Какво е професионален стрес?

   
В контекста на настъпващите глобални икономически и политически промени, 
утвърждаването на демократичните ценности поставя проблема за човешкото 
здраве и благополучие през ХХI век в центъра на обществените интереси. В тази 
връзка изследването на професионалния стрес като основна вредност, се превръща 
в едно от приоритетните направления на медицината, психологията, социологията, 
мениджмънта. Във века на високите информационни технологии проблемът за 
адаптивните възможности на човека става все по-актуален – докъде се простират 
границите на човешките функционални ресурси, т. е. кога стресът започва да 
възпрепятства дейността на човека и да вреди на здравето му.

      Професионалният стрес се смята за един от главните вредни фактори в 
правоохранителните и в огнеборската професии. С него се обясняват редица 
заболявания, както и високите равнища на самоубийствата, разводите, 
инвалидизирането, по-ниската средна продължителност на живота сред 
служителите, упражняващи тези професии. Равнището на професионалния стрес 
при полицейските служители нараства значително през последното десетилетие и 
то в световен мащаб. Най-чести причини за това се посочват от една страна 
промяната в количеството и характера на престъпността в посока на увеличаване и 
усложняване, а от друга - повишените изисквания, предявявани от страна на 
обществеността, въвеждането на нови професионални стандарти (европейски и 
световни). За никого не е тайна, че полицейската професия се класифицира като 
една от най-стресовите, а служителите попадат в категорията на силно застрашени 
от неблагоприятните последствия на стреса. Това задължава психолозите, 
работещи в системата на МВР, да предоставят необходимата информация и набор 
от услуги, чрез които да подобрят ефективността на професионалното 
функциониране на полицейските служители.

      Стресът представлява реакцията на физиологична или психична възбуда, 
възникнала първоначално в резултат на повишени изисквания от външната среда, 
която предизвиква трайни неблагоприятни последствия върху телесните и 
психичните функции на индивида. СТРЕСЪТ СЕ ПОЯВЯВА ТОГАВА, КОГАТО 
РЕАКЦИЯТА НА ВЪЗБУДА НАСТЪПВА ПРЕКАЛЕНО ЧЕСТО И Е С ВИСОКА 
ИНТЕНЗИВНОСТ И ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ.
      Според NIOSH (The National Institute for Occupational Safety and 
Health) професионалният стрес е съвкупност от негативни физически и 
емоционални реакции, които възникват при несъответствие между изискванията на 
работата и способностите, средствата или потребностите на работещия. Този стрес 
може да породи здравословни проблеми и дори да предизвика произшествия.

      Професионалният стрес може да се дефинира като емоционална, когнитивна, 
поведенческа и психологична реакция спрямо негативни и неблагоприятни 
аспекти, свързани със същността на работата. Тази реакция засяга целия организъм 
и неговото обкръжение, може да се превърне в трайно състояние и се 
характеризира във висока степен със страдание, а често и с чувството на 

безизходица.
      Кайзер и Хансец разглеждат професионалния стрес като отговор на служителя 
спрямо изискванията на работната ситуация, за изпълнението на които той се 
съмнява, че разполага с необходимите ресурси, но трябва да изпълни. Тази 
дефиниция набляга на субективното оценяване на човешките ресурси, 
включеността на служителя в дейността, несигурността на резултатите, като 
съдържа и вероятност от провал. Тя е директно свързана с понятието за контрол на 
условията на труд.

      Опасен ли е професионалният стрес? И да, и не. Трябва да се избягва прекалено 
силният и хроничният стрес. Всъщност, стресът може да предизвика безпокойство, 
когато професионалните изисквания са завишени и индивидът не може да им 
отговори адекватно, когато социалната подкрепа от страна на колегите е 
недостатъчна, финансовата компенсация, уважението и оценяването на извършения 
труд не отговарят на положените усилия. Всички тези показатели са интензивни, с 
хроничен характер и/или често се повтарят. Крайният резултат може да бъде 
появата на психосоматични заболявания и/или психични разстройства.
      И обратно, отговорът е по-скоро “не”, ако служителят може да управлява поне 
част от условията на труд, ако разполага с достатъчно социална подкрепа и ако е 
добре възнаграден за полаганите усилия. Когато служителят има усещането за 
контрол над ситуацията, стресът може да се окаже мотивиращ, а не заплашващ. И 
напротив, когато индивидът има усещането, че не владее ситуацията, стресът може 
да стане синоним на криза и да представлява опасност за здравето му и 
впоследствие, за безпроблемното функциониране на институцията (чести 
отсъствия от работа, взимане на болнични и др.).
      Стресът в организацията се отразява винаги както на служителя, така и на 
институцията. Обер отбелязва четири равнища или реакции на стреса, които могат 
да бъдат породени или редуцирани в зависимост от отношението между човека и 
работата. 
      • Организационно равнище. Отнася се до показателите, свързани с начина на 
организация на обществото и на конкретните институции. Всеки е съгласен, че 
живеем в “общество, произвеждащо стрес”. Традиционните ценности са на 
изчезване (такива като солидарност и взаимопомощ), а други се появяват и 
засилват влиянието си (конкуренция и др.) Присъстваме на дебат, отново повдигащ 
пред обществото въпросите за мястото и бъдещето на труда. Работата сама по себе 
си се развива, става все по-абстрактно понятие. Пространството човек-машина се 
разширява. Използването на новите технологии вече не налага задължителното 
присъствие на работещите на едно и също място. При тези темпове на развитие, 
индивидът губи усещането за контрол над професионалната си дейност. Освен това 
някои институции създават системи за оценяване и разбирания за целите и 
задачите, които са различни от тези на служителите. 
      • Междуличностно равнище. Качеството на контактите и комуникацията между 
работещите в една институция е тясно свързано с психологическия климат. 
Усещането за признание, разбиране и подпомагане представляват добра 
възможност за всеки служител да утвърди собствената си идентичност. В 
ситуациите на силна конкуренция, работещият получава усещането за загуба на 

