КРИМИНОЛОГИЯ

Видове престъпност.
1. Престъпността в съвременния свят

1. Съвременното общество е силно криминализирано и виктимизирано. Развитието 
на   съвременната   престъпност   се   разглежда   след   ВСВ.   Тогва   възникват 
многожество   фактори   в   полза   на   престъпността   –   количествените   натрупвания 
водят   до   качествени   изменения   (Хегел).   Увеличава   се   абсолютния   брой   на 
престъпността във всички страни и се усложнява структурата им – преобладава 
тежката престъпност, появяват се нови, непознати престъпления. Всичко това се 
рализира постъпателно във времето. Общата тенденция за Европа се проявява във 
Франция и Италия, където престъпността е устойчива до 70-те години, след което 
стремително   нараства.   Общата   престъпност   запазва   основната   си   структура   – 
преобладават   престъпленията   против   собствеността,   предимно   кражби.   В 
развитите страни голям дял имат кражбите на коли и на вещи и части от коли, а от 
новите престъпления – застрахователни измами. Крайно негативна последица от 
условията   на   живот   след   ВСВ   е   нарастването   на   младежката   престъпност. 
Престъпността придобива нова характеристика – тя се ювентизира (подмладява), а 
реалното участие на непълнолетните и младежите до 25 г. е над 50% от всички 
извършители. Появява се изразен конфликт между поколенията. Друга особеност 
на   периода   след   войната   е   нарастване   дела   на   насилствената   престъпност.   В 
средата   на   50-те   години   е   издигната   идеята   за   самостоятелна   дисциплина   – 
агресология.
Връзката между социалноикономическите и политически промени и престъпността 
е предмет на изследване от теорията на модернизацията, криминологичен вариант 
на   цивилизационната   теория.   М.Б.   Клинард,   Х.   Зеер,   Л.   Шели   обосновават 
модеризацията   като   основен   криминогенен   фактор   за   високата   съвременна 
престъпност. В крайния криминален ефект се отразява конфликтът между традиция 
и модерност, който се преодолява под въздействие на нововъзникнали фактори.
Урбанизацията   е   част   от   процеса   на   модернизация,   но   от   нея   произтичат 
отрицателни   последици:   1)   социална   изолация   на   част   от   хората;   2)   социална 
дезорганизация; 3) отслабване на социалния контрол; 4) аномия. В условията на 
глобализацията   тази   теория   добива   нови   измерения   –   “взрив”   на   общата 
престъпност, доминираща е престъпността срещу собствеността, увеличаване на 
тежките   престъпления,   висока   икономическа   престъпност,   развиваща   се   в 
условията   на   мощна   “сива”   и   “черна”   икономика,   поява   на   национална 
организирана престъпност, която консолидира и подчинява останалите.
2.   Глобализация   и   престъност   –   глобалната   престъпност   е   функция   на   общата 
глобализация. В основата е глобалната икономика, чиито процес ускорено протича 
след ВСВ. След края на войната светът се развива по два модела – американски, 
основан   на   отворен   и   непрестанно   разширяващ   се   пазар   и   съветски   – 
полузатворено централно управлявано стопанство. Студената война допълнително 
разделя двете системи. Периодът се характеризира с икономическа експанзия на 
САЩ, а реализацията на Плана “Маршал” е свързана с най-мощното инвестиране 
на   отделна   държава   в   различни   части   на   света.   Целенасочено   се   овладяват 

петролните   страни   в   надпреварата   за   разпределяне   на   икономическо   влияние. 
Политиката “Рейганизъм” за САЩ и “Тачеризъм” за Англия през 80-те се свеждат 
до   т.нар.   “строг   свободен   пазар”   и   се   налагат   в   световното   стопанство. 
Глобализацията на световната икономика се характеризира с:
1) възникване на единен световен ред, отстояван от развитите страни – Г-7 (САЩ, 
Англия, Германия, Франция, Италия, Япония, Канада и новоприсъединената Руска 
федерация). Националните икономики и финансови системи се оказват обвързани 
от   международни   финансови   институции,   а   страните   –   зависими   от   валути   със 
световно значение.
2) въникване на единен световен пазар, в резултат на развитието на националните и 
регионални   пазари.  Разрастването   на   международната   търговия   като   обем   и 
усъвършенстващи се форми е свързано с търесне, установяване и разширяване на 
пазари. Международната търговия вече има планетарен характер и в следствие на 
това   появата   на   нови   търговски   субекти   поражда   противоречия   и   дълбоки 
конфликти за територии и пазарни сфери на влияние. Развитието на търговията се 
превръща   в   ускоряващ   фактор   за   интернационализиране   на   промишленото 
производство и възникване на многонационални корпорации гиганти.
3)   изграждане   на  световна   финансова   система,   която   се   обособи   като 
самостоятетелен   фактор   на   световната   икономика,   през   която   преминават 
огромните потоци пари на легалната, сенчестата и черната икономика.
4)  доларизация  на   световната   икономика   –   приемане   на   долара   за   основно 
разплащателно средство.
Така подчиненият на нов икономическ иред съвременен свят е под натиска на нова 
престъпност   –   глобалната   престъпрост,   включително  конвенционалната 
(традиционната),   квазиконвенционалната,   която   съчетава   характеристики   на 
обикновената, традиционната и нетрадиционната престъпност, икономическата и 
организираната   престъпност.   Непрекъснато   се   връзпроизвежда   нов   тип 
престъпност обхванала всички страни. 
В   основата   на   консолидацията   на   видовете   престъпност   е   мощната 
транснационална икономическа престъпност в сянка – черна и сива, която генерира 
все   по-нови   видове   престъпления.   Световната   търговия   е   криминализирана   – 
контейнерът   едно   от   техническите   средства,   ускоряващи   този   процес   чрез 
контрабандното   пренасяне   на   големи   количества   забранени   за   износ   или   внос 
стоки.   Създават   се   канали,   включително   и   нелегални,   с   което   престъпността 
придобиава международен характер.
Многонационалните мегаполиси включват т. нар. гета и действащите в тях главно 
младежки банди. Те приемат и формированията на организираната престъпност. 
Интензивните   международни   търговски   връзки   се   съпровождат   от   огромни 
парични потоци, в които се включват пари със съмнителен и престъпен произход. 
Около стратегическите икономически центрове много страни създават условия за 
превръщането им изцяло или на отделни зони от тях във “финансов (данъчен) рай”. 
Тези страни и зони улесняват движенията на престъпните пари, превръщат се в 
мощни перални за мръсни пари. Глобализацията на престъпността се ускорява от 
незапомнената   корупция,   която   се   превръща   в   относително   самостоятелно 
социално явление, генериращо по-голяма и сложна престъпност.

Политическата   декларация   от   Неапол   и   Глобалният   план   за   действие   срещу 
организираната   транснационална   престъпност   са   основният   международен 
документ,   определят   концепцията   и   старетиите   за   превеция   и   контрол   върху 
съвременната   организирана   престъпност   до   м.   12.2000г.   Глобалният   план   е 
документ  на ООН. Тя приема на 13.12.2000г. в Палермо, Италия Конвенция  на 
ООН срещу транснационалната организирана престъпност и двата протокола към 
нея.   В   конвенцията   са   включени   трите   основни   проблема   –   организирана 
престъпност,   пране   на   пари   и   корупция,   в   контекста   на   глобалния   проблем   за 
транснационалната   организирана   престъпност.   За   първи   път   в   международен 
документ се дефинира понятието “организирана престъпна група”.
Основни   характеристики   на   съвременната   престъпност   са:   всеобхватност, 
адаптивност, устойчивост – не се поддава на рязко ограничение; организираност – 
в самостоятелно ядро или във връзка с други организации; самоусъвършенстване 
чрез самофинансиране. 
Има   процес   на   конвергенция   на   престъпността   (взаимопроникване).   Явна   е 
опасността   от   експанзия   и   диверсификация   на   организираната   транснационална 
престъпност. Най-голям дял в нея има търговията с оръжие, търговия с човешки 
органи, пране на пари и т.н.
3.   Съвременна   престъпност   –   началото   на   новият   криминогенен   ефект   поставя 
1989г. с отпадане на идеологическото и блоково разделение и свързаните с него 
ограничения. 
-   Вълната   на   престъпноста   засегна   първо  САЩ   и   съседната   й   Канада,   където 
кулминацията на престъпността е през 1991г. В САЩ за 30годишен период (1960 – 
1993г.) ръстът на престъпността е 310%. В двете страни най-голямо е увеличението 
на престъпността против собствеността, извършвана чрез насилие.
В  Англия  и  Уелс  пикът  е през  1993г., когато на 100 хиляди от населението  са 
регистрирани 5,53 хиляди престъпления, след което престъпността спада, но далеч 
не до нивата от преди 1989г. В Германия кризисната година е 1993г. с 6,750 хиляди 
престъпления   –   това   е   3   години   след   обединението   на   ФРГ   с   ГДР.   Следва 
постепенне спад до 6,302 хил – 1999г. 
В Италия пикът е 1991г. с 4,877 хиляди престъпления от 3,455 през 1981г. Общо за 
западните   страни   е   характерно   бързото   овладяване   на   отрицателните   процеси, 
обусляващи   “взрива”   на   престъпността   и   стабилизирането   й,   макар   и   на 
относително високо ниво от 1989/90г.
-   В   страните   от   бившия   източен   блок   могат   да   се   обособят   два   относително 
самостоятелни периода в динамиката на престъпността: първият – от началото на 
прехода до 1994г. – ускорена криминализация; вторият – след 1994г. – независимо 
от   измененията   в   нивата   и   структурата,   престъпността   е   трайно   установена   в 
обществото. След 1994г. всички страни от Източна и Централна Европа бележат 
връх   в   криминализацията.   Престъпността   в   страните   “в   преход”   се   изменя 
неравномерно. Основни фактори, обуслявящи развитието на опасни криминогенни 
фактори   са   свързани   с   приватизацията   и   настъпилата   рязка   имуществена 
диференциация.   Държавата   е   дезорганизирана   и   системата   й   за   контрол   над 
престъпността – отслабена и неефективна. Особеностите на прехода в отделните 
страни определят националните различия в развитието на престъпността. С най-
висока интензивност е Унгария, следва Чехия, а България е на 7-мо място сред 18-

те страни. За страните в преход особено тежък е проблема с темпът на нарастване 
на престъпността за кратък период от време.
4.   Виктимизация   –   глобализацията   доведе   до   пълното   виктимизиране   на 
съвременното   обкество,   основание   за   да   се   изведе   нова   категория   във 
виктимологията – жертви на престъпността. Чрез изследване на виктимизацията – 
първо сред населението, а през годините и в сферата на бизнеса, се цели разкриване 
на   границите,   в   които   съвременния   човек   е   жертва   на   престъпността. 
Изследванията   на   виктимизацията   са   най-надеждното   средсто   за   разкриване   на 
латентната престъпност, чрез което да се стигне до ....... 
- Виктимизацията в индустиалните страни е изследвана от Йон ван Хестерен, Пат 
Мейхю и П.  ...........  за периода от 1987 – 2000г. в Австралия, Австрия,   Англия и 
Уелс, САЩ и др.
-   В   развиваките   се   страни   изследвания   са   правени   в   периода   1992   –   1994г.   от 
UNICRI в 13 държави, обособени в 3 регионални групи – Азия, Африка и Латинска 
Америка.   Виктимизацията   на   собствеността   е   най-висока   в   Африка,   а   на 
насилствените престъпления – в Латинска Америка.
- В стрите в преход първото изследна е за периода 1996 – 2000г. в рамките на 
международно   изследване   на   жертвите   на   престъпленията.   У   Звекич   обобщава 
резултатите като се отечртават 2 зони с висока виктимизация – първата – стърните 
от Централна Европа и втората – страните от Прибалтика – Естония и Латвия.

2. Престъпността в България.

