Активи и пасиви, приходи и разходи на 

предприятието

Доход и възвръщаемост на предприятието. Видове данъци и тяхното влияние върху 

финансовия резултат. Амортизационни отчисления. Методи за определяне на 

амортизационни отчисления.

Активи

Активите   представляват   придобити   и   контролирани   от   предприятието   ресурси 

(стопански   средства)   в   резултат   на   минали   събития   (сделки),   които   в   процеса   на 
експлоатирането (използването) му носят икономическа изгода (полза).

Те включват:

•

Всички   онези   ресурси,   собственост   на   предприятието,   които   имат   натурално-
веществена форма и в процеса на дейността изпълняват конкретна функционална роля;

•

Всички  вземания на предприятието  от трети  лица, които съществуват  във връзка с 
действието на някаква правна норма;

•

Всички извършени от предприятието разходи – материални, трудови, финансови, от 
които то очаква някакъв последващ резултат;

•

Всички  притежавани  от  предприятието  продукти  на  интелектуалния   човешки  труд, 
които нямат реална веществена форма, но имат разменна и потребителна стойност и в 
процеса на използването му носят изгода (полза).
За нуждите на счетоводството особено значение има групирането на активите според 

тяхната функционална роля и ликвидност.

Дълготрайни активи

 – участват многократно в текущата дейност на предприятието, 

т.е. в повече от един отчетен период (година), като запазват своята първоначална форма на 
съществуване (не се променят, остават такива, каквито са били). Тяхната ликвидност е бавна. 
От своя страна са 

амортизируеми 

и 

неамортизируеми

.

Характерно за амортизируемите дълготрайни активи е, че в процеса на използването 

им те остаряват, овехтяват, износват се , а тяхната стойност постепенно намалява.При тях 
протичат два взаимосвързани, но с относителна самостоятелност процеси. Единия е свързан с 
намаляване на потребителната им стойност, т.е. той е с характер на  

физическо и морално 

изхабяване

, а другият – с  

постепенно и на части пренасяне на разменната им стойност в 

стойността на онова, което се създава в предприятието (продукция, стока, услуга)

. Този 

процес е икономически и се нарича амортизация. 

В зависимост от формата на съществуване и режима на амортизиране в състава на 

амортизируемите активи се обособяват две подгрупи:материални (имат натурално-веществен 
характер) и нематериални(патенти, лицензии, концесии, фирмени марки, ноу-хау, програмни 
продукти и продукти от развойна дейност).

Особен   вид   амортизируем   актив   е  

положителната   репутация

.   Това   е   ценовата 

разлика свързана с придобиването на предприятия. За търговска репутация се говори когато 
едно   предприятие   придобива   друго   предприятие   и   последното   престане   да   съществува. 
Стойността   на   положителната   репутация   се   определя   като   разлика   между   цената   на 
придобиването на закупеното предприятие и собствения капитал (по данни от счетоводния 
баланс) на закупуващото предприятие преди сделката (закупуването).

Дълготрайни   неамортизируеми   активи

,   наричани   още   „дълготрайни   финансови 

активи”, включват онези ресурси на предприятието, които се използват временно от трети 
лица   с   цел   получаване   на   изгода   (полза)   под   формата   на   дивиденти,   ренти,   лихви   и   др. 

1

подобни възнаграждения. Те от своя страна биват дългосрочни инвестиции и дългосрочни 
вземания.

Дългосрочните инвестиции 

увеличаване чистата стойност на капитала. Съществуват 

във вид на дялове, акции, облигации и опциони със срок над 12 месеца и възможност за 
публично предлагане. Към тях се включват и  

инвестиционни имоти – земя и/или сграда

, 

които не се използват в процеса на дейността, а се отдават под наем или аренда.

Дългосрочните   инвестиции   имат   характер   на   ценни   книжа,   които   характеризират 

количествено и качествено дяловото участие на едно предприятие в капиталите на трети лица. 
Те са израз на стопански комбинации между свързани (сродни) лица. Според действащото 
законодателство „лицата са свързани, когато едното е в състояние да контролира другото или 
да   упражнява   върху   него   значително   влияние   при   вземането   на   решения   от   финансово-
стопански характер”.

В този смисъл на практика се различават: контролно участие, значително участие и 

малцинствено участие. 

Контролното   участие   осигурява   възможност   да   се   насочва   (ръководи)   финансово-

оперативната дейност на предприятието, поради притежание пряко или косвено на повече от 
половината на акциите и/или дяловете, както и гласовете в органите на управление.

Значителното участие дава право на участие  при вземането на решения свързани с 

финансово-оперативната   политика,   в   което   е   инвестирано,   но   не   и   контрол  върху   тази 
политика поради притежание пряко или косвено на не по-малко от 25 на сто от акциите и/или 
дяловете, както и от гласовете в органите на управление.

Малцинствено   участие   е   под   25   на   сто   и   не   осигурява   право   на   участие   в 

управлението. 

