1
background image

1.

ПОНЯТИЕ ЗА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО И НАКАЗАТЕЛНО – 

ПРАВНАТА НАУКА.

Най – общо правото може да бъде определено като съвкупност или система 

от правила за поведение на хората в обществото, установени или санкционирани 
от държавата и отразяващи волята на държавата, чието спазване от правните 
субекти се гарантира от възможността да се използва държавна принуда.

Основните   особености   на   НП,   се   извличат   от   осн.   особености   на   общото 

понятие за право. – Правото е система от норми, от задължителни правила за 
поведение на хората в обществото, които уреждат взаимоотношенията м/у тях, 
като   специфичното   тука   е,   че   тези   взаимоотношения   се   възникват   само   при 
извършване на престъпление.

Поради това НП, урежда специфични обществени отношения свързани със 

система от забрани.

Друга особеност  на правото е че  се явява  съвкупност от  норми, които се 

установяват   или   санкционират   от   държавата.   Санкционирането   е   способ   за 
придаване сила на държавна воля. Установяването на правни норми е процес по 
формулирането на правила за поведение от компетентни държавни органи.

Друга   особеност   на   правото   е,   че   то   е   въздигната   в   закон   воля   на 

законодателя.

Последната   основна   особеност   на   правото   е,   че   съобразяването   с 

предписанията   на   неговите   норми   е   гарантирано   от   възможността   да   се 
използват специфични мерки на държавна принуда. И в тази връзка се проявява 
спецификата   на   наказателното   право.   То   използва   най-тежката   форма   на 
държавна   принуда   –   наказанието.   Наказанието   са   свежда   до   принудително 
засягане   на   основни   лични   или   имуществени   права   на   извършителя   на 
престъплението.

-   Предмета   на   НП   представлява   системата   от   обществените   отношения, 

пораждащи   се   при   извършване   на   престъпления   и   които   са   свързани   с 
наказателната отговорност на техните извършители.

Основните   особености   на   предмета   на   НП   са   няколко:   -   Основните 

юридически факти, които в НП са отрицателни прояви. Тези юридически факти 
засягат   отрицателно   съществуващите   обществени   отношения   в   сравнително 
висока степен. – Друга особеност на предмета на НП е , че престъпленията могат 
да   засягат   отрицателно   практически   всички   области   на   обществения   живот. 
Поради това има универсална охранителна функция.

-  Методът  на  правно регулиране включва  съвкупността  от средствата  или 

способите с които се постига определен резултат и начинът за използване на 
тези   средства   и   методи.   Основното   средство   с   което   си   служи   НП   е 
наказателната   санкция.Тя   е   принудително   засягане   правата   и   интересите   на 
престъпния   деец   по   начин   и   в   степен   предвидени   в   закона.   Наказателната 
санкция е мярка на държавна принуда, което означава че деецът е длъжен да 
търпи   засягането   на   неговата   правна   сфера.   Тази   санкция   отразява   и 
обществената необходимост да се окаже известно въздействие в/у престъпника в 
посока   неговото   поправяне,   превъзпитание   и   сплашване.   Освен   това 
наказателната   санкция   въздейства   предупредително   и   възпитателно   в/у 

background image

останалите членове на обществото. Наред с наказанията в закона са предвидени 
и   други   правни   последици   извън   наказателната   санкция.   Една   от   тях   е 
възможността   за   освобождаване   от   наказателна   отговорност,   като   тя   бъде 
заменена с възпитателни мерки. 

Освен това  към  средствата  на НП следва  да се  отнесат  и предвидените  в 

закона   възможности   за   отнемане   в   полза   на   държавата   на   средствата   на 
престъпленията,   отнемане   в   полза   на   държавата   на   придобитото   чрез 
престъпление, както и възможността за прилагане на принудителни медицински 
мерки   по   отношение   на   лице   изпаднало   в   състояние   на   невменяемост   след 
извършване на престъплението.

 Начинът за регулиране на наказателните отношения има своите особености. 

Първата е, че деянията обявени за престъпления, се посочват в закона. В закона 
също се посочват и наказанията които ще се налагат ако бъде извършено дадено 
престъпление. 

