Нормативни и структорни промени

           в Търговската Банка при паричен съвет

България въвежда режима на паричен при относително добро състояние на ТБ. Това се 
дължи на приетото от БНБ откриване на производство по настоятелно на 
платежспособни банки и налагане ограничения при отпускането на кредити на
банки с влошени финансови показатели.
В резултат на това при въвеждането на паричен съвет се отчита подобрение на 
капиталовата адекватност на повечето банки. Подобрява се и ликвидността на банковия 
сектор поради наложените ограничения вьрху отпускането на кредити, съчетани с 
реалното обесценяване на задължениятана банките от хиперинфлацията през  1997г.
Въвеждането на паричен съвет е ключовият момент в стабилизационата стратегия на 
българската икономика, чиято основна цел  е да съдейства за финансовото, инстицио-
нално и управленско стабилизиране на банките и небанковите финансови институции.
Стабилната обстановка система е главно условие за устойчивото действие на  режима
на паричен съвет. Принципите на режима предопределят до голяма степен поведението
на банките не само в кратък период, но и в дългосрочен план.
Оснсовните акценти в реформите в банковия сектор са в следните области:

-

Създаване на подходяща правна и регулативна среда црез промени в 
нормативнатабаза на банковата дейност;

-

Развитие на ефективен банков надзор и подобряване на контрола върху 
различните рискове в банковия секткор с цел предотвратяването на евентуални 
банкови и финансови кризи;

-

Преструктиране на банковия сектор чрез ликвидация на банки в 
несъстоятелност и продажба на държавни банки на инвеститори с добра 
репутация при сериозна ориентация за подпомагане на частния  сектор  в 
банковата сфера чрез ускорена приватизация;

-

Създаване на стабилна макросреда, която позволява на банката да кредитира 
реалния сектор, особено малките и средните предприятия , да предоставят 
дългосрочни заеми и да подпомагат фирмите износители, въздействие върху 
банковата кредитна политика, съобразено с необходимостта и възможностите 
за реализиране на динамицен икономически разстеж и рестриктивираните 
правила на паричения съвет;

-

Активизиране на участието на банката на паричния и капиталовия пазар с цел 
стимулиране на деловата активност

Съгласно изискванията на МВФ и СБ са извършени радикални промени в правната 
рамка за дейността на банката с цел насърчаване  на разумните  банкови практики и 
осигуряване на банковата стабилност при паричен съвет.
Законът за БНБ от  1997г.  Оказва силно влияние върху  поведението на банките в 
следните основни направления:

-

Въвеждането на фиксиран валутен курс засяга главно структурата на 
финансовите приходи на банката, като ограничава възможностите за 
реализация на големи печалби от спекулации на валутния пазар и води до 
активизиране на други операции и дейности;

-

Спирането  на операциите на открития паричен пазар на БНБ внася промени в 
източниците на ликвидни средства на банките върху пазара на 
междубанковите ресурси;

-

Преустановената роля на БНБ като кредитор от последната инстанция за ТБ;

-

Приемане на нова методика за определяне на основния лихвен процент, 
обвързана с пазара на държавни ценни книжа – внася промени в лихвената 
политика, кредитна дейност и рентабилността на банката;

-

Подобрявя се автономията отчетността на БНБ, осигурява се независима власт 
на подуправителя, ръководещ управдление “Банков надзор”, който извършва 
надзор в ТБ.

