Въпрос 1.
Предмет

 

и

 

задачи

 

на 

Криминологията.Система

 

и 

същности черти.

Всяка   една   наука   зада   съществува 
самостоятелно   трябва   да   притежава 
ясни

 

очертания

 

на

 

своя 

предмет,цели,задачи,методика и т.н.

А.Предмет   на   К

.     –   Терминът 

К.произлиза   от   латинската   дума 
crimen/   престъпление   и   гръцката 
logos/наука/   -   т.е.   К.   е   наука   за 
престъпността.Най   общо   предмета   на 
К.   е   престъпността   като   социално 
явление.Престъпността   е   основен 
елемент   на     на  предмета   на  К.Някой 
автори   включват   към   предмета   на   К. 
престъпността   и   следните   два 
елемента:
 - личност на престъпника  
–   превенция/профилактика/   на 
престъпността – руските криминолози
Съществуват различни определения за 
К.   -     К.   е   самостоятелна   наука   за 
престъпността като социално и правно 
явление, а също така и за свойствата 
за личността на престъпника, мерките 
за   превенция   и   ограничаване   на 
престъпността.

Б.Цел   и   задачи   –  

Основната   цел   на 

криминологичната   наука   е   да 
противодейства на престъпността чрез 
системата   от   превантивни   мерки   за 
ограничаването й или чрез използване 
на наказателна   репресия при наличие 
на извършено престъпление.
Противодействие на престъпността:

-

превенция   –   най-добрия 
метод

-

наказателна

 

репресия-

вторичен метод, но не влияе 
върху цялото общество.

В.Задачи на К. –  

Основната задача е 

да   разработва   научно-обосновани 
мерки   за   противодействие   на 
престъпността;
-   изучаването   на   престъпността   като 
социално   явление   /   не   може   да   се 
разработват научно обосновани мерки 
и   да   се   правят   предложения   и 
препоръки   за   ограничаване   на 
престъпността   без   да   се   познава   в 
детайли самото явление/
-   системно   анализиране   на 
криминологичната

 

информация, 

относно   причините   и   условията   на 
престъпността и предоставяне на тази 
информация

 

на

 

съответните 

правозащитни органи
- провеждане на конкретни теоретични 
и емперични изследвания и анализ и в 
сферата на борбата с престъпността.От 
посочените   задачи   е   видно   ,че 
независимо   от   своята   теоретическа 
природа К. има подчерта практическо 
значение, което я прави изключително 
полезна,   фундаментална   наука   за 
борба   с   престъпленията   и 
др.правонарушения.

С.Система и същности черти на К.- 

Системата на К.т.е. проблемите, които 
тя изучава се състои от две части
-   обща   –   включва   общотеоретични 
проблеми,   които   са   групирани   в 
няколко раздела:
-понятие   за   К.   –   история   на 
криминологическата   мисъл;   основни 
теории   в   К.;същности   и   основни 
характеристики

 

на 

престъпността;личност

 

на 

престъпника;

 

превенция

 

на 

престъпността и др.

Въпрос 2.
Методолигиа, принципи и функции 
на криминологията

А.мотодология   и   методика.Под 
методолигия   трябва   да   разбираме 
съвкупност   от   методи,   способи   за 
изследване   на   данни,   явления   и 
процеси.В   случая   се   касае   не   за 
технически   способи,   а   за   система   от 
определени   теории,   постановки, 
принципи   и   определящи   пътя   на 
изучаване на предмета.

Системната     К.   се   развива 

върху   стабилна   методологична 
основа.Като   наука,   тя   възниква 
исторически   по-късно   от   много 
др.науки и това е основна причина, тя 
да   изпълзва   унивесални   и   утвърдени 
методи   от   др.   Научни   сфери.К.   няма 
свои   собствени   методи,   а   е 
преспособила   вече   открити   такива, 
съобразно   своите   цели     и   задачи.По-
често използвани методи са:

-

социално-правни   методи   – 
използвата се при изучаване 
причините за престъпността

-

социално   правни   – 
използват   при   изучаване 
тенденциите

 

 

за 

престъпността

-

психологически   –   при 
изучаване   личността   на 
престъпника

-

лигико-математически 
методи.

