ЗАЩИТА И ВЪЗХВАЛА НА БЪЛГАРСКОТО СЛОВО

В цялото си творчество Иван Вазов възвеличава образа на България.Писателят-
родолюбец не може да се примири с мисълта,че някой бъгари след 
Освобождението бързо забравят свещеното си минало и език .Поради тази 
пречина той написва одата ,,Българският език’’.В нея Вазов защитава и 
възхвалява българското слово кото разкрива неговата красота и 
звучност,Изобличавайки хулителите на бългагарското,той опровергава 
несъстоятелността на обвиненията им.Авторът доказва чрез самата ода 
поетичните възможности на езика ни и правото му на съществуване. Първият 
стих изгражда внушителна представа за светостта на езикани.Това лирическия 
говорител постига чрез инверсията,,езика свещен,,като набляга на бтората 
дума,играеща ролята на определение.То има значение на божествен и бъзвеличен. 
Наследили сме словото си от дедите ни,то е част от нас и ние нямаме право да го 
унищожаваме.Фактът, че е оцелял през вековете доказва неговата скрита мъдрост 
и родова памет.Този начален стих подготвя за приемането на вложените в одата 
почит и благотовение.Местоимението,,тая,, се отнася едновременно и за майка,и 
за родина,така че образите им се сливат в едно.Тази обидена представа се 
извисява в съзнанието на българският народ заедно с другите образи на родното 
като език,вяра и земя. Лирическият говорител възхвалява красотата и 
съвършенството на езика.Чрез епитета,,прекрасен,,той отново показва 
отношението си към него.,,Сладки’’са звуците на народна реч.Тя е 
,,гъвкава,звънлива’’,а тоновете и,,руйни’’.Тези епитети са доказателство за 
красотата и звучността на българският език.Но обаянието му се допълва и от 
изключителните му качества: ,,хубост’’, ,,мощ’’, ,,разкош’’, ,,изразителност’’. 
Разкриваики прелестта на българското слово,Иван Вазов го 
възхвалява,убедително оборва злонамерени оценки на чужденците.С гняв към ху-
лителите лирическият говорител предава колективните обвинения,използваики 
форми: Не си можел да въплъчиш във теб създаноята на творческата мисъл! И не 
запесен геният ти слеп- за груб брътвеж те само бил орисал! Тези,който нападат 
езика ни,,опетняват го,калнят’’са врагове на родината ни.Те,отричайки 
поетическите възможности на българската реч,отричат и правото на българите да 
съхранят паметта си и да имат своя литература.Така се очернят ,,всичко мило нам 
и родно’’.Родоюлбецът Иван Вазов не може да се примери с клеветите.Той 
защитава българският език,като доказва,че е несправедливо хулен и опетнен. В 
последните две строфи лирическият говорител противоставя контрастни по 
значение изрази.Поетът не може да търси черния срам,светлите звукове,който ще 
предаде наследващото поколение.Калта,хвърлена от хулителите,той ще замени с 
чистият блясък,който притежава българската реч.По този начин Вазов ще 
опровергае несъстоятелните злословия,отправени към езика ни и го 
защити.Припомня ни,че той е част от родното и чрез него се идентифициране като 
българи пред света.Одата,,Българският език’’доказва силата на родното ни слово 
и правото му на съществуване.Творбата е прослава и защита на родния език 
,език,който утвърждава дъховната ни ценност