Икономически университет – Варна
Катедра: “Икономика и управление на строителството”
Дисциплина: “Териториално устройство”
на
тема: Териториално устройствена и социално
-
икономическа
характеристика на област Монтана
Колектив
Проверил:
.................
Варна
-2004-
И к о н о м и ч е с к и У н и в е р с и т е т - В а р н а
Катедра “Икономика и управление на строителството”
Дисциплина “Териториално устройство”
Увод
Област Монтана е с хилядолетна история, с множество исторически
и
културни паметници, чиста околна среда и места за отдих и туризъм.
Географското положение благоприятства развитието й като транспортен,
туристически и културен център.
Област Монтана има оживени икономически връзки. Тя е
разположена в северозападната част на страната. Областта има ясно
определени граници. Северната граница чрез река Дунав съвпада с
държавната граница с Румъния, а западната със Сърбия и Видинска област.
Източната й граница е област Враца, а южната - билото на Западна Стара
планина (Софийска област). Има периферно положение, но то не е пречка
за нейното развитие.
В миналото крайграничното положение на областта и близостта и до
София се отразяват неблагоприятно върху икономическото й развитие и
дълго време тя изпълнява роля на аграрна периферия. При новите условия
географското положение добива нови измерения. Пътят София – Видин –
Централна и Западна Европа оказват положително влияние за нарастване
на икономическия потенциал на областта. Поради особеното и географско
положение областта играе роля на северозападна врата към Средна и
Западна Европа.
Сложния релеф на южната граница затруднява стопанските връзки с
Югозападна България. Транспортните връзки са през прохода Петрохан,
Искърския пролом и седловината Витиня. През Петроханският проход е
най – късото разстояние от Лом и Видин за София.
Релефът на областта е разнообразен, обхваща част от Дунавският
бряг, от Дунавската равнина, Предбалкана и Северните склонове на
Западна Стара планина. Равниният характер на релефа благоприятсва
изкуственото напояване на земите с дунавски води и механизирано
обработване на земите.
Според сега действащото териториално деление, в областта влизат
130 населени места, разпределени в единадесет общини. Общините
обхващат предимно села и малки градове с преобладаващ селски начин на
живот. Община Монтана е разположена на територия от 647,6 кв.км. или
18% от Област Монтана и градът е административният център на областта.
През първото хилядолетие пр.н.е. плодородната и живописна долина на
р.Огоста е била заселена от тракийски племена. Под нивото на римската
крепост в Монтана е разкрита част от тракийска крепост. Вероятно към
четвърти и първи век пр.н.е. тук са обитавали трибали или сродни на тях
племена. По- късно районът е завладян от римляните и става част от
1
И к о н о м и ч е с к и У н и в е р с и т е т - В а р н а
Катедра “Икономика и управление на строителството”
Дисциплина “Териториално устройство”
Римската провинция Мизия.
След разпадането на Великата Римска
империя Монтана става част от територията на Византия. Регионът е
изоставен без никаква индустриална подръжка или защита
.
По-късно
славяните създават селище наречено Кутловица върху останките на
Монтана. Името на реката минаваща близо до селището било също
променено от
Аугустус
(свещен) на
Огоста
и то се пази и до днес.
Останките от славянското светилище открито на територията на България
е намерено точно тук.
В Монтанския район се намират няколко от най-пъстрите български
манастири - Чипровски, Лопушански и Клисурски.
На базата на териториално - географската характеристика на региона
и състоянието на икономиката се очертават следните силни страни от
гледна точка на възможностите за неговото индустриално и
селскостопанско развитие:
•
Благоприятно географско положение;
•
Екологично чист регион;
•
Плодородна земя - потенциал в областта на селското стопанство;
•
Развита транспортна мрежа;
•
Добра материално-техническа база за машиностроене, строителство,
шивашка, обувна и хранителновкусова промишленост.
2
И к о н о м и ч е с к и У н и в е р с и т е т - В а р н а
Катедра “Икономика и управление на строителството”
Дисциплина “Териториално устройство”
Р А З
Д Е Л П Ъ Р В И
Демографска характеристика, селищна мрежа
и населени места
3
И к о н о м и ч е с к и У н и в е р с и т е т - В а р н а
Катедра “Икономика и управление на строителството”
Дисциплина “Териториално устройство”
1. Демографска харектеристика
:
1.1. Население на областта
Населението, разпределението и използването на трудовите ресурси и
селищна мрежа са важна предпоставка за развитието отрасловата и
територилана структура на стопанството на областа. Стопанската изолация
на граничните територии, по – бързото развитие на София и Плевен са
причина за намаляване броя нанселението в областта от 40 – те год. насам.
