`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````

*Морално негативното в българина*

````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````

Роден и израснал във високо социализирано общество, оплетен в мрежата 
на съвременната комуникация и ограден от модерна техника, българинът 
живее единствено с мисълта да осигури по-добър живот за себе си и своето 
семейство. Той е погълнат от битовите си проблеми и често остава сляп за 
недостатъците на своето общество, които често са пречка за пълноценното 
му съществуване.
В   процеса   на   историческото   си   развитие   българинът   формира   доста 
негативни   черти   у   своя   характер,   чрез   които   изглежда   ту   завистлив   и 
жесток,   способен   на   всичко,   за   да   постигне   целите   си,   ту   двуличен   и 
обидчив,   ту   максималист   с   неугасима   жажда   за   материални   и   духовни 
блага. Крайно недисциплиниран и незачитащ властта, вечно оплакващ се и 
недоволен   от   живота,   българинът   се   разкрива   като   изключително 
разнообразен и сложен образ, в който се таят противоречиви чувства.
Кое   е   било   определящо   за   формирането   на   българския   характер   през 
вековете? Като държава, прекарала в плен няколко столетия, България е 
изостанала в своето развитие, а някои ценности като чувство за дълг, ред и 
отговорност с времето са били заличени. Именно на този факт се дължи 
недисциплинираната   същност   на   българина,   скарана   с   всяка   власт   и 
отхвърляща нейната значимост. Падането под османско робство за дълго 
време   замразява,   а   най-често   разрушава   и   изпепелява   това   усещане   на 
българския народ, че е част от една строго и задължително действуваща 
държавна организация. Докато в миналото е имало хора, които са били 
достойни   представители   на   властта,   то   днес   е   тъкмо   обратното. 
Корумпирани,   жестоки,   алчни   съвременните   управници   предизвикват 
недоверие в държавата и пораждат аморални действия от страна на народа. 
Принуден   да   се   съобразява   с   апарата   на   държавата,   българинът   прави 
струва, по друг начин гледа да си покаже чувствата. Погледнете нашите 
улици   –   пейките   са   потрошени,   лампите   и   телефонните   кабини   са 
изпочупени.   Седалките   в   киносалоните   са   изрязани   без   никаква   нужда, 
просто от някакво зло, демонично чувство. Затова вина не носи държавата, 
а   само   ние.   Ние   сме   тези,   които   малко   по-малко   унищожават   своята 
собственост. Нужно е да покажем малко уважение към родината си, да 
престанем  да рушим и да продължим да изграждаме  по възможно най-
добрия   начин   нашата   държава.   Съсипването   на   това,   което   е   било 
построено с много труд, е само ниска проява на възпитание и чувство за 
отговорност. 
Друга част от българите пък показва своето възмущение и разочарование 
от държавното управление, като заминава далеч от родината. Способните 
млади хора не са конкурентни на своите некадърни, но пък нахални колеги