Политически рамки на бюджета

Политиката въздейства в/у всички направления на дейността на държавата, в т.ч. и в/у бюдж. 
дейност. Политиката, полит. Въздействие и полит. Ръководство се свеждат до 3 осн. елемента:
Първо, определение и постановка на главните цели и конкретизация на перспективните и най- 
близките задачи, които трябва да се решават чрез бюдж. политика
Второ, разработка на методи, средства и конкретни форми с помощта на които ще се решават 
опр. цели
Трето, подбор и разпределение на кадрите, които ще решават поставените задачи.
Обвързаността на бюджета и бюдж. политика с полит. Живот се предопределят от факта че 
бюджетът   е   фин.   основа   за   всяка   правителствена   програма.   Това   го   прави   зависим   от 
програмата   на   онази   полит.     сила,   която   е   съставила   правителството   и   има   мнозинство   в 
парламента.
В страните с утвърдена демокрация полит. Партии най- общо се групират на 2 блока – ляв и 
десен. Разделителната линия на тези 2 доктрини е твърде подвижна и зависи от конкретните 
вътрешно- полит. и  външно- полит. условия, от традициите и др. Освен това през последните 
десетилетия има тенденция на нарастване на ролята на партиите.
Осн. различия в програмите на левите и десните партии по отнош. на бюджета произтичат от 
обстоятелството, че за десните партии той е просто 1 средство за конюнктурно изравняване, 
докато за левите е важен инструмент за въздействие в/у ик. за осъществяване на структурни 
промени. По- конкретно различията м/у леви и десни по отнош. на бюджета могат да се търсят 
в 3 направления:
Първо по отнош. на полит. сили към бюдж. дефицит
Второ, виждания за съдържанието и структурата на бюдж. п/ди и р/ди
Трето, отнош. на левите и десните партии към субсидирането на фирмите.
1. 

Отношение на левите и десните партии към бюдж. дефицит

Важен принцип на десните партии е бюдж. равновесие. Тези възгледи имат за начало учението 
на класиците. В последствие рейгън икономиката и татчаризмът като полит. доктрини от нач. 
на 80- те също поставиха акцента в/у балансирания бюджет. Техните виждания се крепят на 4- 
те стълба, обосновани от Фридман:
*ниски данъци
*минимизиране намесата на държавата в ик. процеси
*силно ограничаване на държ. р/ди
*стабилна неинфлационна монетарна политика
Левите партии не абсолютизират бюдж. равновесие. Те поставят като висши цели на своята ик. 
политика   соц.   справедливост,   преодоляването   на   различията   м/у   бедни   и   богати,   соц. 
подпомагане. При тях на бюджета се възлагат повече преразпределителни и стабилизиращи 
функции. У нас все още няма ясно очертани леви и десни полит. сили, както и център, но 
валутния  борд  ни поставя   в ситуация   за  намаляване   на  бюдж.  дефицит под  1%   от БВП,  с 
тенденцията да се стигне до балансиран бюджет.
2.  

Различия във вижданията на полит. сили във връзка с бюдж. п/ди и р/ди и тяхната 

структура

Във връзка с идеята за намаляване на диференциацията в доходи, левите полит. сили са за 
намаляване   на   неравенството   чрез   дан.   облагане,   което   означава   облагане   на   доходите   със 
стръмни прогресии и много етажи в дан. тарифи, високи пределни дан ставки. След 80- те год. с 
превеса на десните полит. сили се преминава към по- леко облагане на доходите. По- често се 
поставя и въпроса за единен подоходен данък(плосък данък). С превеса на неоконсервативните 
идеи   от   80-   те   год.   насам   по   отнош.   на   държ.   п/ди   се   забелязват   следните   промени: 
а)намаляване на относителния дял на п/дите по отнош. на БВП; б)промяна в структурата на 
п/дите; в)намаляване на преразпределителната роля на дан. облагане.
По отнош. на р/дите левите партии развиват идеята за увел.  на соц. р/ди и реализиране на 
широки соц. програми. Десните полит. сили са за намаляване на държ. р/ди, особено соц., които 
според тях са непроизводителни и изтощаващи. В програмите на десните партии се поставя 
ударението за съкращаване на бюдж. дефицит и ограничаване на държ. р/ди.