1
Разузнаването е една от най-
старите специализирани
човешки дейности. В същото
време тя винаги е била малко
позната за обикновените хора.
Формирането на адекватна
обществена представа за
същността на разузнавателната
дейност е обективна необ-
ходимост в демократичното
общество. Разбирането на
обществената роля и функциите
на разузнаването и специалните
служби е фактор за устойчивото
развитие на съвременното
общество Осведомеността по
тези въпроси е необходимо усло-
вие за осъществяването на
пълноценен граждански контрол
и
формирането
на
добронамерено отношение от
страна на отделните граждани и
цялата общественост към спец
служби. Отсъствието на реални
представи за тях е в основата на
безкритично възприемане на
спекулативни оценки и наивен
подход към проблемите на
националната
сигурност.
Действието на разузнаването и
особено на тайната полиция
винаги са ограничавали личните
права и както отбелязва Р. Роуан,
"са пречели на правилното
водене на държавните работи,
поради което не са се приемали
положително от народите".
Действат обаче и други фактори,
които смущават демократичните
възгледи свързани са с факта, че
ценностите, които изпълват
съдържанието на идеята за
демократично устройство на
обществото, са несъвместими с
част от принципите, върху които
се основава разузнавателна
дейност, и с формата на много от
използваните в нея средства и
способи. На първо място това се
отнася до изискването за
прозрачност на действията на
правителството и целият апарат
на изпълнителната власт. За да
бъдат информирани гражданите
трябва да им бъде гарантирано
правото да получат цялостна и
точна
информация
от
правителството, както и да има
действително свободна преса и
журналистика. В същото време
секретността и конспирацията е
важен белег, който отличава
специалните служби
от
останалите учреждения в
държавата. На второ място е
изискването за равенство пред
законите и тяхното еднакво
прилагане.
Естеството на
разузнавателната дейност не
позволява тя да бъде вкарана в
толкова прецизни и всеобхватни
законови рамки, каквито са
наложени на останалите
държавни служби. На трето
място правителството в
демократичната държава носи
отговорност пред своите
избиратели за това нравствените
ценности да са един от най-
важните ориентири в неговата
дейност. В разузнаването има
критерии интересите на
държавата и вземането на
решенията често пъти се базира
единствено на това, което е
действително реализуемо и което
има практическа стойност за
защита за защита на
националната
сигурност.
Заплахите за конституционният
ред в една съвременна
демократична държава могат да
бъдат породени от външните
сили
–
чуждестранни
правителства и спец служби,
международни терористични и
престъпни
групировки,
задгранични центрове на
екстремистки религиозни секти и
националистически организации.
Реализацията на техните
подривни планове, разработвани
зад граница, е предназначена или
би могла да предизвика
негативни последици вътре в
страната
Източници
на
непосредствена заплаха за
конституционния ред и условия,
които да благоприятстват
подривната дейност на външните
сили, могат да възникнат и под
въздействията на чисто външни
фактори - социално и етническо
напрежение, засилване
влиянието на организационната
престъпност в живота на
страната и др. В този план
вътрешното разузнаване е
основен елемент в с-мата на
разузнавателна защита на
конституционния ред. В
продължение на векове от
древността до наши дни -
вътрешнополитическото
разузнаване много често е
съчетавано с полицейски и
репресивни действия или е било
само една от функциите на
тайната полиция. Създадените в
това отношение традиции и
наслоените стереотипи е в
голяма степен обаче са
несъвместими с това, което се
определя като конституционен
ред. Конституционният ред е
резултат не само от факта на
съществуване на конституцията,
но и от нейното реално действие
в живота, от действителното
спазване на принципите за
разделение на властите и
гарантиране правата на човека,
личността и гражданина. Затова
и дозата, в която "пороците", за
които пише Монтен, могат да се
използват за защита на
демокрацията, без да се
превърната в заплаха за нейното
съществуване, се опредяла от
законодателя. Невъзможността
да се постигне цялостно правно
регламентиране
на
разузнавателната дейност се
компенсира от изграждането на
ефективна с-ма, за обществен
контрол. Страните като САЩ,
Англия и Германия тази с-ма се
основава на прецизното
законодателно регламентиране,
първо, на задачите и
правомощията на отделните спец
служби, влизащи в националната
разузнавателна общност, и второ,
на фирмите и процедурите, чрез
които
се
осъществява
официалният контрол над тях.
Този кръг от проблеми определя
предмета на изследването.
Структурата на изложението се
основава на идеята, че
механизмът, чрез който спец
служби се вписват в
съвременното демократично
общество може да бъде разкрит
като се изясни историческия
процес
на
институ-
ционализиране на разузнаването
и тайната полиция, и като се
опознае
организацията,
създадена
от
развитите
демократични държави за
разузнавателна защита на
конституционният ред.
2
Съществуват различни опре-
деления за разузнаването. Една
група автори търсят корените на
разузнаването в появата и
съществуването на тайни,
охранявани от някого който
налага на другата страна да
прониква в тях В това според
известният теоретик и публицист
Ладислас Фараго се заключава
основната задача на разузна-
ването. Други автори извеждат
на преден план обстоятелството,
че разузнаването си служи с
малко познати за обикновения
гражданин методи. "Да
установиш намерения от които
произтичат действия - пише в
своя "Кратък курс по
разузнаване" Чарлс Феликс, - е
толкова
трудно,
че
неспециалистите могат да
стигнат само до етапа на
издигане на най-вероятни
хипотези.
Единствено
специалистите от разузнаването
са тези, които могат да
подкрепят или да оборят
предложенията с конкретни
факти." Основният универсален
метод за получаване на първична
разузнавателна информация е
наблюдението. Обикновено той
се съчетава с използването на
разузнавателния експеримент и
разузнавателна
комбинация.
Както всяко наблюдение, така и
разузнавателното наблюдение
отразява външните проявления
на явления, събития, действия,
постъпки в момента на тяхно то
протичане или извършване в
естествени условия Днес
разузнавателното наблюдение се
извършва както чрез човешките
сетива, чийто
възможности
благодарение на съвременните
технически средства за слухово,
визуално
и аудиовизуално
възприемане са изключително
увеличени,
така и чрез
електроните и радиотехнически
с-ми,
които
фиксират
електромагнитни, топлинни,
биоелектрически
излъчвания.
Субект на наб людение може да
бъде както представител на
специалната служба, така и лице:
което
случайно
или
изпълнявайки други функции
или задачи,
несвързани с
разузнавателната дейност, е
станало свидетел, отразило е и е
фиксирало явление, събитие или
действия,
представляващи
разузнавателен интерес. При
подобен
случай
разузнавателната служба
използва други специфични
разузнавателни методи
за добиване на фиксираната от
външно лице или с-ма
информация, като разузна-
вателна беседа, оперативен
разпит, запознаване с документи
и или други информационни
носители. В зависи мост от
позицията, от която се
осъществява наблюдението, то
може да бъде вътрешно -
свързано с проникване в
наблюдателна среда, или външно
-
основаващо
се
насъприкосновението с наблю
давания обект. Независимо дали
разузнавателното наблюдение е
от вътрешни или външни пози-
ции, важно условие за неговото
успешно провеждане е да се
създаде у наблюдавания чувство
за безопасност, за спокойствие.
от тук произтича една от
разликите, конто отличават
разузнавателното от обикно-
веното
наблюдение
-
разузнавателното наблюдение
следва винаги да бъде скрито.
Разузнавателната информация е
изключително скъп продукт.
Осигуряването на непрекъс-
натостта на техническото и
особено на агентурното
разузнавателно наблюдение е
трудно осъществимо, свързано е
с използването на много и скъпи
ресурси. В синтезиран вид
съдържанието на термина
"разузнавателна зашита" може да
се определи като дейност на
специалните служби, която
включва: 1) придобиване,
обобщаване, анализиране и
даване на оценка на разузна-
вателна информация относно
реални и потенциални заплахи.
2) информиране на държавното
ръководство, а при необходимост
и други инстанции относно
заплахите и подготовка на
предложения за начина на
реагиране. 3) разузнавателно
противодействие
чрез
оперативно предотвратяване и
пресичане на заплахите и
неутрализиране на последиците
от тях и създаване на
възможности за прилагане на
други мерки за противодействие
- политически, военни, правни,
дипломатически, пропагандни и
т.н. 4) оказване на съдействие в
съответствие с определените от
закона компетенции на други
ведомства и организации - преди
всичко на полицейските и
другите правозащитни органи.
Тук специално трябва да се
подчертае, че разузнавателната
дейност в сферата на сигурността
има за цел да постигне
стратегическо превъзходство над
обектите на наблюдение и
въздействие. Това става на базата
на натрупването на голяма
количество детайлна инфор-
мация
относно
техните
организации, ключовите фигури,
инфраструктура, планове и
възможности. Само на тази база
е възможно да се оцени степента
и характера на заплахата. На тази
основа се планира развитието на
разузнавателните ресурси, които
да бъдат адекватни на съществу-
ващите заплахи. Това е цикличен
процес, включващ непрекъснато
пренастройване на дейността в
съответствие с получаваната
разузнавателна информация за
случващите се и предстоящите
събития.; Цикълът започва с
определяне на потребностите от
разузнавателна информация и
осигуряване и организация на
ресурсите за нейното придо-
биване. След като информацията
постъпи, тя се подлага на
обработка и анали, в резултат на
което се получават желаните
разузнавателни
данни.
Непрекъсната обратна връзка
позволява модифициране на
цикъла, когато се появи
необходимост от това, и
усъвършенстване на цялостния
процес.
3
Терминът "конституционен ред"
се среща сравнително рядко в
правната литература и се
използва обикновено да покаже
как един или друг въпрос е
уреден от Конституцията. Към
основополагащите принципи на
този ред спадат: зачитането на
регламентираните
в
Конституцията човешки права,
преди всичко правата на
личността на живот и свободно
разгръщане на възможностите,
народният
суверенитет,
разделението на властите,
отговорността
на
правителството, законосъоб-1
разността на управлението,'
независимостта на съда,
принципът на многопар-
тийността и равенството на
шансовете на всички полити-
чески партии, правото на
конституционносъобразно
формиране и функциониране на
опозиция.
Въобще Конституцията се
привежда в действие в живота
чрез реализация на съвкупност
от обществени отношения,
регламентирани както от
конституционноправните норми,
така и от широк кръг други
норми. В юридическата
литература се е наложил
терминът обществен ред, който в
смисъла на неговото широко
разбиране се дефинира като, с-ма
от всички обч ществени
отношения, които' са регулирани
от цялата съвкупност от
обществени, норми - правни,
политически, обичайни и
морални. В този смисъл логично
следва, че съвкупността от
обществени отношения, чрез
които Конституцията на страната
се реализира в живота, е състав-
на част на обществения ред и би
могло да бъде определена с
термина конституционен ред.
Подриването на обществените
отношения, които съставят
конституционния ред, има
политическа насоченост, тъй
като последиците се изразяват
най-малко в дискредитиране на
вътрешната и външната
политика на правителството пред
населението
и
пред
международната
общност.
Нарушаване на конституционния
ред може да се предизвика чрез
враждебно въздействие върху
две групи обекти -обекти на
подриване и обекти на подривно
въздействие. Обекти на
подриване са различните видове
обществени отношения, които се
установяват в процеса на
привеждане в действие на
Конституцията, а същи и
институтите в които тези
отношения се закрепват. Обекти
на подривно въздейс-, твие се
явяват хората, отделни социални
групи, формирани на етнически,
религиозен, професионален или
социален признак, отделни
длъжностни лица, политически
личности. Конституционният ред
може да бъде определен като
съвкупност от регулирани и !
защитавани с нормите на |
правото обществени отноше-ния,
чрез които конституция- I та на
страната осъществява | своето
действие Днес Конституцията
определя
като
правно-!
политически акт на демокра-
тичното устройство и начин на
функциониране на държавата. Тя
се явява съществен фактор на
стабилността, тъй като съдържа
механизмите за ненасилствени
промени в субектите и
платформите на управлението.
4
В опитите си да открие корените
на съвременното разузнаване
историческата наука прониква
твърде далеч назад в миналото,
почти до зараждането на първите
организации на човешки
същества, които наподобяват
нешо. което по днешните
критерии може да се определи
като държава. Това са Древният
Египет. Вавилон, Асирия и
Персия, както и Хедската'
империя, завещали богато'
наследство в областта на |
културата и политиката.
Могъщите владетели и завое-
ватели от долините на реките
Нил, Ефрат и Тигър са се
нуждаели от достоверна и
своевременна информация за
състоянието и намеренията на
съседите, за реакциите на
покорените народи и настрое-
нията на собствените си
поданици. Това според Аме-
риканския изследовател на
възникването на специалните
служби Фр. Дворник е довело до
появата на разузнавателната
дейност.
Първоначално информацията се
е набирала от лица които са
пътували из империята или
съседни територии по повод на
други дейности. Всички тези
събирачи на информация са
действали на принципа на
съгледвачеството. Пълноценна
разузнавателна с-ма, чрез която
да се осъществява контрол върху
структурата за управление на
държавата, за първи път е
създадена от цар Дарий I (522 -
486г. пр.Хр.) в Персия. Тя се
развива паралелно с развитието
на държавната администрация.
Териториалното разделение на
страната на сатрапии и
предоставянето на техните
управители на определени
правомощия от страна на
централната власт поставят за
решаване проблема как да се
упражнява контрол върху тях За
целта се изгражда широка мрежа
от осведомители и апарат от
хора, които да ръководят тази
мрежа. Заедно с това на
територията на цялата страна по
маршрутите водещи към
столицата се оборудват станции,
снабдени с коне и конюшни,
предназначени за вестоносците.
Александър
Македонски
осъществява първата в историята
на
разузнаването
контраразузнавателна органи-
зация проведена чрез тотален
контрол над кореспонденцията.
През 334 г. пр.Хр. до него
достигат данни за растящо
недоволство в средите на
съюзниците и наемните войници.
Тогава той съобщава на
офицерите си, че ще изпраща
писма по куриери, и ги посъветва
да се възползват от
възможностите да изпратят
писма до близките си. Преди
куриерите да тръгнат за Гърция,
той нареждат да се прочетат
всички писма. Така били открити
причините за недоволство.
Началото на тайната полиция
поставя Октавиан Август, който
се насочва да търси в историята
на Египет образец за
организация за собствената си
осведомителна служба. Една от
идеите, които взаимства е
създаването
на стражи-
пожарникари,
наричани
вигилии, по образец на подобна
организация, съществувала в
Александрия по времето на
птолемеите.
Вигилиите,
командвани от свой префект, с
течение на времето се превръщат
в имперска полиция, която наред
с профилактиката и гасенето на
пожарите
обезпечава
обществения ред, събира,
информация за опасни брожения
и техните носители сред
римското население. Може да се
приеме, че институцията на
римските вигилии\ е първообраз
на съвременната; тайната
политическа полиция, | при която
изпълнителско-
-разпоредителските полицейски
правомощия се съчетават с
разузнавателни
функции.
Византия внася съществен |
принос в историята на разуз-'
наването, като започва системно
да използва дипломатическо
прикритие за своите разузнавачи.
Може да се приеме, че във
Византия за първи път се
въвежда своеобразен контра-
разузнавателен режим за
чужденците. Предприемат се
предпазни мерки, за да не им се
позволи да обикалят из града без
надзор или да се запознаят с
неща, които
правителството
предпочита да пази в тайна. На
чуждестранните пратеници се
осигуряват многобройни слуги и
преводачи, които обаче са
инструктирани да придобиват от
свитата на пратениците колкото
може повече информация и
разузнавателни данни. ,
Руската политическа полиция I
се създава при царуването на
Иван 4, който през 1565г с един
удар смазва опозицията на
князете и старите болярски
фамилии, които не приемат
самодържавието, и на тяхно
място създава ново съсловие
-така наречените опричници.
Това са хора изцяло предани на
царя, подбрани из средите на
благородниците и заселени в
наследствените земи на старите
болярски фамилии в централната
част на Московското царство,
Поставя се началото на тайната
полиция с царския указ "Слово и
дело", който задължава всеки
руски поданик да донася за
станалите му известни замисли
против царя или членовете на
неговото
семейство.
За
нарушение на указа се пред-
вижда смъртно наказание. Освен
"Слово и дело госуда-рево" в
историята е известен още и
"Разбойнъй прикъз", с който се
създава централно държавно
учреждение за разследване на
крупни престъпления.
5
След падането на римската
империя през 5 век във
следващите 900 г. в западна
Европа не е имало постоянна
войска против която да работи
шпионажа, най-голяма активност
е имало на Апенинския
полуостров, където се откроява
фигурата на разузнавача,
дипломатът и мислителят
Никола Макиавели. През 15 век
италианците внасят съществен
принос във разузнавателната
работа,
като
въвеждат
практиката на постоянните
официални представителства във
чужбина. През този период
единствено
католическата
църква разполага със стабилна,
обхващаща почти цяла Европа
разузнавателна дейност. Най-
старата служба е Британската
служба, която е основана от крал
Едуард 3. Организира се тотален
контрол над кореспонденцията,
създава се специално звено за
дешифриране.
Специалните
служби в Англия набират своите
кадри от Оксфорд и Кембридж.
По времето на Елизабед 1,
нейният министър създава
първата напълно професионална
специализирана служба в света.
При Луи 14 започва
институционализирането
на
френските специални служби.
Военното разузнаване се води от
военния министър, а вътрешното
разузнаване от полицията, този
процес окончателно завършва
при Бонапард през 19 век. Негов
министър е на вътрешните
работи е Жозеф Фуше, който за
пръв път в рамките на
министерството обособява в
отделни структурни звена
разузнаването, политическата
полиция и криминалната
полиция. През 1807 г в Русия се
създават 2 разузнавателни
учреждения - Комитет на
висшата полиция натоварена да
се грижи за реда в Столицата и
да следи за чужденците ;
Комитет за охрана на общата
безопасност - Николай 1 след
бунт в Симионовския полк през
1820г одобрява проект за
създаване на военна полиция
През 1826 г издава указа за
създаването на жандармерийски
корпус. 1842 г в Англия се
създава специален отряд от 12
цивилни полицаи. Те дават
началото на разузнавателния
отдел на Лондонската полиция
известен като Скотлад Ярд Към
него е създаден специален отряд
за борба с политически против-
ници наречен Специална служба.
Тази служба е преди всичко
разузнаване. Тя е длъжна да
следи за всеки човек от всеки
лагер ако неговата дейност рано
или късно може да стане
причина за безпорядъци и
вълнения. За основоположник на
съвременното
Германско
разузнаване се смята Вилхем
Щибер. Той влиза в историята
като ръководител на Пруската
политическа полиция, като
организатор на германското
разузнаване Той се смята за
организатор на тоталният
шпионаж (172 стр.) Щибер
ръководи мрежа с 1200 агента.
Той консултира царската тайната
полиция на Русия. Руската
охранка копира опитът на
Германия и Австрия. След
реорганизацията
тайната
политическа полиция на Русия
включва 3
самостоятелни
структури:
жандармерийски
корпус;
департамент на
полицията при департамент на
русия:
охранителни
издирвателни
отделения на
русия, така
структурирания
апарат става
известен под
наименованието охранка. След 2
половина на 19 век и в началото
на 20 век охранка натрупва
огромен опит в разузнавателната
работа против политическата
опозиция,
терористичните
групировки и революционното
движение. Един от полицейските
разузнавачи е Сергей Зубатов -
смята се за основател на
класическата
полицейска
провокация. Според него
охраната на обществената
сигурност е невъзможна без
разузнаване, а разузнаването без
информация.
6
Историческите извори не
предоставят конкретни данни за
дейността на българските
средновековни тайни служби. Не
са известни факти, по които
може да се съди за техните
структури и организацията на
работата им. Безспорно е обаче,
че българското разузнаване е
било твърде активно. Известно е
например, че по границата на
Византия са били разположени
специални полицейски части.
Задачата им е била дая разкриват
и да предотвратяват опити за
проникване на чужди тайни
агенти на територията на
Византия. Тези подразделения,
наричани "акритаи", са били
съсредоточени преди всичко на
границите с арабите и
Българската държава. Във
византийските летописи се
съдържат и други сведения, от
които може да се съди за
активната
разузнавателна
дейност на българите срещу
Византия.
Също заслужава да се отбележи
още фактът, че биографът на
византийският
патриарх
Евтимий {907 - 912г.) съобщава
за процес срещу Ни кита Давид
Философ, който бил арестуван и
разследван по подозрение за
шпионаж в полза на българите.