Важно е да се отбележи, че едно 
криминалогическо  изследване не 
може и не трябва да се основава 
само   на   един,   а   на   няколко   от 
горепосочените методи, тъй като 
престъпността   има   комплексен 
характер,   който   определя 
използването   на   множество 
методи.

Б.Основни принципи. 
-   К. не може да разработи  правилно 
теорията   за   престъпността   и   борбата 
срещу   нея,   ако   не   използва   следните 
основополагащи принципи:
-на   справедливоста,   хуманизма, 
демократизма и законноста

Освен   посочените   основни 

принципи   други   принципи,които 
спомагат   за   превенцията   на 
престъпността са:

-

формиране на обществената 
нетърпимост

 

срещу 

антиобществени явления.

-

Координираност

 

в 

действията   на   държавните 
органи   в   борбата   им   с 
престъпността

-

Висока   разкриваемост   и 
своевременно   наказване   на 
престъпленията.

В.Основни функции
-методологическа   –   научните 
обощения на К. служат за насочване на 
другите   наказателно-правни   науки, 
най-вече   при   разработване   на 
наказателната   наука   и   за 
усъвършенстване   противодействието 
на анти обществените прояви.
- теоретико-познавателна     -   система 
от знания за престъпността и борбата 
срещу нея.Криминологични знания са 
необходими   и   полезни   не   само   за 
отделния   гражданин   и   за   обществото 
като   цяло,   но   и   за   управленческия 
фактор,   с   оглед   противодействие   на 
престъпността   и   стимулиране   на 
антикриминологичния   фактор   в 

Въпрос 3 и 4.
История   на   криминалогическата 
мисъл в света.

К. като наука се формира в края на 19 
век.Това   е   началото   на   съвременния 
период   от   развитието   на   правно-
политическата   мисъл   за   развитие   на 
престъпленията   и   наказанията.   През 
този   период   в   Европа   окончателно   е 
утвърждават

 

капиталистическите 

обществени отношения  и наред с това 
се   създава   адекватна   за   тях 
обществено   правна   защита.В   почти 
всички   Европейски   страни   са   приети 
наказателно правни закони.Заплаха за 
новото   общество   са   породените   от 
него безработица и нищета на огромни 
социално   слоеве,   чийто   стихиен 
прецес

 

се

 

проявява

 

в 

престъпност.Прецесът   на   увеличаване 
на  престъпленията  застрашава   целите 
на   демократимните  

  цели   на 

държавата,   обществото   и   отделната 
личност.Назрява

 

потребности 

необходимост   от     създаване   на   цяло 
учение   за   престъпността,   нейните 
причини   и   средства   за   обрба   срещу 
нея.Многобройноте

 

теоритични 

предпоставки   трябва   да   бъдат 
систематизирани   и   наред   с   това   да 
бъдат   проведени   нови   емпирични 
изследвания.С   тази   задача   се   заемат 
редица   учени   между   които   изпъква 
Чедаре   Ломброзо   1836   -1909 
г.Италиански   лекар   –   психиатър   в 
затвор   1886   г.Ламборозо   издава 
книгата   “Престъпния   човек”   в   която 
той   твърди,че   престъпникът   не   се 
създава   а   ражшда   такъв   и   лесно   се 
отграничава   от   другите   по   своя 
външен вид – ниско чело – изпъкнати 
челюсти,   големи   скули   и   т.н.Това   е 
отредено още при появата му.Въпреки 
многобройните   критики,   Ламброзо 
още   приживе   е   обявен   за   бащата   на 
криминилогията.Основание   за   това 
са:1.Той  поставя  в  центъра на своите 
изследвания   въпроса   за   причините   за 
престъпността. 2.Той променя центъра 
на   тежестта   при   оценка   на 
престъпленията   върху   човека 
извършил   това   деяние.3.Въвежда 
криминологическите   изследвания   , 
извършване   от   различни   контролни 
групи и по този начин създава бази за 
сравнение.