контрол. Това може да предизвика агресивни реакции, които от своя страна, при 
честа повторяемост, водят до затруднения в комуникацията. 
      • Професионално равнище. Отнася се до работата като такава, до спецификите и 
условията, в които се извършва. Ергономическите качества на дейността са тясно 
свързани с чувството на благополучие на служителя. Шумът, чистотата, 
осветлението и други фактори определят до голяма степен качеството на връзката 
между работещия и работата. “Абсурдната работа”, неотговаряща на представите 
на субекта, представлява значима психологическа фрустрация. В някои 
професионални сфери на дейност (банкови служители, пожарникари, полицаи и 
др.) опасностите, както и досегът със смъртта са често срещани и влияят 
съществено на емоционалното състояние на работещите. Това се отнася и до 
хората, при които междуличностното общуване е предмет на професионалната им 
дейност (медицински сестри, социални работници, преподаватели, стюардеси и др.)
      • Личностно равнище. То е свързано с ресурсите на субекта, с личната му 
история, с физическото и психическото му състояние. Всеки човек притежава 
собствен праг на чувствителност, разбирания и уязвимост, които определят 
начините и способностите му да реагира на събитията. Субектът оценява 
ситуацията и собствените си ресурси и от тази оценка зависи усещането му за 
контрол или липсата на такъв.

      В специфичните отношения между служителя и институцията тези четири 
равнища лесно могат да бъдат открити. Те пораждат фактори, които могат както да 
предизвикат, така и да редуцират стреса. Например, един лесно раним служител 
(личностно равнище), работещ в трудни условия (професионално равнище) може 
да запази сравнително добро усещане за контрол над ситуацията, ако системата от 
ценности на институцията е близка до неговата собствена (организационно 
равнище) и ако комуникацията между колегите е с добро качество 
(междуличностно равнище).

Професионалният стрес и семействата на полицаи. Възможности за подкрепа 
на семействата на служители

Мариана Зарова, Институт по психология-МВР

      Негативните ефекти на професионалния стрес в работата на полицейските 
служители рефлектират не само върху самите тях, но и върху членовете на техните 
семейства. Най-засегнати от тези ефекти са съпругата/а и децата. В по-широк 
смисъл напрежението в работата на полицая може да окаже влияние на връзките му 
с неговите родители, роднини и приятели.
      Полицейските управления имат интерес да развиват и предлагат на семействата 
програми и услуги, насочени към осигуряване на подкрепа в стресови ситуации, 
свързани с работещия в полицията член на семейството, Това е една дългосрочна 
инвестиция, предвид факта, че семейството е основен източник на социална 
подкрепа за служителя.   Предлаганите програми и услуги целят да:
• Предотвратят или намалят влиянието върху членовете на семейството на стреса, 
преживяван от полицейския служител на неговото работно място и по повод на 
неговата работа;
• Намалят стреса, които семейните членове могат да причинят на полицейския 
служител вътре в семейството;
• Помогнат на членовете на семейството да станат източник на подкрепа 
служителя.
В най-голяма степен на нуждите на семейството на полицейския служител пасват 
следните три услуги:
• Фамилно консултиране;
• Дебрифинг при критични инциденти;
• Други форми на подкрепа от колегите (например, групи за самопомощ на 
съпругите/зите).
      В допълнение на тези основни услуги, семействата на полицаи могат да се 
възползват от информация относно правозащитни служби, служби, подпомагащи 
семейството в различни области – родителстване, болест на член от семейството, 
свързани с бита проблеми.
      Източници и ефекти на стреса при семействата на полицейски служители
      Както беше вече отбелязано, много от последствията на професионален стрес 
при полицаите рефлектират върху най-близко стоящите до тях хора – съпрузите и 
децата. Дори такива особености на професията (като работата на смени или 
работата под прикритие), с които полицаите са свикнали, и които не ги 
притесняват, а дори им доставят удоволствие, могат да причинят сериозни 
проблеми на техните семейства. Същевременно отношенията в семейството могат 
да бъдат източник на стрес за полицая. Консултантите, работещи с полицаи 
споделят, че проблемите с брачния партньор са били най-често причина 
служителите да потърсят консултация. От своя страна семействата биха могли да 
бъдат важен източник за подкрепа на служителите. Преживяването на стрес от 
полицейските служители може да бъде ограничено, ако членовете на техните 
семейства получат достъп до антистресови програми и услуги, учат се да разбират 
изискванията на полицейската работа и усвояват начини за справяне със стреса 
като семейство.