1. Социални промени и престъпност – престъпността винаги трябва да се разглежда 
в тясна  връзка с икономическите, социалните  и политически  промени. Основни 
периоди   в   развитието   на   престъпността   съвпадат   с   периодизацията   на 
криминологията в България.
А)   Първият   период   (1879   –   1919г.)   –   от   Освобождеинето   до   края   на   Първата 
световна война, през който се установява ново държавно устройство. България за 
десетилетия   остава   аграрна   страна   с   дребно   стопанство.   Престъпленията   са 
предимно срещу собствеността – кражби. След престъпността срещу личността са 
разпространени   умишлените   убийства   и   средната   телесна   повреда.  Тласък 
получават престъпленията по разврата. Нормативните граници на престъпността са 
определени в първия Наказателен закон от 1896г. През 1910г. е поставено началото 
на съдебната статистика в България с първите публикации.
Б) Вторият период (1920 – 1944г.) – България излиза от Първата световна война 
завършила с катастрофа. Стопанската криза води до развиване на спекула, засилва 
се темпа на нарастване на престъпността. Проблемни са 1935г. и 1937г., когато 
санкционираната престъпност прави висок скок и 1941г, когато рязко спада. През 
този период структурата на престъпността се усложнява. Нарастват престъпленията 
против собствеността и личността. 1922г. е приет Закон за ограничаване кражбите, 
убийствата и тежките телесни повреди и палежите. Същата година е приет Закон за 
изтребление   на   разбойниците.   Периодът   е   характерен   с   високо   ниво   на 
политическата   престъпност,   отражение   на   политическата   нестабилност   след 
Първата   световна   война   и   тежките   политически   събития   от   1923г.,   1934г. 

(преврати),   1939г.   и   годините   на   Втората   световна   война.   Ръст   бележат   и 
преспленията   по   служба.   Особено   характерно   е   голямото   нарастване   на 
престъпността на непълнолетните (11 – 17г.) и младите пълнолетни до 20 г.
През 1944г. броят на престъпността и осъдените престъпници отново рязко спада – 
това   се   дължи   на   политическата   нестабилност,   но   и   на   трудностите   в 
статистическото измерване.
През първият и вторият период единствен източник на статистическа информация е 
съдебната   статистика,   по   престъпленията   и   осъдените   и   по   приключили   дела. 
Полицейска статистика няма.
В) Трети период (1944 – 1989г.) – 9.09.1944г. поставя ново начало – премахване на 
частната   собстевност,   национализация   на   произвоството,   колективизация   на 
селското  стопанство  и ускорена  индустриализация.  Установява  се еднопартийно 
тоталитарно управление. В първите години динамиката на осъдените престъпници 
е повлияна от политическата ситуация – “народния съд”.
С урбанизацията и нарастване ролята на градовете се съзадават предспоставки за 
нова пресъпност и активизиране на малолетни и непълнолетни. Санкционираната 
престъпност   рязко   се   понижава   в   следствие   приемането   на   Закона   за   детската 
престъпност от 1958г., изменян, допълнен и преименован на ЗБППМН от 1961г., 
както   и   на   Закона   за   другарските   съдилища  от   1961г.   Чрез   тях   се   провежда 
политика   на   широка   декриминализация,   въвежда   се   института   на   медиацията. 
Статистиката   от   последното   десетилетие   на   периода   създава   привидност   за 
стабилизиране   на   престъпността   на   относително   ниски   нива,   но   всъщност   има 
нарастнала   регистрирана   престъпност,   чиято   ниска   разкриваемост   затруднява 
разследването на престъпленията.
2. Престъпността в България днес – след 1989г. настъпва четвъртият период с най-
значителни   изменения   “взрив”   и   ускорен   тепм   на   нарастване   на   всички   видове 
престъпност.   През   този   период   два   проблема   неизменно   са   в   центъра   на 
общественото внимание – бедността и престъпността. Периодът съвпада с общата 
глобализация на престъпността и за времето на прехода българската престъпност 
стана част от транснационалната престъпност. 
С   регистрираните   от   МВР   през   1992г.   2 646   престъпления   на   100   хиляди   от 
населението   е  достигнат  върха  на   явната   престъпност.   Лекият   спад   от  1993г.  е 
временне и нивото на 1994г. се изравнява с 1992г. Движението на престъпността от 
1991-1995г. даде възможност да се верифицира тезата на Енрико Фери за прага на 
насищане с престъпност. Основанията са: 1) достигнатото високо ниво съвпада с 
прехода   към   пазарна   икономика,   трансформирането   на   собствеността   в   частна. 
Последици   от   това   са   нарастването   на   конвенционалната   и   икономическата 
престъпност, утвърждаване на организираната престъпност и висока корупция; 2) 
българската престъпност е чат от глобалния процес, следователно нови форми на 
измама, изнудване, рекет, престъпления против финансовата и кредитната система, 
корпоративни  престъпления,  престъпления  на “белите яки”;  3) консолидация  на 
престъпността – организирана престъпност поема контрол на конвенционалната и 
икономическа престъпност; 4) коопериране (временно или трайно) на престъпните 
организации на национална, международна двустранна или многостранна основа. 
Създаване на престъпни мрежи; 5)  прането на пари придобива големи размери; 6) 
корупцията достига много високи нива и се превръща в самостоятелно социално 

