XVIII век

Стопанския прогрес и драстичните промени в производствените отношения през 

XVIII век намират най-силно отражение върху селското стопанство. Новите методи на 
засяване и оплождане, водят до увеличаване на продукцията,в по-голяма степен на 
пазара и в по-малка-за лични нужди. Голямото производство налага повече използване 
на селскостопанските продукти в индустрията,най-вече в текстилната. Развитието на 
селското стопанство води до масово обедняване на селското население, което 
първоначално започва в Англия,а към края на периода обхваща и цяла 
Европа.Дребните и средни търговци биват разорени,а екстензивно обработваната 
общинска земя се изкупува,или окрупява,с което се създават предпоставки за нейното 
аграр-индустриално обработване. Безработните и разорени селяни търсели начин да се 
справят със ситуацията. Една част от тях разчитала на „социалните“ помощи в своите 
родни места, а други се отправяли към градовете. В началото там се търсило работна 
ръка,но към средата и края на XVIII век има пренасищане и броят на нуждаещите се от 
помощ се увеличава рязко.

Новите икономически условия премахват и пазарната защита на занаятчии и 

търговци,осъществявана от гилдийските и цехови организации. Свободната 
конкуренция, пазарната регулация и фабричното производство довели до затваряне на 
голям брой манифактурни предприятия,като по този начин броят на безработните се 
увеличава още повече.Заедно с това се увеличава и бройт на населението в много 
държави като Англия, Франция и др. и така социалната картина изглежда повече от 
трагична.
        Giammaria Ortes, един от значимите икономисти на XVIIIвек, през 1774г. пише, че 
тази ситуация е взаимодействие между бедност и богатство и едните принадлежат на 
другите. Според него не е възможно да е валидно средновековното схващане за 
бедността,че тя е предопределена от християнското разбиране за структуриране на 
обществото. Необходим е нов метод,в основата на който ще стои изследването и 
разбирането на причините и мястото,което заема този феномен в новата модерна 
икономическа система,а не търсенето на средства по обществен или църковен път,с 
които да се подпомогнат просяците и скитниците.

В цяла Европа се сформирали общества,чрез тях ставало социалното 

хомогенизиране на гражданите. Обществото правило отделния човек гражданин, 
позволявало на всеки свой член да общува свободно и да влиза в различни 
взаимоотношения. Там всеки член е с равни права и еднакви социални задължения. В 
обществото член може да бъде всеки независимо дали принадлежи към 
аристокрацията,духовенството или отделно съсловие. Най - пололярното общество е 
това в Дъблин (1731) за „подобряване на селското стопанство,аграрната култура и 
други полезни неща. В Испания се създава такъв тип обединения-„Стопанско 
дружество за приятелите на мира“(1750), което целяло да подпомогне развитието на 
реформите в селското стопанство,в грижата за бедните и в образованието. В 
Швейцария пък се създава прочутото Хелветско общество(1761),което се стреми към 
най-доброто за човечеството,а през 1761г. се формира общество в гр.Хамбург,което ще 
поощрява и подпомага изкуствата и полезните занаяти. Тези и други подобни 
сдружения спомагат за развитието на социалната работа на основата на полезността и 
за формирането на демократични структури,които да изградят основата на тази 
дейност.