- Принципите на НП се определят от обществените потребности на които 

служи.

1.

Принцип на законността – това е първият и основен принцип изразяващ 
се   в   три   положения.   –  Законоустановеност   на   престъпленията.   По 
силата   на   това   изискване   деянията   обявени   за   престъпления   и   са 
забранени под страх от наказание, трябва да бъдат посочени от закон. – 
Законоустановеност   на   наказанията.  Това   означава   че   наказанията 
които   засягат   правата   на   виновните   в   извършване   на   престъпления 
трябва   също   да   бъдат   предвидени   в   закон.   –  Освобождаване   от 
наказателна отговорност въобще и на освобождаване от изтърпяване на 
наложено наказание. Тези възможности също трябва да бъдат уредени 
със закон.

2.

Принцип   на   демократизма   –   този   принцип   е   характерен   за   всички 
демократични наказателно-правни системи и се изразява в две насоки. 
– НП защитава интересите на цялото общество, на всички хора които се 
намират   в   една   или   друга   степен   под   българска   юрисдикция.   – 
Равенство на гражданите пред закона. Тази насока изисква също така 
предвидените наказания да се прилагат еднакво за всички извършители 
на престъпления.

3. Принцип на хуманизма – трябва да отговаря на няколко изисквания. – 

Хуманизъм в НП означава съчетание на принудително и възпитателно 
въздействие   в/у   престъпния   деец.   –   Наказанието   трябва   да   бъде 
подчинено на определени цели. – Хуманизмът намира израз в стремежа 
към   стесняване   приложното   поле   на   наказателната   репресия. 
Използването на репресията трябва да е съобразено и с осъщественото 
засягане правата на пострадалите от престъплението.

4.

Принцип   на   интернационализма   –   това   изискване   е   свързано   с 
необходимостта   българската  държава  да   осигури  наказателно   правна 
закрила   с/у   престъпни   посегателства   на   интереси   принадлежащи   на 
друга държава или на чужди граждани. Този принцип се налага по две 
основни   съображения.   –   Защита   на   общочовешките   ценности,   като 
мирът, равенството на хората и др. – Обстоятелството че съвременната 
престъпност все повече се интернационализира.

background image

4.

ВИДОВЕ СТРУКТУРА НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ.

Понятието за наказателноправна норма се основава на понятието за правна 

норма въобще. - Всяка правна норма е общозадължително правило за поведение, 
адресирано  към  неопределен кръг  правни субекти.  От тука следва  и първата 
особеност   на   нормите   на   НП.   Те   или   установяват   пряко   забрани   за 
осъществяване на определено поведение, или са свързани с приложението на 
норми които установяват такива забрани. - Всяка правна норма е правило за 
поведение,   установено   или   санкционирано   от   държавата.   В   българското   НП 
съществуват единствено норми които са специално установени със закон. – Друг 
елемент   от   понятието   за   правна   норма   е   че   тя   изразява   волята   на 
парламентарното   мнозинство.   Наказателноправните   норми   се   приемат   с 
мнозинство.   –   Спазването   на   предписаното   от   правната   норма   поведение   е 
гарантирано   от   държавната   принуда.   За   наказателноправните   норми   е 
характерно,   че   спазването   на   установените   с   тях   забрани   е   гарантирано   от 
използването на наказанието като най-тежка форма на държавна принуда.

Така   Наказателноправните   норми   могат   да   бъдат   определени   като 

установени от държавата правила за поведение, свързани със забраняване под 
страх   от   наказание   на   даден   вид   общественоопасни   деяния,   които   норми 
защитават от престъпни посегателства интересите на цялото общество или на 
отделни правни субекти.
- Видове наказателноправни норми – От гледна точка на тяхното систематично 
място в НК, наказателноправните норми биват два вида; норми на Общата част и 
на особената част. 
1. Норми на общата част на НК – от своя страна те се делят на декларативни и 
определителни   норми   в   зависимост   от   тяхното   предназначение.   – 