      Според изследване, включващо 479 съпруги на полицаи, 77% от тях съобщават, 
че често са силно стресирани по повод работата на съпрузите си. Като най-чести 
стресори запитаните посочват следните:
• Работа на смени и ненормирано работно време (намалява възможността 
семейството да планира нещо занапред, проваля вече направени планове, намалява 
времето, което членовете на семейството могат да прекарат заедно);
• Служителите развиват цинизъм вследствие работата, която изпълняват, имат 
нужда да контролират и близките си вкъщи и проявяват нежелание или 
невъзможност да изразяват чувствата си;
• Страх, че служителят може да бъде ранен или убит;
• Служителите имат крайно високи очаквания и изисквания към своите деца;
• Повлияно от работата поведение на избягване, дразнене и нападки към децата;
• Наличие на оръжие вкъщи;
• Дискомфорт на приятелите на служителя (когато не са полицаи), свързан с 
неговата професия (носене на оръжие, 24 часа на разположение);
• Впечатление у съпругите, че служителите предпочитат да прекарват времето си с 
колеги, отколкото със своето семейство;
• Изказване на крайни мнения относно работата или твърде малко обсъждане на 
работата;
• Развитие вследствие на работата на крайна бдителност с последваща 
свръхпротективност по отношение на децата и съпругите.
      Съпругите на служители, интервюирани за целите на това изследване предлагат 
своята гледна точка за влиянието на професионалния стрес върху съвместния 
живот с полицейски служител. Ето няколко примера:
      Съпруга на полицай описва трудностите, произтичащи от въртящите се на 
ротационен принцип смени на съпруга й, при положение, че тя също работи на 
пълно работно време и същевременно отглежда три деца. Приятелите им 
престанали да ги канят на събирания, тъй като (според нея) те се чувствали 
некомфортно от постоянната липса на съпруга й.
Друга жена споделя, че постоянно се притеснява за сигурността на съпруга си. 
“Когато слушам репортажи за застреляни полицаи си мисля, че това може да стане 
и с моя съпруг. Когато е на нощно дежурство, понякога не мога да заспя, докато не 
се прибере”.
      Служителка в полицията споделя, че нейният брак постоянно страда от 
нерегламентираното й работно време. Поради това се налага съпругът й да поема 
голяма част от грижите по отглеждането на децата, а той негодува срещу това.
      Друг служител разказва, че неговата 8-годишна дъщеря става свидетел на 
неговото бълнуване след престрелка и много се изплашила. “Не искам моето дете 
никога повече да бъде изложено на това.”
      Обстоятелството, че и двамата брачни партньори са полицейски служители 
може да намали ефектите на професионалния стрес, доколкото те познават взаимно 
особеностите на работата си и е възможно да имат общ приятелски кръг. Понякога 
обаче такива двойки могат да страдат допълнително от липсата на ясна граница на 
личните и професионални роли, от клюките на колегите относно тяхната връзка, и 
– при несъвпадение на смените и удължено работно време могат да имат малко 
време един за друг вкъщи.

      С натрупването на житейски и професионален опит много от служителите 
развиват умения да тушират влиянието на професионалния стрес върху семейния 
си живот и да предпазят доколкото е възможно близките си от това, което 
преживяват в работата си. В някои случаи, когато семейството на полицейския 
служител е подложено на влиянието на множество разнородни стресори – 
финансови, междуличностни, професионални, е нужна допълнителна помощ, която 
да улесни и да ускори процесите на справяне. Ще разгледаме последователно 
услугите, които семействата на полицаи могат ползват при семейни затруднения, 
свързани с професионалния стрес.
      Фамилно консултиране
      Анализ на заявките за консултиране в полицейските управления в няколко 
различни щата в САЩ показват, че между 50 % и 75 % от случаите са били 
свързани със семейни и брачни проблеми на служителите (влошени 
взаимоотношения, развод, проблеми с децата и други подобни). В тези случаи е 
полезно да бъде консултиран не само полицейския служител, а на срещите да бъде 
поканен и неговия партньор - съпруг/а или други членове на семейство, в 
зависимост от това, доколко са въвлечени в проблема.
      Фамилното консултиране не се занимава само с проблемите на 
взаимоотношенията в семейството, а с по-широк кръг проблеми. Например, в 
случаи на откриване на тежка болест на член от семейството, консултантът може да 
предприеме домашни посещения, при които да подкрепя семейството, да съветва 
близките как да се грижат за болния и да се отнасят помежду си в това трудно за 
семейството време. Други случаи, в които консултиране на цялото семейство е 
уместно са: например, алкохолен проблем на член от семейството, проблеми с 
децата на служител (поведенчески, емоционални, обучителни), домашно насилие, 
(при което служителят е извършител или жертва), симптоми на посттравматичен 
стрес, (на които близките ежедневно стават свидетели). 
      Домашното насилие и полицейските служители като извършители или жертви
      Домашното насилие е един от важните проблеми характерни за полицейските 
семейства. То се проявява чрез насилствени актове спрямо децата и интимния 
партньор независимо от пола и възрастта. За полицейските управления 
признаването на факта, че полицейските служители могат да бъдат насилници в 
семействата си, както и че могат да бъдат насилвани от друг семеен член, без оглед 
на възрастта и пола, може да бъде първата позитивна стъпка в решаването на тези 
проблеми. Домашното насилие причинява страдания и дори смърт в много 
семейства на полицейски служители.
      Има три по-съществени съвременни теории, които се опитват да обяснят 
случаите на домашно насилие.
      Основното за Феминисткият или Когнитивно-поведенческият модел е, че 
домашното насилие отразява патриархалната организация на обществото и че 
мъжът използва насилието, за да утвърди своята доминантна роля в семейството. 
Обществените норми допускат тези форми на злоупотреба да съществуват, като 
поведението на насилника е резултат от научаването на тези норми.
      Същевременно съвременните норми, с които повечето от нас са израснали учат, 
че само мъжете страхливци бият жените и страхливец е този, който бие всеки по-
малък и по-слаб от себе си, независимо от възрастта и пола. Но тази норма е в 

противоречие с естествената склонност на всеки човек, който е по-голям, по-силен 
или има повече ресурси от друг да използва цялата си власт, контрол и средствата, 
които има, за да задържи своята позиция, независимо от пола. 
      В модела на семейния конфликт насилието е резултат от стреса, породен в 
неефективно функциониращите семейства. Според този модел всеки член на 
семейството може преднамерено или непреднамерено да допринася за ескалацията 
на насилието. Прекалено ниските нива на конфликт в някои семейства често са 
предупредителни сигнали за съществуването на риск от насилие. Някои форми на 
семеен конфликт на ниско ниво са сериозни, тъй като те могат внезапно да 
ескалират до много по-насилнически форми на поведение за всички членове на 
семейството.
      Поради спецификата на полицейската работа служителите и семействата им са 
подложени на постоянен риск да използват насилие при решаване на проблемите 
си. Служителите живеят в обкръжението на своето семейство и приятели, но в 
своята работа те постоянно се срещат с дисфункционални семейства, със 
субкултури, толериращи насилието, със странни навици и постоянно променящи се 
работни часове. Това заедно с работата на смени и ненормираното работно време 
затруднява нормалното функциониране на семействата на служителите.
      Броят на разведените полицейски служители и броят на разведените повече от 
един път е екстремно висок. Всички изследвания показват, че разводът или 
завършекът на една интимна връзка повишават риска от насилие в двойката. Има 
хора, които са привлечени от полицейските служители (по-точно от тяхната 
униформа, оръжие, значки, пагони) и изглежда, че много от полицейските 
служители са слабо устойчиви на такъв тип привличане. Изборът на брачния 
партньор основан на подобно повърхностно привличане е обстоятелство, водещо 
до бъдещи семейни неразбирателства.
     Психотерапевтичният модел допуска, че личностовите разстройства и ранния 
травматичен жизнен опит предразполагат някой хора да използват насилие в 
семейните отношения. Този модел за обяснение на насилието използва като 
инструмент за промяна индивидуалната и групова терапия.
      Полицейските служители не са имунизирани към ниските нива на семеен 
конфликт, нито са недосегаеми за по-сериозните форми на домашно насилие. 
Въпросът дали полицаите са по-често жертви или по-скоро извършители на 
домашно насилие е бил игнориран и неадекватно изследван. Липсват изследвания 
за сериозните психологически ефекти върху полицаите на опитите им да живеят 
едновременно в един функционален свят на своето семейство и в друг – 
дисфункционален свят на престъпления, насилие и несъвършена съдебна система.
      Обикновено домашното насилие се асоциира с “пребитата жена” и “мъжът 
насилник”. Повечето изследователи и професионалисти са съгласни, че “пребивана 
жена” е жена, чийто живот е изцяло, продължително и тотално контролиран от 
един мъж, и че нейното поведение се променя нарочно за да задоволи желанията на 
мъжа, с когото живее в отношение от семеен тип. Насилникът системно използва 
физическо насилие, икономическо подчинение, заплахи, изолация и различни 
други тактики за поведенчески контрол, за да е сигурен, че жената ще прави това, 
което той иска от нея.
      Изследванията показват, че има друг по-разпространен тип семейно насилие, 