Интересно е да се отбележи, че
през 13-век в България се
провежда
църковно-народен
събор, организиран от цар Борил
и посветен на борбата с
богомилството. Богомилите са
родоначалници на ересите, в
България по подобие на
Византия борбата с ересите се
поема от държавата, докато в
средновековна Европа с това се
занимават католическата църква
и нейните институции. Този факт
дава основание да се приеме, че
вътрешното разузнаване на
българската
държава
е
контролирало и преследвало
богомилското движение.
Съпротивителното движение
срещу турското владичество
съдържа елемент на разузна-
вателна дейност, свързана с
разкриването и наказването на
предателите в съпротивителното
движение и на доносниците
сред българското население,
поставили се в услуга на
турската власт През 1871 г. се
създава тайна полиция, чрез
която Централния български
разузнавателен комитет да може
по-добре да наглежда работата
на частните комитети и да
извършва наказанията на
престъпниците на закона
Тайната полиция е пряко
подчинена на Централния
комитет и има свои предста
вители българските градове Те са
натоварени със задачата да
наглеждат тайно делата на
революционните работници и да
ги съобщават на Централния
комитет. Членовете на местните
революционни комитети
не са уведомени за човека, който
е натоварен да изпълнява
тайните полицейски функции в
техния град, но всички те са му
известни и той осъществява
скрито наблюдение спрямо тих.
Друга важна функция на
революционната тайна полиция е
да разкрива турските шпиони и
да следи за дейността на
турската тайна полиция. Третата
основна функция е да точността
и верността на революционната
тайна поща.
Ръководител на тайната полиция
на Централния
български
революционен комитет е Христо
Иванов - Големия. Той и Васил
Левски успяват да изградят
паралел но на мрежата от тайно
революционни комитети втора
конспиративна организация на
тайната полиция, която остава
неразкрита
от
турците.
Равнището на организация на
разузнавателната дейност е на
висотата на най-добрите
европейски образци от това
време. Използват се специално
подготвени
конспиративни
квартири, наричани от Левски
"тайни къщи", специални пароли
и други професионални средства
и методи, които да предотвра-
тяват проникването на турска
агентура.
Тайната полиция. която създава
Левски, се отличава с модерна
организация и тактика, и
дейността и се основава на
нормативна уредба. Независимо,
че се нарича тайна полиция, по
същество Левски изгражда една
модерна
разузнавателно-
информационна организация,
която
няма полицейски
правомощия.
7
След
Освобождението (1878г.)
българската полиция започва да
се изгражда по руски образец.
Руската военна администрация
обаче не
пристъпва към
организиране наполицейско-
разузнавателно подразделение от
типа на охранката, която по това
време вече е структурирана в
Русия и е натрупала значителен
опит С функциите да
осъществяват "таен надзор" в
структурата на българската
полиция
са
натоварени
полицейските пристави. В
съответствие със Закона за
полицията от 1889г. (чл.40) по
един полицейски пристав се
назначава в градовете с над 10
000 жители, като повече от един
пристав се допуска да има само в
градовете София, Пловдив, Русе,
Варна и Бургас. Това положение,
при което на практика
българската държава не
разполага
с
надеждна
институционализирана с-ма за
разузнавателна защита на своята
сигурност, се запазва до 1906г,
когато е приет Закона за
столичната полиция В рамките
на Столичното градоначалство се
създава
Отделение
на
обществена безопасност. Това
отделение се квалифицира като
"специална служба". Задачите на
отделението на обществена
безопасност са да предупреждава
и да разкрива престъпленията, да
залавя престъпниците, да следи
съмнителните и опасни лица,
осъжданите,
предсрочно
освободените
затворници,
безделниците,
просяците,
дезертьорите, да осъществява
надзор над хотелите, ханищата,
театрите, кръчмите и други
публични заведения и др.
След Първата световна война
България изпада в тежка
икономическа криза, рязко
нараства и престъпността.
Правителството на БЗНС приема
Закона за изтребление на
разбойниците (1922г), която
предвижда прилагането на
извънредни мерки. След
Деветоюнския преврат (1923г.)