явление, като засяга всички страни на икономическия и политически обществен 
живот;   7)   престъпните   организации   легализират   дейността   си   и   навлиат   в 
икономиката; 8) отслабени функции на държавата в борбата с престъпността.
През 1997г. престъпността премина прага на насищане 2 898 престъпления на 100 
хиляди   от   населението.   Причинана   са   три   мощни   фактора:   1)   продължаващото 
масово обединяване; 2) навлизане на хиперинфлация; 3) ново дестабилизиране на 
държавата.(териториалното   разпределение   на   престъпността   показва   висока 
концентрация   в   няколко   области   –  до  1995г.  –  София-град,   от  1996  –  1998г.   – 
област   Варна,   през   1999г.   -   Перник,   след   1999г.   отново   София-град.   Това   е 
географията на престъпността. 
3. Основни характеристики на престъпността.
А)  ювентизация   –  тя  е   процес   на  значително  изменение   на  престъпността  като 
социалано явление. В резултат на нарастване на участието на непълнолетните в 
извършване на престъпления. 
Тя променя възрастовата структура на престъпността и се проявява в периоди на 
крупни   икономически   и   социални   промени,   водещи   до   временна   и   трайна 
дестабилизация.   Тя   води   до  ранното   криминализиране   на   децата.   В   България 
процесът   се   прояви   след   1989г.,   когато   непълнолетните   са   с   по-голяма   обща 
криминална активнос от пълнолетните;
Б) интелектуализация – рязко увеличаване на извършителите с висок оразователен 
ценз: средно, полувисше и висше образование.
Тя е последица от увеличаване на икономическата и утвърдилата се организирана 
престъпност, поради участието на в нея на млади хора с по-високо образование;
В) етнизация – проявява се в две насоки: 1) нарастване на престъпната активност на 
основните   етнически   групи   –   български,   турски   и   ромски;   2)   застрашително 
нарастване на престъпната активност на ромите, многократно над българи и турци;
Г) организираният характер на част от престъпността; 
4.   Виктимизация   –   след   1989г.   се   наблюдават   високи   и   трайни   нива   на 
виктимизация на обществото. Социалната активност на хората е изцяло повлияна 
от престъпността, страхът се превърна в социален феномен. По принцип нейното 
ниво следва криминализацията. 
Според   последното   изследване   (от   2002г.)   55,3%   от   хората   живеят   в   страх   от 
престъпления.   През   периода   1998   –   2002г.   голяма   част   от   домакинствата   са 
пострадали от посегателства срещу собствеността. 20,5% от населението над 16г. – 
от   контактни   престъпления.   През   2001г.   на   корупционен   натиск   са   подложени 
10,3% от населението над 16г. 
5.   Латентна   престъпност   –   след   1989г.   тя   нарастна   едновременно   с   общата 
престъпност. Намаляването на явната престъпност по статистически път увеличава 
дела   на   латентната   престъпност.   В   България   средногодишно   60   –   70%   от 
конвенционалните   престъпления   остават   латентни,   спроде   изследванията   при 
виктимизацията след 1996г. Латентността е още по- голяма при подкупите – 99,3%.
6.   Причини   за   престъпността   –   1)   фактори   от   икономически   характер   – 
икономическа реформа; 2) финансов характер – приватизация на държавните банки 
и   създаване   на   нови   с   частни   средства;   3)   реформата   в   селското   стопанство   – 
поражда   масова   престъпност   и   допринася   за   изграждане   на   организирана 
престъпност. През 1993г. сравнително проучване установява най-бързо обедняване 

на българите  сред народите  от бившия Източен блок, което продължава и след 
това; 4) дезорганизация на обществото, дестабилизиране на държавата и особено 
политическа нестабилност; 5) нестабилно законодателство; 6) липса на формирана 
политика   за   превенция   и   контрол   –   не   се   използват   научните   достижения   на 
криминологията; 7) безработицата.
7.   Превенция   и   контрол   –   през   м.   11.2002г.   МС   прие   действащата   национална 
стратегия за противодействие на престъпостта, която цели да очертае приоритетие, 
целите и задачите за изпълнение на управленската програма. Акцентът се поставя 
на   контрола,   а   превенцията   е   неразвита.   Необходимо   е   засилване   на   общата 
социална   превенция,   повишаване   на   жизнения   стандарт,   повлияване   върху 
демографските   процеси,   ограничаване   на   маргинализацията,   влияние   върху 
образованието, имунитета, включително правното обучение и др.
Вторичната   превенция  включва   специални   мерки   за   неутрализиране   или 
ограничаване   на   криминогенни   фактори.   Тези   мерки   следва   да   се   насочат   към 
младежката   престъпност,   женската   престъпност,   рецидивът,   международната 
престъпност. 
Контролът осигурява системно наблюдение и въздействие върху процеси, дейности 
на институции, поведение на хора за ограничаване на престъпността.
Необходимо е да се оценят реалните възможности на контрола – институционален 
от държавата и социален от граждански формирования.

3. Традиционна престъпност. Обща характерискита. Видове.

І. Определение – конвенционалната (традиционната) престъпност е категория на 
криминологията   за   означаване   на   основен   вид   престъпност,   включващ 
конвенционални престъпления.
Това е основен вид престъпност,  който  съставлява около 80% от криминалната 
статистика на всяка страна. Тя включва – кражба, повреждане или унищожаване на 
чуждо имущество, грабеж, умишлено убийство, причиняване на телесни повреди, 
изнасилване и др. Тя се квалифицира като обикновена, за да бъде разграничена от 
останалите видове или като улична, като белег за масовост и факта, че тя е част от 
ежедневието. 
ІІ.   Структура   и   динамика   на   конвенционална   престъпност   –   тя   определя 
статистически   измерваното   ниво   на   общата   престъпност,   поради   малкото 
относително   тегло   или   отсъствието   на   останалите   видове.   Конвенционалната 
престъпност  е нееднородна,  тя включва различни  по род и вид престъпления  – 
умишлени и непредпазливи, а умишлените са довършени и опити. Извършителите 
се   делят   на   извършители,   подбудители   и   помагачи,   съучастници   или 
самостоятелни,   пълнолетни,   непълнолетни,   жени,   мъже,   рецидивисти. 
Конвенционалната   престъпност   се   променя,   като   основна   нейна   съвременна 
особеност   е,   че   тя   загубва   самостоятелността   си   вследствие   процеса   на 
конвергенция  на   основните   видове   престъпност.   Сега   нито   един   от   тях   не 
съществуват   в   чистия   си   вид   от   миналото.   Променят   се   качествените   й 
характеристики, увеличава се делът на тежките престъпления.

ІІІ.  Латентност  на конвенционалната престъпност – в своята цялост тя е висока, 
средногодишно   60-70%   от   извършените   престъпления   не   се   съобщават   в 
полицията.
ІV.  Причини  – детерминацията на конвенционалната престъпност се основава на 
комплекс   от   фактори   от   различен   порядък   –   едни   действат   глобално   или 
регионално, други национално или местно, или локално.

-

Превенцията – самата теория на превенцията е разработена по изследвания на 
общата   конвенционална   престъпност.   Срещу   нея   са   насочени   националните 
програми и прилаганите стратегии. 

-

Разкриваемост – тя е различна през годините, но се определя главно от вида на 
престъплението. Тя винаги е голяма при престъпленията срещу личността, а 
ниска при кражбите, особено на МПС.