ДЕКЛАРАТИВНИ

  са   тези   норми   от   общата   част   на   НК   които   установяват 

основните принципи и начала на наказателната политика на държавата и НП. 
Декларативния   ха-ер   на   наказателноправните   норми   не   изключва 
необходимостта   държавните   органи   да   се   съобразяват   с   установените   в   тях 
изисквания,   защото   имат   императивен   ха-ер   като   всички   правни   норми.   – 

ОПРЕДЕЛИТЕЛНИ

  са   тези   норми   на   общата   част   на   НК   които   дават 

определения на основните понятия на НП.
2. Норми на особената част на НК – решават задачата за ясно и точно посочване 
на   проявите   които   законът   обявява   за   престъпни,   като   за   различните   видове 
престъпления предвиждат и съответните наказания. В зависимост от функцията 
която   изпълняват   нормите   на   особената   част   на   НК   са   три   вида   –   основни, 
допълнителни и особени разпоредби. – 

ОСНОВНИТЕ

 норми са най-много и с 

най-съществено   значение,   защото   те   определят   кои   точно   деяния   са 
престъпления и какви наказания могат да се налагат при извършването им. В 
структурно   отношение   откриваме   два   елемента   на   основните   норми     - 
диспозиция и санкция. –  

диспозиция

 

– 

тази част от особената норма в която е 

очертано   деянието   което   тя   обявява   за   престъпление.   В   зависимост   от 
предназначението се използват различни видове диспозиции. В българския НК 
се използват  четири вида  диспозиции:-описателни,  препращащи, бланкетни и 
опростени. –  

описателни диспозиции  

– са тези които дават точно и подробно 

background image

описание на деянието, въздигнато в престъпление. Тези диспозиции имат най- 
съществено значение за системата на особената част на НК, защото чрез тях се 
очертават болшинството от видовете престъпления. – 

препращащи диспозиции

 – 

отпращат за един, за няколко или за всички белези на съответното престъпление 
към друга норма от НК. Постига се законодателна икономия. В НК се използва 
два вида препращане - изрично и мълчаливо. Изрично е когато точно се посочва 
нормата към която следва да се отнесем. При Мълчаливото препращане самата 
редакция   на   текста   ни   отправя   при   нормата   където   са   дадени   признаци   на 
третираното престъпление; напр. кражбата е описана точно в чл.194 а в чл.195 е 
посочено само кражба. –  

бланкетни диспозиции  

– са тези които отпращат за 

един, за няколко или за всички елементи на престъплението към правна норма 
от   друг   нормативен   акт.-  

опростените   диспозиции

  –   са   тези   в   които   за 

описанието   на   един   или   няколко   елемента   на   престъплението   се   използват 
термини или изрази чието съдържание се приема за общоизвестно. – 

санкция

 – 

тази част от наказателноправната норма в която се предвижда видът и размерът 
на наказанието което ще се налага в случай че бъде извършено престъпление. 
Санкцията трябва да бъде съобразена с изискванията на два основни принципа – 
законоустановеността  на наказанията  и за индивидуализацията  на налаганото 
наказание съобразно конкретния случай. Санкциите в степента на определеност 
биват   –   абсолютно   неопределени,   абсолютно   определени   и   относително 
определени   санкции.   За   българския   НК   са   характерни   само   относително 
определените.   –  

относително   определена   санкция  

–   в   нея   наказанието   е 

посочено по начин който позволява то да бъде индивидуализирано. Когато за 
престъплението очертано в диспозицията се предвижда само един вид наказание 
неговият   размер   трябва   да   е   даден   в   определени   граници.   -   В   НК   срещаме 
няколко   разновидности   но   относително   определени   санкции,   в   които   се 
предвижда само един вид наказание. – санкции със специален максимум – при 
които е посочен само максималния размер на наказанието, като за минимален 
размер се приема този който е посочен в общата част на НК. –  санкции със 
специален минимум и специален максимум – посочва се както минималния така 
и   максималния   размер   на   предвиденото   наказание.   -  санкции   със   специален 
минимум  – сочат само минималния размер на наказанието а за максимален се 
приема   този   посочен   в   общата   част   на   НК.   –  санкции   без   минимум   и   без 
максимум – като за такива се приемат тези посочени в общата част на НК.Най-
често   се   използват   при   принудително   заселване   и   поправителен   труд.   –   По 
някога се предвиждат два или повече вида наказание. Тези санкции също имат 
няколко разновидности. –  алтернативно дадена санкция  – предвижда два или 
повече   вида   наказание   като   съдът   може   да   наложи   само   един   от   тях.   – 
кумулативно дадена санкция - предвижда два или повече вида наказание, които 
съдът   налага   задължително   едновременно.   –  алтернативна   възможност   за 
кумулативно налагане на санкция – налагане на два или повече вида наказание 
едновременно.   –  

