Тема 30

Етнос и нация

1.Определение за етноса в тесен смисъл-Той може да бъде определен като историческа 

устойчива общност от хора, имащи общи относително устойчиви  особености на езика, 

културата, психиката, свои традиции , обичаи, своя история, историческа памет, единно 

самосъзнание и самоназвание.Тези характерни особености при цялата си устойчивост 

не се предават на следващите поколения в неизменен вид и в целия си комплекс.Но те 

са толкова устойчиви, че дори и на най- жестоките завоеватели не са стигали цели 

столетия, за да ги унищожат.Освен етническата диференциация има и други такива –

расови,   религиозни,   соц-класови,   полови,   професионални   и   други.   За   етноса   е 

характерна етничската алтернатива „ние-те” т.е етнос се явява тази съвкупност от хора, 

която осъзнава себе си като общност и се разграничава от другите.Осъзнаването на 

членовете   на   етноса   намира   израз   в   етническото   самосъзнание   и   в     етнонимът   –

самоназванието.Етническото самосъзнание е не само  важен  определител на етноса, на 

етническата   идентификация,   но   и   фактор   обединяващ   членове   на   етноса   и 

разграничаващ ги от  др.етноси.В хода на историческото развитие  може да се измени 

етническата територия.Някои части  на етноса  могат дас е откъснат от основното ядро, 

изменя езика-неговите морфологични и синтактични особености.Отделни групи могат 

да   сменят   езика   си.Може   съществено   да   се   измеии     материалната   и   духовната 

култура.Но   докато   се   съхранява   самосъзнанието   етносът   продължава   да 

съществува.Етносът представлява не просто сума от признаци, а цялостно образувание, 

в   което   на   преден   план   могат   да   изпъкнат   различни   негови   характеристики   в 

зависимост от обстоятелствата.В един случай може да бъде езика,  в други-културно-

битови особености, в трети-самосъзнанието, в четвърти-характерни черти и т.н Като по 

всеки   от   изброените   признаци   може   да   бъде   намерено   изключение,   без 

самосъзнанието.Дискусионен е въпросът  кога възниква етническата диференциация на 

човечеството.С  поред   някои   учени  зараждането  на   етногенеза  трябва   да  се   търси   в 

ранния палеолит.  За разлика от етноса в тесния смисъл на думата, който се определя 

като историческо-културна общност, то етносоциалната общност е синтез на етнически 

и   социално-икономически,   териториално-политически   фактори.Етно   социалната 

общност е по-широко понятие .Историко-стадиалната класификация на етносоциалната 

общност   определя   3   типа:племе,   народност(характерна   за   античните   и   феодално-

средновековните общества) и нация( характерна за новата и най-новата история).

1

Историко –стадиална класификация

Род                          

Фратрия(курия)

Племе

Съзю от племена

Народност

Ентографска група

Етническа група  

Нация

Етнографска група

Етническа група

Национално малцинство

Организацията на първобитното общество се е основавала преди всичко на кръвно-

родствените   връзки.Самото   понятие   род   определя   определен   кръг   от   кръвни 

роднини.Род, фратрия, племе са били 3 те степени на кръвно родство, затворени  в себе 

си , но и допълващи другата.Родът е бил строго екзогамен т.е   забрана на бракове в 

рода, докато племето, което обхващало съвкупност от родове е било в същата степен 

едногамно,т.е сключване на бракове само между членове на племето.Племето е било 

основна практика.Имало е обща митология, религиозни представи, културни обреди, 

общоплем.самосъзнание, племенен диалект , собствено име. Общността на територията 

е   слабо   изразена,   тя   се   променяла.Племето   е   оставало   границата   за   човека   по 

отношение на чужденците от други племена. В Атика   е имало 4 племена във всяко 

племе по 3 фратрии , а тя имала около 30 рода. В Древен Рим -10 рода, образували 1 

курия .10 курии-1 племе.Съюзът от племена, представлявал по усложнено подобие на 

племето.Възникването   на   съюзи   от   племена   поставя   подкопаването   на   родовото, 

първобитното   общество,   институциите   били   преобразувани,   изменени   и   накрая 

заменени   с   историческите   органи   на   държавно   публичната   власт.   Икономическите 

причини за това са били: частната собственост, стоковото производство и търговия, 

покупката   и   продажбата   на   земи   ,   растящото   разделение   на   труда   между 

занаятчийство,търговия, корабоплаване.  