Спицифична   особеност   на 

К. е, че още с възникването си в нея 
ясно   се   отграничават   три   основни 
направления: 
-биологическо/антропологическо/
-биопсхологическо
- социологическо

През различните периоди на 

развитие   всяко   едно   от   тези 
направления   е   било   доминиращо   над 
другите, след което е било изместено 
от тях.

К   като   наука   съществува 

повече   от   едни   век.Развитието   й   не 
протича   праволинейно   през   всичките 
периода.В   началото   е   в   рамките   на 
наказателното   право.Днес     К.   е 
самостоятелна   наука   с   доминиращо 
социологическо направление.

Въпрос 5
  История   на   криминологията   в 
България   –

 

За   наченки   на 

криминологическата мисъл в Б-я може 
да се говори   след  освобождението  от 
турско   робство   в   края   на   19 
век.Излизат   редица   статий   вкл   и 
преводи от чуждестранния печат.След 
освобожденския   период   прави 
впечатление на наши автори да не се 
занимават   само   с   популяризиране   на 
западно

 

европейската 

криминологическа   мисъл   ,   а   да   имат 
своя

 

научно-обоснована 

позиция.Трайна   следа   оставя   д-р 
Кръстю Раковски/1873-1941 г./ -медик 
по образование, той се счита за пъвия 
български криминолог.През 1897 г. д-р 
Раковски   защитава   дисертация   в 
Париж, която три години по –късно  е 
публикувана   на   бълг.език   под 
заглавия”Престъпността,

 

нейните 

причини   и   средства   за   откриването 
й”.За   този   труд   автора   получава 
признание не само у нас , но и в цяла 
Европа.К.Раковски   е  един   от   първите 
теоретици на теорията на Ламброзо за 
“Родения   престъпник”Той   обосновава 
тезата,   че   престъпността   е   социално 
явление   и   зависи   от   социалните 
условия.

В първите десетилетия на 20 

век   по   проблемите   на   престъпността 
пишат   видни   бълг.юристи   като   – 
Никола   Долапчиев,   Иван   Хаджийски, 
Вера   Златарева     и   други.От   началото 
на   ВСВ   до   края   на   60   –те   години 
криминологичната мисъл и дейност   у 
нас е в пълен застой.С установяване на 
тоталитарния режим в Б-я след 9.09.44 
г.   се   приема   погрешния   постулат,   че 
както

 

държавата,

 

така

 

и 

престъпленията   и   престъпността   са   в 
процес

 

на 

отмиране.Криминологичната 
статистика   става   защита?,   като   се 
изтъква,

 

че

 

престъпността 

непрекъснато намалява.В края на 60-те 
години   практически   се   доказва 
нереалнстта   на   перспективата 
престъпността   да   намалява   и   да 
отпадне и много практикуващи юристи 
/Боян   Станков,   Каракашев,Симеон 
Бочев,Валерски,   Йордан   Айдаров, 
Байчо   Панев,   Здравко   Трайков/ 
започват   конкретни   криминологични 
изследвания на видовете престъпност в 
страната.

През   1967   г.   е   създаден 

съвет за криминологични изследвания 
при Главна прокуратура.Съществува и 
днес   като   звено,   което   разработва 
програми и препоръки за ограничаване 
на престъпността.

През   1968   г.   е   създаден 

научно   изследователски   институт   по 
криминалистика   и   криминология   при 
МВР,   които   и   сега   провежда 
криминологични изследвания.

Особеностите   на   К.   като 

самостоятелна  наука   у нас  през 70-те 
години   издига   нейното   научно 
теоритично равнище.През 1969-70 г. К. 
започва   да   се   преподава   в   СУ.През 
1986   г.   е   създадена   българска 
асоциация   по   криминология   ,   която 
членува

 

в

 

международна 

криминологична   асоциация   със 
седалище в Париж.

