УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
ФАКУЛТЕ “ИКОНОМИКА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА”
СПЕЦИАЛНОСТ “ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ”
ДИСТАНЦИОННА ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ 

“СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ И АДМИНИСТРАЦИЯ”

К А З У С ПО ДИСЦИПЛИНАТА

“СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА И АДМИНИСТРАЦИЯ”

Разработил: 

СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Същност на социалното подпомагане.
2. Видове социални помощи, механизъм и условия за тяхното отпускане.
3. Администрация на социалното подпомагане.
4. Основни проблеми в областта на социалното подпомагане в столичен район 
"Слатина".
5. Нова стратегия в политиката за социално подпомагане.
6. Актуални промени в условията за отпускане на социални помощи.

1. Същност на социалното подпомагане.

Законът за социално подпомагане урежда обществените отношения, свързани 
със социалното подпомагане на гражданите в Република България. Законът 
има за цел:
1. подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да 
задоволяват своите основни жизнени потребности;
2. укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски 
ситуации;
3. подпомагане на социалната реинтеграция на лицата, които получават 
социални помощи;
4. подпомагане на трудовата заетост на безработните лица, които отговарят на 
изискванията за получаването на месечни социални помощи;
5. насърчаване на предприемачеството в социалната сфера чрез предоставяне 
на социални услуги от физически и юридически лица. Социалното подпомагане 
се изразява в предоставяне на помощи и услуги. Тази дейност се основава на 
социална работа, като се прилага индивидуален подход и оценка на 
конкретните потребности на лицата и семействата, и се извършва по начин, 
който да запазва човешкото достойнство на гражданите. Социалното 
подпомагане се изразява в предоставяне на помощи в пари и/или в натура и 
оказване на услуги за задоволяване на основни жизнени потребности на 
гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях 
имущество. 
Право на социално подпомагане имат българските граждани, семейства и 
съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други 
независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, 
реализирани от притежавано имущество или с помощта на задължените по 

закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си 
жизнени потребности. От тези права се ползват и чужденците с разрешение за 
постоянно пребиваване в Република България и чужденците, на които е 
предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и лицата, 
за които това е предвидено в международен договор, по който Република 
България е страна.
Получаването на месечни социални помощи се обвързва с полагането на 
общественополезен труд, освен в случаите на майчинство или когато възрастта 
и/или здравословното състояние на лицето не позволяват това. При 
осъществяване на социалното подпомагане не се допускат пряка или непряка 
дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, етническа 
принадлежност, гражданство, политически или други убеждения, религия или 
вяра, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение или 
произход, членуване в синдикални и други обществени организации и 
движения.

2. Видове социални помощи, механизъм и условия за тяхното отпускане.

Социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или 
заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или 
задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и 
семейства.
Социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички 
възможности за самоиздръжка и помощ от задължените по закон да ги 
издържат лица.
Социалните помощи са:
1. месечни;
2. целеви;
3. еднократни.
Социални помощи се отпускат след преценка на:
1. доходите на лицето или семейството;
2. имущественото състояние;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други констатирани обстоятелства.
Министерският съвет определя месечен размер на гарантирания минимален 
доход, който служи като база за определяне на социалните помощи.
Условията и редът за предоставянето на социалните помощи и прекратяването 
им се уреждат с правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, 
с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба 
на министъра на труда и социалната политика.
Социалната интеграция на подпомаганите лица може да се реализира въз 
основа на индивидуален проект, изготвен от дирекция "Социално подпомагане".
Безработните лица, които отговарят на условията за подпомагане с месечни 
помощи, се включват в програми за заетост, утвърдени от министъра на труда 
и социалната политика. Лицата, отказали участие в програми за заетост, се 
лишават от месечни помощи за срок от една година.
Социални помощи се отпускат въз основа на молба-декларация, подадена от 
нуждаещия се или от упълномощено от него лице. Помощите се отпускат със 

заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от 
упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и 
обстоятелства, констатирани със социална анкета. Отказът за отпускане на 
социални помощи задължително се мотивира. Заповедта за отпускане или за 
отказ на социални помощи се съобщава писмено на лицето, подало молба, в 7-
дневен срок от нейното издаване.
Правото на социална помощ е лично. Отказът от това право, както и 
прехвърлянето му са недействителни.
Социалните помощи се отпускат на лица и семейства по постоянен адрес, на 
който се извършва и социалната анкета. Право на месечна помощ имат лица 
или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен 
диференциран минимален доход. Основа за определяне на диференцирания 
минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се 
определя с акт на Министерския съвет.
Диференцираният минимален доход за отделните лица се определя, като 
гарантираният минимален доход се коригира със следните коефициенти:
- за лице, живеещо само - 1,0;
- за инвалид с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто- 
1,2;
- за дете сирак - 1,2;
- за самотен родител с дете или с деца до 16-годишна възраст, а ако учат – до 
18-годишна възраст - 1,2;
- за всеки един от съвместно живеещи съпрузи - 0,9;
- за ненавършило пълнолетие дете в семейството - 0,9, а ако не учи и е от 7- до 
16-годишна възраст - 0,5;
- за дете с трайно увреждане - 1,2;
- за лице, съжителстващо с друго лице(лица) или семейство - 0,9.
- за самотен родител с дете от 16- до 18-годишна възраст, което не учи - 1,0.
- за бременни жени 45 дни преди раждане - 1,2;
- за родител, полагащ грижи за дете до 3-годишна възраст - 1,2.
- за лице на възраст от 65 до 75 години, живеещо само - 1,7;
- за лице на възраст над 70 години - 1,2;
- за лице на възраст над 75 години, живеещо само - 2,0;
- за инвалид с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто - 1,5;
- за самотен родител, полагащ грижи за дете до 3-годишна възраст - 1,5.
Размерът на месечната помощ се определя като разлика между 
диференцирания минимален доход или сумата от диференцираните 
минимални доходи и доходите на лицата или семействата от предходния 
месец.
Месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на 
следните допълнителни условия:
- обитаваното от тях собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от:
а) за едно лице - едностайно;
б) за двучленно и тричленно семейство - двустайно;
в) за четиричленно семейство - тристайно;
г) за петчленно и по-голямо семейство - четиристайно;
д) за всяко съжителстващо лице - една стая;
- да не са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на 
капитала на търговско дружество;
- да нямат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща