Българската литература и пътищата на нейното модернизиране

Прието е да се смята, че Българското възраждане завършва през 1878 

година   с   Освобождението   на   България   и   оттам   започва   развитието   на 
новата   българска   литература.   Но   датата   3   март   1878   година   е   чисто 
политическа   –   подписва   се   Сан-стефанският   мирен   договор,   съгласно 
който   България   получава   независимост.   Тази   политическа   дата   обаче 
трудно може да служи като разделителна линия относно един  автономен и 
чисто културен процес, какъвто е литературното развитие.
Преди   всичко   когато   е   налице   един   вече   изграден   културен   живот   с 
неговите   институции   и   структури,   когато   са   формирани   и   специфични 
литературни жанрове. България достига това състояние през последното 
десетилетие на Възраждането. В този момент вече са налице някои от най-
важните   предпоставки   за   поява   на   една   художествена   литература   от 
модерен тип.

На   първо   място   вече   са   формирани   основите   на   българската 

национална общност. Макар и все още под чуждо владичество, България 
вече   съществува   като   представа   –   със   своите   етнически   територии,   с 
националния език, с националната идея, със съзнанието за националната 
история,   с   една   вече   изградена   национална   култура   и   културни 
институции. Само преди няколко десетилетия това не е било така.

На   второ   място   са   вече   изградените   институции   на   културен   и 

литературен   живот.   Някъде   в   началото   на   последното   десетилетие     на 
Възраждането   вече   са   създадени   и   укрепнали   основните   културни 
институции, периодичният печат, книгопечатането, налице е литературна 
публика,   та   дори   и   литературна   критика.   Макар   и   обхващащ   един 
сравнително малоброен слой от българското население, културният живот 
вече реално присъства в българското национално пространство и това е 
важна предпоставка за един нов, модерен тип художествено творчество.

На трето място е степента на овладяност на основните художествени 

механизми   –   осъзнаването   на   художествената   условност,   специфичното 
въздействие   на   литературата,   жанровата   система,   особеностите   на 
художествения език, специфичните изразни средства. В това отношение 
българската литература добива своя модерен вид още в творчеството на 
Ботев и ранния Вазов.

На четвърто място трябва да откроим появата на нов тип отношение 

на   литературата   към   човека   и   обществото.   Все   повече   се   налага 
съзнанието,   че   вместо   да   обслужва   обществени   и   политически   задачи, 
литературата   трябва   чрез   своите   творби   да   подлага   на   естетическа 
преоценка   хуманитарни   проблеми:   ролята   на   индивида   в   обществените 
борби;   нравствените   проблеми.   Произтичащи   от   отношението   човек   – 
нация.