който се среща доста често в семействата. Този тип семеен конфликт не се дължи 
на наличието на установени тенденции към контролиране и властване между 
партньорите. Много по-често конфликтите възникват на базата на словесен спор 
между партньорите, като под влияние на преживения ежедневен стрес в работата 
излаганите в спора аргументи могат да ескалират до насилие или физически 
нападки.
      Често домашното насилие в семейства на полицаи се обяснява като резултат от 
професионалния стрес, свързан с работата на улицата. Това не винаги е така. Често 
пъти този стрес е създаден от началника на служителя. Има разбира се и други 
проблеми, които могат да причинят стрес и да включат насилието като модел на 
отношение в семейството – финансови проблеми, злоупотреба с алкохол и дрога, 
ненормирано работно време, проблеми с хазарта и т. н.
      Ако полицейските управления демонстрират повече разбиране и емпатия към 
положението в полицейските семейства, то служителите биха били по-мотивирани 
да търсят помощ прие наличие на конфликт в семейството.
      Психологичното консултиране на полицейските служители предоставя 
професионална помощ, включително и при семейни конфликти. Това консултиране 
трябва е достъпно за всеки служител и член на семейство, който мисли, че е жертва 
на домашно насилие. 
      Дебрифинг при критичен инцидент (за членове на семействата)
      Критичният инцидент може да травмира близките и партньора на служителя, 
участвал в инцидента не по-малко от самия него. Засега все още в недостатъчна 
степен се обръща внимание на факта, че семейството е негативно повлияно от 
травматичното събитие и че близките на засегнатия служител могат да играят 
ключова роля в процеса на неговото възстановяване от травмата. Важно е също 
така да се отбележи, че семействата понякога могат да бъдат толкова шокирани от 
реакцията на стреса на техния близък, че да не са в състояние да изпълняват 
подкрепяща роля при неговото възстановяване. Тъй като дебрифингът при 
критични инциденти се превръща в обичайна практика сред полицейските 
управления, трябва да се обърне внимание на нуждите на семействата на 
участвалите в инцидента полицаи.
      Вариантите за подпомагане на семействата са – включване на семейни членове 
в дебрифинга за служители и участници в инцидента, провеждане на отделен 
дебрифинг за семейни членове и подкрепа на семействата от колегите. 
      Семейства на полицаи убити по време на работа
      Смъртта на полицай по време на работа не се случва често, изключително рядка 
е в малки управления, но съставът трябва да бъде подготвен и трениран да помага 
на семейството след подобна трагедия.
• Работата със засегнатите включва не само провеждането на кризисна интервенция 
и дебрифинг веднага след критичния инцидент, но и оказване на практическа 
помощ на семейството, като например уреждане на погребението.
• Друг елемент от работата е свързан с това да се говори открито за възможността 
полицаите да бъдат ранени и убити по време на работа.
• На управленията се препоръчва да оказват дълготрайна емоционална подкрепа на 
семействата на загинали служители, оставайки в неформален контакт със 
семейството и да им се предлагат обезщетения и компенсации.

• Консултиране на пострадалите - родители, деца, двойки, дори когато кризисният 
период е свършил и особено, когато те страдат от ПТСР или други емоционални 
проблеми.
• Препращане на пострадалите към групи за взаимопомощ и местни социално-
психологични центрове.
      Системата на МВР има ресурсите да предложи психологична помощ на 
семейства на полицаи, която се осигурява чрез сектор “Психологична 
профилактика и консултиране” към ИП-МВР. Създаденият консултативен кабинет 
в СДВР обслужва както служители, така и членове на техните семейства. За 
страната аналогични услуги предлагат психолозите към регионалните дирекции на 
МВР.
 
ПРАКТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ОБЩУВАНЕТО В 
СЕМЕЙСТВОТО
1. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЛИЧНИТЕ АКТИВНОСТИ 
      Всеки ден полицейският служител влиза в различни роли - полицай, съпруг, 
баща и затова е необходимо да използва всичките си лични ресурси, за да ги 
съчетава успешно.
Какво би ви помогнало да се справите с всички тези различни роли? Вашият 
основен ресурс сте самите вие. От ключово значение е важността, която вие 
придавате на общуването със съпругата и децата си в сравнение с другите си 
ангажименти. Важна е също вашата способност да планирате времето и задачите си 
по приоритет.
      Предлагаме ви няколко идеи, които може да имате предвид, когато се опитвате 
да балансирате между работата и семейните отговорности:
• Контактувайте със семейството си
Отделете време за да бъдете заедно. Убедете се, че вашият партньор и деца знаят, 
че техните нужди са важни за вас и са приоритет във вашия ежедневен график. 
Положете усилия да развиете уменията си да общувате с вашите деца.
• Организирайте и подредете по приоритети вашия живот
Научете и използвайте дългосрочни техники за планиране в дома и в работата си. 
Организирайте вашето домакинство така, че то да може да функционира гладко без 
вас.
• Използвайте услугите на центрове за семейна подкрепа
Ако сте затруднени в отношенията с партньора или имате проблеми с децата, 
потърсете услугите на центрове, работещи с деца или семейства във вашия град.
• Наслаждавайте се на вашето свободно време
Планирайте и се наслаждавайте на дейности, с които да си почивате с вашия 
партньор и деца. Опитайте се да запазите някакво време и за себе си. Направете си 
програма за редовни физически упражнения или открийте други начини да 
прекарвате приятно свободното си време.
• Забравете перфекционизма
Не превръщайте желанието да бъдете перфектен родител в свръхцел. Това е 
невъзможно, независимо дали работите по цял ден или си стоите в къщи. Вашите 
способности да обичате, да създавате разумни правила, които да следват децата ви 
и да ги напътствате е най-важният подарък, които вие можете да дадете на децата 