Вторият елемент на дълготрайните финансови активи са  

дългосрочните вземания

. 

Това са взаимоотношения с трети лица със срок на изискуемост (погасяемост) над 12 месеца. 
Те са резултат главно на стопански комбинации между свързани (сродни) лица.

Характерно и за двата типа дълготрайни финансови активи е това, че като ресурси на 

предприятието-собственик са преминали във владение за повече от една година в трети лица. 
След изтичане на определено време или след настъпването на определено събитие (падеж), 
тези ресурси се връщат отново в предприятието и се включват в оборота  на осъществяваната 
от него дейност. Временното извеждане е свързано единствено с получаването   на някаква 
икономическа изгода.

Краткотрайни   активи

.   Тези   активи   обикновено   обслужват   дейността   на 

предприятието за сравнително кратко време,  имат по-кратък жизнен цикъл и в рамките на 
отчетния   период   променят   видимо   първоначалната   си   форма,   а   тяхната   стойност   се 
преобразува  в друга.  Следователно  тяхната  обръщаемост  и ликвидност  е сравнително  по-
бърза.   Те   имат   характер   на:   материални   запаси,   краткосрочни   вземания,   краткосрочни 
инвестиции, парични средства, разходи.

Разходите

 намаляват стойността на икономическата изгода през отчетния период чрез 

извеждане от предприятието на активи, което води до намаляване на чистата стойност на 
капитала отделно от раздадените дивиденти на капиталовложителите за сметка на реализиран 
положителен финансов резултат. Те се подразделят на: разходи за текуща дейност и разходи 
за бъдещи периоди.

•

Разходите за текуща дейност се  извършват в рамките на отчетния период и в 
края   на   годината   се   трансформират   във   финансов   резултат   от   дейността   на 
предприятието.   Възможно   е   част   от   тези   разходи   да   се   трансформират   в 
незавършено   производство.   На   практика   те   се   наблюдават   в   няколко 
направления: по икономически елементи, по дейности (основна, спомагателна, 
допълнителна,   второстепенна),   за   организации   и   управление,   финансови 
разходи, извънредни разходи и други;

2

•

Разходите   за   бъдещи   периоди   са   тези,   които   се   извършват   през   отчетния 
период, но са свързани с дейността на предприятието през следващите години.

Съдържание, състав и структура на капитала на предприятието

Капиталът е другият задължителен компонент на имуществото на всяко предприятие. 

Той 

характеризира произхода или източниците на активите

.

Като   обект   на   счетоводството   капиталът   е   една   абстрактна   величина,   защото   се 

изразява само по стойност. Той може да се определи като 

паричен израз на стойността на 

вложените в предприятието активи

.

Капиталът бива собствен и привлечен.
Собственият   капитал   представлява   стойностния   размер   на   онези   активи,   които   са 

собственост   на  предприятието,   но са  придобити   без  срещу това  да  е  възникнало   някакво 
задължение   към   трети   лица.   Или   това   е   стойността   на   активите,   които   предприятието   е 
придобило по безвъзмезден път, като дялови вноски от съдружници, съкооператори или е 
закупило със собствени ресурси.
           Собствения капитал има различни форми на проявление. Той съществува във вид на:

•

Основен   капитал

,   който   има   постоянен   характер.   Той   е   задължителен   за   всички 

предприятия, но в зависимост от формата на собственост може да се нарича:

  дялов, 

акционерен, капитал в бюджетни предприятия  

и др. Формирането на този капитал 

става   при   учредяване   на   предприятието,   а   неговото   разпадане   е   свързано   с 
ликвидирането му или с прекратяване на неговата дейност.

            Размерът на основният капитал на всяко предприятие следва да получи публичност, 
т.е.   да   стане   достояние   на   обществеността.   Това   се   осигурява   с   неговото   обявяване   в 
държавен вестник при регистрацията на предприятието в съответния окръжен съд. В процеса 
на дейността той може да се променя, по инициатива на собственика, но всяко увеличение 
или намаление е свързано с пререгистрация на самото предприятие.

•

Допълнителен капитал

 (запасен), който 

няма задължителен характер.

Той се създава 

с решение на собственика (съдружниците) и служи главно за разширяване дейността 
на   предприятието.   Може   да   се   трансформира   в   основен   или   да   се   използва   за 
покриване на загуба.

Допълнителният капитал има динамичен характер.

•

Резервен   капитал

  (резерви,   провизии),   който  

изразява

стойността   на   активи   с 

целево предназначение.

Той може да се създаде по инициатива на Министерски съвет 

или с решение на собственика, съдружника (органа на управление в предприятието).