ДОПЪЛНИТЕЛНИ   И   ОСОБЕНИ   РАЗПОРЕДБИ  

–   те   не 

очертават самостоятелно видове престъпления. По своеобразен начин допълват 
санкциите на съответните основни норми. Наред с това в някои случаи уреждат 
специфични   хипотези   на   освобождаване   от   наказателна   отговорност   или 
обявяват някои престъпления за такива от частен характер.

background image

6. ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ЗАКОН ПО ВРЕМЕ, МЯСТО И 

ОТНОСНО ЛИЦАТА.

Под действие на наказателноправните норми се разбира от една страна 

възможността за тяхното прилагане а от друга – тяхното прилагане когато това е 
необходимо. Пределите на действие на българските наказателноправни норми 
като възможност за тяхното прилагане следва да се разглеждат в три насоки.
- Във времето – кога е извършено престъплението. – В пространството – къде е 
извършено   престъплението.   –   По   отношение   на   лицата   –   кои   лица   могат   да 
отговарят за извършените от тях деяния.
1. ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ ПО ВРЕМЕ – свежда 
се до решаване на три проблема –  

времеви граници

  – Наказателноправните 

норми могат да бъдат прилагани при извършено престъпление от момента на 
тяхното влизане в сила до отмяната им по съответния ред. – 

Влизане в сила

 – за 

наказателните закони важи общата конституционно положение, трябва да бъдат 
публикувани в Държавен вестник влизат в сила три дни след обнародването. Но 
поради   особения   х-ер   на   материята   която   уреждат   обикновено   в   съответния 
закон се предвижда по-голям срок. – 

Прекратяване действието

 – Наказателно 

правните норми прекратяват своето действие при тяхната отмяна, когато отпада 
възможността   за   прилагането   им.   По   начало   в   НП   е   характерна   изричната 
отмяна   –   когато   с   чрез   закон   изрично   се   сочи   кои   текстове   се   отменят.   – 
Мълчаливата отмяна теоретично също е възможна когато идентични фактически 
състави са уредени по различен начин от норми приети в различно време. В 
българското НП не се практикува. – 

Действие на наказателноправните норми 

във времето

 – В наказателноправната квалификация на едно деяние меродавен е 

момента на неговото извършване. Никой не може да бъде осъден за деяние което 
не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му. 
В НК е посочено че за всяко престъпление се прилага онзи закон който е бил в 
сила по време на извършването му. – 

обратно действие на наказателния закон 

– Проблемът за обратното действие на наказателноправните норми има голямо 
значение.   На   първо   място   стои   проблемът   с   обратното   действие   на   нормите 
които установяват или увеличават наказателната отговорност. На второ място е 
проблема с обратното действие на норми които намаляват или изключват тази 
отговорност.   Разпоредбата   на   чл.2   ал.1   от   НК   предвижда   че   за   всяко 
престъпление прилага онзи закон който е бил в сила по време на извършването 
му,   а   тази   на   ал.   2   постановява   че   когато   до   влизане   на   присъдата   в   сила 
последват   различни   закони,   прилага   се   законът   който   е   най   благоприятен   за 
дееца.   Само   при   тази   хипотеза   наказателноправните   норми   могат   да   имат 
обратно   действие.   Трябва   да   имаме   извършено   престъпление.   Деянието   да   е 
довършено при действието на стария закон. Не трябва дееца да има влязла в 
сила присъда. И до влизането на присъдата в сила да са последвали различни 
закони с различни наказателноправни последици за извършеното престъпление. 
По-благоприятен   за   дееца   е   този   закон   който   предвижда   по-леки   за   него 
наказателноправни   последици.   –

 

