Икономическо действие и социална политика
връзката с икономическите действия и
социалната политика, са фактите
:
- Незабележимо или открито икономическата
политика и нейните елементи все още се
противопоставят на социалната политика;
- Забравя се доказалата положителен ефект
практика, при формирането на икономическа
политика да не се фаворизира единствено и
главно идеята за непрекъснат растеж, а да се
отчитат нейните социални предпоставки;
- От гледна точка на йерархията на целите на
общественото развитие, икономическата
политика е средство за постигане на целите на
това развитие.
Икономическо развитие и разтеж -
стуктурно
преустроиство на икономиката, в съответствие с
потребностите на технологичния и социален
прогрес.
Икономическото развитие се
интерпретира и като цел, подход и практика, то
се схваща като съвкупност от крайни цели.
Определянето му като подход най- общо
означава, че икономическия разтеж, като
увеличаване на производството и постигането на
повече приходи в сравнение с минали периоди,
подобрява икономическото благосъстояние.
Икономическото развитие се явява най- точноят
способ за постигане на политическа,
икономическа и социална безопасност. Важно
значение за практиката има разбирането, че
реализацията на потенциалните възможности на
входящото развитие изисква не само
съществуването на значителна маса излишни
ресурси, но и усилията за тяхното ефективно
използване в интерес на развитието.
Важно значение за социалната политика е
равнището на икономическото развитие. То се
определя като степен на развитие на
производителните сили на обществото като
измерение на потреблението на материалани
блага и социални услуги от населението.
Измерва се като отношение на националния
доход спрямо числеността на населението.
Постигнатото равнище и произтичащите от това
количествени и качествени изменения в сферата
на производството, размяната, разпределението
и потреблението имат практическо значение за
държавата като стопански субект.
Всяко общество се стреми да увеличи
производството на стоки, т.е да постигне
икономически разтеж. Това понятие
характеризира нарастването на реалния брутен
нацонален продукт за даден период от време не
само като обща маса, а и на човек от
населението. И двата показателя касаят
общественото благосъстояние и илюстрират
една и съща тенденция - на неговото нарастване.
Икономическия разтеж се отъждествява с
увеличаването на потенциалния национален
доход. В макроикономическата теория се
приема, че икономическия разтеж е най-
важният проблем на дългосрочното развитие на
една страна. Икономическия разтеж е в основата
на всяко преспективно обществено развитие,
като спомага за решаване и на проблемите,
свързани с ограничеността на ресурсите.
Икономическия разтеж позволяват да се
реализират нови програми за борба със
замърсяването на околната среда, без да се
съкращава производството на материални блага.
Важна част на макроикономическата теория,
която има отноение към социалната
проблематика е определянето характера на
взаимодействието между темповете на
икономическия разтеж и равнището на
икономическото развитие. Социалната политика
се явява фактор на икономическия разтеж,
защото ако той не се съпровожда от ръст в
благосъстоянието на хората, то те губят стимул
за ефективно икономически действия.
Рационалност на икономическото и
социалното поведение на субектите
Рационалността като понятие произхожда от
латински и означава разум. Означава осъзнаване
и изгод от действието, което предполага
опредляне на целите и ограниченията на това
действие. Рационалността може да има различни
обосновки, които зависят от раличията в
позициите на социума в условията на
конкурентност по отношение на външната среда.
Това обяснява сложността при анализа на
модела на икономическото поведение, а
обществото е основния мотиватор на това
поведение, защото:
- Поставя цели пред икономическото поведение
на субекта
- Определя статуса и достъпа на събекта до
ресурсите, институциите и формите за постигане
на целите
- Калкулира резултата от икономическото
поведение на субекта на основание утвърдени от
общесвтото принципи.
Класичекста теория
разглежда икономическото
поведение на субектите рационално, а самата
икономическа реалност се определя като нещо
обособено и се отнася към различните нива на
икономическата йерархия.
Рационалността
на
икономическото
поведение
на субекта представлява функция на
ефективността в числителя на която е масата на
целите, а в знаменателя- масата на ресурсите.
Разионалността се появява в пространството
между ограниченията, свързани с
2 аспекта на
икономическото поведение
:
- Реализирането на индивидуални или групови
интереси на хората, чрез постигане на
поставените цели на поведението
- Стремежа да се контрулират ресурсите и да се
минимизира разхода им
Неокласичекста икономическа теория
признава, че заложеният в знаменателя ресурсен
елемент на рационалността е подложен на
ограничения. Ограниченията на целевата
функция са предмет на изследване и
анализиране от социалните науки. Социалната
реалност като компонент на социалните
преспективи може да се разглежда
двустранно.от една страна е свързана с
познавателно преобразуващата дейност на
индивидите, а от друга с функционирането на
социалните системи. Социалната реалност може
да се определи като функция на активността,
както на отделния човек, така и на обществото и
неговите структорни единици.
