Критерии за успех на мотивацията

Мотивацията е сред основните понятия, използвани от мениджърите и фирмите за по-

ефективно използване на човешките ресурси. Тя обаче все още е неопределено понятие 
и може да означава различни неща за различни хора. Опитът на редица мениджъри 

разкрива някои ключови положения, които могат да бъдат от полза за други техни 
колеги. 

1. Не съществува универсална теория или подход към мотивацията. 

Макар че всеки от разгледаните подходи допада в различна степен интуитивно на 
мениджърите, никой от тях не може да бъде възприет като единствено верния път. За да 

се постигнат най-добри резултати, мениджърът трябва да умее да диагностицира всяка 
ситуация и да прилага различни мотивационни принципи според случая. 

2. Мотивацията е сложен процес. 

Мотивацията включва най-малкото анализ на потребностите, избор на поведение, 
способност, действително поведение, оценка на ефективността на вложения труд, 

награди и удовлетворение. Освен тази очевидна комплексност, мениджърите трябва да 
разглеждат и следните два аспекта. Първо, хората се различават по онова, което ги 

мотивира - едни високо ценят парите, други по-скоро се ръководят от същността на 
работата, трети се мотивират от комплекс от други фактори. Второ, мотивацията е по 

същество процес на учене, и като такъв от него не могат да се очакват мигновени 
резултати. Мотивацията е непрекъсната дейност на мениджъра. 

3. Механизмът за награждаване във фирмата е мощен мотивационен фактор. 

Наградите са основен мотиватор, тъй като хората обикновено влагат толкова повече 
усилия, колкото получават в отплата, с други думи – “това, което получават за това, 

което вършат”. Макар че отбелязахме важните различия между външните и вътрешните 
награди при мотивацията, мениджърът не бива да разчита само на едните. Тъй както една 

привлекателна работа може накрая да се окаже неудовлетворяваща при отсъствието на 
съответното парично възнаграждение, така и високоплатената, но скучна работа ще 

навреди на мотивацията. Мениджърът трябва да се научи да съчетава използването на 
външните и вътрешните награди. 

4. Мениджърът е ключов елемент в процеса на мотивацията. 

Мениджърът може да оказва влияние на всеки етап от мотивационния процес на дадена 
личност. Мениджърите определят ключовите мотивационни потребности, помагат при 

избора и провеждането на мотивирано поведение, помагат при обучението на 
подчинените, при повишаването на уменията и способностите, оценяват работата и 

награждават или наказват поведението им. Мениджърите трябва не само да отчитат 
своята важна роля в този процес, но и да се подготвят поетапно как ефикасно да 

преценяват какво мотивира подчинените и т.н. до това, как да провеждат разговора при 
оценяване ефективността на сътрудника. Ръководителите често си задават въпроса - 

какво в действителност мотивира сътрудниците? 

Чрез обобщаване на всички отговори, изведени от стопанската практика през годините, 
са получени следните основни правила за мотивиране: 

• Осигуряване на стриктно признание на направените усилия. Почти всички хора очакват 

да получат признание за работата си, но особено в по-големите фирми индивидуалните 
постижения някак си се губят. 

• Предоставяне на подчинените възможност за избор и гъвкавост. Подчинените трябва 
сами да вземат някои решения. Хора, които нямат такава възможност, могат да станат 

пасивни и незаинтересовани. 
• Оказване на помощ. Трябва да се подхожда така, че служителите да не се колебаят да 

се възползват от подкрепата на мениджъра. Търсенето на помощ не трябва да се смята за 
признак на слабост, а напротив - за сила. 

• Делегиране на отговорности. Тези отговорности, разбира се, трябва да съответстват на 
обема, вида и трудността на служебните задължения на служителите. Това допринася