ДИСТРИБУЦИОННА ПОЛИТИКА

КЛЮЧОВИ ДУМИ

Глава 1 



Дистрибуционна   политика   –   съвкупност   от   икономически,   законодателни   и 
административни   мероприятия   и   действия,   осъществявани   от   стопанските 
организации   с   цел   непрекъснат   просперитет,   ускоряване   на   икономическия 
растеж   и   преодоляване   на   диспропорциите   и   несъответствията   между 
производството и потреблението и задоволяване на търсенето. 



Цели на дистрибуционната политика – осигуряване движението на стоката от 
сферата на производството до сферата на потребителите, при минимизиране на 
разходите;   приспособяване   на   продукта   към   потребностите   на   пазара   и 
организиране по време и място, задоволяване потребностите.



Фактори   и   условия,   определящи   ролята   и   значението   на   дистрибуционната 
политика – икономически, законодателни, административни



Мега,   макро,   мезо–външна   среда   –   технологични   пробиви,   остаряване   на 
стоките,   информационни   технологии   и   др.;   промени   във   факторите,   които 
влияят директно на фирмите (икономика, конкуренция, потребление и др.)



Позициониране на фирмата на пазара – към какъв пазар да се насочи фирмата, в 
зависимост от характеристиките на продукта, който иска да представи на него.



Еврокоридори   –   всеки   коридор   се   формира   от   пътна,   железопътна, 
електропреносна, тръбопроводна и друг вид инфраструктура от най-висок ранг. 
За   Европа   това   са   коридори   №4   Алтернатива   на   Калкута   -   Лондон,   №8   от 
Адриатика до Черно море, №9 от Хелзинки до Александруполис.

Глава 2 



Дистрибуцията като система – 

o

Отделни дейности взаимно зависими и обвързани; 

o

Отделните   елементи   имат   обща   цел   –   бърза   доставка,   минимални 
разходи, ограничен риск и др.; 

o

Всяка организация като част от системата е независима икономически, 
финансово и административно обособена като самостоятелна система; 

o

Наличие на съгласуваност при управление; 

o

Всички организации съгласуват своите цели; 

o

Всяка   промяна   в   елементите   на   системата   води   до   промяна   в 
дистрибуцията; 

o

Промяна   в   дистрибуционната   система   води   до   промяна   в   отделните 
елементи.



Подсистема "Управление, информация и комуникации” – включва управление 
на   дистрибуцията   (планиране,   организация,   координация   и   контрол), 
информация   и   поддръжка   на   информационната   система,   организация   на 
дистрибуционния   процес   (управленски   структури,   подготовка,   подбор, 
мотивация на персонал), вземане на дистрибуционни и управленски решения, 
проектиране   на   дистрибуционни   системи,   мрежи   и   канали,   финансиране   и 
бюджет.



Подсистема   "Физическа   дистрибуция"   –   включва   продуктът   като   елемент   на 
дистрибуцията, съпътстван от опаковка, маркировка, уедряване на товара и др. 
Също транспорт, товарене, разтоварване, избор на транспортен модел, приемане 

1

и изпълнение на поръчките, складиране, обработка, експедиция, образуване и 
управление на запасите, обслужване на клиентите.



Подсистема   "Дигитална   дистрибуция"   –   включва   навлизане   на   киберпазар, 
организация на web-мрежа, анализ на конкуренцията и развитието и в новата 
среда, избор на дигитални дистрибуционни канали и интеграция с физическата 
дистрибуция. 



Подсистема   "Обратна   дистрибуция"   –   обратно   движение   на   стоката   от 
потребителите   до   производителя.   Връщане   поради   неспазени   изисквания   за 
ергономичност, екологичност, продукти подлежащи на преработка, изтекъл срок 
на годност, дефекти.



Независима дистрибуция – независими организации, финансово, юридически и 
административно, които осигуряват движението на продукта от производител до 
потребител.



Обратна   дистрибуция   –   проследяване   на   потока   от   производителя   към 
потребителя



Стоково-веществени   (материални)   потоци   –   физическото   придвижване   на 
продуктите до прекия потребител



Информационен   поток   –   постъпване,   обработване   и   използване   на 
информацията,   съпътстваща   потоците.   Първи   информационен   поток   е 
потребител-производител, а втория е производител-потребител.



Паричен поток – взаимоотношенията между потребителите, производителите и 
обслужващите ги посредници; тези взаимоотношения се уреждат от финансови 
институции



Документооборот – регламентираните документи, които съпътстват движението 
на всички потоци и са носители на информация



Правно-нормативни   и   договорни   връзки   –   свързани   са   с   юридическите 
взаимоотношения, разпределението на правата, задълженията и отговорностите 
в дистрибуционния процес.



Договор и договорни отношения – тези  отношения  се създават,  поддържат и 
управляват   чрез   договорните,   персоналните   и   институционалните   връзки. 
Договорните връзки биват краткосрочни и дългосрочни.



Информационен   поток   –   постъпването,   обработването   и   използването   на 
информацията, съпътстваща движението на материални и останалите потоци и 
връзки



Конвенция - форма на правно регулиране на ЕС



Директива – форма на правно регулиране на ЕС

Глава 3 

•

Дистрибуционна   политика  –  съвкупност   от   дейности,   управлявани   от 
независими организации, обвързани в единна с-ма, осъществяваща придвижване 
на продуктите от производителя до потребителя

•

Етапи на развитие на дистрибуцията  – първият етап е до ХІІІ век, свързан с 
посредници, помагачи, пристанищни и транспортни организации. Характерен с 
доверието   м/у   страните   участващи   в   стокообмена.   Комисионерство   и 
консигнация.   Втория   етап   е   до   ХІХ   век   –   развиват   се   транзитни   складове, 
помагачи, експортни и импортни кантори, търговски агенти, търговци на едро и 
дребно, търговски представители, търговски пътници. Третия етап е до 1950 г. 

2

Развива   се   теорията   на   дистрибуцията.   Четвъртия   етап   е   края   на   ХХ   век   и 
началото на ХХІ век. Дистрибуционните системи придобиват транснационални 
характеристики. Регулиране на взаимоотношенията на участниците в процеса на 
дистрибуцията,   утвърждаване   на   транснационалните   канали,   което   налага 
уеднаквяване   между   правните   системи   на   различните   страни.   Трябва   да   се 
изработи   методически   инструментариум   за   достигане   на   оптималност   в 
организацията   на   дистрибуцията.   Пазарите   се   възприемат   като   регулатор   на 
производството, размяната, разпределението на потреблението.

•

Физически и юридически лица, участващ в дистрибуционния процес – търговци 
на   едро,   търговци   на   дребно,   търговски   представител,   търговски   пътник, 
търгове, борси, световни борсови и тръжни центрове.

•

Представители   па   теорията   на   дистрибуцията   –   Гари   Дейвис,   Мартин 
Кристофър, Дък Ериксон,  Джери Хатър, Фил Хийнк,   Джон Гаторна,  Филип 
Олиж, Ендрю Ешнър, Пол Бендер, Кейт Къмпбел, Норман Корн

•

Основи   на   дистрибуционното   право   -   Уеднаквяване   на   законодателствата   в 
международен   аспект   по   отношенията   на   продажбата   на   стоки, 
представителството,   транспорта,   данъчното   облагане,   такси   и   тарифи; 
Утвърждаване   на   единно   законодателство     в   общия   европейски   пазар; 
Изграждане   на   дистрибуционните   системи   и   обслужване   на   вътрешно-
европейския   пазар   и   търговията   с   трети   страни   на   основата   на   правно-
нормативната основа на ЕС.

•

Правни системи на страните членки на ЕС – правна уредба: Римския договор от 
25 Март 1957г.; Договор за обединяване на трите европейски общности – 08 
Април 1965г.; Брюкселската конвенция от 27 Септември 1968г. на ЕО; Римска 
конвенция от 19 Юни 1980г.; Единния европейски акт от 1986г.; Маастрихтския 
договор от 1993г.

•

Правен   статут   на   участниците   в   дистрибуционния   процес   -   акционерни 
дружества, кооперативни сдружения и т.н.

•

Логистика   и   логистична   концепция   -   терминът   „логистика”   произхожда   от 
френската дума „Logistique”, а вероятно и от старонемската  “Laubja” – убежище 
покрито с навес. Логистика – функция която интегрира функциите снабдяване, 
производство и пласмент, с цел оптимално протичане на материалния поток от 
снабдяването до клиентите.

