Специалност ЗКИН в РБългария

Курсова работа

на тема:

ЦЪРКВАТА  „СВЕТИ ДИМИТЪР”  В  СЛИВЕН

И  НЕИНИЯТ  ИКОНОСТАС

Разработил:                                                   Проверил:
Стайка Христова                                         Евгени Велев
Фак.N:051-ЗКЗ                                             Дисциплина:АПОМ

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Сливен

2.

 Кратка история на църквата „Свети Димитър” в Сливен

3.

  Описание   на   църквата   „Свети   Димитър”   в   Сливен   като 

православен храм

4.

 Иконостасът в църквата „Свети Димитър” в Сливен

5.

  Състояние   на   иконостаса   преди   реставрацията   според 

специалистите

6.

 Дейности по реставрация и консервация

7.

 Икони,царски двери,кръст и китри

8.

 Заключение

Сливен

Много   малко   може   да   се   каже   за   гр.Сливен   до   появяването   му   в 

източниците под днешното си име, в далечното минало на един закътан 
край,   намиращ   се   в   стара   и   тъмна   Тракия.
Историята на Тракия е на няколко географични, етнични и лични имена, 
свързани с легенди и сказания за бохемство и горски подвизи. Историята 
на Балканския полуостров, като се изключи класическа Гърция, започва с 
идването   на   римляните.   За   миналото   на   Сливен   през   владичеството   на 
римляните - като град или укрепено място с дадено име - няма данни. Една 
култура   се   заменя   с   друга,   с   начало   и   край.   Римското   господство   на 
Балканите   е   разгромено   от   етични   потреси   под   тъй   нареченото   Велико 
движение   на   народите.   Легендите   за   "скити"   до   ІІІ   век   след   Христа, 
визиращи паплач от народи зад Дунава и Черно море, стават исторически 
истини за битието на Балканите. Готи, славяни и "хуни" слагат край на 
Източната и на Западната Римска империя. От тия три раси само славяни и 
прабългари решават политическата съдба на Балканите. Със сливането им 
се   изгражда   бъдещето   на   българите   в   полуострова.

      За Слиевнско през тракийския период се знае от намиращите се битови 
паметници. През римския период е най-старият астиграфен паметник на 
самия   град   Сливен   -  днес   развалини,   наречен   Хисарлък.   Преданието   за 
"стар" път през Сливен визира военния маршрут от Мизия към Тракия.  
Днешното   заселище   Сливен   се   губи   в   легенди   и   догадки.   Имената, 
визирани   въпросният   град   са:   римското   Castrum,   варваро-римското 
Савулен-Каналин, византийското Сидира и т.н. През Първото българско 
царство   само   в   един   паметник   се   споменава   за   Сливен   и   то   не   със 
същинското   си   име.   През   този   период   Сливен   е   настрана   от   военните 
маршрути   на   българи   и   византийци   между   столиците   им   -   Преслав   и 
Цариград.   От   историческа   страна   известността   на   старите   ни   градове   е 
свързана   с   описание   на   военни   походи   и   подвизи.   Историческото 
реставриране на астиграфични пунктове около Сливен, Ямбол, Карнобат е 
въз   основа   на   данни   за   военни   движения.

      Едва през Второто българско царство историята се фамилизира с името 
Сливен   и   неговите   покрайнини.   Политическия   ни   център   от   1186   г.   се 
премества в Търново, маршрутите от него за днешна Южна България и 
византийските средища Охрид и Цариград почват да минават по-често и 
редовно през град Сливен. Сливен от първите Асеновци до самото падане 
под   турците   се   обръща   на   завиден   за   времето   си   духовен   център.
           От собствено робство на царизъм, ереси и самоизтреба българите 
минават в друго - робство на сечове, огън и мрак. Върху средновековните 
основи на Сливен, със следи от кръв и пепел, се издига турско заселище 
Ениджекарие,   около   което   се   заправя   днешният   Сливен   с   реставрирано 

име от безвъзвратно минало. Трябвало е да минат два века, за да се съвземе 
града

и

се

реабелитира

в

историята.

      Известен на европейския свят става Сливен едва след 1829 г. През 1830 
г. сливенци се преселват във Влашко и Бесарабия и отнасят със себе си по-
голямата част от собствената си история. Слевен за трети път се гради, за 
да се представи в днешния си вид.

Най-вероятно името идва от местоположението му - сливането на 

полето, планината и 3-те реки - Асеновска, Селишка и Новоселска. Градът 
възниква   в   периода   VII   -   XI   век   на   стария   военен   път   от   Дунав   през 
старопланинския проход Вратник (Железни врата) за Цариград. 

Първи сведения за Сливен дава арабският географ Идриси през 1153 

г., наричайки го Истилифунос. По-късно е известен с имената Силимно, 
Сливно. През 1388 г. е завладян от турците и превърнат в развалини. В 
“История славянобългарска” (XVIII век) Отец Паисий го споменава вече 
като Сливен. 