V. Престъпност срещу собствеността – тя е нееднородна поради нееднородност на 
собствеността  –  тя  бива  лична,  частна,  държавна  и  общинска.  Разлика  има  и  в 
носителите на престъпността – най-малкото едните са ФЛ, други са длъжностни 
лица. Универсалният елемент за този вид престъпност е собствеността. Тя е преди 
всичко тип тип обществени отношения.
1. Кражба – тя е традиционно престъпление, което винаги е заемало основно място 
в престъпността срещу собствеността и с това в общата престъпност. По кражби 
България заема средно място в Европа. В страната се наблюдава увеличаване на 
тежките   кражби.   Обикновените   кражби   съставляват   средно   40-45%   от 
регистрираните   престъпления   след   1990г.,   като   нарастват   взломните   кражби. 
Разкриваемостта на кражбите е малка, но въпреки това в санкционираната от съда 
престъпност тя има най-голям дял.
Домовите   кражби   са   едни   от   най-тежките,   извършват   се   главно   с   взлом   и 
причиняват големи щети. Те са проява на групова престъпност. Много от кражбите 
се извършват по поръчка според търсенето. Джебчийските кражби са признак на 
бедно и дезорганизирано общество или проява на субкултура.
Извършителят на кражби може да бъде представен в обобщен портрет, изведен от 
няколко основни качества: 1) пол – 92% са мъже, а при джебчийските кражби – 
58%   са   жени;   2)   възраст   –   80%   са   непълнолетни   и   младежи;   2)   образование   0 
традиционно с ниско; 4) етническа принадлежност – преобладават ромите.
Основните причини за кражбите са бедността и благоденствието, като в първия 
случай те са средство за оценяване, а във втория за натрупване на богатство.
Превенция – първичната превенция изисква разработване на система от мерки от 
икономически,   социален   и   култрно-възпитателен   характер,   насочени   към 
ограничаване на кражбите поради икономическа принуда. Вторичната превенция 
включва   мерки   за   контрол   над   райони   с   повишена   интензивност   на   кражбите. 
Определено   превантивно   значение   има   съвременното   градоустройство, 
улеснявайки или затруднявайки крадеца.
2.  Длъжностно   присвояване  –   то   възниква   като   “чиновническа   кражба”,   но   с 
развитието   на   икономиката   еволюира   в   едно   от   основните   икономически 
престъпления. В наши дни то е 18-20% от разкритите престъпления в икономиката. 
То е по чл. 201-205 НК – присвояване на обществени или частни пари, вещи или 
други ценности от длъжностно лице, връчени му в това качество или поверени му 
да ги пази и управлява. Акцентът в това престъпление е върху особеното качество 

на извършителя – “длъжностно лице”. След 1989г. тенденциозно нараства дела на 
младите извършители. Съвкупността от длъжностни престъпления променя нивото 
си според поведението на системата за контрол над престъпността.
3.  Измама – чл. 209 НК, който с цел да набави за себе си или за другиго имотна 
облага възбуди или поддържа заблуждение у някого и с това причини нему или на 
другиго имотна вреда се наказва за измама. Ал. 2 – който със същата цел използва 
заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това му причини 
имотна вреда ...
Престъплението   може   да   извърши   всяко   наказателно   отговорно   лице,   като   в 
зависимост от качеството му на длъжностно или частно лице, измамата може да се 
причини   към   икономическата   или   конвенционалната   престъпност.   Основна 
криминологична   характеристика   е,   че   измамата   се   извършва   в   процеса   на 
общуването, при което единият въвежда другия в заблуждение или използва вече 
създаденото   заблуждение.   Измамата   е  интелектуално  престъпление,   користно 
престъпление   –   поради   користния   мотив,   който   има   доминиращо   значение. 
Обществената среда е определящ фактор за извършителя и престъпните му похвати 
– има улични измами и новите форми – кредитни, застрахователни и др. измамите 
имат   голям   относителен   дял   в   престъпността   като   максимален   брой   са 
регистрирани през 1997г. Разпределението по пол разкрива по-голяма активност на 
жениет   при   измамите,   отколкото   при   другите   престъпления.   Превенцията   на 
измамите   е   изключително   трудна.   По-ефективен   е   контрола   за   ограничаване 
виктимизирането на гражданите.
4.  Повреждане и унищожаване на имущество  – в наши дни тези престъпления се 
разпространяват все повече и стават по-сложно мотивирани и разностранни. Много 
от тях се основават на отмъщение или заплаха. Най-честите прояви са повреждане 
и   унищожаване   на   коли   и   палежите   (много   тежко   престъпление).   Проблем   е 
ниската разкриваемост при палежите – 20-27%.
5. Вандализъм – като престъпление той не е познат на българския НП. Той може да 
се   определи   и   така:   умишлено   повреждане   или   унищожаване   на   предмети   с 
културна, историческа или естетическа стойност, т.е. при определянето на дадена 
проява   като   вандална,   трябва   да   се   прецени   доколко   е   изявен   стремеж   към 
безсмислено разрушение или унищожаение на посочените предмети. При масови 
прояви на вандализъм от особено значение е поведението на тълпата. Вандалско 
отношение се проявява най-вече по време на войни и революции.
6.  Грабеж  –   има   няколко   подхода   за   разглеждането   му:   1)   той   е   форма   на 
престъпността   срещу   собствеността;   2)   част   от   насилствената   престъпност;   3) 
самостоятелна престъпност – “користно-насилствена”. При грабежа собствеността 
е цел, насилието – средство за нейното достигане, следователно той е насилствено, 
контактно престъпление. Заема относително немалък дял в общата престъпност. 
Особено   опасни   са   въоръжените   грабежи   в   населените   места   и   магистралите. 
Голяма   част   се   извършват   в   съучастие   и   след   предварителен   сговор. 
Извършителите  са предимно мъже – 95%, като най-активни  са непълнолетните. 
Голям дял имат рецидивистите – 27-31%, образованието е ниско. Според ентоса 
водещи   са   ромите,   следват   ги   българите   и   турците.   Виктимизацията   е   1,5%   за 
периода   1998-2002г.   като   в   половината   от   случаите   жертвата   и   противника   са 
непознати, а повече от половината – въоръжени. Латентността е над дредната – 

60%,   а   разкриваемостта   е   приблизително   66%.   Детерминацията   на   грабежите   е 
изцяло социална. Превента им е част от общата превенция на конвенционалната 
превенция   против   собствеността,   но   с   една   особеност   –   необходимост   от 
неутрализиране   на   агресията.   Тук   важи   правилото,   че   личната   сигурност   е   по-
важна от собствеността.

