Югозападен университет
“Неофит Рилски”
Правно-исторически факултет
Реферат
На тема:
“Ролята на неправителствените организации за защита
правата на човека.”
Изготвил: Проверил:
Марина Маринова доц. др. Добринка
Фак. № 92886 Чанкова
Спец. Право, III група
Благоевград
2008г.
1
Може би има над 250 частни организации, постоянно активни зад
граници, чийто смисъл на съществуване е застъпване за
международното право в частта му, отнасяща се до правата на
човека и/ или хуманитарната политика на глобална основа.
Най- старите и най- богатите правозащитни неправителствени
организации се намират на Запад и се занимават главно с
гражданските и политическите права в мирно време и с
международното хуманитарно право във война или подобни на
война ситуации. Западните общества открито застават зад
гражданските права, личното благоденствие, свободното време и
ценностните структури, които позволяват успешното
функциониране на основните правозащитни неправителствени
организации. За да се защитават правата на човека чрез истински
независима и динамична неправителствена организация, преди
всичко трябва да бъдат налице зачитане на гражданските права и
гражданско общество.
Събирането и разпространяването на информация за правата на
човека чрез Интернет беше сравнително ново явление през 90- те
години на XX век, притежаващо потенциал за значително влияние.
Например Международният институт за мониторинг, който започна
да документира нарушенията на правата на човека на Балканите,
предоставя информация за процесите срещу военнопрестъпници от
от бивша Югославия, а после създаде Архива за Руанда. Тази и
друга целесъобразна електронна дейност даде храна за
дипломатическата конференция в Рим през 1998г., която одобри
проект на статут за международен наказателен съд.
Правата на човека ангажират публичната власт. Тя е отговорна
за тяхната реализация. Неправителствените организации
осъществяват допълващи държавни действия. Поради своята
2
универсална компетентност държавата и нейните институции не
винаги са в състояние да отделят дължимото внимание, средства,
специалисти на всеки един от многобройните проблеми на правата
на човека. Неправителствените организации (трети сектор) са
специализирани в определени направления и това дава възможност
за задълбочаване в конкретна проблематика (права на деца, жени и
т.н.). Те могат да идентифицират нерешените проблеми и да
генерират предложения за тяхното адекватно решаване. С
непосредствени действия неправителствените организации допълват
липсващите действия от страна на държавата. Признанието на
важната роля, която имат неправителствените организации по
правата на човека е консултативния статус, който те имат към
различните организации (ООН, Съвета на Европа). Така те
присъстват на заседанията на тези организации, представят
паралелни доклади, участват в разработването на законопроекти,
конвенции, водят обучение по правата на човека.
Неправителствени организации: Лекари без граница,
Helsinki
watch
, Адвокати без граници,
Amnesty International
, български
адвокати по правата на човека.
Ако се съсредоточим върху застъпничеството на традиционните
правозащитни организации или като отделни единици, или като част
от едно движение, ни става пределно ясно с какво се занимават те.
•
Първо в основата на цялата им дейност стои събирането на
точна информация и своевременното и разпространяване.
•
Второ, въз основа на анализа и разпространението си на
информация правозащитните неправителствени организации
се опитват да убедят обществените власти да приемат нови
стандарти за правата на човека или да прилагат вече приетите.
Тази дейност спокойно може да се определи като лобираща,
3
но за да запазят неполитическия си и освободен от данъци в
повечето западни общества, организациите са по- склонни да
наричат своята дейност образователна.
Могат да се организират кампании за писане на послания, да се
уреждат лични срещи с официални лица, брифинги за помощен
персонал и явявания по телевизията, да се предоставят на печатните
органи статии и материали и т.н. Една масова организация като АИ
често съчетава кампаниите за писане на послания с контакти с елита.
Поради липсата на голяма членска маса организации като Хюман
Райтс Уоч или Международната комисия на юристите се въздържат
от писане на послания или лобиране в полза на широки обществени
слоеве и се съсредоточават върху контакти между свои
професионалисти и представители на държавните власти.
През 90- те години на XX век редица правозащитни
неправителствени организации настояваха за неотложни действия за
арестуването на обвинените в груби нарушения на правата на човека
в бивша Югославия. Също през 90- те години много правозащитни
неправителствени организации настояваха за незабавни санкции
срещу Китай в конспекта на продълажаващите там системни
репресии. Редица държавни служители в САЩ, заинтересовани от
сътрудничеството на Китай по въпросите на сигурността,
икономиката и екологията, избраха такава политика спрямо правата
на човека в Китай, която бе по- обвързана и дългосрочна, отколкото
повечето правозащитни неправителствени организации биха желали.
Когато преговарят с обществените власти, традиционните
правозащитни неправителствени организации не могат да използват
два основни източника, които притежават много преуспяващи групи
по интереси, защото не разполагат нито с широките или
концентрирани членски маси, за да заплашват с наказателен вот от
4