Р  Е  Ф  Е  Р  А  Т

СЧЕТОВОДСТВО   НА   ПРЕДПРИЯТИЕТО  -  1 ЧАСТ

ТЕМА:

Отчетно-икономическа характеристика на 

капитала.Отчитане на капитала – увеличение и намаление

         Капиталът  е паричният израз на стойността на вложените 
активи   в   предприятието.   Най-общо   може   да   се   определи   като 
притежаваните, създадените и използваните от човека ресурси, 
които правят възможно и в бъдеще да се произвеждат стоки и 
услуги. Капиталът се дели на две основни групи. Те са Собствен 
и Привлечен. А от гледна точка на производството те се делят на 
Оборотен и Основен

          Като   полит-икономическо   понятие   капиталът   е  фактор   за 
производството  във   вид   на   стойност,   която   носи   принадена 
стойност.   Това   е   най-важното   му   свойство:   капиталът   е   пари, 
които могат да се самоувеличават ("пари" тук е в най-широкия, а 
не в тесния финансов смисъл).

     Трябва да се разграничава капиталът от средството на труда, 
което може да се разглежда като физически капитал. Определено 
средство   на   труда   може   да   стане   капитал   само   тогава,   когато 
собствениците   му   влязат   в   икономически   отношения   с   други 
собственици на други фактори за производство. Един стан или 
струг сам по себе си не е капитал. Но ако неговият собственик го 
използва   за   производство   на   продукт   за   пазара,   то   даденото 
средство   на   труда   започва   да   намалява   своята   стойност,   като 
пренася част от стойността си върху себестойността на готовия 
продукт   (отчитано   под   формата   на   амортизации).   Затова 
капиталът не е свързан единствено с притежаването на самата 
машина,   сграда   и   т.н.,   но   и   с   определено   икономическо 
отношение   по   повод   вещта.   Земята,   природните   и   човешките 
ресурси могат да станат капитал, едва когато бъдат използвани с 
някаква производствена цел.

     В управленски смисъл капиталът е 

съвкупност от ресурси

 - 

парични, материали, природни и интелектуални, необходими за 
производството на стоки и услуги.

      В счетоводен аспект капитал е разликата между активите на 
една   фирма   и   нейните   краткосрочни   и   дългосрочни   пасиви. 
Капиталът, като перо от баланса, се намира в пасива и от тази 
гледна   точка   може   да   се   разглежда   като   задължение   на 
дружеството към собствениците му. Собственият капитал се дели 
на основен капитал, резерви и финансов  резултат. В основния 
капитал   влиза   капиталът,   с   който   е   регистрирано   дружеството 
-парите,   които   собствениците   му   са   вложили.   Финансовият 
резултат   включва   неразпределената   и   текущата   печалба   или 
загуба на дружеството.

