За виното и още нещо.

               На тазгодишната католическа Цветница бях в Рим, лутайки се из централните 
градски бакалии, наред с изпъстрените щандове пълни с всякакви хранителни продукти 
за предстоящия  Великден  в очите ми се набиваха  красиво декорираните  и с финес 
подредени най- различни сортове вина на цени от 3 до  ..... евро.Тогава някак ми стана 
тъжно,   че   окото   на   българския   потребител   не   би   могло   да   види   тази   красота   и  да 
погледне   на   това   питие,   така   полезно   за   неговото   здраве   от   чисто   комерсиалната 
страна.
        Е, със сигурност мога да кажа, че това, което бе като съдържание в някои от тези 
бутилки по- никакъв начин не е по-добро от това, което произвеждаме тук в България.
               Идеята на тази статия е не да докаже в зависимост от предпочитанията към 
различните видове и сортове вина, какъв човек сте, а да изкаже един проблем, който за 
съжаление   негласно   съществува  в   социалното   ни  пространство   като  потребители,   и 
който е формиран от психологическите ни нагласи и комплекси,  а именно защо  не 
можем   да   споделим   бутилката   вино   и   да   оценим   в   пълнота   нейните   естетически 
качества и стойност, а  я приемаме само като продукт за консумация.
        На всякъде по света от десетилетия наред се правят фестивали на виното, на които 
частни собственици, наред до големите производители предлагат и рекламират своята 
продукция.Навсякъде   по   света   отделния,   частен,   малък   производител   бутилира, 
продава или подарява своето вино, като  то винаги е съпроводено със запазена марка и 
етикет, които подчертават достойнствата на виното и неговата родова история.
        Ние тук в България тези неща тепърва започваме да ги правим, а защо ли?
        Тук обичаме практиката да разчитаме на старите си лаври, но за съжаление светът 
е   така   устроен,   че   е   в   постоянна   промяна   и   не   разчита   на   затворените   схеми   и 
стандартни   правила.Ако   вчера   си   бил   добър   в   нещо,   това   не   е   абсолютно   никаква 
гаранция, че този статус е актуален днес, а за утрешния ден пък ще бъде абсурдно дори 
да се предположи, че може да бъде факт.Днешният глобален свят е в непрекъсната 
промяна, и именно пазарите са тези, които най-динамично представят тази промяна във 
вкусовете, желанията, потребностите и мисленето  на потребителите.
        Българинът за съжаление все още живее в съзнанието си с един мит, че той е един 
от най-добрите производители на вино в света, без да си дава сметка, че тази мисъл би 
трябвало   постоянно   на   практика   да   се   защитава.Защото   именно   световния   пазар 
определя мястото ти някъде, като производител на нещо.
       В личностната ни психология за съжаление са заложени  явления, които с особена 
острота се проявяват в повечето ни действия и това са стиснатостта, скъперничеството 
и еснафството.По какъв начин се изразяват те по отношение на виното?Палитрата на 
темперамента ни като нация е изключително богата на нюанси, тъмните краски в нея са 
изява на едни спотаявани и прикривани скромност и сдържаност, които в последствие 
намират своят отклик в една анонимност и отчужденост.

       Българинът традиционно отглежда лозя и погледнато назад  в историята е бил един 
от   най-добрите   в   тази   земеделска   практика.Той   традиционно   от   получения   плод   е 
произвеждал и произвежда за лична употреба домашни вина и ракии, но странното за 
западния начин на мислене е защо това домашно производство, ние нямаме традицията 
да го бутилираме и да го предлагаме на пазара; защо имаме традицията да подаряваме 
домашната бутилка вино, като подарък от анонимен производител ( без етикет и име ), 
и колко ли път тряба да изминем, докато изградим един друг навик: да колекционираме 
вино, практика, която тепърва се ззаражда в нашия потребител.