Задълбочават се демографските й проблеми застаряване на населението,
отрицателен естествен прираст, отрицателно миграционо салдо и др.
задълбочава се обезлюдяването на малките балкански общини. По –
голяма част от населението живее във височинните пояси до 600 м.
В териториалното разпределение на населението се наблюдават
значителни различия. Така, най – гъсто населени са Дунавското
крайбрежие и Дунавската равнина, което се дължи на богатите и
плодородни земи, на добрата транспортна мрежа, както и на развитието на
промишлеността и селското стопанство. Значително по – рядко са
населени зоната на Предбалкана и Стара планина (под 10 души/кв.км). в
етническо отношение областта се отличава с високия дял на циганите в
страната – 6,4% (в сравнение с другите области) и с най – ниския дял на
турците – 0,4%. Това предопределя и най – религиозна еднородност в
страната. Само един процент от населението е нехристиянско.
Намаляването на населениeто като цяло през периода 1990-1999 година
се отрази и на броя на населението, живеещо в града и в селата на
общината. И през 1999 година продължи тенденцията на намаляване на
градското население. В гр. Монтана към 31.12.1999 година са живели 50
091 души, като в сравнение с 1990 година броят им е намалял с 6690 души,
или с 13.4 %. Спрямо 1997 година намалението е съответно с 461 души,
или с 0.9 %.
Същата тенденция се наблюдава и в селата на общината. Към
31.12.1999 г. там са живели 13 678 души, което е с 1086 души по-малко в
сравнение с 1990 година. Намаляването на селското население се дължи
както на отрицателния естествен прираст, така и на големите преселвания
в градовете, осъществени през периода от началото на 50-те до края на 80-
те години, които тотално обезлюдиха селата. Но може да се очаква, че
завършването на процеса на връщане на земята и създаването на пазар на
земята ще бъдат стимулатори за завръщане в селата на по-голям брой хора
през следващите години.
4
И к о н о м и ч е с к и У н и в е р с и т е т - В а р н а
Катедра “Икономика и управление на строителството”
Дисциплина “Териториално устройство”
Население към 31. 12. 1999 г. по местоживеене и възраст
Намаляването на селското население се дължи и на влошаването на
неговата възрастова структура - повече от половината жители в селата са в
надтрудоспособна възраст. На 1000 души от тази категория се падат 213
души от населението в подтрудоспособна възраст. Това съотношение за гр.
Монтана е 1000 към 1528 души.
1.2. Естествен прираст
Неблагоприятните тенденции в брачността, раждаемостта и
смъртността предопределят тревожно високия отрицателен естествен
прираст – минус 9%.
В сравнение с 31.12.1990 година населението на общината намалява със
7776 души, а спрямо 1998 година е намаляло с 836 души. Това се дължи
преди всичко на по-големия брой умирания в сравнение с ражданията.
Коефициентът на раждаемост през последните години не само
намалява, но и достига катастрофално ниски нива - от 11.7 на хиляда през
1990 година до 8.0 на хиляда през 1998 година. През 1999 година има,
макар и слабо, повишение на раждаемостта в общината - 8.6 на 1000
живородени деца.
През 1999 година в община Монтана са се родили 550 деца, което е
65.9% от родените през 1990 година и 106.0% от родените през 1997
година.
5
И к о н о м и ч е с к и У н и в е р с и т е т - В а р н а
Катедра “Икономика и управление на строителството”
Дисциплина “Териториално устройство”
Коефициенти на раждаемост, смъртност и естествен прираст
(на 1000 души)
Години Раждаемост Смъртност
Детска
смъртност
Естествен
прираст
1990
11.7
12.4
26.3
-0.7
1996
8.4
12.6
24.8
-4.2
1997
7.0
13.3
22.8
-5.3
1998
8.0
14.1
23.1
-6.1
1999
8.6
14.4
14.5
-5.8
Тенденцията в развитието на раждаемостта показва утвърждаването на
еднодетен модел в демографското поведение на семействата.
Намаляването на раждаемостта в демографски аспект се дължи главно
на понижената плодовитост и намаляването на броя на жените във
фертилна възраст (от 15 до 49 години).
През 1999 година в община Монтана са умрели 922 души, което
представлява 14.4 на хиляда при 19.5 на хиляда за областта и 14.3 на
хиляда за страната.
За община Монтана, както и за областта, е характерно устойчиво
увеличение на смъртността, което се дължи на застаряването на
населението. Докато през 1990 г. населението над трудоспособна възраст е
било 20.6% от общото население, то през 1999 г. то е 21.7%.
