Нов български университет
Казус
по:
Стратегически мениджмънт
на тема:
Стратегически промени в Община Монтана с цел развитие на
селското стопанство
Преподавател: доц.д-р Ангел Доралийски
гр.Видин
2008г.
1
Съдържание:
1. Запознаване със състоянието на селското стопанство в Община Монтана– стр.3
2. Фактори, които налагат промяна в селскоктопанския сектор на Община Монтана –
стр.9
3. Класифициране на промените, които трябва да се извършат – стр.11
4. Възможни причини за съпротива срещу промените и преодоляванито им – стр.12
5. Избор на подходяща стратегия за осъществяване на необходимите промени – стр.12
6. Анализ на проблемите, които евентуално биха възникнали при осъществяване на
промените – стр.14
7. Използвани източници– стр.14
2
Стратегически промени в Община Монтана с цел развитие на
селското стопанство
1.
Запознаване със състоянието на селското стопанство в Община
Монтана
Селското стопанство в Община Монтана, претърпява в много тежка форма
кризата по преструктурирането около и след присъединяването на България към ЕС.
След достигането на критично ниски равнища на производство, в последните години се
отбелязва тенденция на възстановяване, както по отношение на площите с обработвани
земи, така и в броя на отглежданите животни. В помощ на възстановяването и
развитието на селското стопанство бе изработена
Програма за развитие на
земеделието в Северозападна България 2003-2006 г
. от Министерството на
земеделието, по която се финансираха отделни проекти.
Селищната мрежа на областта може да се характеризира като сравнително добре
балансирана и равномерно развита. Населените места са равномерно разпределени в
регионален план и разстоянията между тях не са големи. Опорните центрове - малките
градове, са разположени в добра близост до селата
.
Това предполага възможности в
бъдеще
да се усъвършенстват връзките град – село. В зависимост от характера на
релефа селищата са равнинни и планински, като преобладават равнинните.
Планинските селища имат достъп чрез общинската пътна мрежа, т. е. няма недостъпни
и изолирани планински села поради липса на пътища. Въпреки това, малките
планински населени места са труднодостъпни и са във фактическа изолация за развитие
на икономически дейности, поради лошото състояние на пътната мрежа.
Почвеното разнообразие предопределя земеделската специализация на областта,
като делът на обработваемата земя е 57,9 % от общата площ, което е по-високо от
средното равнище за страната - 44,8%.
Екологичното състояние на почвите е относително добро. Замърсени с тежки
метали са поречието на р. Превалска – 11 430 дка в района на община Чипровци - около
гр. Чипровци, с. Мартиново и с. Бели мел, в община Георги Дамяново – районите на с.
Гаврил Геново и с. Георги Дамяново, както и поречието на р. Огоста, особено при с.
Горно Церовене, община Монтана. На тези територии съдържанието на олово
превишава 3-4 пъти пределно допустимите концентрации, а на кадмия - 2 пъти. Върху
тези площи трябва да се прилага специален режим на земеделие.
В областната служба “Земеделие и гори” през 2004 г. са регистрирани 1430 бр.
земеделски производители, от тях 165 бр. юридически лица и 14 кооперации. Има
значително нарастване на броя на регистрираните производители, които през 2003 г. са
3
били 927 бр., от които 507 бр. в подотрасъл растениевъдство и 420бр. в
животновъдство. Кооперациите обработват площи между 3000 и 13 500 дка земя.
Състояние на растениевъдството
Географското положение, природните, климатичните условия и релефът
благоприятстват развитие на зърнопроизводство, лозарство, овощарство, ягодоплодни
култури и зеленчукопроизводство със следното териториално разпределение:
- зърнено-хлебни и зърнено-фуражни култури - по поречието на р.Дунав в
Дунавската равнина на територията на общините Лом, Вълчедръм, Якимово,
Бойчиновци и Брусарци. Налице са благоприятни условия за отглеждане на основните
зърнени култури пшеница, ечемик, царевица.
- слънчоглед – в цялата област
- зеленчуци – в крайдунавските територии
- лозарство - подходящи условия за производство на грозде има по поречието на
река Дунав и отделни микрорайони в общините Георги Дамяново, Монтана, Берковица
и др.
