Международен пакт за икономически, социални и културни права

Този пакт е приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 

г. В България той е ратифициран с Указ на Народното събрание през 23 

юли   1970   г.   Държавите-страни   по   този   пакт,   вземайки   под   внимание 

принципите залегнали в Устава на ОН, признаването на достойнството на 

хората   и   на   равните   им   и   не   отменими   права,   постигнаха   съгласие   по 

следното:

1. Всички народи имат право на самоопределяне. По силата на това 

право  те   свободно   определят   своето   политическо,   социално  и   културно 

развитие. За постигането на своите цели всички народи  могат свободно да 

разполагат с природните се богатства и източници при условие, че не се 

накърняват  задължения,  произтичащи  от международното икономическо 

сътрудничество. В никакъв случай един народ не може да бъде лишен от 

собствените   му   средства   за   съществуване.   Държавите   са   задължени   да 

насърчават осъществяването на правото на самоопределяне   и да зачитат 

това право.

2. Държавите-страни по този пакт, признават правото на труд, което 

включва правото на всеки човек да има възможност да изкарва прехраната 

си   чрез   труд   и   своевременно   да   защитават   това   право.   Те   трябва   да 

осигурят благоприятни условия на труд, като:

- възнаграждение, което да обезпечи на работниците:

1.   справедлив   заплата   и   еднакво   възнаграждение   за   равностойна 

работа;

2. сносен живот за тях и семействата им;

- безопасни и здравословни условия на труд;

- еднаква възможност за всекиго да бъде повишаван в своята работа 

по никакви други съображения освен старшинство и компетентност;