Валентин Весков Тодоров - \\"Право и справедливост - анализ на взаимовръзката между 
тях\\"

Нов Български Университет
 
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ, СПЕЦИАЛНОСТ \\"ПРАВО\\"

КУРСОВА РАБОТА

на тема

”Право и справедливост - анализ на взаимовръзката между тях”

Изготвил:

Валентин Весков Тодоров
І курс,3-та група
Фак. №23925
vtodorof@mail.bg
 

София, март 2004 г.
 
\\"Право и справедливост - анализ на взаимовръзката между тях\\"
 
 
 
“Правото е изкуство за доброто и справедливостта”
 
Тази формулировка на Целз разкрива взаимовръзката между правото и справедливостта 
при регулирането на обществените отношения и осигуряването на добър правов ред.
Правото,което се състои от правила за справедливо поведение,заема особено място и 
налага ясно да се разграничава от другите разпоредби,също наречени право,така че при 
развитието на този вид право характерните му особености да са ясно очертани. 
Причината за това е,че ако желаем да запазим свободното общество,точно тази част от 
правото трябва да се прилага и да е задължителна по отношение на частните 
лица.Защото именно загубата на увереност в правото,което служи на справедливостта,е 
виновна за подриването на индивидуалната свобода.
Темата за връзката между правото и справедливостта е толкова стара,колкото и 
осъзнатите представи за наличието на правила за поведение в човешките общности. 
Въпреки различните и противоречиви становища относно проблема за справедливостта 
в правото,връзката между тях е съществена,но не бива да се премахва спецификата и 
границата помежду им.Понеже колкото и тясно да са свързани,те са самостоятелни 
явления и точно като такива си взаимодействат,осигурявайки добър обществен ред.
Правото е дълбоко социално явление. То не е и не бива да се схваща като изолирана 
нормативна система, защото винаги действа в условията на съобщност. Корените на 
правото се съдържат в по-дълбоките пластове на човешката същност, отколкото в 
самото човешко съжителство. Веднъж създадено от разума, правото урежда най-
важните човешки отношения, които могат да възникнат в условията на съвместния 

човешки живот. Същевременно и не може да се отрече, че социални фактори са още 
моралът, религията, обичаите, политическите норми. Но именно правните обществени 
норми са с най-висока степен на интензивност, те оказват най-съществено влияние 
върху социалните процеси. Ето защо се казва, че правото спада към така 
наречената \\"нормативна система на обществото\\".
Още в ранната история на цивилизованото общество се оформя идеята,че правото е не 
само израз на справедливостта,но е и призвано да бъде нейна реализация.За Улпиан 
справедливостта е постоянна и трайна воля да се отдава всекиму неговото право,а 
предписанията на правото са да се живее честно,да не се вреди другиму и да се отдава 
всекиму неговото.Аристотел я определя като “най-добра от добродетелите” и я свързва 
със законите и държавното устройство.За древногръцкия философ справедливостта е 
стандарт,способен да коригира сковаността на законите,защото не само взема предвид 
всички особени обстоятелства на деянието,но е и смегчена от сладостта на 
милосърдието.Всъщност принципът на справедливостта по-скоро следва намерението 
на закона,отколкото неговата буква.
Хегел вижда в справедливостта висшата и крайна цел на правото,а според Кант тя се 
отнася към “съда на съвестта”,към това,което е вътрешно присъщо на всеки човек и 
което го прави способен за положителни постъпки.Справедливостта допуска право без 
принуда,защото се приема,че е иманентна черта на човека.
Същевременно е възможно еднакво честни хора радикално да се различават в своите 
представи за справедливост.Затова някои приемат,че трябва да съществува една 
фундаментална идея за справедливост,според която да бъде лишен някой от неговите 
законни права,от това,което е заслужил или да се постъпва пристрастно към него при 
изпълнение на някаква съдебна функция или да се третират хората неравно,са 
несправедливи действия.Дж.С.Мил смята,че е измислил нещо достатъчно добро,което 
би обединило всички тези случаи-възмущението,което поражда несправедливостта не 
само заради себе си,но и заради другите.Ето една ценност,която е невъзможно да се 
дефинира,но се възприема инстинктивно и може да се представи като морално право:
Моята претенция за справедливо третиране е нещо,което мога да отправя към целия 
свят,а светът поради неговия общ инстинкт да се възмущава от несправедливостта, 
трябва да признае,поддържа и защитава моята претенция.За Дж.С.Мил справедливостта 
е преди всичко целесъобразност.
Съвременната наука за правото се връща към мисълта на древните,че не може да има 
познание за правото,ако не бъде разкрита неговата връзка със справедливостта. 
Взаимната им обвързаност произтича и от общата им ориентираност към 
разпределителните отношения.Правото опредметява и функционализира тези 
отношения,а справедливостта осигурява оптималност на обществените явления, 
посредством правилен и оправдан баланс между дадено и получено.В контекста на тази 
съразмерност справедливостта е правилност и оправданост.Тя е признак за 
съответствие между възможности и условия за тяхното реализиране,между права и 
отговорности,между деяние и възмездие.А правото също си служи с понятия за 
съразмерност,защото то също има нагласа към баланс.
Принципите на правото и справедливостта поставят граници,в които удовлетворението 
има стойност- те налагат ограничения върху приемливите концепции за индивидуално 
благополучие.При съставяне на планове и преценка за стремежите си хората трябва да 
вземат в предвид тези ограничения.Понятието за правото предшества това за 
благополучието и една справедлива обществена система определя диапазона,в който 
индивидите изискващи нарушаването и,нямат стойност,а предимството на правото се 
превръща в централна характеристика на концепцията за справедливостта и гарантира 
стабилността на справедливите институции.

