Стопанската история като наука

1. Предмет на стопанската история.
2. Периодизация на стопанско-историческия процес.

При определяне на предмета на стопанската история, трябва да се държи сметка при 

определяне обекта и субекта на науката и едва тогава е възможно да се дефинира 
обекта на дадената наука.
Наука- система от знания, олицетворяващи с обективна точност неща от 
действителността

Хуманитарните науки изследват процеси, явления и закономерности, които са 

резултат от действия и взаимодействия на природни и (или) социални  фактори, 
случайни и закономерни. Поради тази особеност, прогнозирането на бъдещи явления и 
процеси е невъзможно, тяхната точност се състои в това, че могат адекватно, точно да 
отразява части от обективната действителност. Самата наука възниква, развива се и се 
конкретизира в резултат от познаването от/на човека на безкрайната система от 
системи. Не само, че стопанската история изучава процеси, които са явления от 
стопански фактори, но стопанската история е част и от нещо богато наречено история, 
която включва в органическо единство всички и всякакви процеси в природни и 
социални среди. Стопанската история , част в това глобално нещо, е свързана с 
останалите елементи на историята, поради което е неточен възгледа, че 
икономическите процеси се обуславят от икономически причини, и под икономически 
причини, но не само.

Стопанската история е от този тип науки, които изучават взаимодействието 

между две системи или повече от две системи, поради което тези науки имат по-сложно 
наименование, не е едносрично, еднозначно, така и със стопанската история. При този 
тип науки, водещо в тяхната в тяхната същност(както и в стопанската история) е 
историческото в неговото икономическо проявление.

В центъра на стопанската история е капитализма. Стопанската  история изучава 

и първобитното и феодалното общество. В този смисъл стопанската история е 
изключително важна и незаменима в процеса на развитие на обществото.Стопанската 
история възниква в средата на поминалия век. 1841г. Професор Фридрих Лист издава 
книгата “Национална система за политическа икономика”, от която книга той за пръв 
път прави сравнителен анализ на икономическите процеси в Германия, Франция и 
Англия. Смята се за основоположник на икономическия анализ. Лист стига до извода, 
че е необходимо независимо стопанство.

Стопанската история има за свой предмет конкретно-историческата същностна 

характеристика на производствените сили в световен, континентален, регионален и 
национално-държавен аспект.

Стопанската история използва няколко подхода за периодизация, съответстващи 

на тези в историята като цяло, които в крайна сметка по своята същност принадлежат 
към една от двете групи –групата, която включва съвкупността от формации 
(формационен подход), или групата, която съдържа целостта от цивилизации 
(цивилизационен подход). Стопанската история преминава през различни степени и 
етапи, които степени с изключения на първия са получили своето наименование в 
процеса на този етап, а някои и по-рано.

В световната история формационния подход е доминиращ. На този подход е 

построена програмата за преподаване на стопанската история. Формационния подход е 
евроконцентричен – той поставя в центъра на историята Европа и сравнява другите с 

1

нейното развитие. Според него новата обществена система се заражда в предишната, и 
се утвърждава над нея, поради превъзходството на типичните качества характерни на 
новата и на финала на това утвърждаване е политическата революция.

Цивилизационния подход извежда като основа и първопричина развитието на 

световната цивилизация. Конкретна етническа цивилизация се извършва чрез 
интерференция, обхващане на нови и нови идеологии. Основно предимство в основата 
на периодизацията се въвеждат всеобщо приложими критерии.
От изток към запад

2

Икономическото развитие на света в етапа

 на зараждане на капитализма

1. Същност и характеристика на капитализма.
2. Утвърждаване и първоначално развитие на капитализма в Европа.

Франсис Бейкъм (16-17в.)
 “Невежите презират науката, необразованите хора и се възхищават, а мъдреците я 
използват.”