С въвеждането на паричен съвет се приема нов Закон за банките, който влиза в сила от 
1 юли 1997г. С него се внасят изменения в законовата рамка на банковото дело, така че 
тя да отговаря на новите условия на паричен съвет.
В новите условияна паричен съвет важна предпоставка за повишаване на конкурентно 
способността на местните банки и увелечаване на възможностите им за оцеляване на 
възмоностите им за оцеляване е увеличението на размера минимално изискуемия 
собствен капитал 
Неговата функция е да обезпечи организирането на банковата дейност и развитието на 
преоритета на ТБ. С тази мярка се съобразява българскта методика за определяне  на 
минимално изисквания собствен капитал с международните стандарти с оглед на 
въведения паричен съвет.
Със Закона за банките се подобряват лицензионната дейност на банките, отчетността и 
одиторския контрол, въвеждат се клаузи за банкерски доверителен дълг и конфликт на 
интереси, улеснява се затварянето на банки в несъстоятелност, оптимизират се 
неустойките за неспазване на законовите разпоредби.
Във връзка с въвеждането на паричен съвет освен в законовата уредба съществени 
изменения и допълнения се извършват и в подзаконовата нормативна база, която се 
отнася до банковата дейност.
Въвеждат се строги правила за предпазливо банкиране относно капиталовата 
адекватност, управлението и надзора на ликвидността, класификацията на активите и 
провизирането им, откритите валутни експозиции, кредитната експозиция и др.
Засилват се регулациите относно собствения и привлечения капитал и активните 
операции на ТБ.
Строгите регулации дават желания дисциплиниращ ефект върху банките  и те влизат в 
режима на паричен съвет с положителе финансов резултат.
Стремежът към финансовата стабилност и по – висока капиталова устойчивост е 
отличителна черта на дейността на банките при паричен съвет. Банката се стабилизира 
и поддържа устойчива в периода  1997 – 2004г.  Доколкото банките изпитват 
затруднения, те произтичат главно от прблеми в реалния сектор.
Въвеждането и функциозирането на паричен съвет води до съществени изменения в 
структурата наТБ. При класификацията на ТБ се прилага принципът на групиране на 
банките на базата на  на сумата в активите.
В периода  1997 – 2001г. Са извършени две важни промени в групирането на банковата 
система.

Промяната от  1991г. Се изразява в приемане на 5 класификационни групи, вместо 
съществуващите до тогава 3 групи.
През 2001г. е увеличен размерът на сумата  на активите на ТБ, класифицирани в 
първата банкова група, като клоновете на чуждите ТБ остават в самостоятелна група. С 
двете промени в групирането на банковата система на БНБ цели  постигне на по-голяма 
прецизност в изследванията на пазарните дялове.Структората на банката по видове 
собственост се изменя  съществено в разглеждания период в резултат на провежданата 
структорна реформа в сектора.
Трайно намалява дельт на контролираните активи от държавните банки в резултат от 
банковата приватизация, която е особено ускорена през 2000г. Банковата приватизация 
се приема като важен фактор, необходимо условие и преподставка за постигане на 
финансова, институционална и управленска банкова стабилизация при паричен съвет.
Тя предполага провеждане на ефективен банков надзор и привличане на стратегически 
инвеститори. Делът на контролираните от чуждестранните банки и инвеститори активи 
в банковия сектор трайно нараства, което отразява значимото присъствие на чуждите 
инвестиции на местния банков пазар.
Техния разстящ дял се дължи главно на по-голямата маса активи в прираста при 
големите търговски банки, които са собственост на чужди инвеститори. Чуждите банки 
се превръщат във все по-важен конкурент  на българските търговски банки,което 
допринася за усъвършенстване на банковите продукти и услуги.  
 

           Индикатори за състоянието на

           Търговската Банка при паричен съвет

Микроикономическите индикатори за анализ на състоянието на банковия сектор се 
извеждат от счетоводния баланс и от отчета за приходите и разхождите на системата 
като цяло. Тяхната динамика при паричен съвет информира както за тенденциите в 
развитието  и ефективността на банковия сектор, така и за стабилността на режима на 
паричния съвет.
Състоянието и развитието на ТБ се проследява чрез анализ на динамиката и 
структората на активите и пасивите на ТБ, техните приходи и разходи, рентабилността, 
капиталовата адекватност и ликвидността, кредитния риск и откритите валутнит 
позиции. За целите на анализа на развитието на банковия сектор в условията на 
паричен съвет се акцентира върху сборния баланс и сборния отчет за приходите и 
разходите наТБ. Балансовите индикатори за състоянето на банковия сектор отразяват 
параметрите на поведението на финансовите институции в монетарната рамка на 
паричен съвет.Сборния баланс включва само работещи банки, чиито активи и пасиви са 
оценени по пазарна стойност. В баланса на банките активите и пасивите са групирани 
по тяхното естество и са изброени  по ред, който показва тяхната ликвидност, 
отговаряща приблизително на падежите им.

Активите на банките имат следното съдържание: