Къде се проявява най-често екзистенциалността на човека?
Ежедневно ни се налага да общуваме с различни хора.Там всички се познават,но са 
само приятели.В работата и в училище например.Имаме свойте приятели сред всички 
тези хора,но масата са просто там.Те са хора пред които не се разкриваме.Всеки носи 
себеси но не се показва,защото незнае каква би могла да бъде реакцията на другите.
Някой се притесняват,че може да бъдат отблъснати и наранени.За други прекаленото 
внимание е плашещо.Всеки има свойте мотиви да се придържа към групата на 
еднообразни,нормални,обикновенни хора.Те се интересват само от алтуалното и не се 
задулбочават в нищо.Ежедневното общуване ги принуждава да носят своята 
маска.Скрити зад нея вече те са спокйни и оверени,че никой не гледа на тях по 
различен начин,"сливат се с околността" 
Училището е по-типичния пример.Там ние всеоще не сме напълно изградени,психиката 
ни е по слаба и усещаме всеки "трус" много по-силно.Имаме свойте приятели,които ни 
познават такива каквито сме,истински.Ала всеки ден в училище се прменяме,просто за 
да бъдем като другите.Никой не учи,значи и аз няма да уча.Много е подходяща 
народната мъдрост:" с какъвто се сабереш,такъв ще станеш" На този принцип се 
отделят учениците за елитните училища.Тези с високи резултати са на едно място,за да 
се дърпат един друг и да качват стандарта на училището.Сред познати,си много по 
податлив да правиш необмислени  неща и да вземаш необмислени решения.Обграден 
от хора познаващи те в една роля,нямаш избор освен да излезеш от ролята.А тогава ще 
бъдеш различен и може да не се вписваш в тази група.Затова ти действаш без да се 
замисляш много на момента,какво ще стане после.
Сутрин идваш на време,такива са правилата и те са еднакви за всички.Ако не ги 
спазваш ще има съответните последствия.Модата на предпочитаните занимания през 
междучасията,посещаваните кафета и тн също е внимателно наблюдавана.
При работата също е така.Там обаче имаш шеф,пред който също трябва да играеш 
ролята си.Там се появява екзистцйалността,но тя е по ограничена.Всеки има своята 
свера на работа където трябва да е росветен и вглъбен.За всичко останало обаче си 
еднакъв с другите.Сутрин пиеш кафе взето от мястото където и другите си 
зимат,водите разговори на подобни теми или обсъждате еднакви събития. 
Следиш мнението на шефа за това какъв иска да е пресонала му и се стараеш да се 
впишеш в тези критерий.
Най-силно е изразен екзитенциалността на човека в частност на тези мест,а като цяло 
там където се работи на големи групи,създадени от различни хора.Хора с различни 
интересни и мнения,хора на които неможеш да се довериш.Там където незнаеш какви 
са намеренията на другите и какви биха били техните действия.
Попадайки в чужда комапния,на дискотека да речем,отново се проявяваш кат "das 
Man".Въпреки че виждаш тези хора за първи път,и евентуално за последен,ти се 
стараеш да останеш назаден план,незабелязан.Просто един от тълпата.Един който си 
танцува.Някой от многото,един от другите. Без твоя танц да се различва с нещо,без 
твоето поведение да е различно.Дискотеката е дадена за пример,защото там дори не се 
налага да говориш.Обграден си от непознат,не само в компяанията,а и като цяло,всички 
посетители на тази дискотека.Еднаквите различни хора са навсякъде около теб и ти 
просто ставаш един от тях."С какъвто се сабереш такъв ставаш"естествено винаги 
имаш правото на ибор,но страха от отблъскването,нараняването и самотата понякога се 
оказват по силни от теб самия,защото са малко онези непознати,които търпят 
различнит.Въпреки че вески е уникален  и непофторим,всички ние сме принудени от 
самите себеси и от обществото да носим маската на еднаквостта и ограничеността.