Промените в раждаемостта и смъртността обуславят естествения
прираст на населението. От 1990 година насам той е с прогресивно
нарастващи отрицателни стойности: от -0.7 на 1000 души през 1990 година
до -5.8 на 1000 души през 1999 година.
6
И к о н о м и ч е с к и У н и в е р с и т е т - В а р н а
Катедра “Икономика и управление на строителството”
Дисциплина “Териториално устройство”
1.3. Механичен прираст
Областта има отрицателно миграционно салдо, дължащо се на
бавното икономическо и социално развитие (години наред дава изселници
за различни краища на страната – особено София). Миграционата
подвижност на населението е значителна, но тя е в границите на самата
област. Все още преобладават миграциите от селата към градовете и между
градовете в областа. В условията на икономическа криза се наблюдава
миграция от градовете към селата. Те са предизвикани от стопанските и
екологични проблеми на градовете.
Намалението на географския потенциал влияе върху броя на трудовите
ресурси в областа. Областта има по – нисък дял на население и в
подтрудоспособна възраст и по – висок относителен дял в
нетрудоспособна възраст. Основната част от трудовите ресурси са заети в
добивната и преработвателната промишленост. Чувствително са намелели
заетите в селското стопанство.
Намаляването на населението се дължи, от една страна, на
отрицателния естествен прираст, а от друга - на механичното му движение,
което е насочено предимно в посока навън от общината - към гр. София
или други големи градове, където има по-големи възможности за
реализация на младите хора - намиране на работа и професионално
усъвършенстване.
1.4. Възрастово – полова структура на населението
Население към 31. 12. 1999 г. по години и пол (брой)
7
И к о н о м и ч е с к и У н и в е р с и т е т - В а р н а
Катедра “Икономика и управление на строителството”
Дисциплина “Териториално устройство”
Години
Общо
Мъже
Жени
1990
71 545
35 665
35 880
1996
66 719
32 947
33 772
1997
65 386
32 233
33 153
1998
64 605
31 864
32 741
1999
63 769
31 398
32 371
Жените продължават да бъдат по-голямата част от населението на
общината (50.8 %), като превесът им се откроява при по-високите
възрастови групи.
Тенденцията на превес на жените, дължащ се на по-високата средна
продължителност на живота при тях, е характерна както за общината, така
и за областта, и за цялата страна.
Население към 31. 12. 1999 г. по пол и възраст
През периода 1990–1999 година се наблюдават значителни промени във
възрастовата структура на населението, които са свързани с
неблагоприятните тенденции в развитието на демографските процеси.
8
И к о н о м и ч е с к и У н и в е р с и т е т - В а р н а
Катедра “Икономика и управление на строителството”
Дисциплина “Териториално устройство”
Процесът на демографско остаряване на населението продължава да се
задълбочава. През 1998 година, спрямо 1990 година, броят на лицата под
трудоспособна възраст е намалял с 4279 души, а на лицата над
трудоспособна възраст - с 928 души. Спрямо 1997 година това намаление е
съответно с 415 и с 90 души.
Относителният дял на населението под трудоспособна възраст за
периода 1990-1999 г. е намалял от 22.0 % на 17.9 %, а делът на населението
над трудоспособна възраст е нараснал от 20.6 % на 21.7 %.
Население под, във и над трудоспособна възраст в община Монтана (%)
Години
Под
трудоспособна
възраст
В
трудоспособна
възраст
Над
трудоспособна
възраст
1990
22.0
57.4
20.6
1995
19.1
58.4
22.5
1996
18.8
59.5
21.7
1997
18.4
60.1
21.5
1998
17.9
60.4
21.7
Това означава, че младите поколения, които ще заменят след време
заетите лица и намиращите се на пазара на труда лица от средните
възрасти, все повече намаляват. В същото време нараства частта на
излизащите в пенсия. В края на 1999 година всяко пето лице в общината е
в пенсионна възраст.
Към 31.12.1999 година 23.8 % от населението на общината е на възраст
под 20 години, а 18.9 % са навършили 60 и повече години. С други думи,
на всеки 100 лица над 20 години се падат 79 лица на възраст над 60 години.
9
И к о н о м и ч е с к и У н и в е р с и т е т - В а р н а
Катедра “Икономика и управление на строителството”
Дисциплина “Териториално устройство”
Делът на най-възрастното население (над 70 години) е 8.6 %, като делът на
жените преобладава - 57.2%.
