„Хекторе клети! Погубва те твоята храброст!”

     Централно място в Омировата поема „Илиада” заема човекът с неговите слаби и силни страни. 
Повечето от мъжете в древногръцкия епос са издигнати като герои (хероси), всеки поотделно за 
своята нация – Ахил за ахейците и Хектор за троянците. 
     Ролята на непобедимия „бързоног” и „богоравен” герой се заема от Ахил, а негов опонент през по­
голяма част от произведението е по­големият син на троянския цар Приам – Хектор. Двамата 
герои показват различни мотиви за участието си в Троянската война и се появяват при различни 
случаи, но накрая се срещат на бойното поле. Съдбата на всеки от двамата вече е предопределена от 
Олимпийските богове – единият трябва да загине, а другият да си тръгне като победител.
         В Омировия епос Хектор е изобразен от три аспекта: като войн, съпруг и баща. В първите 
няколко песни той се явява като блестящ войн, най­добрият сред „всички троянци и дългополи 
троянки”. Веднъж излязъл на бойното поле, Хектор никога не се предава и отказва. Това е негов 
дълг, дълг към страната и целия народ. Пред него няма никакви пречки по време на боя – той има 
една ясна цел и тя е да отстрани противника си, независимо кой е той. Така той си навлича 
омразата на най­великия войн всред всички гърци – богоподобният Ахил, синът на Пелей и богиня 
Тетида – като по време на една от битките убива най­верния му приятел Патрокъл. 
     VI песен показва най­човешкия момент от това жестоко време, изпълнено с войни, кръв и смърт. 
Хектор се среща с преданата си и обична съпруга Андромаха и синът си Скамандър. По време на 
последната среща със семейството си, Хектор бива посъветван от жена си да не излиза извън 
портите на Троя, защото смъртта му го чака отвън. Андромаха го умолява много настоятелно, но 
напразно. Тя не е способна да го разубеди. Това обаче не значи, че Хектор не иска да я чуе, той просто 
е достоен войн, който не може да се отметне от думата си, цени славата и не може да понесе позора 
да се откаже сам от битката. Героят е изправен пред сериозна дилема, чийто отговор все пак знае, 
но вътре в себе си изпитва човешки страх и боязън пред „богоравния” Ахил, знаейки, че след като 
намери смъртта си в битката, съпругата му ще остане съвсем сама, а синът му ще отрасне без баща 
и закрила. А може би ще се случи и по­лошо: той се бои, че ахейците ще пленят Андромаха и ще се 
държат с нея като с обикновена робиня. 
     Преди да настъпи съдбовния миг и Хектор да премине през Скейските порти, той се насочва към 
малкия си и все още навръстен син. Той е роден по време на войната и е плод на силната му любов с 
всеотдайната Андромаха. Скамандър е още едно неразбиращо създание, но дори и като такова, то е 
способно да размекне и преобърне мислите, чувствата и желанията на своя баща. В този момент на 
раздяла, детето му въздейства може би най­силно. Хектор се приближава към него, но след като 
чува плач, разбира, че бойните му доспехи са причина за това. Той ги сваля на земята и издига 
детето си високо във въздуха. Тази сцена е наситена с драматизъм и символика. Чрез нея Омир издига 
идеята за мира.
         Андромаха е несъмнено умна и силна духом, щом казва:”Хекторе клети! Погубва те твоята 
храброст!” Тя разбира стойността на войнската храброст, защото ако един войн не е храбър, то той 
е обречен на позор. Хектор поставя родината си пред семейството. И макар да го обича безкрайно 
много, все пак той е готов да се жертва за страната си. В този епос има образи на живи герои, 
изпълнени с любов и омраза, белязани с храброст и опозоряване, чувстващи радост и мъка. Вопълът 
на Андромаха ”Хекторе клети! Погубва те твоята храброст!” е укорът на женското сърце към 
военолюбието на мъжете.