12.Организационна култура

Човек се присъединява към една организация и формално – чрез трудовия си договор 
и неформално – по силата на така наречения “психологически контракт”.Култура е 
оценъчният компонент, вграден във всеки човешки акт и присъщ на всяко човешко 
възприятие.Ясно е, че при ОК става въпрос основно не за неща, които са някаква 
“обособена част” на самата организация, а за възприятията ни за тази 
организация.Всяко човешко възприятие съдържа оценъчен компонент.Оценката 
може да бъде с различна насока, тежест и степен на сложност.Когато говорим за 
оценъчен компонент ние се докосваме до идеята за ценност.Ценността може да бъде 
определена като положителен елемент на всяка оценъчна дихотомия. Говорейки за 
ОК, визираме ценностите, утвърдени в организацията.Много от ценностите в една 
организация имат експлицитна форма – всички писани и официално утвърдени 
технологии, наредби, заповеди и други.Ценността е абстракция. Ценностите и 
системата, която изграждат с отношенията помежду си, присъстват в живота ни като 
вярвания или като убеждения. Определен кръг от вярванията ни са религия, а друг 
кръг – суеверие. Културните форми на ОК могат да се търсят в две основни 
направления – когнитивно и поведенческо. Когнитивните форми са – 
конвенционална мъдрост;митове;символи – артефакти. Поведенческите форми на ОК 
са – нормите и ритуалите.Ценностите и респективно вярванията и убежденията, а по-
нататък и културните форми могат да се отнасят за организацията или за 
средата.Организационната култура има незаменими и жизнени важни функции. Тази 
култура всъщност прави организацията възможна, доколкото лежи в основата на 
целите й и доколкото осигурява единство на отно6ението на група хора 
( системообразуваща функция ). Социализираща функция – висшите ни потребности 
за принадлежност към дадена организация и за реализация не могат да се задоволят 
по друг начин, освен чрез взаимодействието ни в нейната култура. Комуникативна – 
важното е, че феномен, който можем да наречем споделеност на подразбиранията, 
осигурява своеобразен смислов контекст на всичко, което се случва в 
организацията.Идентификационна – културата може да се разглежда и като 
олицетворение на нейния характер и неповторимост. Културата осигурява и 
“чувството за ние” в организацията, т.е. нейното вътрешно единство.В тази си 
светлина културата изпуква с интегративната си функция. Чрез нея тя прави екип от 
съвкупността на хората.

13.Организационни комуникации

Комуникациите са относително обособена сфера на изследователски 
интерес.Комуникацията може да се определи като трансфер на информация от един 
човек към друг.Тя е начин да се свържем към другия  чрез предаване на идеи, факти, 
ценности и др. Комуникирането означава общуване, има вербални и не вербални 
форми и основната му цел е получателят на информацията да разбере съобщението 
ни. Използването на вербални комуникации може да стане в експлицитния й вид. 
Става дуна за директно предаване и приемане на речева информация. Вербалната 
комуникация съществува и под формата,която може да бъде наречена “имплицитна” 
Основните не вербални  сигнали в процеса на комуникация са: телесен контакт;