си. Чрез доброто планиране, организация и знанията за това как да балансираме 
работата и семейните отговорности ще се чувствате полезен и ефективен в 
семейството си.
• Комуникирайте ефективно с вашия партньор
Направете интимността приоритет. Отделяйте време всяка вечер да разговаряте с 
партньора си за това как е минал денят ви.
• Отделете време, за да говорите за трудни теми
Когато има нещо, което ви е тревожи, и за което ви е трудно да говорите с 
партньора си, уговорете време, в което сериозно да разговаряте вместо да си 
прехвърляте реплики докато някой от вас влиза и излиза.
• Конкретизирайте позицията си
При теми, които са свързани с емоционални преживявания, хората са склонни за 
говорят прибързано за всичко, което в момента им е в главата. Ето защо е добре да 
се насочите към конкретната тема, да помислите какво бихте искали да кажете 
преди да започнете да говорите и след това да се насочите направо към решаването 
на проблемите, вместо да изяснявате различията с партньора си.
• Нека и двете страни бъдат чути
Опитайте се да се поставите на мястото на вашия партньор, за да разберете 
неговата гледна точка.
• Бъдете честен, но не и обвинителен
Лесно е да обвиним другите хора, когато сме ядосани и гневни, но това наврежда 
на отношенията ви. Вместо това говорете за чувствата си. Например избягвайте да 
казвате: “Ти отново провали всичко! Винаги закъсняваш!”. Вместо това кажете: 
“Аз съм много разочарован ,че ти отново закъсня. Разчитах да дойдеш навреме.” 
Този подход по -вероятно да провокира отворена дискусия, отколкото защитен 
отговор.
• Оценете различията си с вашия партньор
Понякога различията във вашия темперамент и стил на общуване с партньора 
могат да бъдат по-изразени и значими отколкото приликите между вас. Опитайте 
да откриете как да комуникирате с вашия партньор. Така вие ще установите 
ефективен начин за решаване на общите си проблеми. Открийте и приемете 
различията и ще се научите да работите заедно добре.
2. МОДЕЛИ НА ОБЩУВАНЕ В СЕМЕЙСТВОТО
      Нуждите на семейството се променят постоянно. Повечето промени са 
естествено следствие от порастването и развитието на всеки един член от 
семейството. Честната комуникация и внимателното изслушване могат да помогнат 
да се уверим, че всичко в семейството ни е наред и си даваме достатъчно любов и 
подкрепа.
      Чувствате ли, че разбирате нуждите на останалите и те разбират вашите? Стигат 
ли семейните конфликти до един удовлетворителен край? Тук са изложени три 
начина да проверите това:
• Позитивна нагласа
 Когато говорите за чувствата и преживяванията си пред партньора по позитивен 
начин, то вашият подход при решаване на конфликти е конструктивен. Например: 
”Когато ти ме изслушваш, аз се чувствам важен”.
• Конструктивна критика

 Когато критикувате, конструктивен ли сте? Когато критикувате се насочете към 
поведението, а не към личността. Опитайте да откриете решение на поставения 
проблем: ”Ти не си оправил леглото тази сутрин. Ако се нуждаеш от повече време, 
ние можем...”
• Договаряне
 Можете ли да се договаряте? Дори да не сте съгласен по някой въпрос, можете да 
се съгласите на компромис? Например: “Аз не съм съгласен, но мога да опитам за 
една седмица, тъй като разбирам твоите основания”.
3. СЪЧЕТАВАНЕ НА СЕМЕЙСТВО И РАБОТА
      Взаимоотношенията и дейностите на работното място, отделянето от 
семейството, или просто умората могат да бъдат източник на проблеми, които вие 
може да пренесете в семейството си. Често се случва вместо да се отдели време, за 
да дискутират проблемите с партньора човек да даде израз на събраното 
напрежение като обвинява и заплашва. Този начин на реагиране обикновено води 
до отчуждение.
      Също така е възможно да предпочетете да скриете как се чувствате, за да 
избегнете скандала. Реагирайки по този начин, вие демонстрирате на партньора си, 
че нямате достатъчно време или енергия, която да отделите за него. Така се 
натрупват нерешени проблеми, в резултат на което взаимното уважение изчезва.
      Опитайте тези решения:
• Бъдете честни и споделяйте чувствата си;
• Развийте начин на изразяване, който да е разбираем и ясен;
• Бъдете внимателен за това дали другите не са в нужда;
• Поемайте отговорност за своите лични мисли и действия;
• Редовно дискутирайте ценностите си и вярванията си;
• Окуражавайте позитивните ценности и действайте така, че да сте модел за децата 
си.
      За членовете на вашето семейство ще бъде много по-лесно да бъдат търпеливи 
един с друг, когато всички знаят какво се случва в него. Необходимо е семействата 
да отделят време за да говорят за нуждите на всеки. Много често работещите 
родители чувстват, че първите пет минути след прибирането вкъщи са критични. 
Независимо колко тежък е бил денят, ви отделете време да поздравите и 
прегърнете близките си, показвайки по този начин, че ги признавате и зачитате. 
Времето, прекарано в извършване на домашните задължения, също може да бъде 
използвано за общуване, ако имате настроение да слушате. Ако вие проявявате 
внимание към дребните, тривиални неща, вие ще окуражите децата си да говорят с 
вас за сериозните неща.

