Героичната и мъченическа смърт на Странджата

Съчинение разсъждение

В повестта „Немили – недраги” Вазов разкрива живота на 

българските хъшове в Румъния през последните години преди 
Освобождението. Писателят внушава, че емигрантите 
революционери са дали най – скъпото за отечеството си – своята 
жертвена обич и всеотдайност.

В V глава се проследява смъртта на един от най – достойните 

поборници – Странджата. Той умира като герой, който се е жертвал 
в Балкана, развявал е знамето и е проливал кръвта си. В 
настоящето на чужда земя се грижи за другарите си и им помага да 
преживеят достойно емигрантската си участ. Той си отива и като 
мъченик, неизживял удовлетворението от сбъднатия идеал. 
Напуска живота далеч от родината си в самота и забрава.

Един от най – романтичните герои в повестта „Немили – 

недраги” е  Странджата. В предсмъртните си мигове той преосмисля 
своя живот ог героизъм и страдание, от борба и доброволно 
изгнаничество. Знаменосецът е обрекъл себе си на най – високия 
идеал – Освобождението. До последния си дъх служи на тази 
голяма цел. Странджата в миналото е бил знаменосец на чета, 
водил е другарите си в битки и носи белези от рани.

Вазов рисува обстановката в кръчмата в момент, когато 

старият поборник се разболява: огнището, символ на надежда и 
сплотеност, угасва. Чашите, шулците и паниците лежат на лавицата 
неизмити и неподредени и ги покрива дебел слой прах. Липсва 
грижовната ръка на домакина. Хъшовете се разотиват. Остава само 
Бръчков до смъртния одър на Странджата, защото момъкът изпитва 
към знаменосеца уважение и благоговение Мизерната обстановка 
подчертава трагичния край на героя, но същевременно и го 
възвисява.

Мъченичеството на Странджата се проявява най – вече в 

неудовлетворението, че умира на чужда земя, повален от болест, а 
не в славна битка в отечеството. Преди да умре, старият поборник 
видимо се променя – кашля упорито, губи охота за ядене, лицето му 
се измахва и добива смъртна бледност, очите му хлътват, белезите 
от старите рани потъмняват. На фона на гаснещия живот обаче се 
откроява могъществото на неговия дух. Някогашния знаменосец 
чака смъртта гордо „като своя гостенка”, а споменът за битките го 
крепи въпреки болките и телесната му изнемощялост.