4. Насилствена престъпност.

1.   Обща   характеристика  –   това   е   престъпността,   засягаща   живота,   здравето   и 
личността   на   човека.   Тя   е   основен   подвид   на   конвенционалната   престъпност. 
Относителният й дял е средно 4-6% от регистрираната и 7-9% от санкционираната 
престъпност.   Голямото   й   криминологично   и   наказателно   правно   значение   се 
определя от високата й обществена опасност. Такива престъпления са умишлените 
убийства, телесните повреди, изнасилванията и други. Обединяващ елемент за тази 
група престъпления е насилието във всичките му форми – физическо и психическо. 
За   този   вид   престъпност   основен   проблем   е   този   за   формиране   на   агресивната 
личност,   мотивите   и   спецификата   на   превенцията.   Друга   голяма   група   са 
непредпазливите   насилствени   престъпления,   но   криминологията   се   интересува 
главно от тежките престъпления.
2. Умишлени убийства – те са най-тежките престъпления в наказателно правните 
системи на всички държави, следователно наказват се най-тежко 10 – 20 г. затвор 
за убийство по осн. състав (чл. 115 НК) и 15-20г. или доживот затвор по чл. 116 
НК. Умишлените убийства не са масово явление, те са ограничено разпространени. 
Периода   след   1989г.   броят   на   регистрираните   убийства   значително   нараства. 
България, която винаги е била с ниско ниво на обща престъпност, е традиционно с 
висок дял на умишлените убийства. 
Проблемът за личността на убиеца има отправно значение в анализа на основни 
въпроси от философско, правно, криминологично и друго значение. В сферрата на 
умишлените   убийства   личността   отговаря   на   тези   въпроси   в   по-голяма   степен, 
отколкото при другите престъпления.
Според пола, доминрат мъжете – 90-93%  от разкритите случаи. Активността на 
наказателно отговорните лица над 14 години е стабилна за дълъг период от време. 
Според възрастта, традиционно доминира групата на 30-39 годишните, следвани от 
младежите   между   18-29г.   След   1989г.   тенденция   на   подмладяване   на 
извършителите. Образователното ниво е ниско. Сериозен плоблем при убийствата 
е рецидивът – 28% от общо осъдените за 2000г. След 1989г. нараства значително 
делът на ромския етнос. Така обобщеният портрет на убиеца е: млад мъж между 
18-40г. с ниско образование и проблеми в общуването. През последните години 
нараства участието на т.нар. “поръчкови убийци”.
В   голямата   си   част   умишлените   убийства   са  ситуационни  –   извършват   се   при 
конкретно   възникнал   конфликт   между   убиеца   и   жертвата.  Взаимодействието 
(интеракцията) между убиеца и жертвата е особено важно за разкриване механизма 
на умишлените убийства. Според изследванията по-голямата част от жертвите са 
познати на убиийците – 82%, като 15% от тях са му близки или роднини. В този 
смисъл след 1989г. се стигна  до виктимизиране  на малките  деца и възрастните 

хора.   Виктимостта   е   най-висока   във   вечерните   и   нощните   часове,   в   семейното 
жилище,   полските   и   горски   райони.  Латентността  е   ниска,   поради   високата 
обществена   опасност   на   престъплението,   следователно   висока   разкриваемост. 
Причините са на първо място неразвитата култура, включително и правна култура, 
бедността – понеже поражда конфликти, злоупотреба с алкохол и наркотици. В 
литературата се сочат и престъпните навици – рецидивизъм; психичното здраве; 
носенето   на   оръжие   (“латентно   насилие”).   Голямото   криминогенно   влияние   на 
образованиет, респ. културата, определя и рамките на развитие на  превантивните 
стратегии.
3. Сексуалната престъпност – актуалността й нараства след Втората световна война 
(престъпления по разврата НК), а глобазилазцията внася нови характеристики – тя 
стана част от организираната престъпност: отвличане с цел проституция, незаконен 
трафик   на   “бели   робини”,   неимоверно   разрастване   на   порноиндустрията.   Тук 
основен е проблемът за психологията на сексуалното престъпление, сексуалният 
конфликт   е   съзнателна   дейност   и   е   обусловен   от   особеностите   на   сексуалната 
насоченост на личността.
Сексуалната престъпност включва изнасилване – довършено и опит – блудство, 
хомосексуализъм и други. Акцентът е върху най-тежката форма – изнасилването. 
Сексуалните   престъпления   заемат   средно   3%   от   регистрираната   престъпност. 
Изнасилванията   са   средно   1,5%.   Неблагоприятната   демографска   ситуация   след 
1989г. засилва интензивността на изнасилванията в Европа. България е на 11-то 
място по интензивност. С най-висока са Скандинавските страни и особено Швеция, 
а с най-ниска – Турция, Алания, Гърция, Македония. Изнасилването е младежко 
престъпление   –   най-активна   е   групата   на   18-30г.,   т.е.   периода   на   най-голямата 
сексуална   активност   при   човека   –   непълнените   и   младежите.  Агресията  от 
индивидуална   става   все   повече   колективна.   Стремежът   за   престиж   в   групата 
поражда често садистични отклонения – това е разликата между индивидуалното и 
колективно   престъпно   поведение.   Изнасилванията   в   съучастие   през   последните 
години   са   23-24%,   една   част   под   действие   на   алкохол,   друга   –   на   наркотици. 
Образованието е ниско. Рецидивизмът е висок – средно 28%. Доминиращ етнос са 
ромите.
Останалите   форми   на   сексуална   престъпност   са   с   много   малки   стасистически 
стойности.   Блудство   –   извършване   на   действия   с   цел   да   се   възбуди   или 
удовлетвори   плътско   желание,   без   съвокупление   по   отношение   на   лице, 
ненавършило   14г.   (чл.   149   НК)   или   навършило,   но   като   се   употреби   сила   или 
заплаха (чл. 150) или лице, приведено в безпомощно състояние. То е средно 18% от 
всички   сексуални   престъпления.   Най-активни   са   18-30   годишните.   Най-
разпростанените   форми   са   педофилия,   фетишизъм,   содомия,   ексхибиционизъм. 
Някои от тях са особено разпространени при слабоумните. През последните години 
се увеличават сексуалните посегателства срещу деца и лица, зависими донякъде от 
престъпника. Децата биват въвличани в порноиндустрията.
Виктимизацията общо за сексалните престъпления е много висока при жените – за 
периода 1997г.-2002г. – 36 хиляди жени годишно. Виктимните места са населените 
места   и   околностите   им,   жилищто   или   около   него.   За   55%   от   жертвите 
извършителя е бил познат по име.