действие   при   обявяване   на 

противоконституционност

 – Искане за обявяване на противоконституционност 

може да се прави само относно действащи правни норми. Искането може да се 

background image

отправи   след   неограничен   дълъг   период   от   влизането   в   сила   на   нормата. 
Нормата обявена за противоконституционна не се прилага от деня в който влезе 
в сила решението на КС. Престава да действа за напред. Решението на КС няма 
обратно   действие.   КС   е   приел   че   неговите   решения   имат   и   възстановително 
действие,   че   се   възстановява   действието   на   закона   такъв   какъвто   е   бил   до 
изменението му.
2. ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ ПО МЯСТО – това е 
възможността за тяхното прилагането в зависимост от това къде е извършено 
престъплението.   Известни   са   четири   принципа   за   решаване   на   въпроса   дали 
наказателния закон на дадена държава е приложим от гледна точка на това къде 
е извършено деянието – териториалния принцип, националния принцип, реалния 
принцип, универсалния принцип. – 

действие на териториалния принцип

 – по 

силата   му   се   прилага   закона   на   държавата   на   чиято   територия   е   извършено 
престъплението.   Българският   НК   се   прилага   по   отношение   на   всички 
престъпления   извършени   в/у   територията   на   българската   държава.   Когато 
престъпно   деяние   е   осъществено   изцяло   на   българска   територия   и 
общественоопасните последици са настъпили тук, когато част от престъпното 
деяние е осъществено в България или само престъпните последици са настъпили 
изцяло   или   отчасти   на   наша   територия   се   приема   че   престъплението   е 
извършено   на   територията   на   РБ   и   е   приложим   нашият   НК.   –  

действие   на 

националния   (личния)   принцип

  -   националния   принцип   се   прилага   към 

българските   граждани   и   за   извършените   от   тях   престъпления   в   чужбина. 
Същността на този принцип се изразява в няколко положения: -когато деянието 
извършено от български гражданин в чужбина е престъпление по нашия НК, 
присъдата на чужд съд няма сила на присъдено нещо спрямо българския съд. 
Възниква   и   въпроса   как   следва   да   се   постъпи   ако   бъде   преследван   и   от 
законодателството  на  държавата   където   е  извършил  престъплението.  В  НК   е 
предвидено че български гражданин не се предава на чужда държава за съдене. 
Щом е извършил престъпление което е предвидено и в нашия НК той отговаря 
пред нашето правосъдие. Предпоставките за приложението на личния принцип 
са   изчерпателни   като   се   посочва:   Деянието   трябва   да   е   престъпление   по 
българския   НК.   ;   извършителят   трябва   да   е   български   гражданин.   ; 
престъплението да е извършено извън територията на РБ. – 

действие реалния 

принцип

  - реалния принцип за действие на нормите е отразен в чл.5 НК и се 

прилага   и  към   чужденци   извършили  в   чужбина   престъпления   от   общ   х-ер   с 
които   се   засягат   интересите   на   РБ   или   на   български   гражданин.   За   да   се 
приложат тези разпоредби трябва да са налице следните предпоставки: субектът 
на престъплението да е чужденец; деянието да е престъпление по българския 
закон; престъплението трябва да е от общ характер; престъплението трябва да е 
извършено в чужбина извън пределите на РБ; извършеното престъпно деяние 
извън   пределите   на   РБ   трябва   да   засяга   интересите   на   държавата   или   на 
български   гражданин.   –  

действие   на   универсалния   принцип

  -   предвижда 

действие   на   наказателноправните   норми   да   се   прилагат   по   отношение   на 
чужденци извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството с 
което   се   засягат   интересите   на   друга   държава   или   чужди   граждани,   както   и 
други   престъпления   извършени   от   чужденци   в   чужбина   когато   това   е 
предвидено в спогодба в която участва РБ.

Това е само предварителен преглед!

Понятие за наказателно право

Най–общо правото може да бъде определено като съвкупност или система от правила за поведение на хората в обществото, установени или санкционирани от държавата и отразяващи волята на държавата...

Понятие за наказателно право

Предмет: Право
Тип: Теми
Брой страници: 19
Брой думи: 4496
Брой символи: 41438
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм