1 .Престъпн.в съвр.свят:
Краят на ІІ
Свет.война поставя началото на бързо
нарастване на престъпността в развитите
капиталистически страни. Бащата на
криминологията е Цезари Бекария.
Благодарение на плана “Маршал” се
възстаноняват икономиките в страните от
Западна Европа. С падането на Берлинската
стена вече не остават никакви прегради за
пълната глобализация, която от своя страна
води и до глобализация на престъпността,
която
става
транс-национална.
В страните от Централна и Източна Европа
престъпността се покачва главно с развитието
на пазарната икономика. В по-малка или по-
голяма степен в тях протича процес на
приватизация.
Не остава място по земното кълбо, където да
не се отчита висока престъпност. Транс-
националната престъпност е организирана.
Протича ускорен процес на конвергенция на
организирана и конвенционална престъпност.
Политиката за борба с престъпността вече е
различна. Остарялият план за действие приет
през 1985г. е не едекватен. През 2000г. в
Палермо се приема Конвенцията на ООН с/у
транс-националната
престъпност.
Последиците
от транс-националната
престъпност са:1. заплаха за националната
стабилност и държавния контрол; 2. заплаха
за суверенитета на държавите; 3. заплаха за
демократичните ценности и демократичните
институции, особено за страните, които са в
процес на изграждане на демокрациите си;4.
заплаха за националната икономика –
потоците от мръсни пари могат да разбият
националната икономика; 5. заплаха за
приватизацията (проявена в случай че
страните са в преход). Най-голям дял в
организираната
транс-национална
престъпност имат: търговията с оръжие, с
човешки органи, прането на пари и др.
Глобализацията води до пълно виктимизиране
на съвременното общество.
Глобализацията на световната икономика се
характеризира
с:
1) възникване на единен световен ред,
2) възникване на единен световен пазар,
3) изграждане на световна финансова система,
4) доларизация на световна икономика.
6 -7 Икономическа престъпност и
Престъпност с/у икономиката:
Тя е
интелектуална престъпн, в голяма степен тя е
функция на глобализацията в световен мащаб.
Участниците в нея са с относително високо
образование. В икономическата престъпност
отсъства насилие и в по-голямата си част е
латентна. Нейната детерминация е по-
специфична. Икономическата престъпност е
характерна, разнородна съвкупност от
умишлени и непредпазливи неправомерни
прояви, които засягат обществото.Обикновено
щетите от икономическата престъпност са
значителни.Иконом. престъп. Може да бъде
разделена по видове престъпност: - против
дейността на държавните органи,
документарни прест., против собствеността,
против стопанската, финансовата, данъчната и
осигурителната система. В самата структора
на икономическата престъпност стои
измамата, която най – обобщено е парична
или стокова. Границите на икономическата
престъпност зависят от 1) степента на
развиващата се икономика, по – развитата
икономика следователно по развита
икономическа престъпност; 2)наличието на
пазарни отношения – нереголиран пазар
поражда престъпност; 3) форма на регулиране
на икономиката- държавно, преобладаващо
2а.Престъпността в България:
Основни периоди
в развитието на престъпността съвпадат с
периодизацията на криминологията в България.Три
са периодите; първия обхваща от освобождението
до края на първата световна война -
престъпленията са предимно срещу собствеността.
Вторият е когато БГ излиза от Първата световна
война със стопанска криза, което предпоставка за
развитието на спекулата.Нарастват престъпленията
против собствеността и личността.1922г е приет
закон за ограничаване на кражбите,
убийствата,тежките телестни повреди и палежи. И
третият от 1944 до 1989г. -премахва се частната
собственост, ускорена индустриализация и
динамиката на осъдените престъпници е повлияна
от политическата ситуация – ”народният съд”.
След 1989г. в резултат на социалните промени в
страната общата характеристика на престъпността
се измени. През този период два проблема не
изменно са в центъра нз общественото внимание –
бедността и престъпността. Увеличи се броят на
регистрираните престъпления и коефициента на
престъпност. През 1989г. броят на престъпленията
на 100 000 души от населението е бил 663, през
1992г.- 2646.Тогава за първи път се заговори за
”взрив” на престъпността. През 1997г. е отбелязан
нов по-висок ръст-2898 на 100хил.души население.
Как се обяснява това? Със социалните изменения в
страната трябва да се очакват изменения и то в
посока нарастване на престъпността. Причината е
комплекс от фактори от национално значение,
свързани с измененията от политически и финансов
характер-процес на раздържавяване на
собствеността, процес на връщане на земята на
нейните собственици и др. Основна цел –
изграждане на стопанство върху принципите на
свободна конкуренция не се реализира, налице е
имитационно стопанство, което не е планово.
Промените по законодателен път бяха свързани с
безработицата. Ликвидацията на предприятията,
които ангажираха голям брой работна ръка увеличи
безработицата. Невъзможността за професионална
реализация засегна предимно млади хора.
Постепенно бедността се превърна във фактор,
който ражда престъпност. Правопропорционално с
увеличаването на дела на безработните се увеличи
и маргинализацията в обществото. Създадоха се
относително затворени общности, в които животът
протича по собствени правила. Това води до:
1.ювентизация (подмладяване)-увеличи се делът на
престъпност сред непълнолетните и младежите; 2.
интелектуализация-за кратък период от време сред
извършителите на престъпления има хора с висок
образователен ценз (става въпрос за
икономическите престъпления). С нарастването на
броя на неграмотните през последните години
картината се променя, независимо от това, че делът
на хората с висше образование нараства;
3.етнизация на престъпността - най-тежката
характеристика на престъпността. Поради
нарастване на бедността и безработицата сред
ромската общност тяхната активност нараства
няколко пъти. 4.Утвърждаването на организираната
престъпн.в България- днес тя е част от ежедневието
на обществото ни. Тъкмо през преходния период
бяха допуснати най-високи нива на престъпността.
В резултат на развитието на престъпността у нас в
периода на преход се увеличи процеса на
виктимизацията поради това,че хората могат да
бъдат не само реални, но и потенциални жертви.
8. Престъпност на “белите яки”:
Идеята за тази
престъпност възниква от изследванията на Едуин
3. Традиционна престъпност:
Традиционната
прастъпност е категория на криминологията за
означаване на основен вид престъпност, вкючващ
ковенционални престъпления. Това е основен вид
престъпност, който съставлява около 80% от
криминалната статистика на всяка страна. Тя
включва кражби, повреждане или унищожаване на
чуждо имущество, грабеж, умишлено убийство,
причиняване на телестни повреди, изнасилване и
др.Над 2/3 от общата престъпност се пада на
конвенционалната престъпност. Тя подлежи на по-
точни измерения, защото за нея се води статистика.
Така че тя е феномен, който сравнително най-добре
се познава. Изследвана е престъпността и самите
престъпници. От 30 до 40% от цялата
конвенционална престъпност е делът на тежката
престъпност. Конвенц.престъпност има следната
структура: 1.Основен дял-престъпления против
собствеността, следвани от престъпленията против
личността. Сред регистрираната престъпност
относителния дял се променя, защото
престъпленията против личността се разкриват
винаги много по-бързо. На следващо място –
обществено-опасните -12-14% при регистрираните
и 20% при санкционираните. Конвенциалната
престъпност е нееднородна и включва различни
престъпления-умишлени и непредпазливи, а
умишлените от своя страна са опити и довършени.
Извършителите се делят на извършители,
подбудители, помагачи, съучастници или
самостоятелни, пълнолетни и непълнолетни, жени,
мъже и рецидивисти. Има висока латентност на
този вид престъпност – средно годишно 60- 70 % от
исвършените престъпления не се съобщават в
полицията.
4.
Престъпност против собствеността
- Тя бива
лична, частна, държавна и общинска.Едни от най –
тежките са домовите кражби, извършват се главно с
взлом и причиняват големи щети. Те са проява на
групова престъпност. Много от тях (кражбите) се
извършват по поръчка (според търсенето).
Джепчийските кражби са признак на бедно и
дезорганизирано общество. Статистика на
извършителите на кражби: 1)пол – 92% са мъже, а
при джепчийските кражби – 58% са жени; 2)
възраст- преобладават непълнолетните и младежи;
3) ниско образование; 4) етническа принадлежност-
преобладават ромите. Техниките непрекъснато се
усъвършенстват. Много често една замислена като
обикновена кражба прераства в грабеж. Кражбите
могат да се извършват индивидуално, в съучастие
или групово. Практиката показва, че привилегия на
мъжете е да извършват кражби, при жените
процентът е много нисък (обратно е при
джебчийските кражби, които се извършват
предимно от жени). Малолетните извършват
противо-обществени прояви, а не престъпления,
защото са наказателно не-отговорни. При кражбите
преобладават извършителите с ниско образование.
Повреждане и унищожаване на имущество –
повечето се основават на отмащение или
заплаха.проблема е ниската разкриваемост (главно
при палежите).
Грабежите
са едни от тежките
престъпления в наказателно правната с-ма Особено
тежки са наказанията при грабежи-съчетание м/у
престъпление срещу собствеността и престъпление
против личността. Особено опасниса въоражените
грабежи, голяма част от извършителите са мъже.
Голям дял имат рецивидистите. И тук има
малолетни лица, извършители на грабежи, които са
въвличани в тях, защото не носят наказателна
отговорност
.
Според етноса водещи са ромите
следват ги българите и турците. Тази тежка
престъпност е с много висока латентност.
5. Престъпност засягаща живота и здравето на