Комплексния подход
при изграждането на
рационалността на икономиката и на социалната
система изключва всякакви допускания за
механично сливане на аргименти, компромисни
решения или др факти. Проблемите които се
появяват при управлението на социално-
икономическите системи, са фактите:
- Не са разработени критерии за определяне
равнищата на нейната рационалност
- Липсват възможности да се оценят резултатите
от рационалното системно поведение
- Сериозно изоставяне на науката в областта на
теорията и методологията на управлението за
рационалността.
Световна икономическа криза
За много кратко време новата икономическа
криза преподрежда световните преоритети.
Нарастването на кризистните процеси още от
самото начало повлиява върху масовото
съзнание. Разклатена е дори непоколебимата
позиция, че света е работилница, където човек е
пълновластен стопанин. Фетишът към
микроикономическите анализи също е
безпомощен, тъй като тои е насочен към
социално- икономическото пространство, в
момента в което не може да се намерят отговори
на много проблеми. Тази криза не трябва да се
оценява само като продукт на неолибералния
стадий от развитието на световната икономика,
но и от стопанка и социална гледна точка.
Социално- политическите последици от
сегашната криза, най- големите опасности се
очакват в преспектива. От мнението на Паскал
Лами се стига до извода, че тази криза ще бъде
своеобразен „стрес- тест” за организацията, тъй
като кризата ще засили протекционализма при
стокообема. Изходът от това положение, според
специалистите е в борбата с нататъшното
обособяване на страните по примера на Г-8. Тази
криза се нарича глобална. Най- бързо
индикираща се последица, след финансовата
рецесия е рецесията на трудовия пазар. В
резултат на тази рецесия населението в богатите
страни сега трябва да направи крачка назад,
докато хората в слабо развитите страни може да
загубят и малкото което имат. Проблемите със
заетостта и безработицата е рецесията в
търсенето и потреблението. Проявява се
задължаване на домакинския сектор на малките
и средни фирми на фона на нарастващите лихви
по кредити. В този случай се
развиват 2
процеса
:
- Първия е свързан със съкращаване на
търсенето на стоки за дългосрочно употреба, без
които може да се преживее, без да има сериозни
последици за начина на живот. Така се свива
производството на тези стоки, което води до
освобождаване на работната сила.
- Втория има пряк ефект, свързан е с отказа от
жизнено необходими разходи за храна,
медицинско обслужване, лекарства и т.н.
Важна е инвестиционната рецесия най- вече за
страни чиито икономики са силно зависими от
масата на преките чужди инвестиции.
Неизбежно е съкращаването на финансовите
средства с които разполагат институциите, дори
и в силно развитите страни и като правило се
проявява проблема да се реши за сметка на
минимализиране на социалните разходи. Силата
на натиска върху социалните придобивки на
хората е най- силен там , където обществото
проявява по- крехка организираност и ниска
способност за съпротива.
За изхода от криза в критичните моменти се
прилагат два подхода
на антикризисна
политика:
- 1. С цел оздравяване на икономиката,
държавата оказва безвъзмезна помощ първо на
финансовите институти и главно на банките.
Това става чрез директно „инжектиране” на
банките с парични срества или изкупуване на
загубили стойността си ценни книжа.
- 2. Изгражда се върху системата от възгледи,
формулирани от икономиста Кейнс. Той
предполага че в основата на антикризисната
политика трябва да е заложена идеята за
съживяване и стимулиране на масовото
потребление, защото то поражда допълнително
търсене, което води до увеличаване на
производството на предприятията.
Икономическате криза създава сериозни
усложнения и за действащата власт, както и за
обществената система. Тя влече след себе си
осезаемо влошаването на условията за
съществуване на гражданите.
Сенчеста икономика -
Понятието навлиза
масово, в специализираната и делничната
лексика преди повече от 20г. Мъщабите и
пораженията които нанася на икономиката и
бита на хората, е една от причините да се
акцентира върху нея. Свитата икономика
ерозира държавността и подкопава устоите на
икономическия просперитет.
