Постояннотокови генератори Г-130, Г-51
1. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ИЗИСКВАНИЯ.
Предназначението на генератора като основен източник на електрическа енергия в
автомобила е да захранва консуматорите и зарежда акумулаторната батерия, когато двигателят
на автомобила работи на средни и високи обороти.
Към тях се предявяват следните по-важни изисквания:
1. Да осигуряват работа на всички потребители на ток при различни скорости и
натоварвания на автомобила.
2. Да поддържат постоянно напрежение в електрическата инсталация при различни
обороти и режими на работа на двигателя.
3. Да бъдат нечувствителни към вибрации, изменения на температурата и попадане на
влага, прах, гориво и масла.
4. Да работят безшумно.
5. Да имат просто техническо обслужване и дълъг срок на работа.
На съвременните автомобили се поставят променливотокови генератори с
електромагнитно възбуждане и вградени токоизправители. Мощността им при равни габарити и
маса е по-голяма, отколкото на генератори за постоянен ток, тъй като те могат да работят със
значително по-големи обороти.
2. ПРИНЦИП НА РАБОТА.
Принципът, на който работи всеки електрически генератор, се основава на явлението
електромагнитна индукция.
Явлението електромагнитна индукция се заключава в това, че при всяко изменение на
магнитното поле около проводника (при пресичането му от магнитни силови линии) в него се
индуктира електродвижещо напрежение (ЕДН). Ако проводникът е затворен, под действието на
това напрежение по него протича ток. Индуктирано ЕДН възниква, ако магнитните силови
линии са неподвижни, а проводникът се движи, или ако проводникът е неподвижен, а
магнитните силови линии се движат. Необходимо е само магнитните силови линии да се
пресичат от проводника.
Големината на създаденото напрежение
U
в правия проводник е пропорционално на
големината на магнитната индукция
В,
скоростта на движението на проводника
v
и активната
дължина на проводника
l
, т. е. тази част на проводника, която се пресича от магнитните силови
линии
(1)
U = Вlv.
Ако правият проводник пресича магнитните линии не перпендикулярно, а под известен
ъгъл
α
, големината на създаденото напрежение в него се определя по формулата
(2)
U = Вlvsin
α
.
Следователно, ако проводникът се движи успоредно на магнитните силови линии, в него
няма да се създаде ЕДН, тъй като
sin
0
°
= 0.
Посоката на тока в правия проводник зависи от посоката на магнитните линии и от
посоката на движение на проводника.
За определяне посоката на тока практически най-удобно е правилото на дланта на дясната
ръка, което гласи; ако отворената дясна ръка с изпънат встрани палец се постави така, че
магнитните линии да пробождат дланта, а палецът да сочи посоката на движението, пръстите
ще показват посоката на тока (фиг. 1).
Предмет: | Електротехника, Технически науки |
Тип: | Лекции |
Брой страници: | 4 |
Брой думи: | 1088 |
Брой символи: | 6762 |