Самоубийството при полицейските служители

Мариана Зарова

Какво налага да говорим за самоубийството?
Самоубийството е проблем със сериозни размери. Всяка година у нас около 1500 
души загиват вследствие на самоубийство, а приблизително 3000 правят опит да 
сложат сами край на живота си (по данни на Националния статистически 
институт). През последните години броят на самоубийствата надвишава този на 
загиналите при пътнотрaнспортни произшествия (около 900 души годишно). Всяко 
самоубийство има сериозно въздействие най-малко върху още шест души – 
членове на семейството и близки приятели, както и върху организацията, в която 
самоубилият се е работил.
Полицейският стрес най-общо и самоубийствата на полицаи в частност, досега са 
били игнорирани или неадекватно изследвани. Голям процент от самоубийствата 
на полицаи са представяни като нещастни случаи (инциденти), с цел да могат да 
получат семействата им суми от застраховки. Освен това, смъртта при инцидент не 
е толкова стигматизираща за починалия и за неговото семейство и позволява 
запазването на някакво достойнство пред общността – роднини, съседи, колеги. 
Един от резултатите от недокладването на самоубийствата е, че не се вземат мерки 
за запазване здравето на живите. Масово полицейските управления нямат развити 
програми за оценка на риска от самоубийство при служителите. Няма програми и 
за работа с т. нар. “косвени жертви” от самоубийството – най-близките колеги и 
приятели, семейството.
Цели на представянето:
Настоящото представяне има за цел да насочи вниманието към основните групи 
фактори, под действието на които хората правят избора да сложат край на живота 
си, да даде информация за типичните индикации, по които можете да съдите за 
възможни суицидни намерения, и да даде идеи за превенция (предотвратяване) на 
евентуални самоубийства във вашето звено в бъдеще.
Крайната цел е по-голямо разбиране и внимание към проблемите на хората в 
суициден риск от непосредственото им обкръжение (колеги и преки ръководители) 
и по-малко осъждане на тяхното състояние и решение.
Защо хората се самоубиват?
Естественият въпрос, който повечето хора си задават, е какво кара един човек да 
реши да сложи край на живота си, докато друг, поставен в същата или дори по-
тежка ситуация не взима това решение.

Самоубийството е комплексен проблем, за които няма една единствена причина. 
Извършването на самоубийство има свои психични и биологични предпоставки (слаб 
тип висша нервна дейност, емоционална лабилност), които водят до по-често изпадане 
в депресивни състояния и впоследствие до формиране на идеи за самоубийство при 
наличие на определена кризисна ситуация и подходящи условия на средата тези идеи 
могат да се превърнат в суицидни действия.
Ще разгледаме всички тези фактори последователно.

І. Психични предпоставки

Според американския изследовател на суицидното поведение Шнейдмън 
зараждането на суицидни идеи се съпровожда и улеснява от наличието на следните 
три личностови особености, които той нарича “летален триъгълник”:
Понижена самооценка;
Тежко безпокойство;
Непреодолимо вътрешно напрежение.
Друг изследовател, Ервин Рингел прави проучване сред 745 души оцелели след 
опит за самоубийство. Той открива, че на преден план при повечето от тях стоят 
притеснителност, засилена и в същото време подтискана агресия, както и бягство 
от реалността. Ригел обобщава тези особености в понятието “пресуициден 
синдром”. Ето и неговото описание на отделните елементи на този синдром:
Притеснителност - според Ригел притеснителността е личностна черта, която с 
напредване на възрастта става по-изразена. Хората, засегнати от нея губят 
спонтанността си, преобладават желанията за безопасност и сигурност, избягване 
на всякакви рискове. Животът им е организиран около мисълта “Аз нищо не 
струвам”. Често те се отказват от създаване на семейство, поддържат 
предварително обречени отношения като например връзка със семеен партньор, 
отношения на зависимост. Не търсят нови контакти поради страх от изненади и 
отхвърляне. По този начин се обричат на изолация и отчуждение.
Засилена, но потискана агресия - налице е силна потребност от изразяване на 
агресията, но човек се контролира твърде много, за да го направи. Тези хора не 
могат да се разтоварят, преживяват всичко вътре в себе си. Много дълго могат да 
изтърпят мъчителна за тях ситуация, без да дават ясни сигнали на околните какво 
преживяват.
Бягство от реалността - засегнатите си изграждат собствен илюзорен свят, различен 
от реалния. Този свят обикновено се изгражда върху фантазиране на 
противоположното – там неуспелият е успял, потисканият се разправя с тези, които 
го тормозят. С времето фантазиите стават все по-реални и отслабват връзката с 
реалността. Накрая се появява стремеж за осъществяване на тези фантазии и идеята 
за самоубийство като начин за тотално прекъсване на връзките с реалността.
ІІ. Биологични фактори
Нашият мозък е най-мощният орган в нашето тяло. Същевременно и най-малко 
изученият. Невромедиаторите циркулират постоянно и автоматично в нашето тяло, 
с което ни позволят да виждаме, да дишаме, да се движим и да говорим. Нашият 
мозък се нуждае от химикали в определено съотношение (като серотонина), които 
поддържат баланса между нашите мисли и нашите действия. Ако количеството на 
тези химикали превиши или спадне под определени стойности, балансът се 
нарушава и човек изпада в състояние, което условно можем да наречем “състояние 
на душевно объркване”. Причините за този химичен дисбаланс могат да бъдат 
както: депресия, алкохолна болест, телесно заболяване, така също травматичен и 
хроничен стрес.
В тази рубрика ще разгледаме първите три предпоставки - депресия, алкохолна 
болест, телесно заболяване.