Развитието на параметрите на населението на област Монтана през
последните няколко години навлезе в твърде тревожна фаза.
Предоставените данни за естественото и механичното движение показват,
че населението в област Монтана е в процес на силна стагнация. Ако нищо
не се промени в социално-икономическото състояние на региона и през
следващите години, се очаква:
- раждаемостта да се колебае около 7-8 промила;
- смъртността да се увеличава като резултат от сегашната
възрастова структура на населението в областта;
- да се засили процесът на емигриране на младото население от
областта (близостта на областта до столицата винаги е била
притегателен център за младите хора);
- ускоряване на темповете на намаляване на населението в община
Монтана.
2. Селищна мрежа
Селищната мрежа отразява сравнително ниско равнище на социално
икономическото развитие. Много стари селища са визникнали по брега и
потоците на р.Дунав.
С най – голямо население са градовете Монтана – 49 368, Лом –
27897, Берковица – 15 704, Вършец – 7 271. Най – голямото село в областта
е село Метковец с 2 490 жители.
Съсредоточаването на демографският потенциал в големите селища
влияе благоприятно върху общото им развитие, докато малките и особено
граничните селища при досегашния начин на развитие са обречени на
обезлюдяване. В резултат на миграционните процеси броя на населението
в селата намалява. Силно нараства делът на селата с население до 200
души, особено западната част на областта. Източната и част, кадето
равнището на индустриализацията е по – високо все още е значителен броя
на селата с население над 200 души.
Тенденциите за намаляване броя на населението се наблюдава и при
новообявените градове с изключение на Вършец. Демографското развитие
на старите градове показва по – ниски темпове от средните за страната.
Това дава неблагоприятно отражение върху степента на изграденост на
областната градска система.
Най- големият град в областта – Монтана, простира своето влияние
върху твърде голяма територия. Поради съсредоточаването на
10
И к о н о м и ч е с к и У н и в е р с и т е т - В а р н а
Катедра “Икономика и управление на строителството”
Дисциплина “Териториално устройство”
производствените мощности в машиностроенето и трудовите миграции в
областта се зарежда промишлено – градска агломерация.
Населението на населените места, получено от преброяванията,
проведени през 1943 год., 1946 год. и 1956 год. Се отнасят към категорията
“налично население”. Тази категория включва лицата, преброени като
“постоянно налично население”, тоест които живеят в друго населено
място, но към критичният момент са се намирали в преброяваното
населено място.
При брояванията, проведени през 1965 год., 1975 год., 1985 год., 1992
год. И 2001 год. населението по населението по населени места се отнася
към категорията “постоянно население”. Тази категория включва лицата
преброени като “постоянно налично население” и лицата, преброени като
“временно отсъствуващи лица”, тоест които живеят постоянно в пре-
брояваото населено място, но към критичния са се намирали извън него.
Независимо от различията използваните категории население, данните
от отделните преброявания могат да се съпоставят, поради взаимното
балансиране междувременно отсъствуващите от дадено населено място и
времено присъствуващите в него.
Броя на населението по общини и населени места е приведен във
съответствие с административно – териториалното деление на страната
към 01.03.2001 год. Това означава примерно, че ако дадено населено място
пез 1946 год. е влизало в състава на една община, а през 2001 год. в състава
на друга, то в настоящата справка това населено място се включва в
състава на общината, към която се отнася към 01.03.2001 год.(табл. 2)
Броя на населението на заличените поради обезлюдяване населени
места е включено в общия ред за броя на нселението на общината, към
която се отнася съответното място.
Броя на населението на заличените поради сливане места е включен в
броя на населението на съответното населено място, с което са слети.
Всички промени в статута на населените места като новообновяване,
сливане, отделяне, обезлюдяване, заличаване, преименуване, прехвърляне
от една област в друга или от една община в друга са посочени в промени в
населените места.
11
И к о н о м и ч е с к и У н и в е р с и т е т - В а р н а
Катедра “Икономика и управление на строителството”
Дисциплина “Териториално устройство”
Население според преброявания по общини и населени места
Табл. 2
Населени места
Налично население на
Постоянно население на
31.12.
1934 г.
31.12.
1946 г.
01.12.
1956 г.
01.12.
1965 г.
02.12.
1975 г.
04.12.
1985 г.
04.12.
1992 г.
01.03.
2001 г.