Границата между 15-ти и 16-ти век се явява своебразен разделителен период между 

феодализма и капитализма, между Средновековието и Новото време, това е времето, 
когато закономерно в Европа се заражда новият по-прогресивен обществен строй – 
капитализма. Закономерния характер на зараждането на капитализма се определя от 
действието и в известен смисъл и от взаимодействието на 4 причини:

1. Великите географски открития;
2. Разложението на феодалните отношения;
3. Радикални промени в общественото съзнание, наука, култура;
4. Създаване и утвърждаване на абсолютните монархии, които премахват 

разпокъсаността на държавите и създават единно, национално стопанство.

Тези 4 причини не са равностойни и равно поставени, първата е водеща и 
структуроопределяща, последиците от нея са причини за другите. Великите географски 
открития са фактор за генезиса на капитализма.
Причините за Великите географски открития са:

1. Европа се нуждае от благородни метали;
2. На Европа освен тях са й и необходими подправки, внос от Индия, и злато.

Пътят от Европа към Азия е бил под властта първо на арабите и след това на 
Османската империя. След като те вдигат на митата, цените на подправките се дигат 
близо 20 пъти, от там идва нуждата да се търси нов път, не по традиционния (земния), 
трябва да се търси заобикаляне.

Тринайсети век е началото на комутацията (замяната на натуралната рента с 

парична), продиктувано от Кръстоносните походи, не можещи да съществуват във 
феодалните условия. Необходимо е набавянето на благородни метали за екипировка и 
въвеждането на данъци. Златото е необходимо, за да се увеличи производството в 
Европа. Откритията са велики, защото последиците от тях са кардинални, следователно 
на тях се създава колониалната система, световното стопанство, създадено от 
представителите на европейския континент. При формирането на световното 
стопанство се изискват радикални промени на производството. Формирания световен 
пазар се оказва изключително дефицитен на стоки за новите нужди. В условията на 
едно световно стопанство цените на дефицитните стоки се дигат. Монополизма е 
системата при феодализма. Европа, приобщавайки новите колонии, няма производство, 
което да отговаря на нуждите на световния пазар. В тези нови условия е необходимо 
премахването на монополизма и създаването на нова система, която да отговори на 
нуждите – капитализма.

Капитализма – икономическа система, в която индустрията и търговията на 

дадена страна са организирани от собствениците на капитали.

Главните черти на системата са: търсене, предлагане, конкуренция и печалба. 

Тези икономически характерни черти на капитализма позволяват той да прояви сам 
своята същност, само тогава когато те действат пълноценно, ефективно и във 

3

взаимодействие с другите. На държавите, в който се заражда са били необходими 100-
150-200 години. От гледна точка на великите географки открития, капитализма е 
единствения реален отговор на новите условия. Великите географски открития са били 
социално гарантирани и подпомогнати. Извършват се промени в корабостроенето и 
общественото съзнание, което обуславя променянето на света.
Птолемей (90-160г.) – до 9.ХI. 1693г. Доктрината му
Sich defict orbis! 



 Тук свършва света!

Краят на 15-ти и 16-ти век Европа се извършват процеси, който довеждат до 

генезиса. Тези процеси обуславят дълбоки икономически промени в условията на 
търговията. Не е възможно в условията на едно масово, де персонифицирано 
производство, което се извършва чрез манифактура, по-късно и чрез машини. 
Търговецът няма възможност да търгува с всяка от своите стоки. Първата стокова борса 
е открита през 1531г. В Антверпен,а втората в Лондон – 1566г. Създава се 
необходимост от гарантиране на сухоземните морски превози и така в началото на 18-
ти век (1705-1708г.) в Лондон се създава първата застрахователна фирма от Едуард 
Лойд. Генезиса на капитализма предполага акумулиране и концентриране на 
капиталите. Периода на началното натрупване на капитали е елемент от генезиса на 
капитализма. Категорично във всички държави, в които се извършва генезис на 
капитализма, съответно началното натрупване на капитали, са характерни липсата на 
морал или бездействието на моралните норми, ниското ниво на професионални стоки, 
високо равнище и всеобхватност на корупцията и използването на държавата като 
институция за преразпределение и приватизация на общественото богатство. 

Първоначалното натрупване на капитала се извършва чрез няколко форми, 

няколко начина, но главният източник са колониите. Капитализма се заражда и развива 
за най-кратко време в метрополиите. Другият източник е пиратството (за натрупване на 
капиталите). В някои държави то е елемент на държавната политика. Елизабет (1578г.) 
въвежда в рицарски сан Френсис Дрейк за огромен принос в обогатяването на царската 
хазна.

В резултат на генезиса на капитализма на основата на световното стопанство, не 

само Европа получава това, заради което са почнали промените, но и цената на стоките 
драстично пада, тъй като цената на златото в Европа се определя от цената на вносното 
злато. С падането на цените се осъществява революция в цените. Феодалната 
аристокрация изчезва поради революцията.

4

Манифактурния етап на капитализма

1. Възникване и същност на манифактурното производство.
2. Особености на манифактурния начин на производство в Европа и Северна 

Америка.

Манифактурата не е просто един от факторите, тя е едновременно и предпоставка и 

форма, същност в преминаването от феодализма към капитализма. Самата манифактура 
се проявява като условие за генезиса на капитализма. Първо в Европа се появява.
manifactura | manus – ръка   |  



 ръчно изделие

                    | facio – изделие|                   
манифактура 



 такъв вид производство, което се основава на вътрешното разделение 

на труда и на ръчната техника. Това производство е качествено различно от 
Средновековното феодално цехово производство, тъй като в него си взаимодействат 
характерните за капитализма 2 групи: 1-ви - собствениците на капитали и средства за 
производство (капиталисти), взаимодействайки си с 2-ри – наемниците.
При манифактурата за разлика от цеха няма и не съществува никакъв монополизъм. 
Манифактурата е такава форма на капиталистическо производство, което се оказва най-
удачна за прехода към капитализма, защото съществуващото ръчно производство е 
най-лесно, най-естествено, най-бързо е да бъде заменено с ръчно. То съществува в 
рамките на конкретното. На първо време решава проблема, поради който възниква 
капитализма (недостига на производствени стоки). Манифактурата също е ръчно 
производство, но е много по-продуктивно. Две форми на манифактурата:

1. разпокъсана (дисперсна);
2. централизирана.

Някъде има и междинно състояние.

При централизираната форма, собственика на манифактурата (занаятчията) 

организира в една или няколко сгради производството на определени стоки като 
въвежда вътрешно разделение на труда и значителна специализация на всеки работник. 
Дисперсната манифактура възниква исторически по-рано, тъй като при дисперсната 
манифактура в значителна степен се запазват условията на занаятчийството 
Производствения процес се провежда в бивши занаятчийски помещения, но докато 
тогава са можели да изработят изделието от началото до края тогава различен човек е 
отговарял за различни части от производствените етапи. При манифактурата 
собственика няма потребност да изгражда нови сгради, раздава мостри и материали на 
работниците, след това събират частите на определено място и ги сглобяват.
В началото манифактури се създават в рудодобива, текстилната промишленост, след 
това корабостроенето. Като правило манифактурите са частна собственост с 
изключение някои манифактури във Франция, който са държавна собственост и това са 
манифактурите, които изработват оръжие.

Няма минимален капитал необходим за първоначалното започване, но 

средностатистически около 200-300 хиляди $ са били необходими за създаване на 
манифактурно предприятие и от тук много малка част са в състояние да станат 
манифактуристи.

Възприето първо в Европа, след това се изнася в Северна Америка – това 

отговаря на въпроса може ли да се изнасят капитали. Самото изнасяне на манифактура 
го показва.Манифактурното производство има особености, който се проявяват и в 
рамките на отделните държави. Англия е пионер, лидер в прехода от феодализъм към 
капитализъм. Главната отлика и предимство на Англия, пред другите държави се 

5

състой в това, че разложението, западането на феодалните отношения и зараждането на 
капиталистическите отношения в Англия започна по-рано, извършва се с по-голяма с 
по-голяма интензивност, едновременно в селата и в града. Тази особеност в 
икономическото развитие на Англия през 16-ти век обуславя, предопределя по-ранното 
извършване на буржоазната революция в средата на 17-ти век, което означава, че в 
Англия по-рано завършва генезиса на капитализма отколкото в другите страни (250г.). 
От тук неизбежно, закономерно Англия се превръща в края на 18-ти и 19-ти век и 
проявява като световен икономически лидер (до края на 19-ти век 



 1894г.). В Англия 

в много по-кратки исторически срокове (в сравнение) се формират двата основни класа 
на капиталистическото производство 



 класата на наемните работници и класата на 

буржоазията. Въпреки че, по него време Англия е била една от не големите държави в 
света, към средата на 17-ти век населението на Англия е било колкото населението на 
България, тя има няколко предимства, които умело използва:

1. Англия е една от държавите, който най-активно участват в колонизацията на 

света и националното й стопанство напуска границите на Европа (добиват се 
пазари извън границата на Европа) 



 има ефикасна колониална политика, края 

на 19-ти век – 4;

2. Провежда държавна политика за превръщането на Англия в световна 

икономическа и политическа сила. Англия няма вечни приятели има вечни 
интереси.

2.1. Държавата стимулира държавното производство като организира износа на 

суровини и се поощрява износа на готова продукция, в Англия се формират 
нови работни места. 

2.2. Преди още да е създаден пазара на труда в Англия държавата предприема 

действия, с които тя осигурява на зараждащата се манифактура възможно най-
евтината работна сила, следователно цената е по-ниска и е по-конкурентно 
способна. Това става със закони, забраняващи просията и скитничеството, не е 
можело човек да живее на улицата. Който наруши законите бил безотказно 
санкциониран.

През първите 5 десетилетия на 16-ти век само в Лондон са обесени 72 000 души по 
закона за скитничеството. В Англия се създават на благоприятни условия за 
извършване на аграрен преврат в кратки срокове. Като елемент от тази държавна 
политика е акумулацията (отнемането на църковни земи). 

В резултат на такъв начин на държавна политика, в Англия се създават по-рано 

противоречие между субекта на икономическата и политическа власт (преди това са 
били в един и същи обект).

САЩ

Няма основание въпроса за манифактурното производство да се свързва със 

САЩ, при създаването на държавата манифактурното производство вече е 
съществувало. По времето когато се създава манифактурата САЩ е в период на 
колонизация. 

Франция 1535г. първата колония, канадците – Ню Амстердам, 

холандците създават колонията Амстердам, Англия 1607г. създават първата 
колония в Северна Америка – Вирджиния. 

Към 1775г. в 13-те английски колонии 

живее 1,5 или 2,6, което население освен с колонизирането на земите се занимава с 
производството на технически култури, индиго, поставя се началото на 
корабостроенето, формира се буржоазия.

6

Манифактурното производство на английските колонии в С.А. се оказва 

конкурентно. Стига се до открит сблъсък между заселниците и англичаните, които 
водят до използването на оръжие, след което колониите пристъпват към обединение на 
териториите си, т.е. борба за независимост на колониите против метрополията, която в 
крайна сметка има кардинални,революционни последици:

1. създава се държавата САЩ (4.VII.1776г. или по-точно при подписването на 

мирен договор, с който Англия признава държавата през 1783г.);

2. новата държава е републиканска, а не монархическа. Джордж Вашингтон 

призовава заселниците да бъде използвана статуя за куршуми при войната. 
САЩ е изградена изцяло върху принципа на капитализма, което се оказва едно 
огромно предимство, само след 100г. е световен икономически лидер.

7

Индустриалната революция

1. Предпоставки, същност и съдържание на индустриалната революция.
2. Развитие на световната търговия, паричното обръщение и социалните 

отношения по време на индустриалната революция.

4 понятия: преврат, революция, индустрия, промишленост.

Възникват исторически последователно, докато във философията и политическата 
история, преврат е различно от революция, то в стопанската история тези 2 понятия са 
тъждествени, взаимозаменяеми.

Индустриалния преврат (революция) е закономерност на световното икономическо 

развитие, проявяващо се в хода на развитието на капитализма като система. 
Индустриалната революция е глобално социално-икономическо, политическо и 
културно явление, свързващо манифактурния капитализъм с фабричното производство. 
Той осигурява прехода от манифактуризъм към индустриален капитализъм. В 
световно-исторически план хронологическите граници на индустриалния преврат се 
включват в годините 1733-1841. индустриалния преврат е породен, обособен, 
предизвикан от няколко причини, които по своята най-дълбока същност обособяват 
капитализма като цяло.

1. европейските стоки, в условията на манифактурното производство се оказват в 

началото на 17-ти век също така дефицитни както са били преди това.

2. техническите открития, които са в основата на индустриалната революция.
3. акумулираните и концентрирани свободни капитали във формиращата  се 

буржоазна класа, използването на които е невъзможно в условията на ръчното 
производство.

4. свободната, неангажирана свободна сила.

Индустриалната революция действително започва като революция в технологиите като 
техническа революция, но с течение на времето тази революция обхваща всички сфери 
на обществото, превръща се в едно глобална човешка революция. Производствения 
сектор, който се оказва най-благоприятен за техническите открития за организиране на 
фабричното производство.

Началото на индустриалната революция се поставя с изобретяването на 

летящата совалка от Джон Кей през 1733г. След това изобретение започва да действа 
неумолимата логика на научно-техническия прогрес. Всяко едно изобретение, всяка 
една машина, всяка една технология поражда нови противоречия в производствения 
процес и нови открития. Увеличава се производството на машини, добива на руда, 
увеличава се производството на метали. Металургията използва дървесината като 
източник на енергия. Англия е заплашена да остане без гори. Машините безспорно са 
по-производителни от човека, но тяхното производство се определя от физическите и 
умствени възможности на човека, следователно трябва да бъде открит източник на 
енергия извън човека. 1784-1785г. 



 изобретена е парната машина.

Индустриалната революция, отговаряйки на потребностите на световния пазар, 

породена от дефицита на европейски стоки води до рязко увеличаване на обема, 
качеството на произведената продукция и рязко намаляване на себестойността. 
Индустриалния преврат намира проявление и в селското стопанство. Колкото по-рано 
се извършва това проявление и в по-кратки срокове, толкова по-рано завършва процеса 
на създаване на единна, цялостна икономическа система изградена върху основата на 
капитализма.

В отделните държави и райони общо-взето се изравняват цените на стоките и 

услугите. В началото на индустриалната революция, различията са били 1:5, то към 

8

края на тази тенденция довежда до 20% разлика в цените. Само стоката работна сила се 
запазва. По време на индустриалната революция стоковите борси, не само че заемат 
централно посредническо място или позиция в икономическите отношения, но и 
настъпва определена специализация в тяхната дейност, и като водещи са тези с 
Хамбург. Ускорява се формирането на банкерния капитал и се заражда тенденция на 
концентриране на банкерския капитал.

Използването на различни парични единици поражда необходимост от 

национално съгласуване на техния обем, което намира израз в обединението наречено 
латински монетен съюз, в който се приема че съотношението в международно 
отношение между златото и среброто е 1:15.5.

В началото на индустриалната революция банкнотите са епизодично явление. 

Една банкнота в САЩ - $ 



 федерална банкнота. Улеснява стоково-паричните 

отношения и не се прави опит да се отмести златото.

По време на индустриалната революция се поставя началото на трудовото и на 

социалното законодателство, държавната политика по отношение на безработицата, на 
пенсиониране, на равнище на работната заплата, държавна политика по отношение на 
пазара и работната сила.

9

/////

Икономическо развитие на Англия, Франция и Германия

по време на индустриалната революция

Англия

Индустриалното развитие започва по-рано отколкото в другите страни и 

завършва по-рано. Водещата роля на Англия в колонизацията на света и доминиращата 
й роля в световната търговия й отреждат ролята на световен икономически лидер. Още 
тогава тя е наричана модел, образец, лаборатория на света. Най-рано там се създават 
типичните за капитализма производствени форми. 1894г. – САЩ изпреварват Англия 
по основни показатели. До 19-ти век Англия е световен икономически лидер. Тя 
изпреварва другите държави по основни икономически показатели и поради 
обстоятелството, че тя има доминираща и през известни периоди монополна роля в 
памуко-текстилния отрасъл, който по време на индустриалната революция заема ¾ от 
външната търговия на Англия. Изключително предимство по отношение на другите 
държави на Англия е търговията с роби, която се извършва по един изключително 
прагматичен начин, т.н. триъгълна търговия(три типа стоки – кораби с памуко-
текстилни стоки се отправят към Африка, на освободеното място се натоварват хора и 
се отправят на запад, 1/3 достигат живи до островите, на тяхно място се слагат индиго и 
други стоки и се връщат към Англия). Твърде изгодна за Англия и за буржоазията се 
оказва войната с Франция. По време на войната Франция е поставена в състояние на 
континентална блокада и съвсем естествено за 10-15 години Франция губи позицията 
си на световен паричен център, на световен банкер и тази позиция се заема от Лондон. 
Земеделската аристокрация в Англия ползва земята за личното си обогатяване, като по 
време на войната вносът е прекратен. Запазва се работната земя, а с това и печалбата на 
работниците на земята. По време на индустриалната революция Англия свежда до 
минимум ролята си в икономическите процеси като оттогава насам, до ден днешен 
държавата въздейства върху икономиката с помощта на данъците и лимита на цените.

В началото на 19-ти век заедно с памуко-текстилния отрасъл започват бързо да 

се развиват и всички останали клонове на промишлеността, в това число и оръжейната 
промишленост. Големите държавни поръчки водят до увеличаване на рудодобива и 
металургията. Правилна политика за стимулиране на символа на индустриалната 
революция, правилна политика за стимулиране на производството. ////////////През 1850г. 
има около 20 000 парни машини. Производството им ускорено се увеличава след 
1885г., когато правителството частично разрушава излаза на парни машини. Това нещо 
води до икономическа криза на свръхпроизводство. Така започва процес на циклично 
развитие на националната и световна икономика. Така започва процес на циклични 
кризи. 1857г. – първата европейска икономическа криза, 1871г. – първата световна 
икономическа криза. Икономическите кризи в европейската икономика и световната 
икономика се проявяват като нова система, нов регулатор на икономическите процеси 
при капитализма, изключително болезнен и ефективен. През 30-те, 40-те години на 19-
ти век (1836-1840г.) индустриалната революция навлиза в своя завършващ етап, което 
означава, че е завършил прехода от ръчно към манифактурно производство.

По време на индустриалната революция икономиката на Англия придобива 

национален характер, превръща се в национална икономика, национално стопанство и 
национален пазар. По време на индустриалната революция се формира националния и 
световен пазар. Несъмнена роля има транспорта, който свързва отделните части на 
националния механизъм. Националната жп мрежа в Англия – 1830г. и след 20 години 
от 18 000 жп линии в Европа – 10 000 са в Англия. Развитието на индустриалната 
революция в Англия променя съотношението аграрен – индустриалния сектор, 
намалява относителния дял на заетите в аграрния сектор до равнища, до които в 

10