Може би ви се е случвало преподавателят ви каже: "Направете конспект на еди-

коя-си книга". Как става? Давам пример с "Към вечния мир" на Кант. Книгата обаче е подразделена на много 

раздели и подточки, така, че не при всяка подобен подход може да се приложи.Най-важното еда имате книгата 

пред себе си, и второ - да я прочетете.

Предговор от проф. д-р Цеко Торбов

         Книгата “Към вечния мир” започва с предговор към българския превод, където е разказано накратко за 

основата на учението на Кант, а именно трите критики. “Критика на чистия разум”, “Критика на способността за 

съждение” и “Критика на практическия разум” са предварителна обработка на тероритическата и практическата 

философия на Кант. “Проблемата за един вечен мир никога не е преставала да занимава умовете на хората”, но 

в книгата си Кант разглежда за първи път в историята на човешката мисъл идеята като философска проблема. В 

предговора не се отрича категорично повод за написването на тази книга да е бил мирът между Прусия и 

Франция от 1795 година. Обяснено е още, че основната част на “Към вечния мир” е разработена във формата на 

мирен договор. Отбелязан е и фактът, че Кант написва и издава книгата си през 1795 година, когато е сключен 

Базелският мир. Българският превод на “Към вечния мир” е направен от Е. Т. Колев с предговор от проф. д-р С. 

Киров и под редакцията на д-р М. Пундев в 1920 година. – това е единственият превод на произведение на Кант, 

излязло преди 1967 година. В края на предговора от проф. д-р Цеко Торбов е представен подробен списък на 

използваната литература. Като дата на предговора към българския превод е отбелязана 7 януари 1977 година, 

София. 

         Като оформление книгата “Към вечния мир” на Кант е разделена на две приложения, две секции и две 

добавки. Първа секция съдържа шест заглавия на различните теми, върху които Кант говори. Във втора секция 

има три дефинитивни члена към вечния мир. Първа и втора добавка са разделени на точки, в първата те са три, 

а във втората е описан таен член към вечния мир. Приложение 1 съдържа три точки, както и обособени части от 

текста, а Приложение 2 – три точки, както и подточки. В последните страници на книгата е поставен и така 

необходимият на читателя именен показалец.

        С тематиката на Кантовото произведение читателят се запознава с уговорката, че авторът на този труд 

смята, че изрично и по най-добър начин е запазен срещу всяко злоумишлено тълкуване.

        На 17 стр. преди изложението на текста на Кант има заглавна страница – “Към вечния мир. Философски 

проект от Имануел Кант”, Кьонигсберг, у Фридрих Николавиус, 1795. На 19 страница пък читателят се сблъсква с 

риторичния въпрос “Дали този сатиричен надпис върху фирмата на един холандски гостилничар, на която е било 

нарисувано гробище, се отнася за хората изобщо или по-особено за държавните глави, които не могат никога да 

се наситят на войната, или дори само за философите, за които той е сладка мечта”, като надписът, с който за 

започва страницата е “Към вечния мир”. Тук отново се отбелязва уговорката, с която авторът на този труд смята, 

че изрично и по най-добър начин е запазен срещу всяко злоумишлено тълкуване.

Секции на книгата “Към вечния мир”

Секция първа

 съдържа прелиминарните членове към вечния мир между държавите

1. “Никой мирен договор не бива да важи за такъв, ако в тайна уговорка съдържа възможност за бъдеща война”. 

Тук авторът определя мълчаливата резерва за стари претенции като йезуитска казуистика (казуистика – от 

латински: случай; разглеждане на отделните случаи във връзка с общите принципи, на правото, морала и др.), 

която е под достойнството на управника. Такъв мир според автора не би означавал края на всички враждебни 

действия.

2. “Никоя самостоятелна държава не бива да бъде придобита от друга чрез наследяване, размяна, покупка или 

дарение”. Тук авторът е категоричен, че държавата не е имущество, което да се присади като калем към друга 

държава. Държавата представлява общество от хора, на което само тя може да заповядва и с което само тя може 

да разполага. Тук Кант изразява мнението си за браковете, целящи разширяване на владението на земи без 

излишни сили, както и даването под наем на войски от една държава на друга, като отбелязва опасността, на 

която е подлагана Европа чрез подобен начин на придобиване.

3. “Постоянните армии трябва с течение на времето напълно да изчезнат” – отбелязани за излишните средства за 

поддръжката на постоянна армия, която излишно напряга и поставя в подозрение другите държави. С 

постоянната си бойна готовност армиите непрестнно застрашават други държави с война и подтикват към