Община Берковица
25 777
27 442
28 058
27 007
28 639
26 536
24 999
22 872
Община Бойчиновци
20 643
22 208
23 489
22 658
19 838
15 692
14 247
12 307
Община Бругарци
13 390
14 465
13 855
13 067
10 818
9 083
8 069
6 868
Община Вълчедръм
27 471
28 723
27 261
25 190
21 951
18 293
15 858
13 203
Община Вършец
11 728
12 692
12 743
11 654
12 119
11 481
11 066
9 920
Община Г.Дамяново
13 132
12 799
11 669
10 690
8 739
6 545
5 558
4 533
Община Лом
36 605
38 368
39 985
43 062
43 672
42 879
40 260
35 246
Община Медковец
12 110
12 746
12 548
11 229
9 463
7 687
6 855
5 705
Община Монтана
41 858
45 913
48 252
53 952
61 964
68 827
67 365
61 736
Община Чипровци
11 424
11 799
11 482
11 762
9 148
7 678
6 817
5 030
Община Якимово
13 876
14 938
14 059
12 570
10 552
8 055
7 104
5 933
Област Монтана
228 014 242 073 243 431 242 841 236 903 222 756 208 198
183 353
3. Населени места
Според сега действащото териториално делене община Монтана е
областен център. В рамките на общината има 23 населени места.(табл. )
Населени места
.
гр Монтана
.
с Безденица
.
с Белотинци
.
-
с Благово М
.
с Винище
.
с Вирове
.
с Войници
.
-
с Габровница М
.
с Горна Вереница
.
-
с Доктор Йосифово
.
с Долна Вереница
.
с Долна Рикса
.
с Долно Белотинци
.
с Клисурица
.
с Крапчене
.
с Липен
.
-
с Николово М
.
с Славотин
.
с Смоляновци
.
с Стубел
.
с Студено буче
.
с Сумер
.
с Трифоново
12
И к о н о м и ч е с к и У н и в е р с и т е т - В а р н а
Катедра “Икономика и управление на строителството”
Дисциплина “Териториално устройство”
Р А З Д Е Л В Т О Р И
Икономическа база, инвестиции, заетост
и безработица
13
И к о н о м и ч е с к и У н и в е р с и т е т - В а р н а
Катедра “Икономика и управление на строителството”
Дисциплина “Териториално устройство”
1 . Отраслова и териториална структура на стопанския комплекс
на района
1.1. Развитие на териториално разположение на промишлеността
С ускорената индустриализация се внасят прогресивни изменения в
структурата на промишлеността на района. В последните 20 – 25 год. се
фомират главните отрасли и производства, които дават промишленият му
облик. С най – високи темпове се харектеризират отраслите, носители на
научно – техническия прогрес (енергетика, тежка хим. промишленост,
машиностроене).
В отрасловата структура на промишлеността в района изпъкват
отраслите на хранително – вкусовата, машиностроенето,
металообработването, енергетиката, химическата, черната и цветната
металургия.
Енергетиката в Северозападният район заема подобаващо място. АЕЦ
“Козлудуй” произвежда 30,5% от електроенергията и топлоенергията на Р.
България в натура. От ВЕЦ по – голямо стопанско значение има
Петроханската каскада. За да се засили интегриращата роля на
електростроенето, необходимо е накои възли и детайли, като засега се
произвеждат в други райони на страната, да се усвоят от предприятията в
Северозападния район.
На територията на Северозападният район се формира териториално -
производствен комплекс (ТПК). Този процес се основава на
задълбочаващата се концентрация и специализация на общественото
производство. В сравнение с другите райони на страната тук ТПК започва
късно своето формиране и развитие. Причината за това е специфичната
структура на самата промишленост.
Хранителлно – вкусовата промишленост е структуроопределящ
отрасъл за района. Развита е в трите подрайона, от които на първо място е
Монтански, следван от Врачанския и Видинския. Районът произвежда
6,7% от общата промишлена продукция на отрасъла в страната. Развитието
и е свързано със специализацията му в областта на селското стопанство,
потребностите на населението от хранителни продукти и с нуждите на
износа.
Голямо значение за формирането и развитието на Северозападния
икономически район имат задълбочаващите се производствени и
икономически връзки между животновъдството, месодобивната и
месопреработващата промищленост, от една страна, и между фуражната
промишленост и животновъдството, от друга. В Монтана има модерна
14
Териториално устройствена и социално - икономическа характеристика на област Монтана
Област Монтана е с хилядолетна история, с множество исторически и културни паметници, чиста околна среда и места за отдих и туризъм...Териториално устройствена и социално - икономическа характеристика на област Монтана
| Предмет: | География |
| Тип: | Курсови работи |
| Брой страници: | 59 |
| Брой думи: | 7592 |
| Брой символи: | 69551 |