Тема 1 - През древност. – 

Най-ранни   прояви   на   ик.   идеи 

възникват   в   източните 
народи   като   Египет, 
Вавилон,   Индия   и 
Китай.

 

Отразяват 

прехода

 

от 

родовообщинен   към 
робовладелски  строй. В 
Египет   тези   идеи   се 
съдържат   в   реформите 
на   цар   Уркаглин-
средата на 3хил. пр. н.е. 
Създават   се   условия   за 
разширяване

 

на 

стоковата   размяна.   Във 
Вавилон   идеите   се 
съдържат   в   сб.на   цар 
Хамурапи   от   18в   пр. 
н.е.,   които   са   за 
укрепване   властта   на 
робовладелската 
аристокрация. В Древна 
Индия   след   2   хил   се 
извършва разслоение на 
родовообщинния   строй, 
възникват кастите в об-
вото.   Това   е  описано   в 
законите   на

 

Ману.   В 

Китай   преходът   към 
робовл.   строй   се 
извършва   след   3   хил. 
През   6   век   идеи   са 
издигнати от Конфуции-
насочени към хармония 
в

 

об-вото

 

чрез 

възпитание   в   дух   на 
уважение

 

към 

родителите

 

и 

управляващите.

Ик. идеи в Древна Гърция

Възникват   след   9-8в   пр.н.е. 

Отражение   са   на 
прехода   от   натурално 
към   стоково   стоп.,   от 
родовообщ.   строй   към 
робовл. с-ма. Тези идеи 
се   съдържат   в   поемите 
на Омир. По-късно тези 
идеи   се   наблюдава   в 
стоп.   пол.   на   държ. 
дейци.   Такива   са 
реформите   на   Солон 
-утвърждава се частната 
собственост като осн. на 
стоп.дейност.

 

Най-

пълно древногр. мисъл е 
представена

 

от 

Демокрит,   Ксенофонт, 
Платон,

  Аристотел. 

Демокрит -представител 
на   матер.   възгледи   в 
философ.   Според   него 
полож. на хората в общ. 
е   предопределена   от 
природата   да   бъде 
господар   или   роб. 
Ксенофонт   -   обяснява 
ролята   на   разделението 
на труда за постигането 
на   по-добри   стоп. 
резултати

 

и

 

за 

разширяване

 

на 

стоковата

 

размяна. 

Платон   -представител 
на идеалните възгледи в 
философията.   Създател 
е   на   т.нар.   Академия. 
Той   дава   проект   за 
идеална държ. осн. в/у 3 
съсловия – 

1)   философите   създаващи 

дух.култура   и   упр. 
държ. 

2)   военните   -   пазещи 

имуществото

 

на 

гражданите и охраняват 
държ. 

3)   земеделци   и   занаятчии 

-създават   матер.   блага 
за гражданите. 

Робите определя като говорящи 

оръдия за производство. 
Аристотел   -   обяснява 
робството

 

с 

необходимостта

 

от 

извършване   на   физ. 
труд

 

от

 

хора, 

предопределени

 

от 

природ.   Осн.   му 
постановки са: 

1)   приема   за   осн.натур.   стоп, 

като   изтъква   че   една 
част от произв. продукт 
трябва да се разменя с/у 
друг или пари. 

2) изяснява същността на двата 

типа стоп., като първото 
нар. икономия. 

3) характ. трите етапа в разв. на 

размяната

 

- 

непосредствена  размяна 
(стока   с/у   стока); 
опосредствена (стока за 
пари, с цел купуяане на 
др. стока); размяна с цел 
натрупване   на   парично 
богатство. 

4) разкрива същността на ел. на 

стоковото   стопанство 
като   двете   свойства   на 
стоката,   ролята   на 
парите и др.

