Политическа позиция

България и проблемите в Близкия Изток и на Балканите 

Резюме

Само по себе си съществуването на етнически и конфесионални проблеми на 

Балканите не може да ги превърне в рискове и заплахи, в плацдарм на тероризма ако 

липсва субективния фактор – активността на определени сили, групировки, които 

биха   се   възползвали   от   тези   историческа   дадености.   Именно   това   са   и   главните 

опасения на експертите – рисковете от симбиозата между екстремистки политически 

лидери   на   Балканите,   организирана   престъпност,   специални   служби   на 

комунистическите режими, паравоенни формирования на Балканите от една страна, 

и организации на глобалния тероризъм от друга.    В   такъв  съюз  всеки  би  получил 

търсената   изгода   –  организираната   престъпност,   контрабандата   и  наркотрафика   – 

своите   печалби,   крайните   политическите   лидери   –възможности   за   налагане   на 

влияние, а организациите на глобалния тероризъм – плацдарм и нови възможности за 

нанасяне на удари.  

В резултат от нихилизма на редуващите се правителства и 

политически   партии   за   повече   от   шестнадесет     години   голяма   част   от 

икономическите активи на държавите в този регион преминаха в техни ръце и в 

контролирани   от   тях   престъпни   групировки,   бизнесът   им   стана   полулегален   или 

легален и само престрелките или убийствата на ръководителите на конкуриращи се 

кланове напомнят за дълбоката деформираност на пазарната икономика на повечето 

от балканските страни.  Ерозиращата   роля  на   тайните   служби,   на   организираната 

престъпност,   наркотрафика   върху   вътрешната   сигурност   е   характерна   за   всички 

балкански държави и в най-голяма степен на новите страни от бившата югославска 

федерация.   Така   както   новите   балкански   държави   укрепват   многостранното 

сътрудничество   помежду   си,   така   и   престъпните   групировки   организират 

общобалканска мрежа за международен тероризъм, трафик на оръжия ,наркотици, 

контрабанда, изпълнение на поръчки за политически убийства, и т.н.  В   страните   от 

бивша Югославия въпросът с ерозиращото действие на части от бившия репресивен 

апарат върху вътрешната сигурност се усложнява и от трансформирането на една от 

най-големите  армии на полуострова – югославската – в многобройни паравоенни 

образования   в   новите   независими   държави.   Изграждането   на   нови   армии   със 

1

съвременен   граждански   и   парламентарен   контрол   изглежда   почти   невъзможна 

задача.   Колко   години   след   Дейтънското   споразумение   двете   административни 

единици в Босна и Херцеговина не могат да формират армия и полиция под общо 

командване.   Сепаратистките   албански   паравоенни   формирования-   АНО,   АОК, 

новопоявилата се АНА не само че не са под политически контрол, но и сами създават 

политически партии - явление, непознато досега световната политическа практика. 

В   този   смисъл,   в   българското   обществено   –   политическо     пространство 

възникна въпроса дали България трябва да се намесва в ситуацията на Балканите и 

Близкия Изток и дали трябва да изпраща контингенти в тези региони?

1. Описание на проблема 

Причините   за   нарастващите   рискове   и   заплахи   за   Балканите     са   както 

вътрешни,   така   и   външни.   За   разлика   от   ясните   императиви   за   реформи   в 

икономическата,   политическата   и   военната   сфера,   без   които   е   невъзможна 

интеграцията в ЕС и НАТО, към системите за сигурност няма нямаше предявени 

такива   императивни   изисквания.   Степента   на   демократизация   в   бившите 

социалистически държави предопредели и дълбочината на реформите в този сектор. 

Некомунистическите   управления   в   страните   от   ЮИЕ   като   цяло   не   се   справиха 

успешно с тази задача. Затова и прогнозата е, че в средносрочен план държавите от 

ЮИЕ ще изпитват ерозиращото въздействие на тези фактори в своята политика на 

сигурност.

Значима промяна в конюнктурата на регионалната сигурност е приемането на 

Република   България   и   Румъния   в   НАТО,   а   в   по-дългосрочна   перспектива   - 

евентуалното   преместване   /дислоциране/   на   американски   бази   на   територията   на 

тези две страни.

Няма съмнение, че сега съществуващата относителна стабилност в Западните 

Балкани е резултат не толкова от вътрешни политически процеси, а е следствие от 

дълготрайното   международното   присъствие   на   военни   и   граждански   мисии   на 

НАТО, ЕС, ОССЕ - СФОР (12000 човека) и политическата мисия на ЕС в Босна и 

Херцеговина,   ЮНМИК   и   КФОР   (29000   човека)   в   Косово,   политическата   мисия 

2

"Проксима"

на

ЕС

в

Македония

(200

човека).

среда.

На   фона   на   протичащите   процеси   се   очертават   редица   взаимосвързани   и 

взаимно обусловени рисковете и заплахи за сигурността в региона и в частност за 

Република България. Това са:

•

Неясното бъдеще на международните протекторати в Западните Балкани - Босна 

и Херцеговина и преди всичко - Косово. 

•

Нестабилната   обстановка   в   Р   Македония,   тясно   свързана   с   резултатите   от 

референдума   и   неясния   бъдещ   статут   на   Косово.   Силно   развитият   албански 

сепаратизъм   в   Македония   и   Южна   Сърбия,   при   наличието   на   нестабилна 

политическа и икономическа конюнктура, може да породи трайна дестабилизация на 

Македония и нова вълна от насилие, подобна на тази от 2001 г. 

•

Организираната престъпност изразена в действието на трансгранични канали за 

контрабанда на акцизни стоки, наркотици, наркотични вещества и трафик на хора. 

Опасност крие започналия трансграничен процес на коопериране на престъпни групи 

и   проникването   им   в   политическите   и   икономическите   среди,   изпълнителната   и 

съдебната власт.

•

Трудното   регулиране   на   междуетническите   отношения   и   поддържането   на 

междуетническия   мир,   което   е   тясно   свързано   с   изграждането   на   институции   и 

административни структури в нововъзникналите държави в региона. Особено трудно 

ще бъдат регулирани отношенията между албанци и сърби в Косово и Южна Сърбия 

и албанци и македонци в Македония.

•

Различното   ниво   на   демократизация   и   укрепване   на   държавността   разделя 

региона   и   нарушава   единството   на   средата   за   сигурност.   Една   част   от   региона 

включваща   България,   Гърция,   Румъния   и   Турция   представлява 

институцианализирана   и   устойчива   среда   за   сигурност   в   рамките   на   НАТО, 

останалата част продължава да е неинституционализирана и неустойчива от гледна 

точка на сигурността.

•

Опасностите,   породени   от  ислямския   фундаментализъм,   целящ   срастването  на 

религия, държавност, политика, модерни технологии, военна мощ и тероризъм е в 

състояние   да   предизвика   сблъсък,   мащабите   на   който   са   трудно   предсказуеми. 

3