Психология на девиантното поведение

Доц.д-р Р.Манчева

Тема  1

Психология   на   девиантното   поведение   като   част   от   психологическото 

знание

Още в дълбока древност хората са установили, че в човешките взаимоотношения 

съществуват два вида поведение. Едното, което е свързано с такива постъпки, които се 
приемат  от останалите  и чрез  които  процесът  на приспособяване  протича  плавно и 
постепенно. Вторият тип поведение носи в себе си елементите на диструктивност, т.е. 
то   е   ориентирано   също   към   самата   социална   общност,   но   целта   му   е   не   да   се 
приспособи към неговите изисквания, а точно обратното-  да им се противопостави. 
Такива хора са получавали негативни оценки за себе си и ефектът от това е водил до 
постепенното им отхвърляне от общността. Те са оценени от тази общност като по-
различни. Различието носи в себе си заряда на:

-

Съдържанието на перцептивните схеми, т.е. човек възприема дадено поведение 

като го съотнася към общоприетото за общността. 

-

Структурата   на   типовете   взаимоотношения,   т.е.   поведението   се   оценява   от 

гледна точка на съществуващите норми на взаимоотношения имащи културен, 
религиозен, етнически и т.н. характер

-

От разглеждането на физиологичния статус на човека, т.е. човекът с определен 

вид заболяване се е смятал като по-различен и затова очакванията за неговите 
поведенчески прояви са свързани с оценката за различност. Това показва, че в 
историческото   развитие   на   общностите,   хората   на   основата   на   опита   си 
постепенно   са   формирали   критерии   за   оценка   на   социална   значимост   на 
индивидуалното   поведение.   Тези   критерии   във   времето   се   развиват   и 
придобиват статута на социални норми.

По своята същност всяко едно поведение изпълнява няколко функции:

-

Функция   на   активност,   отнасяща   се   до   това,   че   човек   чрез   поведението   си 

демонстрира присъствие в социалната общност.

-

Приспособителна   функция-чрез   нея   човек   се   приобщава   към   различните 

социални  общности  и съблюдава онези  форми на поведение,  които  му дават 
възможност да се чувстват комфортно в тях. 

1

-

Регулативна функция-чрез нея човек се стреми да проявява такива  форми на 

поведение,   чрез   които   значимата   за   него   общност   да   го   приеме,   а   не   да   го 
отхвърля.   Тази   функция   е   в   основа   на   формиращите   се   в   индивидуалното 
поведение механизми за това.

С възникването на психологията като наука  се поражда необходимостта, реакциите, 
свързани   с   активността   на   човешкото   поведение,   да   бъдат   изследвани,   чрез   тях   и 
хората, които ги проявяват. До така наречения донаучен период се е предполагало, че 
психофизиологичната различност, определяща хората с неприемливо поведение като 
застрашаваща   част   от   обществото   би   трябвало   да   бъдат   наказвани   или   унижавани. 
Логично   за   това   са   се   търсели   връзки   между   формата   на   поведение   и   външните 
физиологични дадености. Това е така наречения антропологичен подход в оценката на 
поведение,  който  продължава до 20-те год. на миналото  столетие.  Научният  поглед 
върху човешката психика, факторите за нейното развитие, както и формите, чрез които 
се проявява в поведението водят до деориентирането на едно ново понятие-девиантно 
поведение. Думата   

„девиантност”

  има латински произход (  deviacion  ) и в превод 

означава 

обратен път. 

В този смисъл интерпретирането на понятието е отклоняващо се 

от системите, от актуални, социални взаимоотношения поведение, носещо в себе си 
деструктивност   и   развиващо   се   в   зависимост   от   индивидуалните   типологични 
особености на личността и социалната среда, в която тя живее. 

Девиантното   поведение   е   тип   социално   поведение.   То   носи   в   себе   си   заряда   на 
индивидуалност, но е насочено към социалната общност и най-вече към социалните 
норми,   регулиращи   нейното   съществуване.   В   този   широк   смисъл   на   понятието, 
девиантен може да се разглежда всеки човек, който 

съзнателно 

се противопоставя или 

демонстрира   неприемането   на   социокултурните,   правовите,   нравствените, 
религиозните и др. видове социални норми. 

Когато   в   психология   на   девиантното   поведение   разкриваме   съдържанието   в 
поведението на девиантната личност, акцентуваме върху синтезираното възприемане 
на   понятието,   т.е.   девиантната   личност   е   тази,   която   чрез   поведението   си   показва 
неудовлетворението  си от  

тип стереотип + личностни отношения

, не приема или 

отхвъря   съществуващите   в   общността   социални   норми   и   се   стреми   да   им   се 
противопоставя чрез нарушаване на обществения ред.

Девиантното   поведение   се   различава   от   престъпното   поведение

,   което   още   се 

нарича   деликвентно,   по   това,   че   противопоставянето   на   социокултурните   норми   не 
води   до   нарушаване   на   правовите,   независимо,   че   последните   също   са   социални. 
Престъпната   личност   се   формира   чрез   поредица   от   девиантни   прояви,   докато 
девиантната личност не винаги се развива в престъпната. Затова и хората с девиантно 
поведение се обозначават като правонарушители, а не престъпници.

От   факта,   че   девиантното   поведение   се   разглежда   като   съзнателен   тип   поведение, 
основаващо   се   на   съблюдаването,   на   морално   ценностни   норми   на   поведение, 
разкриването на неговата специфика се влияе от възрастовото развитие, периодът през 
който   се   формират   социално-ценностните   ориентации   на   личността   е   началото   на 

2

пубертета   и   този   процес   продължава   до   началото   на   юношеския   период.   Всички 
девиантни прояви ( скитничество, просия, джепчийство,  нарушения  на обществения 
ред ) се разглеждат като специфични за възрастта правоннарушения, лицата, които са 
техни носители, се наричат малолетни правонарушители ( до 14 год. ) и непълнолетни 
( до 18 год. ) по смисъла на закона. За възможността девиантното поведение да стане 
стереотип   на   поведение   при   тях,   влияние   оказват   типа   семейни   отношения, 
взаимодействието   между   семейството   и   училищнта   среда,   влиянието   на   близкото 
социално обкръжение, членовете на референтната група и групата на значимите други. 
Като научна област, психология на девиантното поведение започва да се развива през 
средата на миналото столетие като част от социално психологическото знание и като 
елемент от криминалната психология. От социалната психология в нея, се разглеждат 
проблемите,   отнасящи   се   до   индивидуалното   поведение   със   социална   насоченост   и 
формите   на   взаимоотношения   в   социалните   групи.   В   криминалната   психология, 
девиантното поведение се разглежда като предпоставка за формирането на криминални 
нагласи чрез усложняване на противообществените такива и степента им на изразеност 
в индивидуалното поведение, т.е. за да може едно поведение да бъде дефинирано като 
отклоняващо   се   и   носещо   в   себе   си   съзнателността,   е   необходимо   да   се   разкрие 
характера на нагласите и мотивите, които са в неговата основа. 

Проблемите  на     отклоняващото   се  поведение   чрез  оценка   на  различност   в  него,  се 
разглеждат от различни научни области- ( педагогическа, социология, културология )

Съвременните   автори,  работещи  върху проблемите  на  девиантността  и  девиантното 
поведение,   определят   необходимостта   от   наличието   на   критерии   за   оценяване   на 
девиантно поведение като отклоняваща се. Такива критерии се приемат: 

1. Изградените и формираните противообществени нагласи в отделен човек или 

група от хора, ориентирани към формалната група или към социалната общност 
като цяло.

2.

Наличието на девиантни действия, т.е. съзнателно отделния човек или група от 

хора проявяват активност с цел нарушаване на социалните норми.

3.

Демонстриране   на   противообществените   отношения,   т.е.   провокиране   на 

другите хора с цел удовлетворяване на потребностите относно придобиване на 
нещо   или   получаване,   чрез   негативизъм   на   нещо.   Девиантните   отношения 
формират   девиантни   по   своята   същност   стратегии   на   поведение   какво   да 
направи в ущърб на другите хора.

4. Девиантността предполага устойчивост на девиантното поведение, т.е. прояви на 

неговите форми в различни по своята същност социални ситуации.

3

Тема 2

Предмет, обект и задачи на психологията на девиантното поведение

Като самостоятелна научна област, психология на девиантното поведение има 

свой специфичен предмет и обект на изследване. Те се обуславят от основни задачи, 
които още със създаването си дефинират нейното развитие.

Тези задачи включват:

1.

Изучаване   на   психологическите   закономерности,   обуславящи 

възможностите за проява на девиантност

.

2.

Изучаване   характерисиките   на   формите   на   проява   на   девиантност, 
включително   в   себе   си   агресивно   поведение,   конфликтно   поведение, 
раннополово   общуване,   употреба   на   алкохол,   наркотици  oт 
подрастващите, отказ от храна.

3. Изучаване   на   съдържателната   страна   на   формите   на   девиантното 

поведение,   включваща   противообществените   нагласи,   противооценки, 
девиантните действия, девиантните постъпки, механизмите на девиантно 
поведение от гледна точка на възрастовото развитие на личността.

4.

Изучаване   на   взаимното   влияние   на   проява   на   различните   форми   на 
девиантно   поведение,   търсене   на   взаимовръзките   между   тези   форми, 
например   агресивното   поведение   като   форма   на   девиантно   поведение, 
може   да   прерасне   в   конфликтно;   ранното   полово   общуване   да   бъде 
фактор за проява на агресия; употребата на алкохол или наркотици да 
доведе   до   прояви   на   агресивност,   конфликтност   и   т.н.   Характерно   за 
формите на отклоняващото се поведение е, че те синхронизират в него. 

5. Изучаване   на   характерната   същност   и   механизмите   на   девиантното 

поведение   с   цел   осъществяване   на   психокорекционно   въздействие, 
ориентирано   към   ограничаване   на   неговото   разпространение   или 
преминаване на индивидуално ниво към престъпно поведение. 

Когато се разглежда девиантността като специфично социално негативно поведение, 
приоритетно се търсят причините за нейното реализиране. 

Съвременните изследователи на девиантността разкриват тази причинна обусловеност, 
чрез достиженията на психологическата наука. Като основни фактори за проявата на 
различните форми на девиантност се представят:

4

1.

Генетичната предразположеност. Тази идея се защитава от представителите на 

психодинамичното   направление   в   психологията.   Според   тях,   девиантното 
поведение   е следствие  от  специфично,  биологични  и  физиологични   фактори, 
влияещи   върху   типа   поведение.   Психологическите   характаристики   на   хората 
надграждат тези специфични особености и като краен ефект, отклоняващото се 
поведение   се   разглежда   като   начин   за   приспособяване.   Така   например   в 
началото   на   миналото   столетие   се   е   предполагало,   че   хората   с   атлетично 
телосложение , със специфично разположение на очите, веждите, ушните миди, 
големината на дланите и ходилата, са фактори предопределящи възможността 
един човек да прояви отклоняващо се поведение. Към тази идея се придържа 
италианския лекар Чезаре Ламброзо. Според него агресията е заложена в човека 
и е свързана с реализирането на двата основни вида инстинкта: към съхраниение 
и към продължение на рода. 

Зигмунд Фройд разкривайки структурата на психиката поставя в основата на подобен 
тип   поведение   сексуалния   инстинкт.   Либидонската   енергия   от  него   се   насочва   към 
реализиране на два инстинкта: към живота / ера / и към смъртта / танатос /. Всеки човек 
се стреми да изпита удоволствие, дори и тогава, когато разрушава нещо. Инстинктът му 
към смъртта е в основата на проява за реакции    с несъзнателен характер, които са 
насочени към другите хора или към себе си с цел унищожение и самоуниожение. 

Юнг продължава идеите на Фройд, с ориентация към социума,   защитава идеята, че 
социалната среда е тази, която стимулира активността на човека и нейната насоченост. 
А   според   Адлер   проявите   на   девиантност   в   поведението,   са   глад   на   социалното 
развитие на общността и съдържанието на социогенезиса на всяка отделна общност.

2. Според   представителите   на   американската   психологическа   школа,   както   и 

идеите на представителите на руската психологическа школа, отклоняващите се 
форми   на   поведение   са   следствие   от   нарушените   взаимодействия   между 
личността и социалната среда като цяло. 

Типовете   нарушения   са   плод   на   неразбиране   или   недооценяване   съдържанието   на 
структурите от взаимоотношения и същесвтуващите социални норми. Установено е, че 
когато   дадена   социална   ситуация   се   оцени   от   хората   като   фрустационна   или 
застрашаваща изпълнението на техните социални роли, тогава отклоняващите се форми 
на поведение са част от оценките като отговор на тези ситуации. 

3.

Девиантната   форма   на   поведение   може   да   се   представи   и   като   съпътстващ 

елемент   от   индивидуалното   поведение,   носещо   в   себе   си   стремежът   за 
удовлетворяване на социални потребности, провокирани от стремежа на човек 
да   оцени   тяхното   удовлетворение   като   значимо   за   момента,   т.е.   девиантната 
форма на поведение носи в себе си характера на диструктивност само в рамките 
на отношението с близките хора.

4.

ДФП / девиантна форма на поведение / е статистическа, значима за специфични 

социални общности и възрастови групи и се основава на факта, че тя се явява 

5

единствена като значима, тъй като другите са непознати. Този тип поведение се 
среща при социални общности, при които установените социокултурни норми 
трудно действат или се принизява тяхната значимост. Подобен тип социални 
общности   имат   полузатворен   характер   и   ДФП   се   изявява   като   реакция   на 
междугруповото противопоставяне. 

В полузатворената  общност,  социалните  механизми  за привързаност  и идентичност, 
формират оценката за груповото „ние”, което чрез поведението се противопоставя на 
друга група, обозначена като „те”. Този тип поведение е характерно за малцинствени и 
религиозни   общности,   както   и   за   социални   институции,   в   които   временното 
пребиваване   е   част   от   онтогенетическото   развитие   на   личността   /   домовете   за 
отглеждане и възпитаване на деца лишени от родителски грижи /. Основните идеи, 
отнасящи се до изучаване на причинната обусловеност на девиантността предполага и 
разкриване на факторите, които са предпоставка за нейната проява през различните 
възрастови периоди. 

Психология на ДП е тази научна област, която разкрива същността на тези фактори и 
тяхното   влияние   върху   индивидуалното   поведение   и   груповите   оценки,   както   и 
възможностите   за   формиране   на   собствени   социални   норми,   водещи   до   промени   в 

социалните нагласи

 на хората.

Факторната и причинна обусловеност на различните ДП, както и възможностите 
за   нейното   преодоляване   са   предмет   на   научната   дисциплина-психология   на 
девиантното поведение. 

Като   непосредствени   обекти   се   разглеждат   лицата   с   отклоняващи   се   форми   на 
поведение или социалните групи, в които възможността за тяхната поява е голяма. Тези 
групи в психология на ДП се дефинират като рискови групи, а децата попаднали в тях 
като деца в риск. 

Тема 3

Организация и провеждане на изследвания по психология на деваинтното 

поведение

Като научна област психология на ДП строи своите анализи на резултати, които се 
получават   от   различни   форми   на   изследователска   дейност.   Най-често   използваните 
методи за получаване на данни за лица с отклоняващо се поведение или при които има 

6