            Независимо от начина на формиране, резервите са една допълнителна защитна мярка 
срещу   евентуални   неблагополучия   в   дейността   на   предприятието.   Те   се   създават,   за   да 
осигурят възможност за надеждна реакция при настъпване на определени събития. Целевия 
характер се определя от икономическите условия в даден момент или на даден етап. В това 
отношение няма нормативни ограничения.
           Резервите се създават за сметка на реализираната печалба по изключение за сметка на 
разходите.   Най-често   това   това   са   средства   за   покриване   на   загуби;   посрещане   на 
инфлационни   процеси;   издръжка   на   звена   със   социално-битови   функции   (столове,   детски 
градини, почивни станции, профилакториуми, санаториуми и др.);ревалоризиране на активи и 
пасиви;   доначисляване   на   дивиденти;   създаване   на   фирмени   осигурителни   и   пенсионни 
фондове; поддържане на стоки в рамките на гаранционни срокове; компенсиране на щети от 
стихийни бедствия; стимулиране и социално подпомагане; спонсориране и др.
           Средствата на резервите се използват за целта, за която е създаден резервния капитал. 
Възможно е и трансформиране на резерви в допълнителен и основен капитал.

3

•

Печалба, която се появява само когато приходите от дейността на предприятието 
превишават по стойност извършените разходи

. Тя съществува във вид на: натрупана, 

неразпределена печалба от минали години и реализирана печалба от текущата година. 
И в двата случая по-голямата част от нея се използва за стимулиране и разширяване на 
дейността   и   за   подобряване   условията   на   работа   на   персонала   (   увеличаване   на 
основния, допълнителния и резервния капитал). С друга част се погасяват отпуснати 
заеми   за   инвестиции   и   за   оборотни   нужди,   а   трета   чрез   разпределение   и 
преразпределение се акумулира в общинските съвети и  в бюджета на държавата.

•

Приходи   –   приток   от   икономическа   изгода  през   периода,   създаден   в   хода   на 
дейността     на   предприятието,   когато   този   приток   води   до   увеличаване   на 
собствения   капитал   отделно   от   увеличенията,   свързани   с   вноските   на  
собствениците.  

Те   произтичат   от   текущата   дейност   на   предприятието   или   пък   се 

отнасят за бъдещата му дейност.

1.  Първата група приходи са постъпления от продажби на продукция, на стоки, на 

услуги; от лихви; от разлика във валутни курсове; от дарения и др. Характерно 
за тях е, че са свързани пряко, непосредствено, директно с финансовия резултат 
от   дейността   на   предприятието   за   текущата   година   (съответно   за   текущия 
период). Следователно те съществуват само в рамките на календарната година.

2. Втората   група   приходи   са   тези,   които   се   реализират   през   текущата   година 

(отчетния период), но са свързани с дейността на предприятието в следващи 
години (отчетни периоди). Такъв характер имат предсъбраните наеми и такси; 
гаранционните отстъпки; събраните лихви за предоставени краткосрочни заеми 
на трети лица и др.

            В действащото счетоводно законодателство е предвидено към собствения капитал да 
се отнася и 

загубата

. Тя е отрицателен финансов резултат от дейността на предприятието и 

съществува в две основни форми – непокрита загуба от минали години и загуба от текущата 
година.
                       Независимо от формата на проявление загубата е отрицателна величина, която 
задължително намалява размера на собствения капитал.

Привлеченият капитал

 изразява участието на кредиторите във формирането на част 

от   активите,   върху   които   предприятието   или   собственикът   са   придобили   право   на 
собственост, ползване и разпореждане. Той представлява стойностен израз на онези активи на 
предприятието, които са придобити срещу възникнало задължение, т.е. това е стойност на 
елементи   от   имуществото   на   предприятието,   която   се   дължи   някому   (на   трети   лица).   В 
практиката този капитал се нарича „пасиви”, а действащата нормативна база го дефинира 
като   „съществуващо   задължение     на   предприятието,   което   произтича   от   минали   събития, 
погасяемо чрез намаляване на активи”.

Привлечения капитал включва:

•

Дългосрочни пасиви

  – стойностен израз на привлечените ресурси от трети лица за 

повече   от   една   година.   Те   имат   характер   на   задължения,   които   възникват   при 
увеличаване на активи, или при извършване на разходи, оформящи се като ползвана 
външна услуга. Съществуват само при наличие на различие във времето на получаване 
на актива(услугата) и времето на заплащане на неговата (нейната) равностойност. И, 
когато   задълженията   са   с   режим   на   погасяване   над   12   месеца   се   третират   като 
дългосрочни   пасиви.   Най-често   това   са:   задължения   към   свързани   предприятия, 
получени банкови заеми, отсрочени данъци и др.

•

Краткосрочни   пасиви

  – стойностен  израз   на  привлечени   ресурси  от  трети  лица  с 

характер  на  задължения,  които   се  уреждат  в  рамките  на  отчетния   период.  Това  са 
задължения   към   свързани   лица,   към   доставчици,   към   персонала,   към   бюджета   и 
социалното осигуряване, към банки, получени аванси и др.

4