чрез словото. Така както очите са огледало на 
душата, езикът е отражение на нашите мисли. Чрез него ние можем да 
покажем собственото си морално, духовно и емоционално израстване през