Ик. идеи в Древен Рим

През 2хил пр.  н.е. Рим. имп. се 
утвърдила   като   най-могъща 
робовл.   държ.   Робската   с-ма   се 
обяснява   с   правото   на 
победителя да превръща в роби 
насел.   на   победената   стр.   Физ. 
труд вече не е осн. предпоставка 
за   да   бъдеш   роб,   но   и 
интелектуалния.   Основата   на 
стоп.   дейност   е   било 
земеделието.   Затова   осн.   ик. 
идеи   са   насочени   към 
обосноваване   ф-рите   към 
развитие на селското стоп. Най-
видни   представители   са   Катон 
Стари,   Варон,   Цицерон.   Към 
нач.   на   н.е   се   изострят 
противоречията   в   рим.   об-во   и 
се

 

появяват

 

учения, 

критикуващи   робовл.   с-ма. 
Такова   е   учението   на   Луций 
Сенека. 

Тема 2
Ик идеи през Средновеков.

1.Ранно-4-5в

Рим.  имп.   се   разпада   заради 
вътр.   и   външни   причини. 
Възникват   нови   европ.   държ. 
Извършва  се преход  от  робовл. 
към   феод.   с-ма.   Тя   се   осн.   в/у 
едрата   собственост   на  земята   и 
закрепостяването   на   селяните, 
които   се   задължават   да 
обработват   земя   и   да   плащат 
рента на феодалите и монарсите. 
Тази   с-ма   е   характ.   под   името 
Средновековие, което се разделя 
на   ранно   и   късно.   Ик.   идеи   се 
утвърдили   като   част   от   христ. 
учение.   Първите   христ.   са 
живели колективно в условия на 
обща   собственост   и   слаба 
стоп.дейност,   затова   техните 
идеи   се   изр.   в   подкрепа   на 
общата

 

собственост

 

и 

подценяване   на   труда   и   стоп. 
дейност   и   равно   разпределение 
на   благата.   По-късно   христ. 
става   господстваща   религия,   а 
църквата   възприема   стр.   на 
феод.

 

с-ма.

 

Най-виден 

представител   на   ранното 
Средновековие   е   Авгостин 
Блаженний. В своето съчинение 
дава   идеята   за   ръководното 
положение   на   духовенството. 
Той препоръчва вс. да се трудят 
и   създават   блага.   Възприема 
частната   собственост   като 
осн.на стоп. дейност, но счита за 
нормална   трудовата   частна 
собственост,   а   не   придобитата 
чрез търг. и лихварство. 

2.Късно Средновековие

12-13в   феод.  с-ма   достига   най-
високо   развитие.   Стоп.   дейност 
се свързва с пазара. Търговията 
играе  голяма роля в  ик.  живот. 
Христ.   учение   отделя   все   по-
голямо   влияние   на   икономич. 
проблеми,

 

свързани

 

с 

разширяване   на   стоковопарич. 
отн. Тези идеи са представени в 
творчеството на Тома Аквински 
- главните му постановки са: 
1)  призовава бс. да се трудят  и 
създават блага, счита че трудът 
на   духовниците   е   по-висш   и 
благороден, а физ. е черен труд 
за крепостните селяни; 
2)  обявява частната собственост 
за естествена потребност на чов. 
природа   и   не   е   против 
натрупване на богатства;
3) осн. място заема постановката 
за   справедливата   цена   -   цена 
която   от   една   страна   е  осн.   на 
разходите за произв. на стоката, 
а от друга стр. дава възможност 
на   продавача   да   си   осигури 
доход. Това е опит да се търси 
хармония   м/у   развитието   на 
стоковопаричните   отн.   и 
запазването на йерар. феод. стр. 
През късното Средн. се изострят 
противоречията на феод. с-ма и 
възникналите

 

множество 

учения,   както   и   църковен 
догматизъм.   Това   са   еретични 
движения.   Те   имат   религиозен 
х-р,   но   отричат   църковния 
догматизъм. 

Тема 3
Школата на меркантил.