В първите десетилетия на османска власт Сливен е привилегировано 

селище на соколари (отглеждащи ловни соколи) и дервенджии (пазачи на 
проходи).   Постепенно   става   важен   занаятчийски   град,   който   расте   и 
богатее. Прочува се с изработването на хубавия вълнен плат “кебе”. През 
1828 г. е имал около 20 000 жители. През Руско-турската война от 1828 г. 
Сливен е освободен. При отстъплението на руските войски с тях заминават 
над  15 000  българи,  които  се  заселват  във  Влашко,  Бесарабия  и  Южна 
Русия. През 1872 г. вече наброява 25 000 жители. 

Сливен   се   издига   като   занаятчийско-търговски   град,   използвайки 

активно водната сила на реките. Най-развито е абаджийството. Годишно в 
града са идвали до 400 търговци, за да купуват топове вълнени платове. 
Второ по важност било тюфекчийството (изработването на пушки). През 
1834   г.   Добри   Желязков   -   Фабрикаджията   създава   първата 
вълненотекстилна   фабрика   в   България,   която   през   1836   г.   вече   се 
помещава в запазените и до днес големи каменни сгради. Била е 3-етажна, 
с 20 предачни машини, 6 механични стана и 500 работници. На ежегодния 
Сливенски панаир идвали търговци от цяла Турция, Полша и Унгария. Той 
съперничел на Узунджовския панаир. 

По време на Възраждането Сливен се прочува като “Града на 100-те 

войводи”:   Индже,   Злати,   Кара   Съби,   Радой,   Христо,   Конда,   Хаджи 
Димитър, Панайот Хитов, Теню войвода и още много други. Оттук е и 
Георги   Икономов   -   един   от   Апостолите   на   Априлското   въстание.   От 
Сливен   са   Сава   Доброплодни,   д-р   Иван   Селимински,   Добри   Чинтулов. 
След   Освобождението   занаятите   западат,   но   текстилната   промишленост 
продължава да се развива и да оформя икономическия облик на града.

Сливен е едно от най-старите селища в Европа. Красивите природни 

дадености,минералните   бани   и   многобройните   културно-исторически 

паметници са важна част от големите потенциални възможности на Сливен 
в областта на международния туризъм.

Сливенските възрожденски храмове са наследници и продължители 

на   старите   православно-християнски   традиции   на   града   и   района.В 
съвременния   си   вид  те   са   изградени   в  първите   години   след   Одринския 
мирен   договор(1829год.),но   на   мястото   или   върху   основите   на   вече 
съществуващи църкви.

Кратка история на църквата „Свети Димитър” в Сливен

Митрополитската църква „Свети Димитър” в центъра на Сливен е 

възобновена   през   1831год.Строена   е   от   майстори   от   Брациговската 
строителна   школа   и   е   завършена   през   1834год.На   нейно   място   е 
съществувала   по-стара   църква,според   очевидци-ниска   и 
дъсчена.Изградената   в   началото   на  XVIII  век   (през   1710год.)   джамия   в 
съседство   свидетелства,че   старата   църква   „Свети   Димитър”   по   оновая 
време   вече   е   действала.През   османския   период   не   е   било   прието   да   се 
строят църковни храмове в близост до джамии,поради което логично е да 
се   приеме,че   църквата   е   съществувала  по-рано  от   джамията.В   двора   на 
храма през  XVIII  век е имало гробише,надгробия от което са зазидани в 
новата   сграда.Прави   впечатление   отдалечеността   на   църквата   от   стария 
Сливен-селището,което   тя   е   предназначена   да   обслужва.Разположена   е 
южно от Машатлъка-най-старото сливенско гробище,което от своя страна 
отстои  също   на  юг,вън  от  пределите   на  тогавашното   селище.Този   факт 
подсказва,че вероятно мястото на „Свети Димитър” е било съобразено с 
раязположението тук на по-ранен храм.

През 1831год.разрешението за реконструкция на сливенската църква 

„Свети Димитър” е издействано лично от султана,издал за целта специален 
ферман.Историкът на града д-р.Симеон Табаков приписва тази заслуга на 
сливенския   търговец   в   Цариград   Вълчан   Чорбаджи,помолен   от   султан 
Махмуд  II,да въздейства на своите съграждани да не се преселват вън от 
страната.Един интересен документ от 18.II.1831г.свидетелства,че сливенци 
получават от Високата порта облекчен заем от 25 000 гроша специално за 
строителството   на   „Свети   Димитър”-безпрецедентен   за   предходните 
години случай.

Поради   изчезването   на   църковните   кондики(а   най-вероятно   те   са 

изгорели в пожарите,които е преживяла църквата), историята на храма не е 
пълна.Не се знаят имената нито на майсторите-строители,нито на авторите 
на вътрешната украса и за тях моге само да се предполага.

Общо взето,приема се,че църквата е дело на едни от най-известните 

от 30-те година на XIXвек тревненски майстори.

Знае се,че през 1815г.” три години след голямото чумаво „ църквата 

„Свети   Димитър”   е   горяла   заедно   с   цялата   чаршия   и   е   била   почти