Готфрид Лайбниц
Опит за философско обосноваване на плурализма. Има принос в правото, философията,
физиката и в логистиката (4 закон – за достатъчното основание). Съдейства за
изграждането на Академия на науките в Берлин, Петербург. Живее и твори в период, в
който Германия е западнала аграрна страна, разделена на множество владения. Период
на подготовка на Буржоазната революция. Кореспондира с Хобс, Спиноза, Кук.
Основни произведения: “Размишления за физика”1686; “Нова система на природата”;
“Нови опити върху човешкия разум” – основно. То е отговор, критика срещу
емпиризма на Лок в “Опити върху човешкия разум”; “Теодицея” 1710; “Монадология”
1714, публ. 1721.
Прави опит да отдаде дължимото на философския опит, да обедини всичко ценно.
Първоначално привлечен от монизма на Спиноза, по-късно се отдалечава от него.
Лайбниц прави първия опит да обоснове безкрайното многообразие на природата.
“Може ли абсолютното различие да се изведе от абсолютното тъждество?\"
Различието не е случайност, а необходимост; изразяващо същността на нещата.
Лайбниц приема, че същинската философия може да е строго дедуктивна. Като
Спиноза тръгва от субстанцията на Декарт, но за разлика от него (монизъм) Лайбниц
стига до философския плурализъм – природата е безкрайно разнообразна, има
безкрайно много субстанции, индивиди. Нарича ги монади. Те са с духовна същност и с
материална обвивка. Предлага – материята е безкрайно делима, следователно не може
да е субстанция. Единен може да е само духът, следователно монадата е неразчленима,
най-проста духовна същност, индивид.
Има множество субстанции, които имат активно, творческо начало. Субстанциите са
затворени и се намират в предвечна хармония помежду си. Само духовното може да
обхване безкрайността като си я представи → монадата е духовно същество, на
което всичко е дадено като представа.
Основна характеристика на монадите – самодвижението, саморазвитието. Илюстрира
ги като множество парчета от счупено огледало и всички те отразяват
действителността. Субстанцията трябва да притежава самодвижение. Според Лайбниц
субстанцията в прочита на Спиноза – творческа природа, не е дейна, не се изменя и
следователно прочита на Спиноза е съмнителен.
Онтология:
Лайбниц е убеден, че съставното многообразие в сътворения свят се обяснява, само ако
се допусне множество прости субстанции – монадите.
Очевидно е, че всичко сложно се състои от прости елементи.
Допуска, че монадите са истинските атоми на природата (формални атоми).
Изисква всяка отделна монада да се различава от всички други – принцип на
индивидуацията. Монадата е формален атом, за да се подчертае духовното. Лайбниц