Специализирано висше училище по

библиотекознание и информационни технологии

ДОКЛАД

ПО

ПОЛИТИКИ И ИНСТИТУЦИИ НА СИГУРНОСТ В

ЕВРОПЕЙСКОТО ПРОСТРАНСТВО

ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ НАТО И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И 

ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЕВРОПА

Изготвил : Елена Борисова Величкова                     

Проверил:
        Фак. Номер 71-СР

                    доц.   д-р 

Христо Георгиев
        1 курс ‘’Информационна сигурност’’

СОФИЯ

2009

ОТНОШЕНИЯТА  НАТО И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

   През 1996г. в Берлин министрите на външните работи на 16-те страни – 
членки на НАТО, решиха да предоставят техника и командни системи на 
НАТО за ползване при операции под ръководството на 
Западноевропейския съюз, като средство за стимулиране на европейския 
отбранителен компонент в НАТО. По онова време Европейска политика за 
сигурност и отбрана все още не съществуваше в оперативен вид. През 
1999г. участниците в Срещата на НАТО на най-високо равнище във 
Вашингтон решиха да разширят обхвата на берлинската договореност, 
станала известна в политическата литература като “ Берлин плюс ”. 
Резултатът от тези решения е, бойните и командните способности на 
НАТО да бъдат предоставяни за нуждите на “ операции за управление на 
кризи под ръководството на Европейския съюз по силата на новата 
европейска политика за сигурност и отбрана. През 1999 – 2003 г. “ Берлин 
плюс ” взе формата на поредица институционни договорености между 
Европейския съюз и НАТО, предназначени да регулират правилата за 
обмен на стратегическа информация между двете институции и за 
предоставяне от НАТО на Европейския съюз на техника и технологични 
системи, необходими за управление на кризи. Макар и завършили с 
относително благаприятен изход, договореностите “ Берлин плюс ” в 
днешния си вид отразяват,“ всичко, което символизира, доброто и лошото 
в текущите отношения между Европейския съюз и НАТО”. Така например 
в продължение на повече от три години Гърция и Турция, всяка водена от 
отстояване на строго национални интереси за сметка на общите, 
периодично си разменяха ролята на блокиращ фактор и успяваха да не 
допунснат постигането на споразумения. Едва през декември 2002 г. с 
помоща на Великобритания бе развързан този гръцко-турски възел. По 
такъв начин четирите принципа на “ Берлин плюс ”, съгласувани през 1999 
г., най-после бяха превърнати в разгънати договорености между 
Европейския съюз и НАТО.
  Въпросните принципи предвиждат:
    1осигурен достъп на Европейския съюз до системите за оперативно 
планиране на НАТО
    2 предоставяне от НАТО на Европейския съюз на “ способности и общи 
трайни активи ”
    3 разработване на варианти за командване на международни операции, 
ръководени от Европейския съюз, включително изпълване със съдържание 
на ролята на европейски заместник на Върховния главнокомандващ на 
обединените сили на НАТО в Европа

   4 адаптиране на системата за планиране на отбраната на НАТО към 
нуждите на отделни въоръжени сили в операции под ръководството на 
Европейския съюз.
     През пролетта на 2003г., дни преди да започне нахлуването на 
коалиционните сили в Ирак, се постигна Споразумение между 
Европейския съюз и НАТО за обмен на информация и окончателно 
Рамково споразумение, което превърна целия пакет от договорености “ 
Берлин плюс ” в юридическа и оперативна основа за предприемане от 
Европейския съюз на операция КОНКОРДИЯ в Македония, а по-късно и 
операция АЛТЕА в Босна и Херцеговина.
   Мисията КОНКОРДИЯ е първата си мироопазваща мисия. Европейските 
воини наброяват 320 души и са под командването на генерал Пиер Марал. 
Тази мисия е пробен камък за Европейския съюз и желанието му да 
изгради своя Европейска система на сигурност и отбрана - един проект, 
който се обсъжда от пет години. 15-те страни членки имат доброто 
намерение да организират 60-хилядна армия от корпуси за бързо 
реагиране, които да изпълняват спешни хуманитарни мисии. Европейската 
операция в Македония е под кодовото название "Конкордия". Тя трябва да 
продължи шест месеца, а бюджетът й е 6 милиарда долара. Към военната 
част има и 80 цивилни сътрудници. 
    Ако европейската мисия докаже своята пригодност, тогава НАТО ще 
повери на Европейския съюз и опазването на мира в Босна, където вече ще 
влязат 13 000 войници. 
   Напрежението между етническите албанци - една трета от населението 
на страната, и македонците не е уталожено и с пукването на пролетта се 
очакват нови новини. Европейците ще се движат на малки патрули из 
цялата територия на Македония. Това ще са 22 леко въоръжени и 8 тежко 
въоръжени отряди, които разполагат с бронирани коли и хеликоптери. 
НАТО е оказало доста голяма подкрепа при подготовката на европейската 
мисия, а в случай на нужда ще се притече и с военна помощ. "НАТО ще 
подкрепя частите на Европейския съюз със сила и съвети, когато това се 
налага", каза лорд Робъртсън при предаването на мисията в Скопие.
     Идеята за обща европейска отбрана включва не само провеждане на 
конкретни военни операции. Целта е сътрудничество в научната област за 
съвместно разработване на оръжейни системи и най-вече координация на 
усилията за овладяване на световния пазар на оръжие. Иначе е невъзможно 
Европа да мери сила със САЩ. Военните разходи на страните - членки на 
Европейския съюз, взети заедно, правят 160 млрд. евро срещу 390 млрд. 
долара, които САЩ харчат за военни цели. Военната мощ на обединена 
Европа представлява само 10% от това, на което е способна американската 
армия. 
     Босна и Херцеговина се готви да навлезе в нова фаза от следвоенното си 
възстановяване, прекрачвайки от прилагането на Дейтънското 