2

Теории     за   нациите:

  не   съществува   една   универсална   теория   за   нацията.Самото 

понятие   нации   има   латински   произход  nation-означава   общност   на   произхода, 

раждане.В   средновековните   извори   думата-nation  се   разглежда   като   равнозначна   на 

gentes- народ. В арабския свят се е наложил термина умма , но същност умма означава 

не нация,а религиозна общност   на всички мюсюлмани. Ал-умма-ал-арабия –арабско 

говоряща нация. Едно от 1-те   определения за нацията 1694г от френската академия, 

според което нацията е общност от хора, общност от всички жители на една и съща 

държава,област,   които   живеят   под   едни   и   същи   закони   и   използват   един   и   същи 

език.Едана   от   най-старите   теории   за     нацията   е  

психологическата   теория

.   Главни 

представители   са   Хердер,   Хегел,   Ренан,   Ото   Бауер   и   др.Йохан   Хердер     е   немски 

философ,   основател   на   история   на   културата.Той   разглежда     нация   и   народ   като 

синоними.Нацията е естествена  общност.Тя е по-висша ценност  от индивида, който 

получава   своите   характеристики   поради   принадлежността   си   към   специфичната 

култура и нация.Хердер въвежда  понятието колективен народен дух на народа, който 

се доразвива  от Хегел.Според  Хегел  всяка  нация  се  характеризира    с една  особена 

степен на развитие на колективния народен дух.Формите му на   изява са религията, 

науката,   културата,   изкуството,   самите   съдби   на   хората.Хегел   свързва   нацията   с 

държавата.Колективният   народен   дух   се   инкорпорира(осъществява)   в 

държавата.Неговата   теория   оказва   влияние   върху   редица   идеалистки   теории   за 

нацията.Според   Ренан(френски   изследовател   на   религията)   нацията   е   общност   на 

волята.Волята е от най-голямо значение за образуване на нацията.Самото съществуване 

на   нацията   е   един   непрекъснат   плебисцит.Нацията   е   единство   на   душа   и   тяло,   на 

материални и духовни компоненти.Той дава предимство на духовното начало.Според 

Ренан   националната   душа(духовното   начало)   се   съставлява   от   2   елемента-единият 

свързан с миналото-обща историческа памет, традиции, обичаи, навици, а другият   е 

свързан с настоящето-желанието и съгласието за съвместен живот, наличие на обща 

еоля на съвместния живот.Значителен принос в теорията за нацията дава Ото Бауер –

„Нацията е цялата съвкупност от хора, свързана общност на национален характер, на 

основата   на   общността,   на   историческата   съдба.Нацията   е   относителна   общност   на 

характера,   тя   е   тази   общност,   която   благодарение   на   общата   историческа   съдба   е 

обвързана   от   общ   характер.Той     я   определя   като   съвкупност   от   признаци,   които 

отличават  хората  от една националност  от друга.Комплекс  от физически  и духовни 

качества, които отличават една нация. Нацията се образува в резултат на съответната 

наследственост   и   в   резултат   на   предаване   на   културни   ценности.За   изчезване   на 

3

нациите не може да се говори, според него. Бъдещето ще представлява пъстра картина 

на национални съюзи и териториални корпорации.

Историко-материалистката теория-

 Тя се определя като историческа и икономическа 

теория.Според нея възникването на нацията е исторически процес.Някои елементи на 

нациите са съществували още през Средновековието, но липсват факторите, които ги 

консолидират.Консолидацията   на   нациите   е   свързано   с   утвърждаването   на 

капиталистическите   и   икономическите   отношения.Развитието   на   стоковото 

производство   и   търговия   води   до   преодоляване   на   феодалната   раздробеност   и 

формирането на многото местни пазари   на единен национален пазар,който се явява 

икономическата   основа   на   нацията.В   резултат   на   това   настъпва   консолидация   на 

територията   на   населението,   говорещо   един   език   въз   създаването   на   езика   и 

утвърждаването   му   в   литературата.Капитализмът   унищожава   раздробеността   на 

средствата за производство на собствеността.При тази теория   създаването на общи 

икономически   връзки   е   условие   и   признак   на   нацията.   Определението   на   Сталин 

1913г.:Нацията   е  исторически  създава  се   устойчива  общност   на  езика,   територията, 

икономически живот и психически облик,проявяващ се в областта на културата”Само 

съвкупността   от   всички   тези   признаци   правят   нацията.Главната   критика   е,   че   тази 

дефиниция     има   схематичен   характер.Разглежда   нацията   като   нещо   застинало     и 

подценява ролята  на  националното съзнание.След Сталин тази теория е доразвита и 

има нови приноси  . на 1 място въвеждат се понятията  етнос,  етническа  общност  и 

етносоциална   общност,   което   поставя   акцента   върху   приемствеността.На   2   място 

обособява се националното съзнание като характерен признак на нацията.Нац.съзнание 

отразява   реалната     устойчива   и   многостранна   връзка   на   личността   и   нацията.То 

предполага идентификация  на личността с нацията, разглеждане на нейните ценности 

като свои.Нац. съзнание се проявява различно в поведението на хората.За едни то може 

да представлява смисълът на животът им, за други то може да бъде слабо изразено, за 

трети хора може да се трансформира   в недоверие към други хора.В структурата на 

националното съзнание важно място алтернативата”ние-те”.Тук е възможна аналогия с 

определена   личност.Така   нацията   самосъзнава   себе   си   съпоставяйки   се   с   др. 

нации.Според тази теория историята твори нацията, а не расовия фактор.Нацията не  е 

расова   или   религиозна   общност,   а   историческа   общност   от   хора.Тя   е   единство   на 

материални   и   духовни   компоненти,   на   социални   и   етнокултурни   компоненти. 

Разликата между народност и нацията, според тази теория? Разликата е преди всичко 

качествена  в степента на консолидация в съдържателно отношение и от гледна точка 

4