Латентността при сексуалните престъпления е изключително висока – едва 11% от 
жертвите   уведомяват   полицията.   Но   поради   контактния   характер   на 
престъплението, разкриваемостта е висока. Причините за сексуалната престъпност 
и в частност изнасилванията имат по-особена характеристика, Л. Сийгъл обособява 
три групи: 1) причини от еволюцията – биологичното съзряване; 2) особености на 
социализацията на мъжа – те са резулатът от възпитанието и социалния опит; 3) 
възпитанието   на   момчетата   в   мачизъм   (мъжкарство).   Други   причини   са 
икономическите, социалните и психичното здраве.
Превенцията   на   тези   престъпления   изисква   дейстие   на   система   от   мерки   с 
икономически, социален, културен, правен, възпитателен, медицински, нравствен и 
религиозен характер, която да е еднавко насочена и към потенциалните жертви. 
Ограничаване на домашното насилие, подпомагане на жертвите, актуализиране на 
законодателството.

5. Икономическа престъпност

1.   Обща   характеристика   –   тя   е   нетрадиционна   престъпност   със   свои 
характеристики,   които   я   отличават:   1.   Тя   е   интелектуална   престъпност   – 
участниците са с относително високо образование; 2. отсъства насилието; 3. висока 
латентност; 4. голяма и дифузна виктимизация, която засяга цялото население; 5. 
детерминирана   е   от   специфичен   за   нея   комплекс   фактори;   6.   прилагат   се 
специфични стратегии за превенция и контрол; 7. в голяма степен тя е функция на 
глобализацията в световен мащаб.
2.   Определение   –   специфично   социално   явления,   възникнало   в   резултат   на 
развитието   на   икономическите   отношения   в   обществото   и   изразяващо 
неправомерното   посегателство,   върху   правнорегламентирания   ред   и 
икономическия   обект,   извършвано   от   легитимни   субекти   в   рамките   на 
икономическа   дейност,   с   което   се   увреждат   интересите   на   ЮЛ   и   ФЛ,   и   на 
обществото като цяло.
На база това определение могат да се посочат следните характеристики:
а)   Икономическата   престъпност   е   характерна   –   разнородна   съвкупност   от 
умишлени   и   непредпазливи   неправомерни   прояви,   засягащи   общестото;   б)   тя   е 
съвкупност   от   престъпления   в   рамките   на   икономическа   дейност   на   легитимни 
икономически субекти – публични и частни фирми. Нелегетимната икономическа 
дейност е характерна за организираната престъпност. Подходите за определяне на 
понятието   “икономическа   престъпност”   са   различни   и   приемат   различни 
определящи   критерии:   1.   Първата   група   автори   приемат   за   основен   критерий 
“злоупотреба   с   доверие”,   но   това   винаги   предполага   умисъл;   2.   втора   група   – 
“икономическа изгода”, но и това навежда на умисъл; 3. трета група  – определя 
икономическата   престъпност   като   престъпност   на   “белите   яки”   –   не   се   отчита 
самостоятелната специфика на престъпността на “белите яки” (извършителите са с 
много   високо   положение).   Тя   е   само   част   от   икономическата   престъпност;   4. 
Четвърта   група   –   нарушението   на   стопанския   ред;   5.   Пета   група   –   обекта   на 
посегателство – това е интересът, публичен или частен. Интересът е икономическа 
категория и е свързан със собствеността, но през времето се променят формите на 

собствеността и икономическите условия, и се откриват нови критерии и видове 
икономически престъпления. Днес говорим за общите стопански престъпления в 
НК, против  кредиторите,  финансовата  система,  данъчната  система,  митническия 
режим (контрабанда) и др.
3. Граници – те зависят от: а) степента на развитие на икономиката, по-разивта 
икономика следователно по0развита икономическа престъпност; б) наличието на 
пазарни  отношения  – неурегулираният пазар  поражда престъпност; в) форма на 
регулиране   на   икономиката   –   държавно,   преобладаващо   държавно;   свободно 
(частно).
-   Структура   –   тя   е   относително   устойчив   признак   в   страните   със   стабилна 
икономика. Сериозни изменения настъпват в период на икономическа криза. Тя 
може да бъде разгледана по видове престъпност: – против собствеността; - против 
стопанската, финансовата, данъчната и осигурителната система; - против дейността 
на държавните органи; документарни престъпления и други. А може и с оглед на 
посегателствата   по   отрасли   на   икономиката   –   общи   стопански   престъпления; 
престъпления   против   отрасъл   “селско   стопанство”,   финансови,   кредитни   и 
застрахователни дела. 
В   структурата   на   икономическата   престъпност   все   по-голямо   място   заема 
измамата, която най-общо може да е стокова или парична. Тенденцията в България 
е   след   динамичните   изменения,   структурата   на   икономическата   престъпност   да 
постигне устойчивост.
-   Материални   щети,   причинявани   от   икономическата   престъпност,   сериозно 
увреждат   отделните   фирми   и   многократно   надвишават   причинените   от 
конвенционалната   престъпност   щети.   Няма   разработена   точна   методика   за 
измерване   на   щетите   от   отделните   видове   престъпления.   В   стопанския   оборот 
щетите обикновено имат дифузен характер и голяма част от тях не може да се 
установи.
- Икономическата престъпност и “сива икономика” – нелегитимните предприятия 
са   част   от   икономическата   или   финансовата   система,   но   отсъстват   от   правната 
реалност.   Те   работят   с   придобит   от   престъпления   капитал,   не   са   данъчно 
задължени   и   не   правят   социални   отчисления.   Те   се   явяват   като   неголяма 
конкуренция за легитимните фирми. 
Между “бялата” и “черната” икономика възниква “сивата”, която генерира нова и 
по-голяма   престъпност.   Данъците   и   социалните   задължения   инспирират   сивата 
икономика. Възможни са няколко модела на поведение на легитимните фирми при 
наличието на нелегитимни.