А. ДЕПРЕСИЯ

Депресията има централно значение за разбиране на суицидното поведение. 
Депресивните симптоми се съпътстват често от суицидни мисли и намерения. В 
изследвания, извършени ретроспективно е установено, че при 40- 50% от 
починалите при самоубийство са били налице изразени депресивни състояния. 
Същевременно 15% от тежко депресивно болните завършват живота си със 
самоубийство. Аарон Бек вижда връзката между депресията и суицидното 
поведение в изопачените схеми на мислене, присъщи на депресията. Според него 
депресирания разглежда света, себе си и бъдещето като крайно негативно и изпада 
в такава безнадеждност, че самоубийството остава единствен изход от ситуацията.
За съжаление част от депресираните, предприели опити за самоубийство не са били 
диагностицирани навреме и не са получили помощ за справяне със състоянието си. 
Една от причините за това е недостатъчната информация на близките, колегите, 
ръководителите на самоубилия се относно промените, съпътстващи депресията, 
както и липсата на яснота какво да предприемат, когато имат съмнения за 
състоянието на служителя.
За да улесним своевременното  разпознаване на депресивното състояние, което би 
намалило риска от самоубийство ви предлагаме кратка информация за основните 
индикации за това състояние.

Какво е депресия?
Депресията най-общо е разстройство на настроението и на неговото външно 
проявление – афекта. Всеки човек се чувства от време на време потиснат, отчаян, 
тъжен и нестабилен, но обикновено тези чувства са преходни. Когато обаче човек 
преживява тези чувства дълго време и с нарастваща интензивност, те започват да 
разрушават обичайния живот на личността, престават да бъдат депресивни чувства 
и състоянието се превръща в депресивно заболяване.

СИМПТОМИ НА ДЕПРЕСИВНОТО СЪСТОЯНИЕ
(За да имате съмнение, че служителят е депресивен трябва да сте наблюдавали 
едновременното проявление на поне 5 от описаните по-долу симптоми в 
продължение на поне 2 седмици)
Забележка: Депресивното настроение и загуба на интереса към живота и чувството 
за удоволствие се приемат за ключови симптоми на депресията. Един от тях 
задължително трябва да присъства сред петте:
Депресивно настроение през по-голямата част от деня от деня, всеки ден. За него 
може да се съди или чрез наблюдение, или по изказвания на служителя като: 
”Уморен съм от живота” и други подобни;
Значително намаляване на интереса към всичко, което се случва през по-голямата 
част на деня. Загуба на интерес към общуване с хора от обичайното обкръжение. 
Липса на радост и удоволствие от ежедневието.
Забележима промяна в телесното тегло (по- често загуба на тегло, но е възможно и 
наддаване на тегло);
Безсъние и повишена сънливост в течение на работния ден, всеки ден;
Превъзбуда или обратно - забавени реакции, почти всеки ден;
Намалена енергия до пълно отсъствие на енергия, почти всеки ден;

Чувство за собствена непълноценност или чувство на прекомерна и неуместна вина 
(по данни от изказвания на служителя пред колеги);
Намалена способност за мислене и съсредоточаване, нерешителност, почти всеки 
ден (по наблюдение върху начина, по които се справя с обичайните си 
задължения);
Периодически разсъждения върху смъртта и безсмислието на живота (по данни от 
колеги, пред които е споделял).
Често причините да се пропуска своевременното разпознаване и лечение на 
депресията не се ограничават до недостатъчната информираност на хората от 
непосредственото обкръжение на самоубилият се. Значение има и в нежеланието 
на самите засегнати да приемат, че нещо нередно се случва с тях и да потърсят 
помощ. Причините за отричане на депресивното състояние са няколко:
Хората трудно приемат, че са депресивни, защото самото състояние ги плаши и 
виждат симптомите като” знак на слабост”.
Хората са толкова свикнали с чувствата, свързани с депресията, че те им изглеждат 
естествени и не могат да ги приемат като болест.
Депресията се асоциира с психична болест (лудост), която обществото като цяло и 
в полицията в частност се възприема като стигма. Хората крият проблемите си за 
да избягнат това да бъдат сочени с пръст и изолирани от колеги от близки.
Хората с депресия показват голямо разнообразие от неясни телесни болки и 
страдания, които маскират депресията.

Б. АЛКОХОЛНА ЗАВИСИМОСТ( съпътствана от депресия)
За около една трета от предприелите опит за самоубийство е установено, че са били 
зависими от алкохол. Наличието на алкохолизъм и депресия у едно и също лице 
увеличава в значителна степен риска от самоубийство.
Често депресията се проявява като проблем, вследствие на алкохолната зависимост. 
Алкохолът има пряк депресиращ ефект и пиещият може да развие депресивно 
настроение, което да се подобрява при въздържание. В други случаи е обратното - 
депресията е първична, а в последствие се проявява алкохолната зависимост като 
начин за туширане тежестта на симптомите. Например: депресивни описват своите 
усещания като мъчителна емоционална болка, която отслабва единствено, когато 
пият.
Някои автори виждат връзката между самоубийството и алкохолната зависимост и 
в това, че зависимият има силно разстроени или прекъснати връзки със своето 
семейство и обкръжение и ред социални проблеми като дългове, проблеми с работа 
и др. Липсата на социална подкрепа за справяне с проблемите и трайната социална 
изолация оставя самоубийството като единствен изход.

В. ТЕЛЕСНИ БОЛЕСТИ
Трета група състояния, свързани с повишен суициден риск са хроничните 
соматични болести и заболявания, съпътствани от хронична болка. Такива 
заболявания са: 
рак - непосредствено след диагностицирането му, на различни етапи от неговото 
развитие (най-често по време на химиотерапията) и  в терминалната му фаза;