№

Психолог

Възгледи за психоанализа и 

психотерапия

1

Алфред Адлер

(1870­1937)

             Психотерапията на Адлер е изградена 
върху модела на стремежа,чиято основна цел е 
да   подпомага   изразяването   на   социален 
интерес.Най-често при нея се прилагат групова 
и   индивидуална   терапия,психодрама,   семейна 
терапия,   брачна   терапия,насочени   към 
тълкуване   на   скритите   мотиви   на 
поведението.Изследването   на   ситеациите   в 
детството   може   да   покаже   как   пациентът 
реконструира миналото, така че да може да го 
подпомага   в   настоящето.   Целият   процес   на 
психотерапията   е   насочен   към   овладяване   на 
от пациента на метода на саморазбиране,за да 
може след това да го използва.
                       В своята теория на личността Адлер 
разглежда

: 

Аз-концепция,Аз-идеал, карлтина на 

света   и   лични   морални   убеждения.

От 

несъотвествията между убежденията може да се 
породи   чувство   за   непълноценност.   За   Адлер 
повечето от убежденията са безсъзнателни, но 
индивидуалното   поведение   на   личността 
винаги е в съответствие с тях. Формирането на 
характера става главно през първите 5 години.

   Теорията на Адлер,който пръв обръща 

внимание   на   психическите   последствия   от 
физическото   и   социалното   неравенство   м/у 
хората,бола посрещната с голям интерес както 
поради   своята   относителна   социална 
прогресивност,така   и   поради   това,че   в 
сравнение   с   психоанализата   на   Фройд   тя 
предлага   по-големи   възможности   за 
приложение   не   само   в   терапевтичната 
практика,но също и в педагогиката.
                             В своите по-късни работи Адлер 
започва да обръща все по-голямо внимание на 
взаимната зависимост м/у хората и на тяхната 
потребност,от   една   страна,от   принадлежност 
към другите и от подчиняването им на тях, а, 
от друга-от собствена независимост и от пълна 
лична автономия.

2

Джон Боулби

(1907­1990)

В трилогията си върху привързаността и 

загубата   Боулби   разглежда   главните 
емоционални   последици   от   загубата, 
включваща   тъга,   депресия,   скръб,   загуба   на 
близък   човек.Той   показва,че   привързаността 
между   майката   и   малкото   й   дете   има 
извънредно   значение   за   определянето   на 

1

2

Джон Боулби

(1907­1990)

индивидуалната му сигурност и успех по-късно, 
за   формирането   на   връзките   му   с   другите   и 
подчертава   опустошаващият   ефект   на   детето. 
Трилогията включва съответно: 

Привързаност 

(1.том) – разглежда как се формират връзките 
на   привързаността; 

Раздяла:   безпокойство   и 

гняв

  (2.том)-   показва   какви   са   основните 

реакции   при   временно   разрушаване   на 
връзките   и  

Загуба:   тъга   и   депресия

  (3.том)   – 

разкрива  как  чувството  за   загуба  се   свърза  с 
описаните модели на привързаност.
                      Предпочита   пред   психоанализата 

етологията

(изучаваща   поведението   на 

организма в естествената му среда – физическа 
и   социална)   като   наука,   която   дава   по-
правилна концептуална основа за разбиране на 
общоемоционалното

развитие

и 

психопатология.В

известен

смисъл 

преформулира психоаналатичната теория като 
прилага концепциите си в клиничната работа.

3

Ерик Бърн

(1910­1970)

В началото

 на 1949 година Бърн работи 

върху проблема за интуицията. В първите си 
статии на тази тема той отправя остра критика 
към концепцията на Фройд, заявявайки, че 
“думата безсъзнателно е приемлива, доколкото 
включва и подсъзнанието, и неосъзнаваното “. 
           Когато през 1956 г. му отказват статус на 
психоаналатик,това   дава   подтик   и 
освобождение  на  Бърн   да  разкрие   нов  подход 
към психотерапията. Той развива идеята си за 

его-състоянието

 и предлага тристепенна схема, 

която се използва и днес ( Родител,Възрастен и 
Дете). Представил схематично своя модел с три 
пресичащи   се   кръга,   изобразяващи   его-
състоянията   и   ги   нарича  

нов   подход   в 

психотерапията.

  В следващата година (1957г) 

на конференция в Лос Анджелис, той представя 
този   подход   под   името   „

Транзакционен 

анализ:Нов   и   ефективен   метод   на   групова  
терапия.”

През   1958   г   тази   статия   излиза   в 

американско списание по психотерапия и става 
неотделима   част   от   психотерапевтичната 
литература.
            ТА-Транзакционния анализ анализира 
взаимоотношенията между хората в границите 
на   три   его-състояния   във   всеки   един   от   нас: 
Детето,   Родител,Възрастен.   Тази   терапия   на 
взаимоотношенията се основава на идеята, че 
решенията, които хората вземат в настоящето, 
се базират на предпоставки в миналото, коитов 

2

3

Ерик Бърн

(1910­1970)

даден момент може да са били необходими за 
оцеляването,   но   в   много   случаи   не   са 
валидни.Бърн приема за 

транзакция

 единицата 

общуване.   Хората   от   една   група,   говорейки 
един   с   друг,   отчитат   присъствието   на   другия 

(транзакционен стимул ).