предвидените в този закон
извънредни мерки, приети с цел
ограничаване на криминалната
престъпност, се прилагат с
цялата им тежест спрямо
политическите престъпници на
сговористкия режим. По
аналогичен начин Закона за
изтребление на разбойниците се
използва за политически цели и
от режима, установен след
преврата на 19 май 1934г, както
и в периода непосредствено след
9 септември 1944г. Едно от
важните положения в закона е,
че на МВРНЗ се дава право да
назначи колкото се намери за
нужно специални агенти.
Предприетите на тази основа
организационни мерки за
укрепване на тайната полиция
бързо водят до постигане на
желания ефект В
рамките
на
Разузнавателното
отделение при Щаба на войската
се
създава Трета секция,
предназначена за борба с
комунистическото движение. В
следващите две десетилетия
военното
разузнаване
осъществява
активна
полицейско-разузнавателна
дейност, която излиза далеч
извън рамките на обичайното
противодействие
на
противодържавните прояви
във войската. Военното
разузнаване преди всичко
води постоянна и упорита
борба срещу опитите на
турското разузнаване да
създава легални и нелегални
протурски
националистически
организации
сред
тюркоезичното население в
България и с/у нелегалното
въоръжено движение, особено в
периода 1941-1944г. През 1925г.
е
приет
Закона
за
администрацията и полицията. С
него в Дирекция на полицията,
която става ръководен орган на
цялата полицейска дейност, се
създава Отдел "Държавна
сигурност" с три структурни
звена - Вътрешнополитическа
служба,
Външнополитическа
служба и Бюро за пресата и
печата.
Реформите
на
структурите на полицията през
20-те години се извършват с
помощта на специалисти от
Австрия. Мерките за укрепване и
модернизация на полицията
продължава и след военния
преврат от 1934г. По време на
правителството на Кимон
Георгиев започва официално да
се употребява терминът
"политическа полиция", В
Дирекция на полицията се
изгражда
квалифицирано
аналитично звено. През 1937г.
влиза в сила Наредба-закон за
държавната полиция, много
положения в които са заимствали
от германския Закон за
полицията от 1934г. и водят до
централизиране
на
политическата институция. През
август 1944г. Е предприета
последната
стъпка
за
реконструкция и реорганизация
на полицията в
Царство
България. В
постановление
на Министерския съвет
се предвижда на мястото на
Дирекция на полицията да се
създаде Главна дирекция с две
подразделения – Дирекция на
сигурността и Дирекция на реда.
Промените в страната, настъпили
през септември същата година,
осуетяват реализацията на
постановлението. В
рамките
на
Разузнавателното
отделение при Щаба на войската
се
създава Трета секция,
предназначена за борба с
комунистическото движение. В
следващите две десетилетия
военното
разузнаване
осъществява
активна
полицейско-разузнавателна
дейност, която излиза далеч
извън рамките на обичайното
противодействие
на
противодържавните прояви
във войската. Военното
разузнаване преди всичко
води постоянна и упорита
борба срещу опитите на
турското разузнаване да
създава легални и нелегални
протурски
националистически
организации
сред
тюркоезичното население в
България и с/у нелегалното
въоръжено движение, особено в
периода 1941-1944г.
8.
Въпроса за сигурността е важен
през този период. Има се в
предвид
бившите
социалистически д-ви. Спец.
служби са създадени по модел
на съветските, работят в тясно
сътрудничество с КГБ . Щази
прави изключение и не
поддържа връзка с спец. руски
служби .Джерзински – служба за
придобиване на информация.
Територията на страната се
разделя на участъци, в всеки се
назначава оперативен работник ,
който трябва да създаде Мрежа
от агенти, доверени лица ,
официални и неофициални
контакти с органите на местна
власт. Тази структура трябва
да се информира предварително
за осъществяването на планове
заплашващи страната, за да
може да ги предотврати
преждевременно.
Разузнавателна защита на конституционния ред
Разузнаването е една от най- старите специализирани човешки дейности...Разузнавателна защита на конституционния ред
| Предмет: | Полиция, отбрана, национална сигурност |
| Тип: | Пищови |
| Брой страници: | 21 |
| Брой думи: | 9039 |
| Брой символи: | 84093 |