1.Преходът   към   капиталист. 
пазарна икономика

През  16-17в  в  А-я  се извършва 
преход от феод.  към капитал. с-
ма.   Тя   се   осн.   на   частната 
собственост   в/у   средствата   за 
произв.   и   наемен   труд. 
Предпоставки за този преход: 
1)  натрупване   на   богатство, 
капитал   от   една   част   от 
обществото; 
2)  лишаване   от   средства   на 
произв.   на   др.   част   от   общ.   и 
превръщането   им   в   наемни 
работници.
Тези   2   предпост.  представляват 
първоначално   натрупване   на 
капитал.

 

Разгръщат

 

се 

стоковопар.   отн.   и   паз. 
конкуренция.   В   резултат   на 
конкуренцията   едни   хора 
натрупват   богатство,   а   други 
дребни   селяни   и   занаятчии   се 
разоряват   и   се   превръщат   в 
наемни   работници.   Това   се 
извършва в А-я през 16-17в. Гл. 
роля   за   натрупване   на   капитал 
има   търговията.   Преходът   към 
капитал. паз. стоп. поражда нови 
ик.   идеи,   които   получават 
наименование   меркантилизъм. 
Тези идеи проповядват необх.от 
разширяване на стоковопар. отн. 
и засилване ролята на търг. като 
източник   на   богатство. 
Меркантилизма   подхожда   от 
позициите   на   ик.   интереси   на 
хората   и   стремежа   им   към 
натрупване   на   богатство   чрез 
размяната   и   търговията. 
Методът на меркант. все още е 
ограничен: 
1)   дава   външно   описание   на 
явленията;
2)  изследва   само   сферата   на 
обръщението   и   търговията,   а 
подценява   сферата   на   произв. 
Гл. постановки са: 
1)  задача на вс. страни е да ув. 
своето богатство;
2)  израз   на   богатството   са 
парите и благородните метали;
3)  източник   на   богатство   е 
външната търг., като се изнасят 
повече,   а   се   внасят   по-малко 
стоки;
4) държ. да се намесва активно и 
да съдейства  на  търг.  за  ув.   на 
богатството   чрез   митническа 
политика.

2.Развитие на меркант.идеи

С утвържд.на капитал. с-ма са се 
развили   меркант.   идеи   и   се   е 
формира ранен и късен меркант. 
Ранният   -   16в.   с   представител 
Уилям  

Стафорд.  

Гл.му 

постановки:
1)   вс.  търговец   е   длъжен   да 
изнася   повече   отколкото   внася; 
2)   забранява   се   чуждите 
търговци   да   изнасят   суровини; 
3) държ. да се намесва активно и 
чрез  мита   да  ограничава  вноса, 
да регулира паз. обръщения;
4) пар. богатство да се натрупва 
и се използва гл. в търг.
Късният 

-   нач.на   17в   с 

представител Томас Мън. Гл. му 
постановки: 
1)   реализация   на   активен 
търг.баланс,   т.е   износът   да 
превишава вноса;
2)   пар.богатство   да   се   насочва 
към произв.на стоки;
3)  не само  външната,  а  и вътр. 
търг   да   съдейства   ув.   на 
богатството;
4) държ. намеса да се ограничава 
и да се дава по-голяма свобода 
на стоп. дейност.

3.Мерк. във Ф-я 

В   Ф-я   се   разпространява   17в, 
когато   се   формира   т.нар   трето 
съсловие, т.е буржоазната класа. 
Пръв   теоретик   е   Антоан   де 
Монкретиен   -   пръв   въвежда 
теорията на пол. икономия. Най-
изтъкнат   представител   е   Жан 
Батист Колбер. Облага селяните 
с високи данъци, което поражда 
криза в селското стопанство. 

Тема 4
Възн.на

 

класическата 

пол.икономия в А-я и Фя

1. Соц ик. усл в А-я през 17в и  
творчеството на У.Пети

В   А-я   настъпват   соц.-ик. 
промени.   Завършва   първонач. 
натрупване   на   капитала.   Така 
една   част   от   общ.натрупва   гол. 
кол.   капитал,   а   други   се 
превръщат в наемни работници. 
Така   капит.   се   насочва   от 
сферата   на   обръщението   към 
сферата   на   произв.   Започва 
бързо   развитие   на   индустр.   и 
създ.   на   едро   модерно 
земеделие.   Така   се   поставят 
нови задачи пред ик. наука - да 
изясни   ролята   на   отделните 
фактори   на   произв.   -   труд, 
капитал,   земя,   както   и 
свързаните   с   тях   доходи   -   РЗ, 
печалба и рента. У.Пети е виден 
англ.   учен,   лекар   по   професия, 
най-известен   с   своите   ик. 
изследвания,   публикува   редица 
трудове. Той: 
1) пренася анализа от сферата на 
обръщение   към   сферата   на 
производството;
2)   не   само   описва   външно   ик. 
явления, а разкрива причната за 
тяхното пораждане и законите за 
тяхното   съществуване   и 
развитие.

2.Теория на У.Пети за ст-тта 
и парите 

Той формулира ТТС. Според нея 
осн.  за сравняването на стоките 
от   различен   вид   при   тяхната 
размяна   е   количеството   на 
труда,   използван   за   тяхното 
произв.   Пети   установява   че 
съществуват   2   вида   цени: 
естествена   и   политическа. 
Единствената   изр.   обективната 
осн. за сравняването на стоките: 
обработване   чрез   наемен   труд. 
Тъй   като   Пети   казва   че   освен 
труда   и   земята   е   източник   на 
стойност, дава 2 определения за 
същността на рентата. Веднъж я 
определя   като   доход,   създаден 
от труда на наемния работник и 
предоставен от арендатора. Друг 
път   я   опр.   като   стойност, 
създадена   от   самата   земя   и 
предоставена   като   право   на 
нейния   собственик.   Той 
изяснява и цената на земята, х-
ризирайки   я   като   натрупана 
рента.   Земята   е   особен   вид 
стока, не е създ.от чов. труд, но 
носи   доход   наречен   труд. 
Следователно   продажбата   на 
земята   е  продаване   на   възм.   за 
получаване   на   рента.   Пети 
определя,   че   цената   изр.   21г 
ренти,   защото   за   такъв   период 
живеят   заедно   3   поколения   и 
взаимно се издържат.

4.Възн. на клас. пол. икономия  
във Ф-я

В   Ф-я   капитал.  паз.   с-ма   се 
развива в 18в. Има криза в селск. 
стоп   заради   меркантил.   пол.   от 
страна на Колбер. Затова идеите 
на   класическата   политическа 
икон.   възникват   под   ф-мата   на 
критика на меркант. и защита на 
селското  стоп.  Представител на 
тези идеи е Пиер Буагилбер. Той 
казва,   че   богатството   на 
страните   не   са   парите,   а 
притежаваните   матер.   блага   и 
създ.от   селското   стопанство 
продукти.

 

Най-изтъкнат 

представител на клас. пол. икон. 
във   Ф-я   е   Франсоа   Кене.   Той 
изтъква че ик. с-ма се развива по 
силата на обективни  естествени 
закони.   Държ.   не   трябва   да   се 
намесва   в   ик.   живот,   а   да 
предоставя   пълна   свобода   на 
стоп. субекти.  Така се поставят 
идеите на ик. либерализъм. Кене 
е   основател   на   т.нар 
физиократска   школа.   Според 
тази   школа   осн.   източник   на 
матер.   блага   е   селск.   стоп. 
Затова   произв.   х-р   има 
селскостопанския труд, а заетия 
в   промишл.   труд   не   създава 
блага,   а  само   променя   формата 
на   мат.   продукт   -   определя   се 
като   непроизв.   труд.   Чистия 
продукт се опр. като разлика м/у 
брутния продукт и разходите за 
неговото   производство.   Чистия