- овощарство - общините Георги Дамяново, Берковица и Вършец са с доказани
много добри биогенни ресурси за основните и традиционни овощни култури – ябълки,
праскови, сливи, круши, вишни, ягоди и малини.
Региона на Монтана разполага с 134 броя землища с обща площ 3 236 355,2 дка.
От тях 2 265 640,9 дка са селскостопански фонд, а 723 519,7 дка са горски фонд.
Държавен поземлен фонд (ДПФ) стопанисва 64 295дка(включително пасища и мери) от
които реално обработвани са 10 000 дка. Пустеещите земи, необработвани две и повече
години, заемат площ от 514 480 дка или 22,7 % от селскостопанския фонд.
На територията на областта се обработват около 35% от наличните
обработваеми земи (полски култури). От около 627 121 дка обработвани земеделски
земи за 2003 г.,от кооперации, сдружения и арендатори се обработват 397 785
дка(63,4%), а от частни стопани 229 336(36,6 %). През 2004 г. обработваемата земя,
заета с полски култури е 711 139 дка, като кооперации, сдружения и арендатори
обработват 517 223 дка(72%), а частни стопани - 193 916 дка(28%).
Зърнените култури
са определящи за развитието на растениевъдството в
областта.
Таблиците илюстрират съотношението на засетите площи със зърнени култури и
добивите от тях.
0
50 000
100 000
150 000
200 000
250 000
300 000
350 000
400 000
дк
а
Пшеница
Ечемик-
общо
Царевица
Овес
Маслодаен
слънчоглед
Площ на насажденията
2000г.
2001г.
2002г.
2003г.
2004г.
2005г.
Състояние на трайните насаждения
– тези насаждения са разположени на
площ 37 591 дка. Лозови насаждения с винени сортове се намират в община Берковица
4
на площ 6150 дка, община Бойчиновци 3870 дка, община Вършец 5200 дка, в община
Лом на площ 1725 дка се отглежда сорт “Мерло”. През 2000-2002 г. в община Лом
лозята са увеличени с 2500 дка. Наблюдава се тенденция за увеличаване на площите с
ягоди и малини главно в полупланинския район - общините Берковица, Вършец и
Георги Дамяново. В община Берковица се отглеждат 975 дка с ягоди, а в община
Вършец 74 дка. Основно трайните насаждения се отглеждат от частни стопани.
Съществуват площи заети от овощни видове с изтекъл амортизационен срок, които са
негодни за отглеждане и са необходими значителни средства за реконструкцията или
изкореняването им. През пролетта и есента на 2004 г. в изброените общини са
създадени нови насаждения с малини. Kъм 2004 г. площта им е 1083 дка , което е два
пъти повече в сравнение с предходната година. Сформирано е сдружение на
малинопроизводителите през 2003г., което развива дейност по проект на ООН за
закупуване на машини и създава предпоставка за увеличаване на площите с малини.
Приложените по-долу диаграми показват съотношението между видовете трайни
насаждения по площ и добиви за периода 2000 - 2004 г. Вижда се, че площите, заети от
лозя многократно превъзхождат площите с други видове трайни култури. От овощните
видове най-голям е дялът на сливовите насаждения – 1 824 дка. От тях 898 дка се
намират в община Берковица, 540 дка в община Монтана и 180 дка в община Вършец.
0
5 000
10 000
15 000
20 000
25 000
30 000
35 000
40 000
дк
а
Лозя-
общо
Ябълки Сливи Малини Ягоди
Площ на насажденията
2000г.
2001г.
2002г.
2003г.
2004г.
2005г.
0
2 500
5 000
7 500
10 000
12 500
15 000
17 500
20 000
22 500
25 000
П
ро
из
в
од
ст
в
о
Лозя-
общо
Ябълки Сливи Малини Ягоди
Добиви
2000г.
2001г.
2002г.
2003г.
2004г.
5
Предмет: | Мениджмънт, Икономика |
Тип: | Казуси |
Брой страници: | 15 |
Брой думи: | 2435 |
Брой символи: | 22356 |