Развитие на психологията като наука

Последните десетилетия на 20век повишават интереса и значението от страна на 

другите   науки   към   психлогията   и   нейните   разновидности.   За   т.   нар.   експанзия   на 
психологическото значение започва да се говори още след края на ВСВ. Това става в 
силна зависимост с няколко нови схващания за мястото на психологията в с-мата на 
другите науки. Една от тези теории поставя психологията в центъра на с-ма от три осн. 
вида научни области: 1) естествени науки; 2) соц. науки; 3) философски науки. Твърди 
се, че психологията има връзка и с трите вида научни области.

Състоянието на съвременната психология в западните цивилизации може да се хар-

зира със следните особености: 1) разпадане на големите школи (научни направления); 
2) изоставяне или отказване от универсалните психолог. теории;   3) разпокъсаност в 
концепциите, както в практи1еско направление, така и в теоритичното направление.

Има привърженици и на становището, че в съвременната психолог. има криза и че 

трябва да се смени парадигмата.

Има привърженици и на становището, че психолог. търпи раз-ие и е „наука в 

движение”. Преминава през вътрешно преструктуриане и на съвременния етап се 
създават различни междудисциплинарни области, като гранични области на 
познанието, в които психолог. участва. Психологията като обособена и самост. наука се 
формира в средата на 19век. Това е така, защото до тогава се е считало, че психолог. 
принадлежи на с-мата на философските науки. Психолог. мисъл е мн древна. 
Древногръц. философи са оставили в наследство основите на голяма част от 
съвременните психолог. знания за човека. В древногръц. научна мисъл, психолог. се 
появява като елем. от познанието за човека и това познание е било разпръснато в 
творенията на историци, философи, лекари, поети и т.н. В Древа Гърция учените, които 
можем да наречем учени енциклопедисти, са поставили три осн. проблема на психолог. 
: 1) проблем за активността на човека – равнища и източници на активност; 2) проблем 
за вътрешната организация на човека – стуктурата на чов. съзнание; осн. психолог. п-
си, които протичат в него; какви кач-ва има личността; 3) проблема за взаимоотнощ. на 
чов. със заобикалящия го свят

Основни приноси, к’ древногр учени оставят са :

Арисоттел

 – формулира учението за чов сетива, т.е пръв въввежда термина сетивни 

възприятия (усещания) ; разделя ги на 5 основни вида като тази класификация запазва 
вида си и до днес. Това са зрителните усещания, слуховите, вкусовите, осезателните, 
обонятелните. С тази класификация се поставят основите на психологията и на класиф 
видовете психични процеси у човека. Аристотел разграничава 3 равнища на активност 
при живите организми: равнището на растенията – процесите, к’ издават живота той ги 
нарича “вегетативни” ; равнището на животните – процесите, к’ протичат тук са 
“моторни” ; човека – жизнените процеси, к’ проича на това равнише са “съзнателни” 
процеси, човека е разумно и мислещо същество. 

Платон

 – идеализма му е всеизвестен. Той е първия философ, к’ формулира и 

обяснява понятието за човешка душа. 

Теофраст

 – въвежда термина “характер” (основна черта, основен белег). Следващ 

важен период в истор развитие на психологията с основен принос за изучаването на 
човека е периода на Ренесанса (15 век Западна Европа). Средата на 19 век се постиг 
консенсус , че не може да се спори, че психологията и философията са самостоянтелни 
науки. Периода 17-18 век е важен в развитието на философията и е с особен принос за 
науката за човека.