КУРСОВА РАБОТА

ОТГОВОРНОСТ НА ОДИТОРА 

ОТНОСНО ИЗМАМИ ПРИ ОДИТА НА 

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ

Изготвил: 

Проверил:

2007,София

Увод:

Отговорността на одитора относно измами при одита на финансови отчети се 
разглежда в Международен одиторски стандарт 240, който е в сила за одити на 
финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 декември 2004г. Целта на 
стандарт 240 е да установи правила и да предостави насоки за отговорността на 
одитора за разглеждане на измами при извършване на одит на финансови отчети. Обект 
на разглеждане са изискванията към одитора при проверката на отчетите и 
идентифицирането на грешките и измамите, неговите права и задължения, както и 
самото разграничаване на грешка от измама. Преди фактическото преминаване към 
същността на проблема, трябва да се има впредвид и двата вида измами, които имат 
съществено значение за одитора- неточности, отклонения и несъответствия в резултат 
от незаконно присвояване на активи и неточности, отклонения и несъответствия в 
резултат от подправена финансова отчетност. Важно значение има и  дефинирането на 
отговорностите на лицата, натоварени с общо управление и на ръководството на 
предприятието за предотвратяване и разкриване на измами;  вътрешноприсъщите 
ограничения на одита в контекста на измамите и  отговорностите на одитора за 
разкриване на съществени неточности,отклонения и несъответствия, дължащи се на 
измама.

В настоящата курсова работа ще разгледам както теоретичната, така и практическата 
страна на проблема с измамите, като вниманието ще бъде предимно насочено към 
въпросите, свързани с корупцията и длъжностните измами.

2

Изложение:

  Липсата   на   ефективни   институции   и   традиции   на   прозрачност   и   отвореност   в 
България, съчетани с широкото разпространение на корупцията в обществената сфера, 
и   липсата   на   ефективни   наказания,   особено   по   отношение   на   голямата   корупция 
създадоха   негативна   корупционна   среда   и   в   частния   сектор.   Макар   корупцията   в 
частния сектор да се възприема като по-малък проблем, главно защото не предполага 
отклоняване  на обществени  ресурси,  тя има не по-слаби отрицателни  ефекти  върху 
икономиката и благосъстоянието на страната. В случай на икономическа рецесия или 
криза корупцията в частния сектор води до много по-голяма уязвимост на  стопанските
субекти и до вероятност от фалит и безработица.

За три години делът на фирмите, давали подкуп за спечелване на поръчка в голяма 
компания, е намалял над два пъти – от 45 % през 2002 г. до 21 % през 2005 г. Още по-
голямо   е   намаляването   на   подкупите   за   получаване   на   кредит.   Засилената   банкова 
конкуренция и подобряването на информираността на клиентите доведоха до спад на
дела на фирмите, платили подкуп за получаването на кредит, от 8.6 % през 2003 г. на 
2.6 % през 2005 г. Въпреки това много дружества в България страдат от проявите на 
корупция   и   подкупи.   Изследване   на   ПрайсУотърхаусКупърс   на   големите   компании 
през 2005 г. открива, че в 39 % от големите компании в България е имало случаи на 
корупция и подкупи, което е над средното за страните от Централна и Източна Европа.

3

Наред   с   проблема   за   корупцията   и   разпространението   й   в   частния   сектор,   пред 
ръководството на предприятието и лицата, натоварени с общо управление стои още 

4