    - отчитане на основния капитал – той има постоянен, устойчив и 
траен характер.Формира се при учредяване на предприятието и се 
разпада при неговото ликвидиране.Собственика на предприятието 
определя   неговия   размер,   който   обикновенно   се   записва   в 
съдебните  и в  данъчните  регистри  т.е   за  основен  се счита този 
капитал,   който   е   определен   при   учредяване   на   предприятието   и 
чийто размер и притежание са регистрирани в съда. В търговските 
дружества основния капитал се определя под формата на дялове 
или от номиналната стойност на акциите.Той може да се променя 
само   и   единствено   по   решение   на   собственика.Съгласно   ТЗ 
минималния   размер   на   основния   капитал   в   учредителния   акт   на 
дружеството, подлежи на вписване в търговския регистър в съда е: 
за ООД 5000 лева, за АД 50000 лева.
Основния   капитал   се   отчита   чрез   сметка   101/1   основен   капитал 
изискващ   регистрация   и   101/2   основен   капитал   неизискващ 
регистрация.Те са основни, пасивни и балансови сметки и отчитат 
най важния източник на средства на предприятието.Кредитират се 
при   увеличение   и   се   дебитират   при   намаление   на   основния 
капитал.Конкретните измерения на основния капитал са активите на 
предприятието,   които   мога   да   имат   реално   материално   или 
нематериално   измерение   или   да   са   под   формата   на   вземания.В 
зависимост   от   вида   на   дружеството   и   начина   на   неговото 
формиране се организира и аналитичното отчитане. При ЕТ и ЕООД 
това не е необходимо. Но при АД и ООД аналитичното  отчитане 
трябва да носи информация за номиналната и емисионна стойност 
на акциите или записаните дялови вноски на съдружниците.Книгата 
на   акционерите   може   да   изпълнява   функциите   на   аналитичното 
отчитане   на   сметка   101.   Основния   капитал   се   посочва   в   пълен 
размер в пасива на баланса, независимо че част от него може да не 
бъде внесена в предвидения срок.
При създаването на търговските дружества основния капитал може 
да се формира на два етапа.Първият е свързан със записването на 
дяловите вноски. 
Дт 426  Кт 101.
Вторият етап е свързан със счетоводното отразяване на внесените 
активи срещу записаните дялове:
Дт   20,21,30,31,50   и   др.       Кт   426.   Това   е   при   несъвпадение   на 
времето   на   записване   и   внасяне   на   дяловите   вноски   от 
учредителите.
Сметка 426 – Вземания по записани дялови вноски -   е активна , 
синтетична,   основно   разчетна.Дебитира   се   при   записване   на 
дяловите,   които   следва   да   се   внесат   от   учредителите   ,   а   се 
кредитира   при   внасяне   на   тези   дялове.Крайното   дебитно   салдо 

показва невнесените още вноски от съдружниците.Тя има характер 
на коректив и се записва в пасива на баланса в раздел Собствен 
капитал   ,   група   Основен   капитал   в   статия   Невнесен   капитал   с 
отрицателен   знак.   Аналитичното   отчитане   към   сметката   се 
организира по партиди- поименно и по срок на внасяне на дяловите.
Основния капитал може да се увеличава още и при:
- заделяне на суми от резервите   
Дт гр.11  Кт 101.

-

разпределение на печалбата от минали години.

Дт 122 Кт 101.

-

трансформиране   на   дължими   дивиденти   в   дялове   на 
съдружниците.

Дт 425 задължение за съучастия  Кт 101.

-

съгласие на кредиторите да превърнат   вземането си в част от 
основния капитал.

Дт 15 гр. Кт101.
Основния   капитал   се   увеличава,   когато   възникне     потребност   от 
средства за разширяване на дейността или пък наличните средства 
не   са   достатъчни   за   провеждане   на   текущата   дейност.Основния 
капитал   може   да   се   увеличи   ,   след   като   са   постъпили   всички 
записани   дялови   вноски   при   учредяването   на   предприятието. 
Счетоводителите   не   трябва   да   извършват   записвания   за 
формиране   и   промени   в   основния   капитал   без   наличието   на 
подходящи   оформени   протоколи   за   решенията   на   учредителите, 
както и решенията на съда, когато това е необходимо.
Намалението   на   основния   капитал   обикновенно   е   в   резултат   на 
намаление на собствените активи, което е съпътствано с решение 
на   собственика   на   предприятието.Това   може   да   се   случи   при 
напускане на съдружник, чиито дялови или акции не са изкупени от 
други   съдружници,   за   покриване   на   загуби,   когато   резервите   са 
недостатъчни. При първия случай:
Дт 101   Кт  20,  21,  27,  30,  31,  50  и др.-  в зависимост   от вида  на 
конкретно върнатите на съдружниците активи.
Във втория случай:
Дт 101 Кт 121.
При   отписване   на   част   от   задължението   за   внасяне   на   дял   от 
съдружник:
Дт 101 Кт 426.

   - отчитане на резервите.
Капиталовите резерви  са част от собствения капитал и се създават 
съгласно  изискванията   на   определени   закони   или  по  решение   на 
собственика   на   предприятието.Те   имат   защитни   функции   по