споразумение към европейската си интеграция.Поради тази причина 
Европейският съюз взе решение да започне операция “Алтеа”. 
    Тук вече Европейския съюз действа с подход.Първо съществено нещо е 
политическият ангажимент на Европейския съюз. Първата важна стъпка 
към европейската интеграция е процесът на стабилизация и асоцииране.Но 
в случая с Босна и Херцеговина политическият ангажимент се задълбочава 
с всеки изминал ден. Върховният представител в Босна и Херцеговина 
лорд Ашдаун е и специален представител на Европейския съюз. Той 
отговаря между другото и за координацията на различните подразделения 
на Европейския съюз в страната.
   Друг аспект от подхода на Европейския съюз е икономическата помощ. 
Европейската комисия и държавите-членки предоставиха над 4 милиарда 
евро от началото на конфликта. С напредването на страната по пътя на 
европейската интеграция, Европейския съюз отделя все повече средства за 
институционално изграждане и технически съвети за приравняване към 
европейските стандарти. Съгласно ангажиментите, поети на срещата на 
върха на Европейския съюз за Западните Балкани в Солун, бе изработена 
програма за специално европейско партньорство със страната.
   Участието на Европейския съюз в организирането на полицията е 
третият аспект от многостранния му подход. В допълнение към мисията 
“Алтеа” в Босна и Херцеговина има и цивилна полицейска мисия на 
Европейския съюз, която бе първата операция в рамките на Европейската 
политика за сигурност и отбрана, лансирана през януари 2003 г. Заедно с 
международните полицейски оперативни сили, ръководени от ООН, около 
500 полицаи наблюдават, напътстват и съветват босненските си колеги, за 
да им помогнат да повишат стандартите и да укрепят прилагането на 
закона.
      Сега, поемайки по-голяма отговорност, Европейският съюз се нуждае 
от още по-тясно сътрудничество със своите партньори. Това без съмнение 
ще стане факт в Босна и Херцеговина. Поне що се отнася до НАТО, през 
идните години  ще работят наистина рамо до рамо в областта на 
сигурността.
      Първо, защото ръководената от Европейския съюз операция “Алтеа” бе 
тясно съгласувана с НАТО. Какъвто бе случаят и с операция “Конкордия” 
в бивша югославска република Македония, проведена в рамките на 
споразумението “Берлин плюс”, по силата на което Европейския съюз 
може да ползва средствата и способностите на НАТО.
      Второ, защото ангажиментът на НАТО не приключва. Алиансът 
запазва военният си щаб. Основната му задача ще бъда да продължи да 
подпомага босненските власти в отбранителната реформа и подготовката 
за участие в програмата Партньорство за мир. Генералният щаб на 
операция “Алтеа”, ще се намира в лагера “Бутмир” в Сараево.        

     Европейският съюз има космически център в Трехон, Испания, който 
разполага с известни възможности за подпомагане на разузнавателния 
процес в Европейска политика за сигурност и отбрана. Европейският съюз, 
който харчи приблизително 6 пъти по-малко от САЩ за космически 
изследвания, има два изхода – или да обвърже изцяло космическата си 
програма с военно предназначение с тази на САЩ/НАТО, или да укрепи 
военните способности на своите спътници и други компоненти с цената на 
огромни средства, но най-вече като създаде автономна система за 
планиране, следене и оценка на бойните способности в рамките на 
Европейска политика за сигурност и отбрана. В съвременния свят действат 
две системи за разузнаване, комуникации, контрол и управление на военни 
дейности от Космоса – на САЩ и Русия. Според американски оценки 
прибавянето на трета система на Европейският съюз би усложнило 
технологичните процеси в НАТО и би създало проблеми със сигурността 
й.
    На свой ред част от страните – членки на Европейският съюз, 
интерпретираха известното изказване на Доналд Ръмсфелт, с което раздели 
Европа на “стара” и ”нова”, като неофициален, но преднамерен сигнал за 
промяна в политиката на САЩ в смисъл на оттегляне на подкрепата на 
САЩ за по-нататъшно задълбочаване на европейската интеграция.
   В светлината на тези взаимни подозрения, от една страна, и на 
започналия процес на преодоляване на разпрата по повод Ирак – от друга, 
на дневен ред застава въпросът за необходимост от открит и задълбочен 
стратегически диалог между САЩ и Европейският съюз. На 41 – вата 
Мюнхенска конференция по политиката за сигурност през февруари 2005г. 
Герхард Шрьодер не само постави този въпрос, но и подчерта, че
 “ НАТО вече не е главният форум, където трансатлантическите партньори 
обсъждат и координират стратеги”.
    На практика тогавашният германски канцлер постави в дискусионна 
светлина не един, а два проблема – неадекватност на диалога между 
Европейският съюз и САЩ “ в неговата сегашна форма ” и необходимост 
от адаптиране на трансатлантическите структури за сътрудничество към 
изменените условия и предизвикателства на днешната среда на сигурност. 
Шрьодер предложи “ правителствата на страните – членки на 
Европейският съюз и САЩ ” да създадат високопоставена група от “ 
независими фигури ”, която  на основата на анализи и идеи  в началото на 
2006 г. да представи на държавните и правителствените ръководители на 
НАТО и Европейският съюз доклад с цел съставяне на необходимите 
заключения.
   Министърът на отбраната на САЩ Д. Ръмсфелт коментира, че “ ние вече 
преразгледахме структурите на НАТО ”, а по отношение на идеята за 
доклад от високопоставени фигури заяви неопределено, че “ би помислил