Човекът, към който е 

отправен транзакционния стимул отговаря по 
някакъв начин 

(транзакционен реакция).

Целта 

на транзакционнния анализ е да изясни какво 
точно   състояние   на   егото   съответства   на 
транзакционния стимул и какво е състоянието 
на   човека,   който   реагира.   Транзакциите   са 
паралелни и могат да продължат безкрайно, но 
реакция,   която   не   е   паралелна,   обикновено 
прекратява   взаимодействието.   ТА   може   да   се 
прилага   като   индивидуална   терапия,   но   се 
използва най-вече за групова терапия.
           

4

Ерик Ериксън

(1902­1994  )

                     Името   му се свързва преди всичко с 
психоаналитическите   традиции   на   Его-
психологията, която обновява като включва в 
нея   и   влиянието   на   факторите   от   околната 
среда.
                     За разлика от психоанализата (която 
поддържа   мнението   за   антагонизма   на 
личността и обществото), Ериксон подчертава 
биосоциалната природа и адаптивния характер 
на поведението на личността, чието най-важно 
качество е психосоциалната идентичност.
                   Според Ериксън Его-то се развива и 
функционира чрез съчетанието на вътрешните 
процеси   и   външните   фактори.Той   поставя 
ударението   върху   съзидателните   способности 
на   его-то,насочени   към   приспособяване   към 
обкръжаващата   среда   и   стремящи   се   да 
намерят   творческо   решение   на   всеки 
нововъзникнал проблем.
            Използвайки понятия от ембриологията 
(принципа на епигинеза, според който, всичко 
което  расте  има  базисен  план  и  от  този  план 
възникват   частите,   като   всяка   от   тях   има 
своето   време   на   възход,докато   не   възникнат 
всички   части,   за   да   формират 
функциониращото   цяло),   Ериксон   разработва 
своята   теория   за   Его-то.   Според   него   новият 
живот   се   развива   от   недеференцирана 
субстанция,   разгръщайки   кодирана   в   него 
програма. Това обяснява и идеята за 

стадиите 

3

4

Ерик Ериксън

(1902­1994  )

през   които   преминава   Его-то   в   процеса   на 
своето   развитие.   Всеки   стадий   е   решаване   на 
уникални задачи на развитието във форма на 
кризи   или   предизвикателства,   които   е 
необходимо да се приемат и да се преодолеят. 
Кризите   са   критически   точки   на   повишаване 
на   ранимостта   и   възможносттите.Колкото 
повече кризи преодолява човек, толкова на по-
високо ниво на развитие досега.

5

Едуард Зиглер

(1930­)

Един   от   гланите   организатори   и 

реализатори   на   американски   национални 
програми като  

Head start,  Home start,

  обучение 

за родителство, Асоциирана програма за детско 
развите,   Програма   за   изледване   на   детето   и 
семейството. Написал е над 30 книги и окло 600 
статии.
             Още в дисертацията си той разглежда 
факторите,   влияещи   на   психическата   дейност 
на умствено изостаналите деца на тази възраст, 
когато   определени   социално-емоционални 
фактори са под контрол.
              Изследва процеса на решение на задачи 
при деца от 5 до 17 г и ползването на различни 
правила.Правилата описват операциите, които 
трябва   да   се   извършат,   за   да   се   получи   нова 
информация.Детето   може   просто   да   научи 
правилата   или   да   се   опита   да   ги   изведе 
самостоятелно. Един от най-важните етапи при 
развитието   на   способностите   да   се   решават 
задачи е умението да се прилагат едновременно 
няколко правила. Зиглур провежда специални 
изследвания  с малка греда, поставена на опора 
в състояние на равновесие. От лявата и дясната 
страна на гредата има по 4 вертикални дървени 
пръчици,   на   които   може   да   се   нанизват 
различни тежести.
Експериментаторът   нанизва   последователно 
тежести   и   пита   детето   дали   ще   се   запази 
равновесието.Обикновено   малките   деца 
разглеждат едно правило сравняват само броя 
на   тежестите   от   лявата   и   дясната   страна   и 
казват, че понякога използват две правила(ако 
от двете страни има различен брой тежести, те 
основават   своите   отговори   само   на   това 
правило, но ако броят на тежестите е еднакъв, 
тогава те отчитат и разстоянието на всяка от до 
опорната   точка   ).Най-големите   деца   се 
съобразяват   едновременно   и   с   количеството 
тежести   и   с   разстоянието   на   всяка   от   тях   до 

4

опорната точка.

6

Якоб Леви Морено

(1889­1974)

               Позициите на Морено са близки до тези 
на   гещалт-психолозите   и   психоанализата. 
Елементите   на   психодрамата   се   включват   в 
поведенческата   психотерапия,   социално-
психологическия тренинг и деловите игри.
                           Основно понятие и процедура на 
Морено, която се радва на голяма популярност 
и до днес, е тази на  

психодрамата.

Тя се ражда 

от театъра на спонтанността във Виена и с нея 
Морено   се   противопоставя   на   фройдисткия 
подход като изкуствен свят на сънища и думи, 
които   се   появяват   в   кабинета   на 
психоаналитика.   Психодрамата   е   групова 
психотерапия,   при   която   пациентите   заемат 
различни   жизнени   роли   и   моделират 
(спонтанно,   активно,   импровизирайки) 
жизнени ситуации, имащи личностен смисъл за 
отделните   участници.   Така   се   съдейства   за 
отстраняване   на   неадекватните   емоционални 
реакции,   да   се   задълбочи   самоопознаването   и 
да

се

усъвършенства

социалното 

възприятие.Чрез   психодрамата   се   получава 
голямо емоционално облекчение.Изиграването 
на   проблемите   има   по-голяма   терапевтична 
стойност, отколкото само да се говори за тях. 
Срещите   се   извършват   в   атмосфера   на 
насърчаване   на   действието,междуличностното 
взаимодействие   и   изразяването   на   емоциите 

тук и сега

. За Морено ключът към реализма е 

действието.Психодраматичният процес има три 
фази:   на

загряването

(подготовка   на 

участниците) за изживяването : на 

действието 

(изиграване   и   преработване   на   минали   или 
сегашни ситуации или на очаквано събитие )  и 
на  

дискусията

  (   споделянето,   при   която   се 

интегрира   и   осмисля   току-що   преживяното). 
При   фазата   на   действието   се   използват 
различни стандартни 

техники

 като размяна на 

ролите,   дублиране,   огледало,   множествено 
дублиране,   магически   магазин,   проекцията   в 
бъдещето и работа със сънища.
                                Понеже   Морено   предлага 
психодрамата   като   средство   за   решаване   на 
социалните   конфликти,   често   се   използва   и 
термина  

социодрама

  (похват   за   отстраняване 

на   конфликти   в   група   от   здрави   хора). 
Психодрамата   се   прилага   и   като   семейна 
психодрама, при хора с  

алкохолни

  проблеми, с 

ментални   проблеми,   при   затворници   и   др. 

5

6

Якоб Леви Морено

(1889­1974)

Морено въвежда термините  

групова терапия и 

групова

психотерапия

.Още   при   първите   си 

работи   с   хората   от   улиците   на   Виена   (деца, 
бежанци,   проститутки)   той   открива 
възможностите на личностна промяна, криещи 
се в груповата обстановка.

7

Вилхем Райх

(1897­1957)

Райх се разминава с Фройд, относно 

трактовката   на   сексуалността,   като   изоставя 
неговия   психологически   подход     и   възприема 
соматично натуралистичния подход. Дейността 
му   е   била   насочена   към   превръщане   на 
психоанализата от самодейност на ентусиасти в 
професионално   издържана,   систематическа 
теория.Едно   от   сновните   допускания   на   Райх 
е:интроцептивните усещания са надежден мост 
между познаващия субект и обкръжаващата го 
природа.
                           Райх ревизира фройдовия модел на 
душевните инстанции, но за разлика от него, ги 
подрежда

не

вертикално,

а 

концентрично.Представя   концетричен   модел 
на   динамиката   на   желанията,   съсредоточен 
около   вегетативно   дълбинната   личност.   Най-
вътрешния слой,

биологичното ядро

, е място на 

естествени   и   сексуални   стремежи,   обърнати 
към околния свят.Между биологичното ядро,от 
което произтичат всички естествени  импулси, 
и света, в който личността живее, е издигната 
стена (броня). Тя спира всеки естествен импулс 
и   преди   всичко   естествената   функция   на 
либидото.Живото   ядро   на   бронирания 
организъм е запазило своите импулси, но те не 
могат   да   получат   свободен   израз.   За   да   се 
изрази, всеки естествен импулс е принуден да 
принкне   през   стената   на   бронята   или   да   я 
разруши. При опита си да я пробие импулсът се 
превръща   в   деструктивен   гняв.   Първичните 
биологични

инстинкти

проникват 

взривообразно   през   бронята,   като 
антисоциални,   деструктивни,   садистични 
импулси.   Райх   дава   списък   на   изкривените 
желания,   като   твърди,   че   всяка   велика 
общочовешка

идея

има

своята 

противоположност   в   някоя   идея   на   малкия 
човек   (част   от   невротичната   маса).например: 

творческа   идея

-противоположна   идея   на 

малкия   човек;

златните   правила

  –   грабеж, 

изнудване,   измама,   вкарване   конкурентите   в 
затвора и т.н.
                Райх предполага, че едновременно с 

6