•

Място   на   логистиката   в   структурата   на   организационния   бизнес   –   модулите 
„планиране   на   програмата   за   доставките   на   клиентите”   и     „планиране   на 
проекта”   подпомагат   интегрирането,   насочено   към   клиентите,   планиране   на 
потребността и вътрешното планиране на производството.

•

Тенденции   в   развитие   на   дистрибуцията   -   промените   в   концепциите   за 
дистрибуция  в съвременните условия   са под влиянието на няколко фактора: 
глобализация   в   икономиката;   утвърждаване   на   специфичен   юридически   и 
икономически механизъм за регулиране на взаимоотношенията  на участниците 
в   процеса   на   дистрибуцията   по   пазари;   развитие   на   информационните 
технологии, телекомуникациите, компютъризацията като предпоставка за поява 
на   дигиталната   дистрибуция,   електронната   търговия   и   навлизане   на 
киберпазарите.

•

Дистрибуция и информационни технологии – Интернет, електронната търговия 
и   т.н.   Развитието   на   научно-техническия   прогрес   неизбежно   се   отразява   на 
усъвършенстването   на   теоретико-практичната   реализация   и   на 
дистрибуционната политика.

•

Обратна дистрибуция  – обратно движение  на стоките  от потребителя  или от 

3

други сектори на дистрибуционния канал при производителя.



Дигитална   дистрибуция   –   включва   навлизане   на   киберпазар,   организация   на 
web-мрежа, анализ на конкуренцията и развитието и в новата среда, избор на 
дигитални дистрибуционни канали и интеграция с физическата дистрибуция.



Мулти левъл маркетинг  - мрежови или директен маркетинг



Дигитален пазар – в основата му е Интернет и компютърните технологии 



Първичен и вторичен капиталов пазар – на първичните пазари се пускат нови 
емисии   финансови   инструменти,   а   на   вторичните   се   търгува   с   тях   при 
последваща препродажба. 



Борси – организация, чиято цел да урежда и регулира редовни събирания на 
търговци на едно място за сключване сделки  със стоки или ценности, които не 
са налице.

Глава 4 



Териториални   приоритети   в   дистрибуцията   –   създаване   на   пространствени 
икономически структури от типа на СИЗ, свободни територии, технопаркове и 
други организационни структури.



Транснационални   системи   –   представлява   разположение   на   иновационни 
центрове, като са елемент от дистрибуционната транснационална система.



Свободни   икономически   зони   –   географски   територии,   където   се   премахват 
традиционните ограничения, налагани от производителните отрасли. Те могат да 
способстват  за привличане на частни, чуждестранни и местни инвестиции.



Технопаркове   –   самостоятелно   обособени   структури:   на   входа   -   ресурси,   на 
изхода   –   технически   нововъведения.   Те   представляват   териториални   научно-
производствени   комплекси   –   територии   на   технически   и   социално-
икономически иновации. 



Градове   в   Интернет   –   самостоятелно   обособени   структури,   които   приемат 
ресурси   и   произвеждат   технически   нововъведения.   Съвместяват   научно-
изследователски   институти,   ВУЗ,   лаборатории,   рекламни   центрове, 
консултантски центрове, патентно-лизингови центрове. В тях се възпроизвеждат 
иновациите, прилагат се разработки и т.н. 



Дистрибуционни центрове – СИЗ, свободни територии, технопаркове.



Свободни   безмитни   зони   –   вид   търговци   на   едро   и   дребно,   действащи   като 
транзитни складове.

Глава 5 



Електронен пазар -  всички пазарни участници, които обхваща световната мрежа 
Интернет за транзакции  на стоки, услуги и информация.



Дигитална   дистрибуция   -   включва   навлизане   на   киберпазар,   организация   на 
web-мрежа, анализ на конкуренцията и развитието и в новата среда, избор на 
дигитални дистрибуционни канали и интеграция с физическата дистрибуция.



Електронна   търговия   –   сърцевина   на   дигиталната   дистрибуция.   Предлага 
комплексно обслужване на покупко-продажбата на стоки и услуги. Тя облекчава 
взаимоотношенията на подразделенията в компанията и подобрява връзките с 
клиентите. Позволява да бъдат преодолени времето и пространството.



Електронен   обмен   на   данни   –   изграждане   на   общи   формати   за   обмен   на 
документи между компютрите на отделни организации.



Електронен   път   и   бизнес   документи   –   съвместното   използване   на   деловата 
информация, компютъризацията на делопроизводството и Интернет.

4