МИТИЧЕСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ „СЛАВКИ СИ
РОЖБА НЕ ТРАЕ"
В митическите народни песни, посветени на отношенията между хората и слънцето,
лежи старият култ на някогашните славяни към слънцето. В народните вярвания то се
явява или като неодушевен предмет (пита, тепсия, връшник), или като живо същество, с
човешки навици, дори със свое име - Горчо. Живее в свое семейство, има сестра
(месечината). Славяните имали бог на слънцето -Дажбог, а прабългарите - бог Тангра. В
песните за слънцето са останали далечни отгласи от неговото обожествяване. което е
свързано с вечно възраждащата се за живот природа. В безкрайния си кръговрат времето
сменя деня с нощ и нощта с ден, сякаш се сменят живот и смърт. Тези вярвания и
представи за слънцето са езически и го представят като митологически персонаж. Наред с
митологи-ческата езическа система, в песните за слънцето се преплитат и християнските
вярвания и разбирания. Митологическите образи на Слънцето, на Слънчова майка са
съпътствани от образа на Господ-Бог.
В митическите песни се среща мотивът за победата на човека над слънцето, който
изразява мечтата на хората да завоюват и победят природата, да превъзмогнат
природните сили. Някои от тези творби са изпълнявани по време на обреди (на
Гергьовден, на Коледа). В тях се явяват два основни мотива: Слънчова женитба и
надпреварване със слънцето.
Женитбата на слънцето със земна мома е широко разработена тема. Тя се явява в
различни варианти, преплетена е с мотивите за бездетството, за умирането на деца в
семейството, за люлеенето на момите на Гергьовден, за
„говеенето"
пред свекър и
свекърва, за надгряването на слънцето от девойката и др.
В тези митически песни образът на слънцето е олицетворен. То притежава човешки
качества, чувства и преживявания. Има майка, с която разговаря. Обстановката, в която
живее, е патриархална, позната на хората:
Се му .майка готвила, готвила и надявала защо се слънце забави.
защо са, слънце, забави, та ти вечеря истина...
Така общуват слънцето и майката в песента „Слънце и Грозданка" от Котленско,
известна и с името „Славки си рожба не
трае".
Притеснена от закъснението на сина си за вечеря, майката иска да разбере причината за
това. И слънцето не я оставя да чака дълго, а споделя с нея: -
Да знаеш, мамо, да знаеш
каква мома съгледах на долната земя, на света. Ако таз мома не зема, не гие си
ясно изгрявам...
Когато изгрява и обхожда със светлината и топлината си долната земя,
т. е. земята, на която живеят хората, слънцето харесва една девойка и иска да се ожени за
нея. Влюбването на слънцето в земна девойка представя митологична ситуация.
Мястото на действието не е селският двор, а Космосът-долната земя и небесата. Но
цялото действие, пространството и персонажите са очовечени. Слънцето разказва на
майка си, че е тъжно. Молбата му е майка му да отиде да попита бога
„можем ли да
яземеме".То
е избрало вече своята невяста и иска
„за нея да се Венчая".
Майка му
обяснява на бога, че
„слънце е тъжно и жално" \л
пита:
Бива ли и приляга ли жива момата да дигнем?
Майката иска разрешение от Господ
да вземат жива девойка от долната земя. Разделението на света на три части - небесен,
земен и подземен, е прието в народните песни и приказки. На небето живеят птиците,
които са най-невинни и извисени, затова са най-близо до Бога. На земята живеят хората
със своите добродетели и пороци, а под земята е светът на мъртвите, на мрака, на злите
сили. Тези разбирания са разкрити и в песента за слънцето, което харесва мома от
долната земя на име Грозданка. Тя е дъщеря на Славка, чиито рожби
„не траят".
Грозданка израства много хубава мома, въпреки даденото й грозно име, чрез което
майка й се стреми да я предпази от лоши погледи и зли сили. Дълго време прекарва тя у
дома си. Но един ден излиза
„пред бащини си дворове".
Именно там
„си я слънце
съгледа - трептяло, не захождало".
Красотата на Грозданка омайва слънцето и
предизвиква неговото желание да я вземе при себе си. Майка му получава разрешение
от Господ, който я съветва: