ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВОДИТЕ - ПРОБЛЕМ НА ВЕКА
Замърсяването на въздуха, почвата и водите оказва непосредствено и дълбоко
въздействие както върху здравето и живота на човека, неговото културно п
социално развитие, така и върху живота и развитието на всички живи същества.
Мащабите и последствията от това замърсяване са толкова големи, че с основание
то се счита за един от най-важните и злободневни проблеми на нашия век,
съпътствуващ научно-техническата революция. Ето най-напред някои примери,
конто могат да бъдат окачествени като тревожен вик на природата.
Една от най-големите реки в Западна Европа — Рейн, бе рекламирана доскоро от
швейцарските туристически компании като образец на чиогга река. Ако я погледнем
сега, след преминаването й през гр. Баден, ще видим, че тя съвсем не е онази,
рекламирана и възпята в много песни „красавица
”
на Швейцария. След
преминаването й през територията на ФРГ тя се превръща в една от най-замърсените
реки в света. Нейните води отнасят в Северно море ежегодно около 24 млн.
t
отпадъци
от промишленото производство, разположено във водосборния й басейн. А река Рейн
се явява единственият източник на питейна вода за около 20 млн. души.
Водопречиствателните станции в Амстердам са принудени да прилагат най-сложни
методи н съоръжения за пречистване на питейните води.
Изхвърляните от промишлените предприятия на западно-германските монополи
химически замърсители създават значителна опасност и за снабдяването с питейна
вода на жителите на Нидерландия. В Ротердам през последните години се появяват
по магазините бутилки с обикновена речна вода, внасяни от Норвегия. Рейнските
води нанасят поражения и на селскостопанските площи в Нидерландия, върху които
отлагат около 35 хил. t сюли годишно.
„Синият Дунав”, вдъхновявал някога австрийските поети и композитори да
напишат неповторими стихове и музикални' произведения, сега изпълнява ролята на
„гробище" за мръсните води на Австрия и някои други страни. На повече от 100 км
под гр. Кремс до границата с Чехословакия Дунав представлява мъртва в
биологично отношение река.
От Дунав в територията на Австрия в миналото са се ловели хиляди тонове
риба, а сега австрийските вестници са принудени да пишат: „Никога в историята
на Австрия не е имало такова отравяне. . ."; „Всичко живо в Дунав загина”.
Във Великобритания почти всички реки са силко замърсени. Водите на реките Темза
и Северн, които се явяват основен източник за водоснабдяване на редица големи
градове, като Оксфорд, Ковънтри и Лондон, имат силно влошени бактериални и
химични показатели.
Нерадостно е състоянието на реките и в САЩ, особено в източната им част. Река
Потомак, на която е разположена столицата на САЩ — Вашингтон, по описанията на
Капитан Смит (1808 г.) е била река с чисти и прозрачни води. Сега обаче аме-
риканските журналисти пишат, че тя прилича на открита помийна яма. В нея е
забранено дори карането на водни ски поради опасността от заразяване с
болестотворнн бактерии.
Най-голямата и най-пълноводна река в Северна Америка— Мисисипи, до неотдавна
не се считаше застрашена от замърсяване. Сега обаче американците я наричат
отточната канавка на Америкa. В проби от вода, взети след гр. Сент Луис, дори и
при десетократно разреждане с чиста вода рибата умира само след една минута. В
резултат на изливаните промишлени отпадъчни води от нефтопреработвателните,
химичните и други предприятия водата на Мисисипи в долното течение е станала
толкова токсична, че по нареждане на здравните органи вече са поставени
предупредителни надписи, с които се забранява почивката, разходката и отсядането
край реката. За къпане не може н дума да става, тъй като концентрацията ка
токсичните и бактериологичните замърсители е толкова голяма, че само отделни
пръски от водата могат да предизвикат заболявания като коремен тиф, хепатит,
стомашни разстройства и др.