Определяне на трайна тенденция на развитие. Определяне на сезонните 

колебания.

За определение на трайната тенденция на развитие се прилагат основно два вида 

методи: механични и аналитични. 

Механичните се състоят в извършване на някои елементарни преобразувания върху 

първичните данни. Към тях спадат: графично изглаждане, изглаждане по средни 
характеристики на временните редове, изглаждане чрез верижни средни, изглаждане 
чрез експоненциалните средни претеглени. 

Верижните средни за избиран интервал с дължина L са ред от изчислени във 

времето средни аритметични величини като всяка средна се изчислява за 
последователност от размери на явлението, имаща тази избрана дължина.

Аналитични методи при тях като модел за описание на трайната тенденция на 

развитие се прилагат уравненията на различни математически функции по отношение 
навремето:

( )

t

f

y

t

=

. Моделът се нарича трендов модел, а уравнението – трендово 

уравнение. Най – често като модели се използват уравненията на правата линия, 
различни параболи, експоненти, степенни криви, хиперболи, криви на разтежа. Изборът 
на модел се прави обикновено така, че да е възможна съдържателна интерпретация на 
параметрите на модела.

Уравнение на правата линия. То има следния вид: 

bt

a

y

+

=

. Правата линия е 

подходяща, когато размерът на явлението по отделните интервали и моменти от време 
се изменя общо взето с еднакви абсолютни прирасти.

Уравнения на парболи. Уравненията на параболи от втори и трети ред са следните: 

2

ct

bt

a

y

+

+

=

 и 

3

2

dt

ct

bt

a

y

+

+

+

=

. Параболите са подходящи, когато общо взето размерът 

на явлението се изменя неравномерно по отделните интервали и моменти от време и 
тенденцията на растеж се сменя с тенденция на намаление и обратното.

Уравненията на експоненти. Експонентите са подходящи за модели за описване на 

трайната тенденция, когато размерът на явлението се изменя общо взето с постоянни 
темпове на прираст: 

bt

ae

y

=

. Уравнение на степенна функция. Подходящо е, когато 

размерът на явлението общо взето се изменя с еднакви темпове на растеж. Има следния 
вид: 

t

ab

y

=

. Уравнение на логистичната крива. Описва някои процеси с насищане, при 

които отначало разменът на явлението расте бавно, след това този растеж се ускорява, 
накрая отново настъпва забавяне докато процесът премине в ново качествено 
състояние. Уравнението има следния вид: 

at

be

k

y

−

+

=

1

.

Сезонните колебания са един от най – важните компоненти от развитието на 

явленията с продължителност до една година. Дължат се на систематично действащи 
фактори и причини. 

Сезонността е присъща на изключително много явления от действителността. 

Причините, които предизвикват сезонните колебания в икономическата област, могат 
да се групират така:

Календарни ефекти – наличието на празнични и почивни дни, включително 

националните и религиозни празници, а също и редовните отпуски.

Влияние на институциите – важно значение за многобройни процеси в 

икономиката и тяхното регулиране във времето.

Влияние на времето или климата – отразяват се главно върху селскостопанската 

продукция и работа, строителството, транспорта и свързаните с тях отрасли и 
дейности,безработицата.

Очаквания – свързани са с производството и еднократното търсене на отделни 

стоки и услуги или пък със засиленото търсене на определени стоки и услуги във връзка