І модел. 

Легална икономика 

Реална икономика.              Тук двете икономики функ-

ционират паралелно, без да си 

Черна икономика 

влияят

ІІ модел.

Легална икономика 

Реална икономика 

Черната икономика навлиза 

в легалната чрез овладяване на 

Черна икономика

отделни предприятия или отделни 

браншове. Този процес се 

характеризира

като 

криминализиране   на   икономиката, 
следователно   голямо   нарастване   на 
съществуващата

икономическа 

престъпност.

ІІІ. Модел

Легална икономика

Реална 

Тук има значително или 

икономика

пълно овладяване на легал-

Черна икономика

ната икономика от черната иконо-
мика. Черната икономика е част от 

реалната,   функционира   едновременно   с   легалнатаи   разичията   между   тях 
постепенно се заличават. Икономическите престъпни организации стават “държава 
в държавата”.
-   Личност   на   престъпника   –   той   винаги   е   високо   образован,   доминира   групата 
между 31-40г. – повечето са мъже, но през последните години нараства дела и на 
жените.   Те   са   особено   активни   при   документи   престъпления   и   длъжностни 
присвоявания.   Рецидивизмът   при   икономическите   престъпления   след   1989г. 
показва тенденция към намаляване.
4.   Жертви   на   икономическата   престъпност   –   последиците   от   тази   престъпност, 
влияят   към   дестабилизиране   на   обществото   и   засягате   на   демокрацията,   но   те 
никога не се възприемат от индивида с оглед неговото лично битие. Жертви могат 
да са: а) отделно ФЛ; б) грипа от хора, чиито интереси са засегнати чрез едно или 
повече престъпления; в) ЮЛ; г) множество ЮЛ; д) обеството като цяло.
Виктимизацията има дифузен характер, действа многопосочно и на различни нива, 
в резултат на което икономическата престъпност превръща в жертви всички хора. 
Виктимизацията засяга пазарната икономика, легитимните предприятия, морала в 
бизнеса, стандарта на живот в обществото. 
5.   Латентност   –   тя   е   най-висока   в   сравнение   с   другите   престъпления.   Сивата 
икономика затруднява разкриването на действителната икономическа престъпност. 
У   нас   тя   се   изчислява   на   30-40%   от   брутния   вътрешен   продукт.   “Черната” 
икономика   е   изцяло   свързана   с   организираната   престъпност,   чиито   структури 
действат като нелегитимни субекти. Основни причини за високата латентност са: а) 
тя   зависи   от   характера   на   собствеността   –   държавна,   общинска,   частна   и   от 
вътрешноведомствения и финансов контрол в предприятията; б) добро познаване 
на закона от извършителите; в) професионализъм на извършителите, някои са и с 
високо   положение;   г)   жертвата   ще   съобщи   за   престъплението   или   не,   според 
степента на застрашеност на своите интереси.
6. Причини – такива са факторите от основните сфери на обществения живот: а) 
недобра   организация   на   предприятията;   б)   липса   на   всеобхватно   и   стабилно 

законодателство; в) приватизация; г) трудното разкриване и бавно санкциониране 
на икономическата престъпност.
7.   Превенция   и   контрол   –   превенцията   е   насочена   към   икономически   и 
политически мерки, които да ограничат противоречията, пораждащи престъпност. 
Необходимо е разработването на социални мерки, подобряване управлението на 
предприятията,   охрана   на   собствеността,   законова   защита   на   кредиторите   при 
банкрут, образование, възпитание и повишаване на жизнения стандарт. 

6. Престъпност на “белите яки”

Идеята   за   нея   възниква   от   изследванията   на   Едуин   Съдърланд,   който   започва 
работа върху нов вид престъпност. През 1949г. излиза книгата му “Престъпност на 
“белите яки”. Той изследва 70 много богати фамилии в САЩ, като търси източника 
на богатството им и го формулира като престъпление.
1. Характеристика – тя е нов вид неконвенционална престъпност със собствени 
характеристики.   Тя   е   подчертана   кастова   престъпност,   отнасяща   се   до   онези 
прослойки   в   обществото,   чиито   представители   са   “бели   яки”,   имат   командно 
положение   в   най-мощните   корпорации   и   с   това   определят   в   значителна   степен 
живота   на   съвременния   човек.   Концепцията   на   Съдърланд   е   изцяло   свързана   с 
личността   на   извършителя.   Предпоставките   на   тази   престъпност   са   две:   1. 
извършителя има високо респектиращо положение в обществото, т.е. разполага с 
огромна власт; 2. той извършва престъплението в рамките на определено служебно 
положение – иначе престъплението няма да спада към този вид. Тези престъпления 
са традиционно латентни.
2.   Престъпления,   извършени   от   средите   на   “белите   яки”   –   тези   извършители 
действат изключително в сферата на държавното управление, съдебната система и 
икономиката.   Съдърланд   насочва   анализа   си   към   корпорациите,   където   се 
извършват най-много и разностранни престъпления. Тази престъпност интегрира 
престъпления и нарушения, които са свързани с: 
1) Антитръстовото законодателство (тръст – корпорация) – то подкрепя свободната 
конкуренция   и   е   насочено   срещу   унищожаването   на   дребните   собственици   от 
големите корпорации, тъй като то би довело до огромна социална диференциация и 
невъзможност за създаване на средна класа.
Първият такъв наказателен закон в САЩ е т.нар. “Закон на Шърман” 1890г. – той 
обявява за незаконен всеки договор, с който се ограничава търговията, а деянието с 
подобна   цел   за   престъпление.   За   престъпно   е   обявено   и   монополизирането   на 
търговията,  а за  противоправни  всички  договори и  обединения  под  формата  на 
тръст.  Друг  такъв  акт  е Законът на Клейтън  – 1914г. – с него се инкриминира 
дискриминацията   в   цените   и   услугите,   с   което   се   засягат   интересите   на 
конкурентите.   Установява   се   отговорност   за   директориите   и   агентите   на 
корпорациите.
Законът на Робинсън-Латмън - 1936г. – с него се преследва дискриминацията в 
цените   при   търговията   с   еднакви   стоки.   Той   е   насочен   срещу   нелоялната 
конкуренция.
В   България   действа   Законът   за   защита   на   конкуренцията.   В   него   е   определена