Безпристрастното и принципно администриране на законите и институциите- каквито и 
да са действителните им принципи- представлява т.нар. формална справедливост.Ако 
приемем,че справедливостта винаги изразява някакво равенство,то тогава формалната 
справедливост изисква при администрирането на законите и институциите те да се 
прилагат еднакво,т.е. по един и същ начин,за принадлежащите към тях класи.Както 
пише Сиджуик,този вид равенство се подразбира в самото понятие за закон или 
институция,след като то се приема като схема от общи правила. Формалната 
справедливост представлява придържане към принцип или подчинение на система.
Правната система е принудителен ред от обществени норми,адресирани до разумните 
хора с цел да се регулира поведението им и да се даде рамката на общественото 
коопериране.Когато тези норми са справедливи,те дават базата за законови 
очаквания.Правилата на правото,всъщност конституират основанията,при които хората 
могат да разчитат един на друг и веднага да протестират,когато очакванията им не се 
оправдаят.Тоест закона определя основната структура,в рамките на която се извършват 
всички останали дейности.Замисълът на един правов ред,като система от обществени 
норми,е да ни даде възможност да извлечем правилните предписания,свързани с 
принципите на справедливостта.Също така действията,които правото изисква или 
забранява,следва да бъдат такива,каквито разумно може да се очаква от хората да 
правят или да избягват.
Авторитетът на правото предполага също и предписанието “подобните случаи да се 
третират по подобен начин”, защото ако липсва тази последователност може лесно да 
се стигне до произволни решения и интерпретации.От идеята са правната система 
следва и предписанието “няма престъпление без закон”,както и изискванията,които то 
включва.Тук се настоява законите да се познават и известяват,да са ясни и определени, 
за да знае гражданинът как да се държи.
Съществуват също така и предписания,определящи понятието за естествена 
справедливост.Според Харт това са водещите нишки целящи да запазят интегритета на 
правния процес и да гарантират безпрепятственото и непрекъснато осъществяване на 
правовия ред.А според тезата на Хобс чрез прилагането на обществена система от 
наказания се премахват основанията у хората да мислят,че другите не се съобразяват 
със законите,т.е. съществуването на ефективна наказателна машина служи за сигурност 
на хората един спрямо друг.
Както правото така и справедливостта дават общия модел,съобразно с който отделната 
личност се вписва в обществото.Правото дава нормативната мяра за измерване на 
справедливостта,придавайки и свойства като: легитимност, неотменимост и 
всеобхватност.Точно тези свойства я правят независима от произвола.По този начин 
правото дава мярата,а справедливостта я контролира,предявявайки определени 
изисквания от гледна точка на оптималните параметри на обществото и на човека като 
висша цел.Но справедливостта не е мяра,а само нейно свойство,което доизгражда 
правото и заедно регулират обществените отношения.
Справедливостта и правото се предполагат взаимно и функционират като единно 
цяло,въпреки че правото не е източник и причина на справедливостта,но е немислимо 
без нея.За да се легитимира правото не е достатъчно да е нормативно,да дава права и да 
възлага задължения- то трябва да задоволява здравия разум,да е съвместимо с 
природата на нещата и да е мотивирано от стремеж към баланс между бреме и облага, 
изгода и неизгода.Несправедливата правна норма не може да бъде легитимна и 
ефективна,и да регулира обществените отношения в посока на оптималното им 
състояние.
Справедливостта предявява към правото определени изисквания,които следва да бъдат 
опредметени в правната материя.Тя сочи предела на варианти и допустими отклонения