Под понятието
сенчеста икономика се рабира
:
- Съвкупност от противозаконни и неотчетени от
държавата икономически дейности
- Производство, разпределение, размяна и
потребление на стоково- материални ценности,
които не се контрулират от обществото
- Социално- икономически отношения между
гражданите и социалните групи във връзка с
използването на държавната собствеост за
корисни, лични или групови интереси
- Икономическата дейност, противоречаща на
действащото законодателство
- Стопанската дейност, която се развива извън
дъжавното отчитане и контрол, от което не се
отразява в националната статистика
- Съвкупност от нелегални стопански дейности,
които предполагат углавни престъпления с разли
чна степен на тежест
- Механизъм от взаимодействие на регионалните
и отрасловите мафии, борбата им за
преразпределение на средства, фондови
капиталовложения, данъци, цени и кредити
- Цялата икономическа дейност, която поради
причина не се отчита от официалната статистика
и не се включва в БВП на страната
- Неотчетените от официалната статистика и
неконтролираното от обществото производство
- Неконтролирано от държавата производство,
разпределение, размяна и потребление
Стоковата номенклатура и насоченост на
сенчестата икономика дублира във висока
степен производството на официалната
икономика, която е в непрекъсната нетолерантна
надпревара. Сенчестата икономика генерира
гигантски, по обем,
парични потоци по три
канала
:
-
Неиздаване на надлежно изискуемите по закон
платежни документи или фактуриране на
реалната цена на реализираните стоки и услуги
-
Укриване на реални доходи на заетите в
икономиката и произтичащите от това
занижение данъчни и социални осигурителни
вноски
-
Обявяване на занижени цени при продажба на
недвижими имоти и др активи
От значение за открояване на фактите,
свързани със сенчестата икономика е нейната
структура. При нея се изхожда от конкретиката
на нейната стуктура във всяка една страна,
чийто представители изразяват научното си
становище. Тази икономика трябва да се
разглежда в динамика, т.е от позициите на
икономическото развитие на това явление. Всяка
дейност включена в сенчестата икономика има
свои качествени раличия с останалите дейности
в отрасъла. В тази икономика се
различват 3
сектора
:
- „
втора икономика на белите якички
”- тя е
забранена от закона и прикрива икономическата
дейност. С тази дейност се занимават хора от
ръководния персонал, не се произвеждат
никакви нови стоки и услуги. Паразитира за
сметка на официалната икономика.
-
Сива сенчеста икономика
- разрешена от
закона, но нерегистрирана икономическа
дейност, която произвежда и реализира стоки и
услуги, тя е по- автономна, представлява се от
самостоятелни производотели
-
Черна сенчеста икономика
- забранена от
закона, свързана с производството и
реализацията на забранени и строго дефицитни
стоки и услуги. За такава икономика може да се
приеме всеки вид дейност, която е изключена
Причините
които водят до увеличаване или
намаляване на сенчестата икономика се
илюстрират в констатациите:
- Неиздържано законодателство, което спира
развитието на деловата активност
- Икономическата роля на държавата, в сферата
на регулиране на разпределителние отношения;
- Оттегляне на държавата от контролните и
функции;
- Очуждаване на икономикаа от човека;
- ограничаване на свободаа на пазарите;
Мениджмънтът на социалното подпомагане
-
Обща характеристика
Социалното подпомагане е дейност за
предоставяне на помощи и оказване на услуги,
целящи задоволяване на основни жизнени
потребности на лица, които чрез заетостта,
социалното осигуряване и притежаващото
имущество не могат да гарантират достойно
съществуване за себе си и семейството. Има
няколко
принципни положения
:
- Личността в условията на пазарното
стопанство е отговорна сама за себе си и своето
семейство;
- Социалното подпомагане се прилага само в
случай на нетрудоспособност и когхато лицето
не може да осигури от заетостта, социалното
осигуряване и др доходи своите основни
жизнени потребности;
- Подпомагането трябва да се обвързва с
полагането на общественополезен труд, чрез
който, от една страна се увеличава общественото
богатство и от друга- се възвръщат част от
разходваните ресурси при подпомагането;
- Социалното подпомагане не е милостиня, а
организирана дейност на съвременното
общество, при която главното е да се запази
човешкото достойнство на хората.
Тук се
формират 2 основни подсистеми
:-
Предоставяна на социални помощи - Оказване
на социални услуги
Социалните помощи
са средства в пари или
натура, които допълват или заместват
собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно
възникнали потребности на подпомаганите лица
и семейства. Тази категория обхваща голям
спектър от категориите и услугите: на
икономическите, културните, сексуалните и
социалните услуги.
Социалните услуги
са образователни,
квалификационни, здравни, посреднически за
намиране на работа. Социалните услуги в
системата на социалното подпомагане
са;дейност за подпомагане на лица и
семейства,които са затруднени или не могат да
задоволят свои основни жизнени потребности;
Тези услуги могат да бъдат единични или
комплексни. Социалните услуги се предоставят
в или извънобичайната домашна среда. Те се
извършват чрез-
- Първо ,дневни домове,в които на стари хора и
инвалиди или на деца с увреждания се
усигуряват основни битови и културни услуги
през деня.
- Второ,домашен социален патронаж. Това е
най-разпространената услуга.
- Трето,бюра за социални услуги които
предлагат почасови услуги за гледане на деца
,полагане на грижи за стари хора ,болни и
инвалиди.
- Центрове за социална рехабилитация и
интеграция в които се провеждат лечебно-
оздравителни жъзстановителни мероприятия
- Обществени трапезарии за предоставяне на
безплатна храна на лица, изпаднали в голямо
материално затруднение
- Клубове на инвалиди, чрез които се осигуряват
социални контакти на тези лица посредством
развекателни занимания
Социалните услуги извън обичайната домашна
среда се извършват в широк спекър от
заведения, в които може да бъдат предоствени
материални, медицински и образователно-
квалификационни услуги: домове за деца и лица
с физически увреждания; с умствени
затруднения; социално учебно- професионални
заведения; детски- селища; домове за стари хора;
домове за временно настаняване; приюти;
сезонни домове.