Методология и организация на ЕИ

Някои данни за изготвяне на графика и бюджета на ЕИ

I

 Методи на регистрация и обработка на данните. Организационно-финансови особености.

1. Анализ на документи:

От 2 до 4 дни работа в библиотеката на един изследовател от екипа, плюс няколко телефонни 
интервюта с подходящи респонденти   биха дали голяма част от необходимата ни информация за 
предстоящото ЕИ.

2. Телефонно интервю:

Тук   обикновено   също   се   търсят   подходящи   респонденти.   Така   например   за   1   маркетингово 
изследване  те   трябва  да бъдат   хора,  които  притежават,  купуват,   потребяват   или  поне  познават 
дадената  стока  или   марка.   Ако  самото  телефонно  интервю   продължава  15  мин.,   то  практиката 
показва,   че   за   намирането   на   подходящия   човек   също   ще   са   необходими   около   15   мин.   Това 
означава, че за около 1 час ще бъдат интервюирани 2 лица. При 6-часов работен ден това прави 10-
15 респондента  на един  интервюиращ,  тъй  като  след  6тия час  водещият  рязко  влошава  своята 
работоспособност.   Следователно   при   извадка   от   1000   лицаца   (n)   ще   са   нужни   поне   10 
интервюиращи, които за 10 дни да я проучат. Ако искаме проучването да се извърши за 5 дни, то 
броят на интервюиращите трябва двойно да се увеличи.

3.

Пряка анкета:

Тук се губи доста време за пътуване. Ако се изучават фирми от извадка за цялата страна, то на ден 
могат   да   се   правят   до   2-3   анкети.   Ако   извадката   се   намира   главно   в   по-големите   селища   на 
страната, броят им може да достигне 4-6 фирми на ден. Ако се изучават респонденти с домашната 
пряка анкета, чиито адреси са предварително известни, анкетьорите срещат същите проблеми както 
и при фирмите, т.е. ще се проучват  по-малко хора на ден. Ако не се използват предварително 
проучените адреси, резултатите се повишават и могат да достигнат до 8-10 души на ден. В тази 
връзка практиката показва, че от гледна точка на разходите най-ефективни са уличните анкети, 
респективно интервютата. Времето за откриването на подходящи респонденти тук е около ½ от 
времето на самата анкета. При средна продължителност на анкетата от 10мин., анкетьорът за 6 часа 
може да проучи около 25-30 респондента. Ако е от 500 човека, то за проучването им от 1 анкетьор 
ще са нужни 16-20 работни дни.

4.

Групови дискусии:

При тях всяка група обхваща най-често от 6 до 12 човека, а общият брой на групите варира от 4 до 
8. Груповата дискусия се води обикновено от 1 човек, наричан модератор, лидер или ръководител 
на групата. Средната й продължителност е от 1 до 2 часа. Провеждат се най-често привечер, като 
могат да обхващат до 2 групи на вечер от 1 модератор. Следователно 8 групи могат да се проучат за 
около 1 седмица от 1 модератор. Всяка група трябва предварително да е формирана, което може да 
се прави или от самия модератор или от лице, наричано организатор. На обикновените участници 
от груповата дискусия се дава като стимул 10 лв., а на експерти или мениджъри около 25 лв. Освен 
това на всички се дават закуски, кафета и разхладителни напитки. На модератор се плаща около 100 
лв. на една групова дискусия. Груповата дискусия със всички групи струва общо от около 600 до 
2000лв., като в провинцията тя е по-къпа с около 300лв.

5.

Пощенска анкета:

Води се от малък екип или само от 1 човек. Тя може би е най-евтиният метод за регистрация от 
всички, които са ни известни, но главен нейн недостатък е ниската й възвръщаемост, а от тук и 
влошената представителност на емпиричната информация.

6.

Обработка на данните:

И   при   наличието   на   компютри   за   всяко   налично   изследване   са   необходими   хора,   които   да 
подготвят индивидуалната първична информация ( ИПИ) за обработка. Известна представа може да 
ни даде следният пример:
500 въпросника от по 4 стр. с 2 или 3 открити въпроса изискват най-малкото 7 работни дни от 1 
човек, за да бъдат подготвени данните за въвеждане в компютрите.