Философско осмисляне на битието в стихотворението 

"Маска" на П.К.Яворов

Стихотворението   "Маска"   Яворов   пише   през   1907   година   в   Нанси   и   го 

посвещава   на   Вл.Василеву,   което   е   сигнал   за   принадлежността   му   към   група 

творби - "Нирвана", посветено на Боян Пенев, и "Песента на човека", посветено 

на   доктор   Кръстев,   в   които   Яворов   е   споделил   своята   неудовлетвореност   от 

битието.Същевремено   обобщенията   за   човека,   неговата   съдба   и   мястото   му  в 

космоса, направени в тези текстове, безспорно носят духа на философията на 

живота.

Още със заглавието поетът разкрива неистинността на битието. "Маската" е 

символ на житейските видимости, зад които се крие голямата тайна. Прониква в 

символизма   чрез   философията   на     А.Шопенхауер   и   е   свързан   с   тезата,   че 

заобикалящият ни свят е плод на нашите представи, които са своеобразно було, 

хвърлено   върху   истинската   същност   на   нещата,   което   напамня   за   булото   на 

древноиндейската   богиня   Мая,   която   покрила   целия   свят   със   своя   воал,   като 

оставила   истината   под   него   .Познанието   като   себепознание   е   свързано   със 

страдание от опитите на хората да познаят тази истината.

"Ден карнавален, времето неделно

зовеше хората навън: тълпа

гъмжеше из града.Безцелно,

в печал, която нивга не заспа,

се лутах аз.Свръхземните въпроси, 

които никой век не разреши,

дълбаех ням. И близко до уши,

чух tambourin:- ръката, що го носи,

ме перна по лицето, с изкуствен лозов лист:

"Хей, смърт, дай на живота път! Oh qu'il est triste..."

Множеството символи събрани в тази строфа отвеждат до представата за 

страданието родено в сблъсък. У Яворов този сблъсък е между отвърналия се от 

земното   битие   човек   и   натиска   оказван   върху   него   то   същото   това   битие. 

1