                 Особена част на К. обхваща 
криминалогична   характеристика   на 
отделните   видове   престъпност- 
насилствена,  користна,  икономическа, 
организирана и др.

По   важни   същностни 

характеристики на К.

-

социална   природа   –   такава 
природа,   защото   изечава 
яврления   от   социалната 
действителност   –   по-тчно 
престъпността, което е едно 
негативно явление.

-

К.еобществена   наука   с 
хуманитална 
насоченост.Основа  за борба 
за борба  с  престъпността  и 
способства   за   нейното 
ограничаване.

К. е самостоятелна юридическа наука.

страната.
-   научно-приложна   функция   – 
проявява   се   в   различни   сфери   –   в 
правотворческата

 

дейност,

 

в 

организация

 

дейността

 

на 

правозащитните

 

органи,

 

в 

наказателното производство и т.н.

Доказано   е   отдавна,   че 

практиката   е   немислима   без   солидна 
теория, а теорията трабва да се развива 
съобразно нуждите на практиката.
Г.Съотношение   на   К.   с   другите 
науки.Комплексния   характер   на 
проблемите   с   които   се   занимава   К. 
определя   и   множеството   й   връзки   с 
станалите   науки.   –   философията   , 
социологиятна,

 

наказателното 

производство,

 

наказателно-

процесуалната

 

наука

 

и 

криминалистиката.

На лице е близост между К. 

и   криминалистиката.Не   само   поради 
това   ,   че   названието   на   двете   науки 
имат еднакъв корен.Общото между тях 
е   борбата   срещу   престъпността   и 
предотвратяване   на   престъпленията, 
но докато криминалистиката казва как, 
криминологиката   обяснява   защо   е 
извършено престъплението.
Къде   е  мястото   на  К.   в  системата   от 
науки?   Съвремената   К.   трайно   е 
завоювала своето място в системата на 
наказателно-правните   науки/право, 
процес,наказателно

 

изпълнително 

производство,   криминалистика   и 
криминология.

Въпрос 6.
Биологическо   направление   в 
К.Основни теории.

Това направление обхваща множество 
теории, които третират престъпността 
и престъпното поведение на човека от 
биологични   позиции.Т.е.   съобразно 
биологичните   ,   антропологични 
особености   на   престъпниците.По 
важни теории за това направление са : 
- Теория за “дадения”   престъпник на 
Ламборозо   –   престъпници   не   се 
създават , те се раждат.

-

Теория   за     наследственото 
предразположение

 

към 

престъпление   –   САЩ   и 
Франция.

Основни   подбудителни   сили   са 
агресивността,   лесна   възбудимост, 
жестокостта   и   други.Особености   на 
нервната   дейност,   които   се   предават 
по наследство.В потвърждение на тези 
теории обикновено се сочи за пример 
рода   Джюкси,   който   в   поколение 
създаде 1200 престъпници.
-Хромозомна   теория   –   нормално 
количество хромозоми, което е с 46 /23 
дв/   притежателите   на   47   хромозоми 
според   авторите   на   тази   теория,   са  с 
повишена афективност , агресивност и 
са носители на престъпно поведение и 
много по-често влизат в конфликт със 
закона.Многобройните   изследвания 
обаче   не   доказват   връзката   на   това 
явление с престъпността.
-Теория за расовото предразположение 
–  съдържа  елементи  от   почти   всички 
теории

 

за

 

биологичното 

направление.Автор   е   американския 
криминолог   Хутън.Той   поддържа 
тезата за повишена криминалност сред 
чернокожите   раси   без   да   се   отчитат 
услевията на живот.

Въпрос 7 

Биопсихологическо   направление   в 

К.Основни теории.

То се представя със следните основни 
теории :
-Психо-аналитична   теория   на   Фройд, 
известна

 

като

 

теория

 

на 

психоанализата.Фройд   никога   не   е 
използвал   тази   теория   за   обяснение 
пхричините   за   престъпността.Тази 
теория е изпълзвана от криминолози – 
фройдисти,

 

привъженици

 

на 

подсъзнателните   интелекти   /страх, 
агресия, полово влечение/

Според   привържениците   на 

тази   теория,   тези   подсъзнателни 
инстинкти   са   генетично   заложени   и 
директно   свързани   с   тезата   за 
престъпно поведение.
-Теория   за   фрустацията   -   /разбити 
надежди./При   фростацията   на 
личността   е   налице   разминаване   на 
желаното   и   действителното,   мети   и 
реалост   в   следсдтвие   на   които   човек 
изпитва   силен   психологически   стрес, 
проявява   по-голяма   афективност   и   е 
склонен

 

към

 

немотивирани 

действия.Фрустацията   по   различен 
начин   се   отразява   на   различните 
хора.Тя не бива да се надценява ,нито 
да се подценява като криминологичен 
фактор.В   условията   на   социални 
преходи   обикновено   е   налице   масова 
фрустация   ,която   води   понякога   до 
противоположни действия.

Въпрос 8. 

Социологическо   направление   в 
К.Основни теории.

     Това направление не отрича изцяло 
ролята   на   биологичните   и 
биопсихологичните   предпоставки   при 
отклоняващите   се   поведенчески 
актове.То   търси   причините   за 
престъпността   не   само   в 
наследствеността,   но   и   в   реалните 
условия,   при   които   се   е   изградила 
личността   на   престъпника.С   др.думи 
отчита   се   реалното   и   обективното 
влияние на социалните фактори върху 
явлението

 

престъпност.На 

съвременния   етап   социологическото 
напревление   има   доминираща   роля 
спрамо остоналите две напревления.

По важни теории са:

-

Теория   за   факторите- 
създател   е   белгийския 
статик   Кетле   –   свои 
изследвания     той   групира 
правонарушителите   по   пол, 
възраст,

 

образование, 

материално положение, раса 
и   т.н.   и   достига   до   извода, 
че обществото само опготвя 
престъплението   ,   а 
престъпника   не   е   нещо 
повече   от   оръдие,   което   го 
осъществява.Заслугата   на 
Кетле   е   ,че   той   създава   за 
пръв

 

път

 

цялостна 

класификация

 

на 

причините/факторите/   за 
престъпността.Недостатък 
е   ,че   факторите   се 
разглеждат   на   една 
плоскост, приравнени са.

-

Теория   за   социалната 
дезорганизация   –   Според 
авторите   престъпността   е 

Въпрос 9 
Понятие   за   престъпността   като 
явление – основни черти

Изучаването   на   престъпността   е 
изключително   важна   задача.Няма 
общество   ,   което   да   не   е 
заинтерисовано   да   ограничи   до 
минимум   това   отрицателно   социално 
явление,   което   съпътства   човешката 
цивилизация.Престъпността

 

е 

основния   обект   на   изучаване   на 
науката   К.К.   е   и   си   остава   наука   за 
престъпността.

В   съзнанието   на   хората 

престъпността   се   свързва   със   злото., 
което   е   антипод   на   доброто   и 
законността.В   представите   на 
обикновения   човек   престъпност   е 
всяко

 

посегателство

 

върху 

обществения ред, живота и здравето на 
личността

 

и

 

собствеността.В 

съвременната

 

К.

 

определя 

престъпността   като   изключително 
сложен   социално-правен   феномен.   – 
форма   на   социална   патология   с 
многолика   същност   и   отличителни 
черти.

Основни

 

черти

 

на 

престъпността:

-

негативно

 

скоцално 

явление.Съществува   в   рамките   на 
обществото   и   се   проявява   в 
създадените   от   това   общество 
условия.Определена   в   юридическата 
литература   като   антипод   на 
цивилизацията,

 

сащевременно 

престъпността   е   и   продукт   на 
цивилизацията.Днес   никой   не   се 
съмнява,   че   цената   на  престъпността, 
т.е. на причинените от нея материални 
и   морални   вреди   има   свръх   високи 
показатели.Като отрицателно социално 
явление   не   нарушава   нормативното 

присъща на всяко общество 
и   е   нормално   явление, 
доколкото   тя   не   надхвърля 
определения   обем   и 
тежест.Проблемите

 

на 

престъпността   се   третират 
през   призмата   на   редица 
социално-икономически, 
политически,   културни   и 
др.противоречия,

 

които 

създават   социалния   хаос   и 
дезорганизация   в   дадено 
общество.

Недостатъците   в   организацията   и 
функционирането

 

на 

държ.институции,   отслабването   на 
социалните   връзки   и   солидарността 
между хората, липсата или наличието 
на   неефективност   на   нормативна 
регулация   са   източници   на 
престъпност.
Изход   в   съвременната   сложна 
обстановка се тъси от авторите на това 
направление   във   възстановяване   на 
социалната

 

сплотеност

 

чрез 

възпитателни методи и т.н.

-

Теория   за   субкултурите   – 
наличието   на   множество 
различни

 

религиозни, 

етнически и културни норми 
в   едно   общество   пораждат 
противоречия   в   него,   а 
оттам

 

възникват

 

и 

престъпленията.

Наличието на различни субкултури се 
сочи като източник на престъпления.

развитие   на   всяко   общество.Засяга 
интересите на определени личности и 
държавата като цяло

-

престъпността   има   ясно 

изразен   исторически   променлив 
характер,

 

има

 

историческа 

обусловеност и съдба – в справедливо 
устроените   общества   със   значителни 
материални   и   духовни   ценности   в 
мирни   периоди   престъпността   спада 
значително.И   обратно   при   изостряне 
на   вътрешните   и   външни 
противоречия,   на   конфликтните   и 
социални   несправедливости   тя 
нараства. Има значитнелни различия в 
обема   и   значителността   на 
престъпността   през   различните 
периоди   и   в   различни   региони   и 
общности,   което   е   още   едно 
доказателство за нейната изменчивост.

-

Масов

 

характер

 

– 

престъпноста се отнася към т.н. масови 
социални   явления.Те   включват 
съвкупост от всички реално извършени 
престъпления.Без   спорно   без   такава 
съвкупност не може да става дума за 
престъпност.Престъпността не бива де 
се разглежда като   аритметичен сбор, 
множество   от   престъпления,   а   като 
социално детерменирано явление.

-

Закономерен   характер   – 

Престъпността   не   е   случайно   ,   а 
закономерно   отрицателно   явление   на 
всяко

 

общество.Социалните 

противоречия,   които   съпътстват 
обществото   са   негов   източник   за 
развитие.Същевременно   те   са 
основния

 

източник

 

и

 

за 

престъпността.Тези

 

противоречия 

същесдтвуват   обективноу   те   са 
закономерни,   от   което   следва   извода, 
че е закономерна и самата престъпност 
като

 

явление

 

в 

обществото.Престъпността

 

е 

подчинена   на   глобалните   социални 
закономерности   в   обществото,   но   тя 
притежава и свои собствени, вътрешни 
закономерности.Освен

 

социално, 

престъпността   е   и   правно 
явление.Социалното   и   правното     в 
престъпността   съществуват   в 
единство,   затова   е   правилно   да   се 
каже,   че   престъпността   е   една 
социална   ,правна   даденост.Правната 
характеристика   на   престъпността   се 
определя   и   обуславя   от   връзката   й   с 
престъплението.Понятието 
престъпност   не   обхваща   всички 
негативно оценявани човешки прояви, 
а   само   онези   ,които   са   обявени   от 
закона   за   престъпление.На   базата   на 
посочените основни черти може  да се 
даде

 

следното 

определение:Престъпността

 

е 

негативно,социално   правно   явление 
,което   има   исдорически   променлив, 
масов   и   закономерен   характер, 
уврежда   обществените   отношения   и 
социални   ценности   защитени   с 
наказателно правни норми.

Въпрос 10 

Въпрос 11.

Въпрос 12 

Въпрос 13